2008.02.18 - Зеленчуци

Здравейте,

Реших малко да пиша че ми втръсна от математика. Наваксвам с гледането на лекциите че не съм ходил нито на упражнения нито на лекции от вече почти две седмици. Не е добре работата, трябва да започна да чета правилника какво става като ме скъсат по някой предмет че тук е доста по различно. Преди време някой ме беше попитал относно до колкото са достъпни материали като лекции, записки, домашни и изпити. Не помня отговорих ли но не са. Навсякъде се иска да си пишем паролите и идентификационните номера. Друга интересна политика е че повечето топ професори не се записват дори и за учениците. Това има някаква идея но аз не я виждам.

Днес цял ден отнасям майтапи относно Кен Лии. Да и на мен ми беше смешно да я гледам тази но в момента никак не ми е забавно. Честно ако се сещате как да отговарям не неща като:Sean Mitchell to HMWP
show details 10:59 PM (3 hours ago)
Reply
Vesko, these Bulgarians are killin American songs. It should be illegal or something.
http://www.collegehumor.com/video:1807236

ми кажете...

Не знам дали споменах но тази седмица и изключително важна. Да не кажа голяма дума но според мен това е най-важната седмица от цялото време което ще изкарам тук. Тази седмица се определя в кой общежития ще живеем от тук нататък. Замислете се... заедно с това с какви хора ще живея първата година според мен второто най-важно нещо което не зависи по никакъв начин от мен е това. Напълно на лотариен принцип става наместването на различните групи. Под група имам предвид хора с които сме заявили че искаме да живеем сравнително близо (максимум 8 човека). Аз съм в група с двамата с които живея в момента и една друга стая от моята проктор група + още един китаец (казвам още един защото и в моята и в другата стая има по един). Дотук обаче китаеца от другата стая е най-точния човек който познавам като изключим естествено спортистите. При тях може би доверието е на доста по-високо ниво но за сметка на това не се говори за нищо различно от "мале, как се напих вчера в Бостанския Университет" или "момчета, ако ви кажа какво стана в женския колеж снощи (има един колеж само а момичета на около 20 мин който много странно защо редовно се посещава...)" За съквартирантите си не съм говорил скоро, нямам и намерение да ви занимавам чак с глупости. Тук само интелигентни неща пиша в този блог...:))) Ще кажа само че аз за себе си се оказах мнооого по толерантен отколкото си представях. Също така знаех че трудно се изнервям на неща на които не виждам смисъл да се нервя но съм приятно изненадан от себе си и в това отношение... задоволявам се с мисълта "егати колко си тъп" и въобще не си губя времето да се занимавам да му обяснявам реално колко е тъп. Като се замисля, по принцип казвам на хората какво мисля дори когато не е готино и наскоро пак ми се разсърдиха (с овни не може да се спори) за това но тук досега май няма човек в който да виждам смисъл да инвестирам време че да му показвам някаква гледна точка за да се разшири малко стеснената представа... Може би има няколко човека за които може би бих се пробвал но са по малко от десет.

Аз май не съм ви говорил много за хората като цяло. То няма и много какво да кажа. Ако изключим академичната, артистичната и спортната част на повечето хора (правя уговорката, до колкото аз ги познавам и мога да преценя) остава едно голямо... нищо. Всъщност сега като го написах това се сетих че съм говорил на тази тема и тогава много правилно казах че хората просто не са интересни. Няма нищо под това което се вижда и това за което говорят. Изключение правят чужденците (американските китайци не са изключени). Може би аз съм разглезен от това че срещнах толкова прекрасни и дълбокомислени хора като вас, мили другарчета които ми четете блог-а (<-подмазване за да продължавате да ми четете блога) но определено тази държава има проблем. Дори когато открият че "вземат", както казва един приятел, нещата не се променят особено. Даже никак. Повдига ми се като слушам как се говори пред хора за някой който би трябвало да ти е близък. Честно, повдига ми се. Не съм учуден че са такива индивидуалисти ако родителите им имат същия манталитет и определено това обяснява трудностите в това общество свързани с изграждането на доверие. Тук се разчита много малко на останалите и много повече на себе си от това което съм свикнал. И да, това ми прави живота много труден. С последните няколко неща съм ОК, няма какво да им се дразня те са си такива, приемам ги и гледам напред но наистина се изнервям когато и Българи тук си правят простотии помежду си. И без това сме една шепа хора ами пак намериха (аз не участвах) как да си правят мръсотии и глупости. Нямам думи...

Сменям темата с нещо по-интересно за мен.

Не знам дали някой който има представа от икономика следи какво се случва в момента но е определено интересен период. Аз карам икономика и едно от нещата който най-харесвам на икономиката като предмет тук е че влизаме на упражнение, първо се говори и се обяснява ако се е случило някакво интересно и важно събитие и както то се връзва с това което учим и след това се предава материал. Та на темата, не знам следите ли, обаче, не само по мнението на един от големите икономисти тук, в неделя американския пазар беше на точно два часа от това да се срине. И то много грубо. За точно два часа е била договорена една от най-големите сделки в банковата индустрия от няколко десетки години. Наистина, въпрос на минути е било определени шефове (в конкретния случай на няколко банки и на федералния резерв) да се съберат на една маса от различните си почивки в екзотични държави и да се разбера за това как втората най-голяма банка купи петата най-голяма банка преди да отвори азиатската фондова борса и да стане много, много лошо. Ако знаете какво е било както тук това на което казват "голямата депресия", е това 100% е щяло да бъде по-лошо. Тази банка която не просто фалира а се срина е издържала на голямата депресия но не и на това което стана миналата седмица (http://finance.google.com/finance?q=NYSE%3ABSC изберете примерно да видите цените на акциите им за 1 година назад...) Наистина, е интересен период в момента. Федералния резерв се намесва за 8-ми път мисля в рамките на 3 месеца да променя едни проценти от които зависят много неща. Скоро този процент който коригират ще е толкова безсмислено нисък и няма да имат като вариант да въздействат чрез него че никой не знае какво ще става тогава. Това беше отклонение за хората които учат икономика които мисля че са... май само Зорито... е нищо. Поне има един човек който ще му е интересно ама тя не ми чете блога. То и аз на нейно място не бих го чел де... Здраве да е:) Много, много малки части разбирам все още от всички тези неща но не е като да не ми е интересно така че предполагам ще взимам още класове по икономика. По един на семестър не пречи а се научават, поне според мен, интересни неща. Ще спра тогава когато ще мога да отворя на финансовите страници на някои от добрите вестници в област и ще разбирам какво пише. Засега се кефя на картинките в вестниците и се корам на цифрите за които се говори. А то реално това май са само цифри днес високи утре ниски... иди ги разбери.

[допълнение] http://online.wsj.com/article/SB120580966534444395.html?mod=hpp_us_whats_news

Като стана дума за картинки се сетих за състезанието в Канада на което ходихме миналите петък, събота и неделя. Това състезание бешееее, тихо малко. Никога не съм си мислел че такова нещо може да се организира и да е толкова яко. Обачееее, току що видях колко е часа а трябва да си довърша слушането на лекциите по математика. Направоооо нямам търпение... оф ама аз имам да пиша и едно есе за това как един тъп вид мравки и един още по тъп вид буби на пеперуди си взаимодействат по смахнат начин за да са по-добре заедно и как това доказва математическите модели от теория на игрите... защо се хванах аз въобще да пиша днес...

--Веско

[допълнение] Ихааа, това е било юбилейният 32 пост... юхуууу....

2008.02.15 - Не знам кой ден...

Здравейте хора:)

Да, да знам. Знам че не съм писал от супер много време и бързам да обясня защо не съм - простата причина е че нямах желание, настроение и време. Първите две са няколко десетки пъти по важни от последното което така и така го нямам отдавна. Има няколко на брой но сравнително основни "правила" които гледам да спазвам за себе си и едно от тях е че до колкото може не правя неща които не искам да правя, особено що се отнася до някакъв вид комуникация или отношения с други хора. Така че, като не ми се пише - не пиша. Няма смисъл да ви развъртам "правиш Х после У" ако нямам желание. Очевидно ще е. Не съм тръгнал да си правя блог за да мога да кажа после "писах всяка седмица" ами за да можа да кажа "писах глупости цяла година". Това мога да го постигна и с един пост накрая на година де но нека не сме формални. За ваша радост, за разлика от началото на година в която постепенно наваксвах и ви информирах за изключително важни неща като броя катерички или... не помня вече, този път няма да е така. Нямам 10 подготвени поста за периода на информационно затъмнение от мен. Ще карам поред пък ще видим до кога ще имам желание:)

Периода с изпитите мина... тъпо. Не беше осбенно успешен но за сметка на това беше изключително труден. Изводите бяха следните:
1) Американците имат много голям учебен капацитет
2) Американците имат много голям учебен капацитет ако информацията им се предава по изключително малоумната система "2+2=4".
3) Аз не мога да уча успешно по тази система.
4) Опита ми да уча по моята система "2+2+2+....+2" се оказа неуспешен защото накрая не знаех отговора ..."=?".

Нека не сме дребнави и не говорим за конкретни оценки... направих достатъчно за да не ме скъсат на нищо. Тук трябва да спомена нещо много по-важно. Намерих много, много готини китайци дето продават супер вкусни неща за обяд. Колкото и зле да е минал изпита или контролното едно китайско хапване винаги оправя нещата:) Трябва да отбележа обаче че китайското тук няма нищо общо с китайското в България, и според тукашните жълти няма общо и с китайското в Китай. Пф, китайска работа. Да продължа китайската тематика, пробвах им техните разновидности на нашата ракия и честно казано не са никак лоши. Имат вкус на ядки малко, но един такъв много концентриран.

Веднага след края на изпитната сесия, реших да се самонаградя за успехите си и да отида на гости на Мишо в Рамапо. Изкарах... хм как кажа... много по Български и много добре:) Всички 3 дни от петдневния ми престой бяха тихо малко:) Толкова добре изкарах, че се видяхме с хората от Рамапо още един път (но за това по късно) и след седмица отивам пак. Наистина пробвах няколко пъти да го опиша сега но все изтривам изречението защото не звучи достатъчно хубаво. Не, отказвам се. Няма дори да се опитвам...

След това започна училището. Втория семестър взимам същите неща като първия + един семинар по теория на игрите. Накратко коментара относно курсовете ми е че много, много се прецаках с математиката която избрах още от първия семестър а измъкване за втория няма. Този преподавател я прави безсмислено трудна и не стига че се мъча с неговите обяснения свързани с физика в час, ами трябва да уча от някакъв учебник по който никой друг уважаващ себе си университет не учи. Естествено аз имам решение на този проблем - не ходя на лекции и не уча от учебника. Резултата от тази ми иновационна стратегия е че не предавам домашни от няколко седмици и честно казано доста се прецаках на първия изпит за втория семестър но... нали в някакъв момент трябва да стана истински студент и тук:))) (това ако не сте го разбрали е защото не знаете кои са 3-те неща които според мен правят човек истински студент)


Искам да спомена малко и за New York. Това не знам как да го изразя но всички казват че е място което трябва да се диви и аз съм напълно съгласен с това. Ходих още един път като втория път прекарах 5 дни имах доста повече възможност да разгледам и един вид да поживея там... наистина трябва да се види. Не ме разбирайте погрешно, не казвам че е хубаво и далеч може би не е за всеки но е много интересно (или поне малкото което аз видях). От четирилентовите 40 линии на метрото, през супер богатите и супер бедните хора с които човек се сблъсква на улицата, самото разположение на сградите до самата семантика на определени места като Wall Street примерно.

Толкова от мен за днес... свърши формулата и отивам да спя.... коментара ми за състезанието е да не бързат МцЛаранистите да се радват...;)

--Веско

ПС. Развалил ми се е бутона за запетайката -',' и не мога да го ползвам, ако някой се нерви че не слагам запетайки може да ми преправи текста и да ми го прати на мейл - ше го променя.

ПС2. Не сте забравили че има поле за коментари и въпроси нали:)

ПС3. Ето малко снимки от първото ми ходене до НУ

2008.01.27 - NY i Ramapo

ПС4. Сега като си прочетох пост-а, освен няколко грешки, които няма да коригирам за колорит, осъзнах че не ви разказах за второто ходене до НУ. Ще сложа само една снимка от стаята на Добата засега:)



:)))))

2007.11.26 - Ден 87 - :)

Здравейте:)

Тази седмица определено имам какво да разкажа защото реално имаше само три дни училище което означава че останалите четири бяха смислени:) Ще видим до колко ще ми се пише защото 5-6am в неделя не е много оферта човек да отделя от времето за сън.

Понеделник, вторник и сряда бяха ооооотратителни. За тях не ми се говори...

На края на предния пост ви споменах за празника който имат тук от четвъртък до неделя - thanksgiving. Също споменах как ще го пропусна, ще си остана в общежитието, никъде няма да ходя и нищо няма да правя освен учене за да наваксам с домашните (добре де, може тогава да не го написах така обаче имах тази амбиция...) Та в този ред на мисли като едно амбициозно-отговорно-мислещо-само-за-домашни момче сряда следобед тръгнах с една приятелка към нейната къща по случай thanksgiving. Винаги когато дойде момент за свободно време и нещо интересно което може да се прави, защото това изглеждаше интересно а и беше, съм поставен пред особено неприятна дилема. Както предполагам сте разбрали винаги избирам ученето...

Та, градчето се казваше Marlborough на около час с кола от Бостън. Точно такъв тип не особено големи градове (30,000 души) на разстояние около или по-малко час от някой голям град са доста популярни за живеене и след като видях мястото започнах да разбирам защо хората губят повече от час на ден само и само да живеят там.

Първо е много красиво. Аз се усетих да снимам чак като взех да си тръгвам за това снимките не са особено разнообразни и смислени нито показват най-яките неща които видях:) (между другото сложих и снимките от университета в който беше регионала за който ви говорих че беше много готино на външен вид + още някакви безсмислени снимки...:)



В момента в който се излезе от магистрала се тръгва по едни супер приятни пътчета които вървят из разни гори а както сега е и есента и на моменти има някои хълм от където се вижда или река примерно картинката е... тихо малко:) Тъй като мястото е на известно разстояние от голям град къщите (и май всичко) е по-евтино което позволява на хората да имат доста повече място за живеене и големи дворове. Къщите са разредени а някои от тях са буквално в гората. Нямаше нищо над 3 етажа - това води до някак си странно приятното усещане че човек не е в град а това в тези бетонни неща които тук наричат градове е много приятно. Въпреки че Кеймбич и Бостън са много, ама много зелени в сравнение с останалите гъст населени места дори аз се накефих на разликата и на усещането за малък град а аз не се кефя на такива неща. Площта на самия град е голяма защото е доста пръснато и също така всеки трябва да си има кола но алеите и пътищата са спокойни, улиците чисти а и природата си я имаше... Като чета какво пиша ми става странно защото за мен спокойствие до скоро не беше приятна дума но от едно време насам нямам нищо напротив спокойствието...:)

Семейството при което бях беше голямо (три момичета и едно момче + две кучета) и всички бяха много добре настроени към мен. Това е от части защото всяка година си взимат на гости по някоя от различните програми по някой чужденец които да живее с тях. Досега са имали 2*Япония, Германия, Румъния, Бразилия, Франция... (това запомних имаше и още). Много ми беше странно защо му е на някой да си разваля идилията с външен човек и те ми отговориха че се радват когато могат да научат повече за други места и други култури. Аз...това... нееее... го разбирам. Както и да е, приятелите и бяха, доста учудващо за мен, дори още по-дружелюбни. Пф трябваха ми няколко секунди да измисля думата и мисля че не я уцелих съвсем но нищо.

Не знам аз ли ставам по-наивен или хората ми изгледат по-откровени и отворени но в нито един момент не се почувствах като не на място или тъпо въпреки че често си говориха за случки и хора които не познавах - не ми беше скучно и не бях изолиран а точно обратното. Не усетих и онова нещо което обикновено се усеща когато в абсолютно непозната компания някой закара някой друг. Запознах се с много готини хора които знаеха как да си правят весело (по техните стандарти ест, не по моите). Цялостнана идея която предаваше държанието на всички беше че определено по-малкия град е доста по-приятно място отколкото големия град. Някак хората са отворени - например поздравяват се като се видят; като влезеш в магазин отделяш време да говориш с човека зад щанда - неща които в големия град мисля че не са така. Накратко доооста по приятна атмосфера за живеене не само заради мястото ами и заради самите хора.

Самият празник малко ме разочарова но като отделни елементи имаше много хубави неща. Първо това се води семеен празник като това семейство празнуваше малко по по друг начин... за thanksgiving вечерята (четвъртък вечер) бяха 20 човека фамилия + трима дето нямахме нищо общо с тях. Бяха успяла да създадът много хубава атмосфера но това за което най-много се говори от всички свързано с този празник е храната. Thanksgiving има две важни събития:
1) Яде се много и по-много "хубава" (за техните стандарти) храна
2) Пазари се много и по-много защото един вид това е началото на периода в които да се купуват подаръци за Коледа.
Във връзка с второто има едно нешо което се казва black friday. До колкото схванах това е ден според който търговците вярват че успеха им в него определя как ще мине периода около Коледа които хич да не е сигурно и по важен от цялата останала година. Та петъка магазините отварят супер рано 4-5 през нощта и продават с огромни намалея като минимизират от собствените си приходи само и само да продадат повече. В резултат на това консуматорската им нация с реди на опашки за да влиза и да си купува безсмислени неща (но за сметка на това на оферта) от 3-4 сутринта. Конкретното семейство не го прави това и нямах възможност да го видя но и не бях ентусиазиран за подобно нещо.
Относно храната... най-мекото което мога да кажа е че беше ОК. Да, беше по-прясна и по-органична за разлика от столовете тук но моя стандарт е висок:) Мама готви добре:)))

Прибрах се петък на обяд защото Добата ми дойде на гости с някакъв индиец. Докато се шматкаха някъде си, аз, един китаец и един сингапурец реализирахме един наш бизнес план. Даааа, лет'с до бусинесс пеопле. Схемата с която ще станем милионери беше следната:
Тук туристите са голяма напаст. Сериозно, голяма напаст. Почнаха да влизат в общежития (въпреки че трябва карта за влизане) - даже ми разказаха че влизат в общи бани да снимат, спират ни за да се снимаме, да им говорим... Има случаи в час, вратата се отваря, човека снима с фотоапарат и излиза. Не искам да звуча като човек какъвто не съм но вярвайте ми това е супер досадно, чувствам се като на пазар понякога. Има една като легенда (не знам колко е вярно) дето няква сложила в някакъв град една маса и два стола и написала "Разговор със студент от Harvard $1 - 1 мин". Просто нямаше как да не го пробваме...

Двамата ми бизнес партньори малко се притесняха от това че нарушаваме доста от правилата на университета (бяха разучили) и се опитваха да ги намалят до по-малко от десет а аз естествено исках да нарушим колкото се може повече точки. В резултат на това нямахме надпис на който пише че сме студенти на университета и по-лошо нямахме право да пишем цена. Първото се преживява защото се подразбира а за второто измислихме че ще сложим кутия на която ще пише tips. С пълен оптимизъм "взехме на заем" няколко стола и една маса от мазата на общежитието и се пльоснахме в Yard-а (като естествено имахме нещо за четене в случай че някой от служителите на унито ни пита какво правим - учим). След първите 15 минути успеха ни беше умопомрачаващ. Имахме цял един човек които зададе въпрос - "Колко е часа?". Решихме че нещо не е наред и като малка и добре организирана фирма бързо променихме подхода си към пазара - т.е. махнахме кутията за бакшиши в резултат на което хората започнаха да се спират и да питат по смислени неща от "като много знаете, кои са официалните езици в Швейцария".

Заля вълна амбициозни жълтури. Най-много ни занимаваха китайски семейства (очевидно емигранти първо поколение, родителите не говорят добър английски, децата в американски гимназии родени на през 2 години). Общия шаблон на въпросите беше: "Синът/Дъщеря ми ще учи тук след две/три/пет/десет години, както е най-важното за да го/я приемат и как да увеличим шансовете за това"... Пффффф, както знаете съм супер добър в това да говоря глупости за неща от които нямам никаква представа така че направо бях уникално изобретателен... Някой ден някой от отдела за прием на студенти много ще се смее и причината ще съм аз...:)

В един момент имаше тълпа около нас но решихме да работим за имич в конкретния ден а не за пари. Те милионите ще дойдат с времето - в този ден се рекламирахме:) Беше меко казано студено за това след три часа реклама отидохме да се размразим като се почерпихме с приходите от деня... т.е. похарчихме парите които ние сами бяхме сложили в кутията за да се сетят хората че там се слагат пари.

На следващия ден към обяд ми дойдоха на гости приятели от Рамапо. Като се замисля кой чете този блог ще кажа двете имена от групата от към 10-15 човека с най-голям шанс някои да ги познава - Мишо (от Г клас) и Жасмина (да, същото момиче от което тръгна пост-а с онази уникална чалга за огнебореца):). Доста се изложих защото на въпрос от рода на "заведи ни да видим нещо интересно", "къде е бизнес училището" или "онази голямата сграда в средата (която очевидно е специална за нещо) какво е" нямах никаква идея какво да кажа. Не взимам много присърце това място тук като цяло така че с помощта на малко интернет и Добата които знаеше повече от мен разгледахме наоколо. Ходихме и до центъра на Бостън където също се очакваше да имам представа поне как се стига но аз и това не знаех... Не беше нещо особено като център с изключение на високите сгради. Докато се разхождахме взехме че стигнахме китайския квартал който вече беше по-интересен от гледна точка на китайските магазини и безброй многото китайски ресторанти...

Останахме в хотела в които беше отседнала цялата група която беше дошла на разходка. Вечерта мина с Български привкус и периодични благодарности към дядо за хубавата му ракия:) Не ми се пишат подробности но ме болият мускулите на лицето от смях... заради Мишо... честно, скоро не бях се смял така...:) Рано сутринта преди да си заминат ходихме да разгледаме Бостанския аквариум - малко културна дейност в контраст с вечерта, беше по-интересно от всеки аквариум който бях виждал но това не променя факта че беше... аквариум...

Определено изкарах много добре и в известен смисъл си починах от липсата на "културни" събирания което естествено не е почивка в истинския смисъл на думата за това проспах останалата част от неделята.

На кратко почивните дни минаха много ползотворно в учебен план... Наваксах с мAтеряла в училище, написах всички домашни и научих за всички периодични изпити следващата седмица. Даже успях да напиша едно огромно есе за вторник.. Дааа, всичко мина по план;) Въобще толкова много свободно време ще имам следващата седмица че няма да знам какво да го правя:)

Не бях наистина подробен и заложих повече на действията отколкото на конкретни неща защото стана доста късно (рано). Питайте ме ако искате да доразкажа за нещо:)

До следващия път;)

--Веско

ПС. Нямам сминки от виждането с хората от Рамапо, като ми пратят ще сложа.

2007.11.18 - Ден 79 - :)

Здравейте:)

Аз ако трябва да съм честен от доста време не стачкувам но пък за сметка на това свободното ми време взе да стачкува. Днес обаче не мога просто да заспя. Дори не се чувствам уморен защото спах 16 часа вчера и сигурно до сряда няма да мога да заспя защото толкова много сън като сбор не успях да събера цялата минала седмица май...

Накратко, миналата събота и неделя отпаднахме на регионалите => няма финали за мен :( (тази година:), много домашни и много интересни неща които ми се случват но естествено забравям...:)

Искам да отбележа един супер интересен "феномен". Посещението на блога ми се качи двойно след като спрях да пиша а прекараното време на сайта се увеличи три пъти. Хора, знам че пиша глупости но може ли да сте толкова жестоки. По директен намек от този не мога да си представя:) От анкетата съм доволен:) Не и от резултата но ме радва че поне има няколко човека които според мен са на прав път:)

Ще започна с интересен феномен които наблюдавам от една седмица. Нали знаете на facebook как има нещо като news feed дето отразява какво правят хората. Пф, от повече от седмица всеки ден някои се разделя или се събира с някои. Това е последната стъпка от "еволюцията" която наблюдавам тук. Първия месец голям ентусиазъм. Аху-иху, напиване през вечер (че някой всяка вечер) много партита... като пуснати от затвора бяха хората тук. Мина първия месец, училището стана сериозно и се чува само "блааа мноо домашни, блааа мнооо тестове". Мина първата вълна от изпити по време на семестъра, една идея по спокойно стана (това преди около 2-3 седмици) и почнаха тука всички да мрънкат "искам вкъщи", "защо дойдох тук, трябваше да отида където отидоха приятелите ми", "защо не отидох при приятеля/приятелката си в град/университет X"... остана малко свободна време дето да се замислят и усетиха че нещо не се кефят. Сега имаше кратка ваканция преди 10 дни, прибраха си се по домовете, видяха че не е същото като се събират вече и почно едно разделяне/събиране... мани бегай. Почнаха и да се поопознават повече и facebook-а ми само гледам разни сърчица. Сега наближава втората вълна изпити и очаквам да почна да видя как сърчицата се разделят. В това отношение не мога да си представя по отвратителна среда. Нали знаете как гледаме от време на време в някой иначе не толкова тъпи американски филми как коментират или как си обясняват какво ли не за хора с които се предполага да са близки, е, вярно е. Като отида на тренировка по водна топка от време на време и като слушам в съблекалнята (а аз даже не разбирам всичко още) се едно не съм бил на тренировка а на среща с 3-4 момичета едновременно - знам от колко ще се напият, какво да кажа за да вляза в стаята им... и ако знам тези неща наистина схеми стават. Единия обяснява на другия и след седмица-две. Обаче като правило едни и същи реплики не минават повече от три-четири пъти, провериха го.

Като заговорих за момчетата от водната топка трябва да отбележа нещо много интересно което забелязвам а именно че спортистите тук са много свестни. Не казвам че с това си отношение към по красивата част от света правят добро впечатление но нали знаете: не е виновен този дето яде баницата а този дето му я дава. Много земни хора си всички, тук отборния дух е на ниво което аз лично не съм виждал на друго място. Мога да кажа че под съотборник се разбира това на което ние в България наричаме истински приятел. Такива отношения не са толкова често срещани. Хората са много по не задълбочени един към друг в нормалната среда в сравнение с нас. И за разлика от много останали хора, тези които са дошли тук заради спорта не са надути... аз си мислех че съм надут но ми смениха стандартите:) Да знаете тренирам усилено в тази област да не може да се говори с мен...

Като съм на темата за водната топка измислих как най-добре да обясня какво е за мен учебната година до момента - това е като да плува човек 10 по 100 метра на една минута и десет секунди. Т.е. на всяка една минута трябва да се тръгва за следващото 100 метра или с други думи колкото по-бавно плува човек толкова по-малко почива. А ако пристигнеш след времето за тръгване на следващото 100 трябва да тръгнеш веднага и наказанието е 50 метра делфин след края на 10-те. 100 метра е като една седмица а 50-те метра са като загубата на оценката. (тук го плуват това между другото... аз плувах 500 метра делфин накрая...). Ето например тази седмица за първи път просто не успях да свърша всичко. Реално четвъртък срещу петък не спя защото има две домашни за петак. От едно време на сам сряда срещи четвъртък също взе да намалява откъм време за сън но тази седмица не успях дори да започна домашното по компютри. По тази схема петък вечер като легна и ако нямам ангажимент или не ме събуди някои мога и неделя да се събудя. Но то е измислено, предаваш с 2 дни закъснение и губиш 20% от оценката на домашното. Имаме право 3 пъти да го правим това. Проблема обаче се сещате къде е. Че колкото време прекарам на това толкова по трудна става пък следващата седмица защото я започвам с закъснение. Нооо аз естествено съм хитър;) При нас идва уникаааално смисления празник наречен thanks giving. Тази седмица имаме по малки домашни за да могат амерканчетата да се приберат вкъщи а за мен остава... наваксване откъм домашнооо, дааа. Юхуу супер направо. Може и да приема някоя от поканите които получих от разни приятели за "празника". Разбра от другите българи тук че това било голям жест, но май ще пропусна тази година. Имахме и готин план да отскочим до един съседен университет при едни българи които живеели в къща но ако продължавам да се закопавам с ненаправени и непредадени неща може и наистина никъде да не отида. Ееееей сега се сетих че и есе имам дапиша. Оф
Оф

Ми, как да ви кажа хора, толкова от мен за тази вечер:)

-Веско

2007.11.5 - Ден 66 - Стачкувам

Здравейте,

Днес няма да пиша защото обявявам безсрочна стачка. Причината:

Виждам статистиката за уникалните посещенията и не разбирам защо буквално никой не си прави труда да цъкне поне анкетата. ОК, не ви се коментира - нямате време, но едно цъкане отстрани не отнема толкова много...

Предполагам ще сте "ужасно" потресени от това да не четете простотиите ми така че за тези който не могат да живеят без дневна порция глупости: http://milo0.blogspot.com/

--Веско

2007.10.28 - Ден 58 - МцЛарен

Здравейте:)

Мисля че вече е очеизвадно че преминах на седмични пост-ове. От една страна това гледам да не се губи от съдържание като си записвам някакви по интересни неща но от друга страна съм толкова непоследователен в нещата които правя че от няколко седмици този списък с интересни работи си стой и аз коментирам само глупости. За ваше съжаление това не значи че няма да има глупости този път. Ще гледам да ги сведа до минимум.

Ето първата глуост - МцЛарен:), ето я втората - Хамилтон, и третата - Алонсо:) След като изчерпахме глупостите да минем на по сериозни теми от смешниците които изредих...
Специално си бях запазил някъде линковете със смешни изказвания от страна на МцЛарен (много яко звучи на Български), злобни от страна на Алонсо и инфантилни от страна на Хамилтън но защо да се дразня се замислих в един момент? Има ли смисъл да си губя времето с това да правя живота на и без това наказани от съдбата фенове като Пешо които и без това симпатизират на клоуните от Левски? Попитах себе си, "аз човек които се присмива на другите когато губят ли съм?" и отговора беше "Да!".

Нека да започнем с МцЛарен. Който се е решил да прочете този абзац след първото изречение знае за какво говоря за това ще мина на интересните неща. Първо изказване че "разследвали какво е станало за скоростната кутия" - смешка 1 - Пълна лъжа. След като Хамилтон си призна че е сбъркал - смешка 2 - те продължиха да са уникално смешни - смешка 3. Но това дори не е най-забавното... след като ФИА не наказа BMW и Williams, МцЛарен (всеки път като го пиша го произнасям и ми е много забавно) обжалваха с уникалния пред текст - смешка 4. Какво повече да кажа:)... МцЛарен...

Може да съм злобен но от мен да мине за Алонсо и Хамилтон няма да пиша... ееей току що измислих нова псувня - казва се на някои който е невъзможно смешен и в същото време отрича да е такъв, че си и вярва. Псувнята е - "МцЛарен"... Та, Алонсо и Хамилтон са МцЛарън-и:) (произнася се МъцЛарън с ударение на "ц"-то ;)

След като дори намери време да обогатя родния си език на които аз самия не мога да пиша ще разкажа колко яко си изкарах миналата събота и неделя. След като както ви разказах за уникално добро представяне и невероятна класа с която класирахме за регионалите на ACM-а мога да приложа и снимков мътерял:



Това е доста приятния кампус на колежа в който се състезавахме. Малко по назад има снимки от самия град който определено не беше приятен както казах. Видях доста грозно оформен бетон под формата на какво ли не по пътя до Спрингфилд но беше тумно и нямаше как да го снимам за да ви разкажа...


Клипче от пътуването


Оф, копирах грешния линк, всъщност исках да сложа това...



Съотборниците ми:) Конкретно в моя отбор са жълтия и брадясалия. Отне ми толкова много време докато разкарам всички екзалтирани момичета от колежа които ни бяха наобиколили и накрая даже не се подредиха за снимки... странни хора. Но да не ги обиждаме съдбата ги е наказала да бъдат състезатели по информатика. Ей днес съм много доволен от себе си. Изключително снизходителен съм към неща на който обичам да се присмивам. Да се върна на снимките... Така, тук окрих че нямам повече снимки от самото събитие което е жалко. Исках да снимам как по време на състезанието на караха да ядем - досега никога не са ме карали да ям докато решавам. Също съм много учуден че не съм снимал награждаването (раздаването на тениски) както и изпращането.

Беше трогателно... толкова много фенки на информатиката буквално не искаха да пуснат най-добрите отбори, естествено че и нашия отбор в това число, да си тръгнем... молиха ни да останат в колежа да се напием... но като истински информатици другите тръгнаха и оставиха зад себе си десетки разбити сърца... страдащи по шума тракащи клавиатури и разговори за задачи. Аз естествено останах - доста умело се изплъзнах на съотборниците си и ръководителите и тъкмо когато си мислех че съм успял, ръководителя на MIT ме намери и след като вече беше получил обаждане от моя ръководител ме взе с тях на обратно...Ето тук заедно с Рости и Митака ни сложиха най-отзад като черните овце, единия дезертирал другите двама дисквалифицирани;)



Искам да уточня няколко неща. Не се заблуждавайте от това че не видяхте да съм снимал други отбори. Това не означава че сме станали трети от три отбора. Имаше цели четири отбора...:) Шегувам се разбира се, ето линк с класирането:
Пълно класиране

Ей, пак не уцелих какво да копирам...тцтцтц голям съм МцЛарен...

Както и да е стига за състезанието. Да се върнем на часовете преди голямата победа. Ще сложа само снимките без коментар защото съм почти убеден че нямам речниковия капацитет да изразя какво е човек да яде шпеков салам, луканка, сирене и лютеница тук...









(моя сандвич беше малко по-малък...)

Мамо, направи нещо по въпроса и аз да имам шпеков салам. За разлика от България, тук още не съм изпълнил нито едно от трите неща които ме правят студент:
1) Да съм третия в студентска тройка
2) Да получа колет с храна и/или буркани + ракия като опция
3) Да ме скъсат на изпит...
(за който не знае, студентска тройка е когато съквартиранта прави биологически изследвания с някой от противоположния пол а третия трябва да се прави че спи за да им развали експериментите...)

Следващия петък ще ходим до някакъв Руски магазин където ще имат лютеница и ще се опитаме да си вземем няколко кашона защото и цената ще е на оферта.

Беше изключително готино да гледам формула в компанията на няколко МцЛарен-а. Всъщност само аз бях за Ферари, Митака беше против Хамилтън за Алонсо... Не можах да се израдвам като хората защото ми беше много тъжно за останалите... хахахахахааа:) Това вече е след като се успокоих и дойде китайската храна:



После седмицата продължи нормално... Ако имам желание накрая ще разкажа за домашните, изпитите и малко за системата. Чакайте! Знам че за това четете блог и сега ще скролнете надолу за да намерите интересните неща но почакайте още малко:) Имам само още да разкажа за именния ден който празнувахме вчера, или то май беше оняден... както и да е прекарах си много добре. Даже като се прибрах открих че освен 2-3-те снимки който аз бях направил някой си беше снимал на воля...:) Накрая след като си заминаха всички реших да направя няколко фимлчета но сега като гледам резултата... по добре да не бях пробвал:) С наистина единични изключения, буквално, всички бяхме българи от къде ли не. Имаше една група от 4-5 момчета който бяха от "американските" Българи. Т.е. карали гимназия в америка. Много свестени момчета наистина но по начина по който се държаха или реагираха на чалга примерно беше видно че са живели в америка. И това не е съвсем вярно защото пък Юлия примерно, момичето което живее в Българския апартамент, има я на няколко снимки пред компютрите, си чалгари много по български... Готино беше, но може и по-добре да е... Извода според мен, не само от тази случка, е че всеки се променя до толкова да колкото той самия позволи. Ако човек е бил мишка в България ще се промени много тук, ако не е бил тогава той ще промени тези около него... А къде съм аз между тези две крайности... не знам вие кажате ще ми е интересно да чуя. Може и анекета да сложа...

Съжелявам но отново нямате късмет. Стигнах до момента в който да пища за нещо по академично ориентирано но ми изчезна желаниео да пиша за това толкова от мен за днес.

--Веско

2007.9.20 - Ден 48

Здравейтеееее:)

Ето го поредния пост:) Този ще е странен, още по-объркан от предните но за сметка на това ще е изключително безинтересен. Нека да започна с местоположението си:) Лежа си на огромното легло в една хотелска стая в изключително известното американско градче наречено Спрингфилд. Моя милост успя да се пребори в невиждана конкуренция с още 5 човека за мизерните 6 места в отбора по програмиране и ето ме тук:) На първото ни състезание. Юхуууу състезания отново! Е, вярно че няма да се напием, не сме заобиколени от тълпи от екзалтирани тинейджърки, както в България, и не сме в някое гадно общежитие, което правеше преживяването доста колоритно, но за сметка на това... мислих 5 минути и не измислих нищо положително да сложа тук. За първи път излизам от инкубатора, както Пешо настоява да го наричам, и се сблъсквам с истинската америкааа. Даааа, цели 10 минути вървяхме от гарата до хотела и мога да кажа че, както за всичко друго, имам мнение по въпроса и сега си мислите че ще излея десет пасажа с впечатления за буболечките по улицата и паркираните коли? Но аз няма да направя това, защото точно това очаквате... както казах този пост ще е безинтересен, а аз винаги държа на думата си.

Естествено ще пиша каквото ми дойде на ум и ще оставя вродените ми качества на творец да подредят идеите. Последните седмици бяха ужасно приятни. Скъсах се това да не правя нищо и да си почивам. Нямам домашни а лекциите вървят в много леко приятно темпо в което имаме възможно да вникнем в дълбочина в мътеряла. Ходих на няколко купона и си прекарах феноменално яко. Въобще живея си супер добре, започвам наистина да се чудя какво толкова се оплакват хората в тази държава, карали ги били да учат по много и да спят по 4 часа - глупости!

Това не е най-хубавото. Запознавам се още по-яки и по-яки хора. Даже мисля че намерих най-близките си приятели само трябва лично да ги срещна - http://www.youtube.com/harvardhooligan. Страхотни момчета които са на моето интелектуално извисено ниво и мисля че много добре ще си паснем.

Имам само един, единствен проблем. Сериозен. Искам да се извиня на всички които са вярвали в мен - не издържах, предадох се. Откровено минах на хамбургери. Отдадох се на изключителното разнообразие което ни се предоставя от хлебчета за хамбургери, меса за хамбургери, сосове за хамбургери и всичко друго което се слага в този религиозен за тази страна продукт.

Оп, китайската храна дойде. Съжалявам че ще трябва да прекъсна увлекателния си пост но е 23:30 а не съм ял от цели 4 часа. Изморих се доста в автобуса докато идвах насам. Утре ще добавя към този пост разказа си за състезателния ден. Очертава се много оспорвано състезание от което ще се определи кои отбори ще отидат на регионалното университетско състезание което е само една стъпка под финалите които са в Канада тази година. Висх ме луцк.

Както ви обещах - нищо ново около мен, просто поредния пост. Ако, вдругиден, Райконен стане шампион обещавам да отделя специално един следобед на това да опиша колко са смешни McLaren, колко е тъп Хамилтон и колко е злобен Алонсо:)

***

Вече пристигнахме в колежа където ще се състезаваме. Много по-различно е от града в който бяхме. Града е супер типичен (поне това което аз си представям), големи празни улици, доста странно изглеждащи магазинчета с яки надписи като “King Nails” (магазин за правене на маникюр), позанимарени сгради, въобще личи си че е малък град. Доста неприятно излъчване има цялото нещо но колежа е наистина много приятен. Казва се Western New England College и честно казано ми е интересно като имам интернет да видя къде се намира в класациите. Контраста с града е наистина голям. Минахме през типичните алеи с наредени американски къщи и спрени пикапи пред тях. Не знам как да ви обясня обаче това вече е неприятно място дори да стои човек. Много бетон, неподдържани сгради, ръждясали коли, супер безвкусни комбинации за каквото и да е. Колежа както казах е пълен контраст. Зеленина, много хубави дървени сгради, чистота... Странно е някак си.

Самото състезание е направо мечта. Седнахме да ядем гадната закуска сега, всички се гледат лошо един друг, организаторите са неорганизирани всичко е както трябва! Съодборниците ми (два отбора сме) са някакви странно притеснени, ще каже човек че нещо важно правим. Хаха, най-якото е че Рости и Митака са в отбора на MIT и на воля можем да си горовим глупости на български без да ни разбира никой

***

Това го пиша вече от апартамента в MIT. Състезанието мина, класирахме се много на ръба. Знам че на много хора ще им е ужасно безинтересно да разкажа в подробности за състезанието за това аз ще го направя. Определено много добре се представихме като отбор. Завършихме на трето, реално четвърто място, защото дисквалифицираха отбора на Рости които бяха втори. Няма да казвам защо но само ще кажа че Митака сериозно се изкачи в ранг листата ми с най-големи простотии, досега не бях чувал да дисквалифицират отбор на състезание по информатика заради непристойно поведение (в случая мили думи към журито). Добре че първите три отбора отиват. Това не значи че отиваме на мястото на Митко и Рости, отбора с които те се бориха беше другия отбор на MIT който реши всичките 7 задачи за три часа и половина. Ние влязохме в страхотен ритъм с момчетата от моя отбор. Направо къртихме яко... След първите 20 минути бяхме първи, това е истина, и след това вървяхме рамо до рамо с най-добрите но в един момент нещо изгубихме ритъм. Все пак показахме класа и на четвъртия час решихме още една задача. Завършихме състезанието в шампионски стил с няколко грешни опита и краен резултат от цели две задачи! Ето на това викам аз класа, да решиш точно толкова колкото ти трябва. На регионала ще ги изкъртим уверен съм, дано пак да се сработим добре като този път...

После ми викат че в моя университет нямало програмисти. Ето, показахме не само че сме програмисти ами и че сме от класа! Даже в един момент успях да убедя журито че една от задачите им е грешна. След като я обявиха за грешна след половин час се върнаха и обявиха че е вярна. Определено съм много доволен от преживяването. Открих че металните кутийка на кока кола и спрайт са направени от различен метал както и че сърбите разбират 1 към 1 български псувни. След като извършихме културен обмен се върнах при отбора си които обаче в устрема си към първите места нямаше нужда от моята помощ. Успях да седна на компютъра за около 15 минути и той заби два пъти. Приех това като знак от съдбата и до края на състезанието само ядох и правих другото нещо което правя много добре – давах акъл.

На връщане се прибрах с отбора на MIT които за разлика от нашия отбор беше с микробус и пътува поне 2 часа по-малко. По пътя наблегнахме на екзистенциалните проблеми и липсата на решения за екзистенциалните проблеми в тази конкретна държава. Все пак деня завърши наистина положилтено. Част от вечерята (в моя случай две хапки) се състоеше освен от стандартния сандвич и от лютеница, сирене и шпеков салам:))) Ето на това му викам аз хубава вечеря... Тук в апартамента си купиха прожектор преди няколко седмици (за да гледат научно популярни филми на стената) и сега са си пуснали един български филм но аз реших да се... (не знам думата, смехуркам) в блога си и да си лягам. В някой от следващите дни обещавам по сериозен пост:)

--Веско