2007.11.26 - Ден 87 - :)

Здравейте:)

Тази седмица определено имам какво да разкажа защото реално имаше само три дни училище което означава че останалите четири бяха смислени:) Ще видим до колко ще ми се пише защото 5-6am в неделя не е много оферта човек да отделя от времето за сън.

Понеделник, вторник и сряда бяха ооооотратителни. За тях не ми се говори...

На края на предния пост ви споменах за празника който имат тук от четвъртък до неделя - thanksgiving. Също споменах как ще го пропусна, ще си остана в общежитието, никъде няма да ходя и нищо няма да правя освен учене за да наваксам с домашните (добре де, може тогава да не го написах така обаче имах тази амбиция...) Та в този ред на мисли като едно амбициозно-отговорно-мислещо-само-за-домашни момче сряда следобед тръгнах с една приятелка към нейната къща по случай thanksgiving. Винаги когато дойде момент за свободно време и нещо интересно което може да се прави, защото това изглеждаше интересно а и беше, съм поставен пред особено неприятна дилема. Както предполагам сте разбрали винаги избирам ученето...

Та, градчето се казваше Marlborough на около час с кола от Бостън. Точно такъв тип не особено големи градове (30,000 души) на разстояние около или по-малко час от някой голям град са доста популярни за живеене и след като видях мястото започнах да разбирам защо хората губят повече от час на ден само и само да живеят там.

Първо е много красиво. Аз се усетих да снимам чак като взех да си тръгвам за това снимките не са особено разнообразни и смислени нито показват най-яките неща които видях:) (между другото сложих и снимките от университета в който беше регионала за който ви говорих че беше много готино на външен вид + още някакви безсмислени снимки...:)



В момента в който се излезе от магистрала се тръгва по едни супер приятни пътчета които вървят из разни гори а както сега е и есента и на моменти има някои хълм от където се вижда или река примерно картинката е... тихо малко:) Тъй като мястото е на известно разстояние от голям град къщите (и май всичко) е по-евтино което позволява на хората да имат доста повече място за живеене и големи дворове. Къщите са разредени а някои от тях са буквално в гората. Нямаше нищо над 3 етажа - това води до някак си странно приятното усещане че човек не е в град а това в тези бетонни неща които тук наричат градове е много приятно. Въпреки че Кеймбич и Бостън са много, ама много зелени в сравнение с останалите гъст населени места дори аз се накефих на разликата и на усещането за малък град а аз не се кефя на такива неща. Площта на самия град е голяма защото е доста пръснато и също така всеки трябва да си има кола но алеите и пътищата са спокойни, улиците чисти а и природата си я имаше... Като чета какво пиша ми става странно защото за мен спокойствие до скоро не беше приятна дума но от едно време насам нямам нищо напротив спокойствието...:)

Семейството при което бях беше голямо (три момичета и едно момче + две кучета) и всички бяха много добре настроени към мен. Това е от части защото всяка година си взимат на гости по някоя от различните програми по някой чужденец които да живее с тях. Досега са имали 2*Япония, Германия, Румъния, Бразилия, Франция... (това запомних имаше и още). Много ми беше странно защо му е на някой да си разваля идилията с външен човек и те ми отговориха че се радват когато могат да научат повече за други места и други култури. Аз...това... нееее... го разбирам. Както и да е, приятелите и бяха, доста учудващо за мен, дори още по-дружелюбни. Пф трябваха ми няколко секунди да измисля думата и мисля че не я уцелих съвсем но нищо.

Не знам аз ли ставам по-наивен или хората ми изгледат по-откровени и отворени но в нито един момент не се почувствах като не на място или тъпо въпреки че често си говориха за случки и хора които не познавах - не ми беше скучно и не бях изолиран а точно обратното. Не усетих и онова нещо което обикновено се усеща когато в абсолютно непозната компания някой закара някой друг. Запознах се с много готини хора които знаеха как да си правят весело (по техните стандарти ест, не по моите). Цялостнана идея която предаваше държанието на всички беше че определено по-малкия град е доста по-приятно място отколкото големия град. Някак хората са отворени - например поздравяват се като се видят; като влезеш в магазин отделяш време да говориш с човека зад щанда - неща които в големия град мисля че не са така. Накратко доооста по приятна атмосфера за живеене не само заради мястото ами и заради самите хора.

Самият празник малко ме разочарова но като отделни елементи имаше много хубави неща. Първо това се води семеен празник като това семейство празнуваше малко по по друг начин... за thanksgiving вечерята (четвъртък вечер) бяха 20 човека фамилия + трима дето нямахме нищо общо с тях. Бяха успяла да създадът много хубава атмосфера но това за което най-много се говори от всички свързано с този празник е храната. Thanksgiving има две важни събития:
1) Яде се много и по-много "хубава" (за техните стандарти) храна
2) Пазари се много и по-много защото един вид това е началото на периода в които да се купуват подаръци за Коледа.
Във връзка с второто има едно нешо което се казва black friday. До колкото схванах това е ден според който търговците вярват че успеха им в него определя как ще мине периода около Коледа които хич да не е сигурно и по важен от цялата останала година. Та петъка магазините отварят супер рано 4-5 през нощта и продават с огромни намалея като минимизират от собствените си приходи само и само да продадат повече. В резултат на това консуматорската им нация с реди на опашки за да влиза и да си купува безсмислени неща (но за сметка на това на оферта) от 3-4 сутринта. Конкретното семейство не го прави това и нямах възможност да го видя но и не бях ентусиазиран за подобно нещо.
Относно храната... най-мекото което мога да кажа е че беше ОК. Да, беше по-прясна и по-органична за разлика от столовете тук но моя стандарт е висок:) Мама готви добре:)))

Прибрах се петък на обяд защото Добата ми дойде на гости с някакъв индиец. Докато се шматкаха някъде си, аз, един китаец и един сингапурец реализирахме един наш бизнес план. Даааа, лет'с до бусинесс пеопле. Схемата с която ще станем милионери беше следната:
Тук туристите са голяма напаст. Сериозно, голяма напаст. Почнаха да влизат в общежития (въпреки че трябва карта за влизане) - даже ми разказаха че влизат в общи бани да снимат, спират ни за да се снимаме, да им говорим... Има случаи в час, вратата се отваря, човека снима с фотоапарат и излиза. Не искам да звуча като човек какъвто не съм но вярвайте ми това е супер досадно, чувствам се като на пазар понякога. Има една като легенда (не знам колко е вярно) дето няква сложила в някакъв град една маса и два стола и написала "Разговор със студент от Harvard $1 - 1 мин". Просто нямаше как да не го пробваме...

Двамата ми бизнес партньори малко се притесняха от това че нарушаваме доста от правилата на университета (бяха разучили) и се опитваха да ги намалят до по-малко от десет а аз естествено исках да нарушим колкото се може повече точки. В резултат на това нямахме надпис на който пише че сме студенти на университета и по-лошо нямахме право да пишем цена. Първото се преживява защото се подразбира а за второто измислихме че ще сложим кутия на която ще пише tips. С пълен оптимизъм "взехме на заем" няколко стола и една маса от мазата на общежитието и се пльоснахме в Yard-а (като естествено имахме нещо за четене в случай че някой от служителите на унито ни пита какво правим - учим). След първите 15 минути успеха ни беше умопомрачаващ. Имахме цял един човек които зададе въпрос - "Колко е часа?". Решихме че нещо не е наред и като малка и добре организирана фирма бързо променихме подхода си към пазара - т.е. махнахме кутията за бакшиши в резултат на което хората започнаха да се спират и да питат по смислени неща от "като много знаете, кои са официалните езици в Швейцария".

Заля вълна амбициозни жълтури. Най-много ни занимаваха китайски семейства (очевидно емигранти първо поколение, родителите не говорят добър английски, децата в американски гимназии родени на през 2 години). Общия шаблон на въпросите беше: "Синът/Дъщеря ми ще учи тук след две/три/пет/десет години, както е най-важното за да го/я приемат и как да увеличим шансовете за това"... Пффффф, както знаете съм супер добър в това да говоря глупости за неща от които нямам никаква представа така че направо бях уникално изобретателен... Някой ден някой от отдела за прием на студенти много ще се смее и причината ще съм аз...:)

В един момент имаше тълпа около нас но решихме да работим за имич в конкретния ден а не за пари. Те милионите ще дойдат с времето - в този ден се рекламирахме:) Беше меко казано студено за това след три часа реклама отидохме да се размразим като се почерпихме с приходите от деня... т.е. похарчихме парите които ние сами бяхме сложили в кутията за да се сетят хората че там се слагат пари.

На следващия ден към обяд ми дойдоха на гости приятели от Рамапо. Като се замисля кой чете този блог ще кажа двете имена от групата от към 10-15 човека с най-голям шанс някои да ги познава - Мишо (от Г клас) и Жасмина (да, същото момиче от което тръгна пост-а с онази уникална чалга за огнебореца):). Доста се изложих защото на въпрос от рода на "заведи ни да видим нещо интересно", "къде е бизнес училището" или "онази голямата сграда в средата (която очевидно е специална за нещо) какво е" нямах никаква идея какво да кажа. Не взимам много присърце това място тук като цяло така че с помощта на малко интернет и Добата които знаеше повече от мен разгледахме наоколо. Ходихме и до центъра на Бостън където също се очакваше да имам представа поне как се стига но аз и това не знаех... Не беше нещо особено като център с изключение на високите сгради. Докато се разхождахме взехме че стигнахме китайския квартал който вече беше по-интересен от гледна точка на китайските магазини и безброй многото китайски ресторанти...

Останахме в хотела в които беше отседнала цялата група която беше дошла на разходка. Вечерта мина с Български привкус и периодични благодарности към дядо за хубавата му ракия:) Не ми се пишат подробности но ме болият мускулите на лицето от смях... заради Мишо... честно, скоро не бях се смял така...:) Рано сутринта преди да си заминат ходихме да разгледаме Бостанския аквариум - малко културна дейност в контраст с вечерта, беше по-интересно от всеки аквариум който бях виждал но това не променя факта че беше... аквариум...

Определено изкарах много добре и в известен смисъл си починах от липсата на "културни" събирания което естествено не е почивка в истинския смисъл на думата за това проспах останалата част от неделята.

На кратко почивните дни минаха много ползотворно в учебен план... Наваксах с мAтеряла в училище, написах всички домашни и научих за всички периодични изпити следващата седмица. Даже успях да напиша едно огромно есе за вторник.. Дааа, всичко мина по план;) Въобще толкова много свободно време ще имам следващата седмица че няма да знам какво да го правя:)

Не бях наистина подробен и заложих повече на действията отколкото на конкретни неща защото стана доста късно (рано). Питайте ме ако искате да доразкажа за нещо:)

До следващия път;)

--Веско

ПС. Нямам сминки от виждането с хората от Рамапо, като ми пратят ще сложа.

2007.11.18 - Ден 79 - :)

Здравейте:)

Аз ако трябва да съм честен от доста време не стачкувам но пък за сметка на това свободното ми време взе да стачкува. Днес обаче не мога просто да заспя. Дори не се чувствам уморен защото спах 16 часа вчера и сигурно до сряда няма да мога да заспя защото толкова много сън като сбор не успях да събера цялата минала седмица май...

Накратко, миналата събота и неделя отпаднахме на регионалите => няма финали за мен :( (тази година:), много домашни и много интересни неща които ми се случват но естествено забравям...:)

Искам да отбележа един супер интересен "феномен". Посещението на блога ми се качи двойно след като спрях да пиша а прекараното време на сайта се увеличи три пъти. Хора, знам че пиша глупости но може ли да сте толкова жестоки. По директен намек от този не мога да си представя:) От анкетата съм доволен:) Не и от резултата но ме радва че поне има няколко човека които според мен са на прав път:)

Ще започна с интересен феномен които наблюдавам от една седмица. Нали знаете на facebook как има нещо като news feed дето отразява какво правят хората. Пф, от повече от седмица всеки ден някои се разделя или се събира с някои. Това е последната стъпка от "еволюцията" която наблюдавам тук. Първия месец голям ентусиазъм. Аху-иху, напиване през вечер (че някой всяка вечер) много партита... като пуснати от затвора бяха хората тук. Мина първия месец, училището стана сериозно и се чува само "блааа мноо домашни, блааа мнооо тестове". Мина първата вълна от изпити по време на семестъра, една идея по спокойно стана (това преди около 2-3 седмици) и почнаха тука всички да мрънкат "искам вкъщи", "защо дойдох тук, трябваше да отида където отидоха приятелите ми", "защо не отидох при приятеля/приятелката си в град/университет X"... остана малко свободна време дето да се замислят и усетиха че нещо не се кефят. Сега имаше кратка ваканция преди 10 дни, прибраха си се по домовете, видяха че не е същото като се събират вече и почно едно разделяне/събиране... мани бегай. Почнаха и да се поопознават повече и facebook-а ми само гледам разни сърчица. Сега наближава втората вълна изпити и очаквам да почна да видя как сърчицата се разделят. В това отношение не мога да си представя по отвратителна среда. Нали знаете как гледаме от време на време в някой иначе не толкова тъпи американски филми как коментират или как си обясняват какво ли не за хора с които се предполага да са близки, е, вярно е. Като отида на тренировка по водна топка от време на време и като слушам в съблекалнята (а аз даже не разбирам всичко още) се едно не съм бил на тренировка а на среща с 3-4 момичета едновременно - знам от колко ще се напият, какво да кажа за да вляза в стаята им... и ако знам тези неща наистина схеми стават. Единия обяснява на другия и след седмица-две. Обаче като правило едни и същи реплики не минават повече от три-четири пъти, провериха го.

Като заговорих за момчетата от водната топка трябва да отбележа нещо много интересно което забелязвам а именно че спортистите тук са много свестни. Не казвам че с това си отношение към по красивата част от света правят добро впечатление но нали знаете: не е виновен този дето яде баницата а този дето му я дава. Много земни хора си всички, тук отборния дух е на ниво което аз лично не съм виждал на друго място. Мога да кажа че под съотборник се разбира това на което ние в България наричаме истински приятел. Такива отношения не са толкова често срещани. Хората са много по не задълбочени един към друг в нормалната среда в сравнение с нас. И за разлика от много останали хора, тези които са дошли тук заради спорта не са надути... аз си мислех че съм надут но ми смениха стандартите:) Да знаете тренирам усилено в тази област да не може да се говори с мен...

Като съм на темата за водната топка измислих как най-добре да обясня какво е за мен учебната година до момента - това е като да плува човек 10 по 100 метра на една минута и десет секунди. Т.е. на всяка една минута трябва да се тръгва за следващото 100 метра или с други думи колкото по-бавно плува човек толкова по-малко почива. А ако пристигнеш след времето за тръгване на следващото 100 трябва да тръгнеш веднага и наказанието е 50 метра делфин след края на 10-те. 100 метра е като една седмица а 50-те метра са като загубата на оценката. (тук го плуват това между другото... аз плувах 500 метра делфин накрая...). Ето например тази седмица за първи път просто не успях да свърша всичко. Реално четвъртък срещу петък не спя защото има две домашни за петак. От едно време на сам сряда срещи четвъртък също взе да намалява откъм време за сън но тази седмица не успях дори да започна домашното по компютри. По тази схема петък вечер като легна и ако нямам ангажимент или не ме събуди някои мога и неделя да се събудя. Но то е измислено, предаваш с 2 дни закъснение и губиш 20% от оценката на домашното. Имаме право 3 пъти да го правим това. Проблема обаче се сещате къде е. Че колкото време прекарам на това толкова по трудна става пък следващата седмица защото я започвам с закъснение. Нооо аз естествено съм хитър;) При нас идва уникаааално смисления празник наречен thanks giving. Тази седмица имаме по малки домашни за да могат амерканчетата да се приберат вкъщи а за мен остава... наваксване откъм домашнооо, дааа. Юхуу супер направо. Може и да приема някоя от поканите които получих от разни приятели за "празника". Разбра от другите българи тук че това било голям жест, но май ще пропусна тази година. Имахме и готин план да отскочим до един съседен университет при едни българи които живеели в къща но ако продължавам да се закопавам с ненаправени и непредадени неща може и наистина никъде да не отида. Ееееей сега се сетих че и есе имам дапиша. Оф
Оф

Ми, как да ви кажа хора, толкова от мен за тази вечер:)

-Веско

2007.11.5 - Ден 66 - Стачкувам

Здравейте,

Днес няма да пиша защото обявявам безсрочна стачка. Причината:

Виждам статистиката за уникалните посещенията и не разбирам защо буквално никой не си прави труда да цъкне поне анкетата. ОК, не ви се коментира - нямате време, но едно цъкане отстрани не отнема толкова много...

Предполагам ще сте "ужасно" потресени от това да не четете простотиите ми така че за тези който не могат да живеят без дневна порция глупости: http://milo0.blogspot.com/

--Веско

2007.10.28 - Ден 58 - МцЛарен

Здравейте:)

Мисля че вече е очеизвадно че преминах на седмични пост-ове. От една страна това гледам да не се губи от съдържание като си записвам някакви по интересни неща но от друга страна съм толкова непоследователен в нещата които правя че от няколко седмици този списък с интересни работи си стой и аз коментирам само глупости. За ваше съжаление това не значи че няма да има глупости този път. Ще гледам да ги сведа до минимум.

Ето първата глуост - МцЛарен:), ето я втората - Хамилтон, и третата - Алонсо:) След като изчерпахме глупостите да минем на по сериозни теми от смешниците които изредих...
Специално си бях запазил някъде линковете със смешни изказвания от страна на МцЛарен (много яко звучи на Български), злобни от страна на Алонсо и инфантилни от страна на Хамилтън но защо да се дразня се замислих в един момент? Има ли смисъл да си губя времето с това да правя живота на и без това наказани от съдбата фенове като Пешо които и без това симпатизират на клоуните от Левски? Попитах себе си, "аз човек които се присмива на другите когато губят ли съм?" и отговора беше "Да!".

Нека да започнем с МцЛарен. Който се е решил да прочете този абзац след първото изречение знае за какво говоря за това ще мина на интересните неща. Първо изказване че "разследвали какво е станало за скоростната кутия" - смешка 1 - Пълна лъжа. След като Хамилтон си призна че е сбъркал - смешка 2 - те продължиха да са уникално смешни - смешка 3. Но това дори не е най-забавното... след като ФИА не наказа BMW и Williams, МцЛарен (всеки път като го пиша го произнасям и ми е много забавно) обжалваха с уникалния пред текст - смешка 4. Какво повече да кажа:)... МцЛарен...

Може да съм злобен но от мен да мине за Алонсо и Хамилтон няма да пиша... ееей току що измислих нова псувня - казва се на някои който е невъзможно смешен и в същото време отрича да е такъв, че си и вярва. Псувнята е - "МцЛарен"... Та, Алонсо и Хамилтон са МцЛарън-и:) (произнася се МъцЛарън с ударение на "ц"-то ;)

След като дори намери време да обогатя родния си език на които аз самия не мога да пиша ще разкажа колко яко си изкарах миналата събота и неделя. След като както ви разказах за уникално добро представяне и невероятна класа с която класирахме за регионалите на ACM-а мога да приложа и снимков мътерял:



Това е доста приятния кампус на колежа в който се състезавахме. Малко по назад има снимки от самия град който определено не беше приятен както казах. Видях доста грозно оформен бетон под формата на какво ли не по пътя до Спрингфилд но беше тумно и нямаше как да го снимам за да ви разкажа...


Клипче от пътуването


Оф, копирах грешния линк, всъщност исках да сложа това...



Съотборниците ми:) Конкретно в моя отбор са жълтия и брадясалия. Отне ми толкова много време докато разкарам всички екзалтирани момичета от колежа които ни бяха наобиколили и накрая даже не се подредиха за снимки... странни хора. Но да не ги обиждаме съдбата ги е наказала да бъдат състезатели по информатика. Ей днес съм много доволен от себе си. Изключително снизходителен съм към неща на който обичам да се присмивам. Да се върна на снимките... Така, тук окрих че нямам повече снимки от самото събитие което е жалко. Исках да снимам как по време на състезанието на караха да ядем - досега никога не са ме карали да ям докато решавам. Също съм много учуден че не съм снимал награждаването (раздаването на тениски) както и изпращането.

Беше трогателно... толкова много фенки на информатиката буквално не искаха да пуснат най-добрите отбори, естествено че и нашия отбор в това число, да си тръгнем... молиха ни да останат в колежа да се напием... но като истински информатици другите тръгнаха и оставиха зад себе си десетки разбити сърца... страдащи по шума тракащи клавиатури и разговори за задачи. Аз естествено останах - доста умело се изплъзнах на съотборниците си и ръководителите и тъкмо когато си мислех че съм успял, ръководителя на MIT ме намери и след като вече беше получил обаждане от моя ръководител ме взе с тях на обратно...Ето тук заедно с Рости и Митака ни сложиха най-отзад като черните овце, единия дезертирал другите двама дисквалифицирани;)



Искам да уточня няколко неща. Не се заблуждавайте от това че не видяхте да съм снимал други отбори. Това не означава че сме станали трети от три отбора. Имаше цели четири отбора...:) Шегувам се разбира се, ето линк с класирането:
Пълно класиране

Ей, пак не уцелих какво да копирам...тцтцтц голям съм МцЛарен...

Както и да е стига за състезанието. Да се върнем на часовете преди голямата победа. Ще сложа само снимките без коментар защото съм почти убеден че нямам речниковия капацитет да изразя какво е човек да яде шпеков салам, луканка, сирене и лютеница тук...









(моя сандвич беше малко по-малък...)

Мамо, направи нещо по въпроса и аз да имам шпеков салам. За разлика от България, тук още не съм изпълнил нито едно от трите неща които ме правят студент:
1) Да съм третия в студентска тройка
2) Да получа колет с храна и/или буркани + ракия като опция
3) Да ме скъсат на изпит...
(за който не знае, студентска тройка е когато съквартиранта прави биологически изследвания с някой от противоположния пол а третия трябва да се прави че спи за да им развали експериментите...)

Следващия петък ще ходим до някакъв Руски магазин където ще имат лютеница и ще се опитаме да си вземем няколко кашона защото и цената ще е на оферта.

Беше изключително готино да гледам формула в компанията на няколко МцЛарен-а. Всъщност само аз бях за Ферари, Митака беше против Хамилтън за Алонсо... Не можах да се израдвам като хората защото ми беше много тъжно за останалите... хахахахахааа:) Това вече е след като се успокоих и дойде китайската храна:



После седмицата продължи нормално... Ако имам желание накрая ще разкажа за домашните, изпитите и малко за системата. Чакайте! Знам че за това четете блог и сега ще скролнете надолу за да намерите интересните неща но почакайте още малко:) Имам само още да разкажа за именния ден който празнувахме вчера, или то май беше оняден... както и да е прекарах си много добре. Даже като се прибрах открих че освен 2-3-те снимки който аз бях направил някой си беше снимал на воля...:) Накрая след като си заминаха всички реших да направя няколко фимлчета но сега като гледам резултата... по добре да не бях пробвал:) С наистина единични изключения, буквално, всички бяхме българи от къде ли не. Имаше една група от 4-5 момчета който бяха от "американските" Българи. Т.е. карали гимназия в америка. Много свестени момчета наистина но по начина по който се държаха или реагираха на чалга примерно беше видно че са живели в америка. И това не е съвсем вярно защото пък Юлия примерно, момичето което живее в Българския апартамент, има я на няколко снимки пред компютрите, си чалгари много по български... Готино беше, но може и по-добре да е... Извода според мен, не само от тази случка, е че всеки се променя до толкова да колкото той самия позволи. Ако човек е бил мишка в България ще се промени много тук, ако не е бил тогава той ще промени тези около него... А къде съм аз между тези две крайности... не знам вие кажате ще ми е интересно да чуя. Може и анекета да сложа...

Съжелявам но отново нямате късмет. Стигнах до момента в който да пища за нещо по академично ориентирано но ми изчезна желаниео да пиша за това толкова от мен за днес.

--Веско

2007.9.20 - Ден 48

Здравейтеееее:)

Ето го поредния пост:) Този ще е странен, още по-объркан от предните но за сметка на това ще е изключително безинтересен. Нека да започна с местоположението си:) Лежа си на огромното легло в една хотелска стая в изключително известното американско градче наречено Спрингфилд. Моя милост успя да се пребори в невиждана конкуренция с още 5 човека за мизерните 6 места в отбора по програмиране и ето ме тук:) На първото ни състезание. Юхуууу състезания отново! Е, вярно че няма да се напием, не сме заобиколени от тълпи от екзалтирани тинейджърки, както в България, и не сме в някое гадно общежитие, което правеше преживяването доста колоритно, но за сметка на това... мислих 5 минути и не измислих нищо положително да сложа тук. За първи път излизам от инкубатора, както Пешо настоява да го наричам, и се сблъсквам с истинската америкааа. Даааа, цели 10 минути вървяхме от гарата до хотела и мога да кажа че, както за всичко друго, имам мнение по въпроса и сега си мислите че ще излея десет пасажа с впечатления за буболечките по улицата и паркираните коли? Но аз няма да направя това, защото точно това очаквате... както казах този пост ще е безинтересен, а аз винаги държа на думата си.

Естествено ще пиша каквото ми дойде на ум и ще оставя вродените ми качества на творец да подредят идеите. Последните седмици бяха ужасно приятни. Скъсах се това да не правя нищо и да си почивам. Нямам домашни а лекциите вървят в много леко приятно темпо в което имаме възможно да вникнем в дълбочина в мътеряла. Ходих на няколко купона и си прекарах феноменално яко. Въобще живея си супер добре, започвам наистина да се чудя какво толкова се оплакват хората в тази държава, карали ги били да учат по много и да спят по 4 часа - глупости!

Това не е най-хубавото. Запознавам се още по-яки и по-яки хора. Даже мисля че намерих най-близките си приятели само трябва лично да ги срещна - http://www.youtube.com/harvardhooligan. Страхотни момчета които са на моето интелектуално извисено ниво и мисля че много добре ще си паснем.

Имам само един, единствен проблем. Сериозен. Искам да се извиня на всички които са вярвали в мен - не издържах, предадох се. Откровено минах на хамбургери. Отдадох се на изключителното разнообразие което ни се предоставя от хлебчета за хамбургери, меса за хамбургери, сосове за хамбургери и всичко друго което се слага в този религиозен за тази страна продукт.

Оп, китайската храна дойде. Съжалявам че ще трябва да прекъсна увлекателния си пост но е 23:30 а не съм ял от цели 4 часа. Изморих се доста в автобуса докато идвах насам. Утре ще добавя към този пост разказа си за състезателния ден. Очертава се много оспорвано състезание от което ще се определи кои отбори ще отидат на регионалното университетско състезание което е само една стъпка под финалите които са в Канада тази година. Висх ме луцк.

Както ви обещах - нищо ново около мен, просто поредния пост. Ако, вдругиден, Райконен стане шампион обещавам да отделя специално един следобед на това да опиша колко са смешни McLaren, колко е тъп Хамилтон и колко е злобен Алонсо:)

***

Вече пристигнахме в колежа където ще се състезаваме. Много по-различно е от града в който бяхме. Града е супер типичен (поне това което аз си представям), големи празни улици, доста странно изглеждащи магазинчета с яки надписи като “King Nails” (магазин за правене на маникюр), позанимарени сгради, въобще личи си че е малък град. Доста неприятно излъчване има цялото нещо но колежа е наистина много приятен. Казва се Western New England College и честно казано ми е интересно като имам интернет да видя къде се намира в класациите. Контраста с града е наистина голям. Минахме през типичните алеи с наредени американски къщи и спрени пикапи пред тях. Не знам как да ви обясня обаче това вече е неприятно място дори да стои човек. Много бетон, неподдържани сгради, ръждясали коли, супер безвкусни комбинации за каквото и да е. Колежа както казах е пълен контраст. Зеленина, много хубави дървени сгради, чистота... Странно е някак си.

Самото състезание е направо мечта. Седнахме да ядем гадната закуска сега, всички се гледат лошо един друг, организаторите са неорганизирани всичко е както трябва! Съодборниците ми (два отбора сме) са някакви странно притеснени, ще каже човек че нещо важно правим. Хаха, най-якото е че Рости и Митака са в отбора на MIT и на воля можем да си горовим глупости на български без да ни разбира никой

***

Това го пиша вече от апартамента в MIT. Състезанието мина, класирахме се много на ръба. Знам че на много хора ще им е ужасно безинтересно да разкажа в подробности за състезанието за това аз ще го направя. Определено много добре се представихме като отбор. Завършихме на трето, реално четвърто място, защото дисквалифицираха отбора на Рости които бяха втори. Няма да казвам защо но само ще кажа че Митака сериозно се изкачи в ранг листата ми с най-големи простотии, досега не бях чувал да дисквалифицират отбор на състезание по информатика заради непристойно поведение (в случая мили думи към журито). Добре че първите три отбора отиват. Това не значи че отиваме на мястото на Митко и Рости, отбора с които те се бориха беше другия отбор на MIT който реши всичките 7 задачи за три часа и половина. Ние влязохме в страхотен ритъм с момчетата от моя отбор. Направо къртихме яко... След първите 20 минути бяхме първи, това е истина, и след това вървяхме рамо до рамо с най-добрите но в един момент нещо изгубихме ритъм. Все пак показахме класа и на четвъртия час решихме още една задача. Завършихме състезанието в шампионски стил с няколко грешни опита и краен резултат от цели две задачи! Ето на това викам аз класа, да решиш точно толкова колкото ти трябва. На регионала ще ги изкъртим уверен съм, дано пак да се сработим добре като този път...

После ми викат че в моя университет нямало програмисти. Ето, показахме не само че сме програмисти ами и че сме от класа! Даже в един момент успях да убедя журито че една от задачите им е грешна. След като я обявиха за грешна след половин час се върнаха и обявиха че е вярна. Определено съм много доволен от преживяването. Открих че металните кутийка на кока кола и спрайт са направени от различен метал както и че сърбите разбират 1 към 1 български псувни. След като извършихме културен обмен се върнах при отбора си които обаче в устрема си към първите места нямаше нужда от моята помощ. Успях да седна на компютъра за около 15 минути и той заби два пъти. Приех това като знак от съдбата и до края на състезанието само ядох и правих другото нещо което правя много добре – давах акъл.

На връщане се прибрах с отбора на MIT които за разлика от нашия отбор беше с микробус и пътува поне 2 часа по-малко. По пътя наблегнахме на екзистенциалните проблеми и липсата на решения за екзистенциалните проблеми в тази конкретна държава. Все пак деня завърши наистина положилтено. Част от вечерята (в моя случай две хапки) се състоеше освен от стандартния сандвич и от лютеница, сирене и шпеков салам:))) Ето на това му викам аз хубава вечеря... Тук в апартамента си купиха прожектор преди няколко седмици (за да гледат научно популярни филми на стената) и сега са си пуснали един български филм но аз реших да се... (не знам думата, смехуркам) в блога си и да си лягам. В някой от следващите дни обещавам по сериозен пост:)

--Веско

2007.10.11 - Ден 41

Ако в петък вечерта съм жив ви обещавам голям пост... тази вечер, утре, утре вечер, вдругиден е... пф:)

--Веско

PS. Поста го очаквайте най-рано неделя сутрин когато ще съм се наспал, ако хипотетично съм оцелял...

2007.10.9 - Ден 39 - No comment

Имам само 1 нещо да кажа:
Евала Жасмина:)

--Веско

PS. Хахахаа Пешо (Младенов) можеш да го приемеш като много личен поздрав {} хахахаа не не...

2007.10.9 - Ден 39

Здравейте,

Както се досещате свободното ми време продължава да намалява и най-лошото е че не му се вижда края. От няколко дни живея заедно със един учебник по математика, ядем заедно, спим заедно, говорим си... въобще много време заминава покрай него. А това домашното по математика... не ми се говори направо. Общо взето графика ми е следния. Сряда се предава домашното по математика, това прави днескашната и утрешната вечер меко казано безсънни. Петък е срока за домашните по икономика и компютри но аз съм хитър и вече правя компютрите в събота за това четвъртък сутрин се наспивам но пък четвъртък вечер е обречен на икономиката. Събота и неделя започвам с домашното по математика а общо взето цялата неделя отделям на отвратително многото чете и писане по writing които се върши за вторник. Нямаше да ви казвам това ако то не носи нещо хубаво а именно това че времето минава сравнително бързо. Днес много се учудих когато на блога си написах датата 9... кога стана девети въобще не усетих. До вчера беше септември... днес октомври, Нооооо така е, когато човек се отдаде изцяло на науката (както съм направил аз, не се смейте)времето лети ли лети. Айде няма да се правя повече на тъп че и без това нямам много време да пиша чака ме дълга математическа вечер.

Днес бях на така нареченото "proof party"... юхуууууу прооф пеопле! Това ще рече че има една система по която може да се правят точки като се разказват доказателства на всичко което сме минали досега обаче аз бях там само да слушам щото нищо не мога да доказвам. Тук мислех да вкарам някоя от зубърските шеги които научих но сериозно спирам с глупостите.

Сега сериозно вече. Искам да разкажа за нещо много интересно което ми прави впечатление а именно новините тук, в България и сравнението между тях. Много често ми остават дребни интервали от време и чета доста focus и подобните сайтове за новини. Също така се зачетох напоследък докато ям примерно в американски вестници и сайтове. Започвам да разбирам защо американците не ги интересува останалия сват. Ами то и аз да бях американец нямаше да ме интересува останалия свят освен естествено от къде идва петрола. Понятие като международна новина тук няма и досега нито една новина която съм прочел от български сайт като международна не съм я прочел тук. Държавата си е затворена и всичко нужно за да си функционира го имат, без петрол но и това не е непълно вярно. Никой не говори че долара пада, а още по малко го интересува какво става в Европа. От време на време ще има нещо около Китай като новини но това е максимума. Даже спортните новини нямат засечки с нашите. Все едно това не е същата планета на която живеем. Не знам, колкото повече време минава и все повече разлики виждам. Определено искам да подкрепя всеки които някога си е мислел да дойде на бригада или нещо подобно. Това трябва да се види със всичките му гадости които аз не виждам. Като цяло темата за ходене в друга държава за фиксиран период от време (три месеца бригада, или една година учене или де да знам...) много твърдо я подкрепям но това е много дълго за да изразя позицията си сега. Не говоря за екскурзия, говоря човек да учи, живее малко или да работи. Мразя да звуча като че знам добре нещо но повярвайте ми няма варянт да съжалявате. Само печелите повече за себе си като начин на мислене и възприемане на нещата.

Надявах се да става повече диалог из коментарите но явно няма как да стане. Кажете ми поне накратко как я карате:)

Това е от мен за днес. Не знам кога ще е следващия път има много да се учи идват и изпитите. Но пък нали за това съм тук:) Няма какво да ме разсейва, освен учебника по математика...

--Веско

2007.10.2 - Ден 32

Хехеее, че забавно. За днес нямам какво много да разкажа но в момента съм на някакво събиране на клубовете в университета и ме сложиха тука да гласувам. Вдигам едно листче с надпис "Bulgarian Club" от време на време като зададат въпрос. Всички фондове гласуват за бюджета на всички останали след като се направи презентация. Мн яко. Измислих си система. Един път ще вдигам за "пълно финансиране", два пъти за "частично" и един път за "без финансиране". Тъй като са много клубовете, хахахаа пак вдигахме листчетата. Много е забавно това. Личи че почти всички сме поставени лица. Президента на клуба ми каза "гледай другите какво правят". Само дето всички се гледаме тука и някой като тръгне да гласува "за" и другите гласуват. Та, тъй като са много клубовете сме се разделили всеки от freshmen-ите да стой по час и половина а когато трябва да се представя България, което е било вчера, е бил президента който е трети курс. Много точен... Митко се казва (да Свет познаваш го:). Брей тоз румънец дето представя сега много пари иска... да докара някакъв професор, Дракула парти... май няма да гласувам да му дадем пари... хахаха:) Мн забавно. Ето пак гласувахме, хехе, вдигни, свали... :) Аве тука всички искат пари за храна, да взема да си направя клуб F1 - за хора гледащи F1. Етоо това е добра стратегия. Клуб на скандинавските студенти излезе скандинавка:) Така се прави... етооо дадохме и пари за всичко което искаше макар че едното не го разбрахме много какво ще е... Пфу, двама индийци... тия ще гласувам да не им даваме пари не ми харесват. Иха това всъщност е интересно. Айде няма да ви занимавам с всеки който иска пари. Ще отбележа само интересните:)

Мале как съм пропуснал че има пица... Добре че донесоха още за второто полувреме на гласуването. Заболя ме ръката...

Този пост вярно безсмислен се получи...

--Веско

2007.10.1 - Ден 31

Здравейте,

Днес поста ще е на малко нестандартна тематика. Имах възможност заради една идея по леката си програма да прекарам известно време с хора а не само с книги и се заприказвахме на доста интересни теми. Хората с които живея, нямам предвид само съквартирантите защото на практика цялата ни проктор група живеем заедно, са много отворени и днес се почувствах достатъчно комфортно в сравнително малка група да изразя мнение на теми като религия и педерастия.

Бях наистина учуден от начина по който другите приеха мнението ми. Имаше хора които мислеха като мен, други които не бяха на това мнение но общото нещо беше че изненадващо всички, поне така звучаха, бяха честни. Нещо което не се среща принципно тук още по малко на такива теми. Успях да разбера доста за мисленето им относно тези въпроси. Доволен съм че попаднах на отворени хора. Обясниха ми още от нещата по които се различават гейовете да кажем. Проктора ми също се оказа че е гей, даже живее с партньора си, нещо което аз не бях разбрал а той не един път го бил показал. Май съм попаднал на доста рядко срещано множество от различни и хора които на всичкото отгоре са свестни.

Днес реших да потърся имената им малко из интернет и където успях да намеря нещо намерих много интересни неща... някой който е бил модел но е прекарал една година строейки училище в Гана, друг който се преборил с левкемия но не е изостанал по никакъв начин въпреки че не е било много ясно какво ще стане, трети който е супер титолован в биологията знае латински че и пее, четвърти прекарал една година в Япония преподавайки английски на малки деца и в същото време успял да покрие 12 AP (advanced placements, като матури но се искат знания над училищните)... и определено за никой от тях не мога да кажа че има даже нещо дребничко което да напомня че са такива хора. Не са жълти а са си даже много нормални отворени и весели. Наистина когато президентката се обърна в началото на годината към нас с "Вие не учите от университета а от хората около вас" си беше права жената. Има, и то не малко, хора които просто не може да ги вкара човек в рамките на нормалното или просто аз поне не разбирам каква мотивация имат да правят определено нещо. Хубаво е че ще имам време да се опитам да разбера каква идея стой зад това да се завреш в Гана примерно...

Определено с новите неща които имам да правя нещата са много по добре. Успявам много по пълно да възприема нещата по другите курсове. Имам какво още да желая от организацията на времето си но и това ще се оправи.

(за КН) Разбрах че много бира е заминала покрай откриването на учебната година. По този случай Наздраве! и от мен:) Дано имате една хубава учебна година:) Програмата на хартия е трудна но на практика няма как да знам. Сега когато навлизаме чак от основите в математиката на нещата успявам да разбера какво беше това което ни го разказваха по линейна алгебра и анализ и какъв му е смисъла. Ако само не ни хвърляха направо в грубата теория ами ни отделяха време да знаем защо ни е това щеше да е толкова по добре. Днес разбрах за поредния пример на някой силен професор който просто се връщам към началото и се опитва да вкара смисъла в главите на студентите.
Пример: http://www.nytimes.com/2007/07/17/science/17conv.html

Ще се опитам да сравня нещата като взема за основа гимназията. Идеята тук е че може малко да знаят но наистина това което го знаят го разбират. Да може да е наистина малко но процеса е последователен в научаването на нещата и се надгражда над разбрани неща. Това може да ви звучи добре но не е най-добрия начин за постигане на голям обем от знания. Нашия подход по скоро е да се блъскат много неща като понякога се пропускат подробности и дълбочина на разбиране което означава по-бързо напредване. Това е подход които има смисъл само ако човек достигне онзи момент накрая в който всичко му се събира и подрежда в главата и той вижда смисъл. Обикновено това става доста късно. Докато дойде това време просто губим смисъла и много хора не стигат до това да вържат всичко или се отказват. А понякога аз мисля че такъв момент така и не идва. Тук този проблем е решен чрез тези AP курсове които на практика са университетски матерял който се предава в училище. Ето това е системата. Може да е малко но да се разбира, който иска повече има свобода. Като стана дума за свобода, в добрите гимназии целия последен клас е напълно изборен... напълно. Средното ниво като цяло е ниско според мен защото са наистина страшно много народ. Освен това повечето силни гимназии са частни и са скъпи. Средното ниво на доход не винаги е достатъчно да покрие цената което е още една пречка. Нека да направим една сметка.

Нещо много интересно. В университета ми има 1500 американци. Ако разделим това на 300 милиона колкото им е населението получаваме 200 000. Това значи че ако в България имаше такъв университет, в него щяха да попадат точно 7000000 / 200000 = 35 човека. Не знам още какво значи тази цифра и как да я тълкувам но ще измисля нещо. По икономика ни карат да мислим над такива неща:)

Това е от мен за днес. Нещо което не съм правил досега е да благодаря на вас, които четете блога ми:) Благодаря наистина. Вече го казах на някой хора но се надявам и аз да има какво да чета от към блогове, ако не скоро то поне след време:) Интересно е, може да не пишете всеки ден и дори седмица но поне да има къде да пишете когато искате. Много е удобно да се следят с RSS така че искам да окуража всеки който има какво да разкаже да пише. Ще мине време и ще се пръснем още повече. Това не е никак лош начин да знаем един за друг или поне тези които не могат да са около вас да знаят за вас. Може да ви се вижда далеч но не е...

Ети и нещо свързано с блоговете и не до там приятни събития напоследък...
http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/asia/article2563937.ece


--Веско

2007.09.30 - Ден 29

Здравейте,

Не случайно пуснах поста в който да ми пишете въпроси. Започвам по ред. Първа в списъка е Петя.

na men mi e intersno da cheta za organizaciqta v universiteta i samiq proces na obuchenie:)interesno mi e i za vzaimootnosheniqta ti sus sukvartirantite..a i izobshto kakvo stava v obshtejitieto:)))

В дните от началото на учебната година видях много интересни неща и най-вече видях доста разлики с това което аз знам, демек СУ. Общите неща са:
- има преподавател дето обяснява
- има учебници
- има асистенти
Май се изчерпаха общите работи. Не, шегувам се естествено че има още много неща но като цяло настроението е друго. Не казвам по-хубаво а друго. Тук се дават едни домашни дето са е****и домашните... 10 часа на едно домашно не мърдат по каквото и да е. Добре поне че са седмични или максимум по две на седмица освен ако човек на учи език. И то отнемат минимум 10 часа ако се съберем да ги правим заедно, както ние правим. Всъщност това са местата където се среща човек с най-много хора но моя проблем беше че по предметите по които трябваше да хвърля доста труд то беше за да настигна другите така че трябваше да свърша част от нещата сам. Лошото е когато никой не знае как нещо да стане.

Супер забавно беше как след срока за първото домашно по CS 182 което изблъсках абсолютно сам, не знаех тогава че се събират да пишат домашни, ме питаха "ама, ти свършили с цялото домашното?". И аз се усмихнах и казах "да". Носех тениска на общежитието в което живея на гърба на която пише 11 което отговаря на годината в която, чисто хипотетично, ще завърша. Питаха ме "ама ти, ти, ти сериозно ли се freshmen?". Тогава ми обясниха как половината клас го е блъска домашното вечерта преди крайния срок но не са го направили. Следващото домашно едва ли не ме чакаха аз да го направя и мислеха че си правя майтап като им обяснявах че аз lisp виждам за първи път и не знам как да напиша A* на lisp с някаква смахната пирамида. Както и да е задружно и това избутахме. Въобще тук това е начина. Събирате се в някоя библиотека (24 часа са отворени ест) и правите домашно. Иначе няма как. Така срещнах доста свестни хора. Има много хора които разчитат някои друг да им го направи, както съм аз по някои предмети, но така е много, много трудно. Трудно е защото просто обема е толкова голям че не можеш да препишеш всичко и губиш много повече време в това да се опитваш да го препишеш отколкото да седнеш и да го научиш. Мисля че това е начина които са възприели тук да накарат хората да учат - чрез огромни домашни. И като цяло не са свикнали примерно да ти дадат целия лист с решението и ти да го препишеш. Гледат странно (да, вече пробвах).

Това беше за домашните сега за лекциите. Първата разлика е че вместо един път седмично по три часа има три пъти седмично по един час. Освен голямо седмично домашно понякога има и малки от единия за другия път. Няма такова нещо като преписване от дъска. Даже по математика където най-много се пише, принципно, ни раздават разпечатано съдържанието на цялата лекция, подробно, с празни места там където се очаква в някакъв момент да решим някоя задача. Слагаш всичко в една дебела папка и го имаш. Много хубави презентации прави професора по математика. Един много възрастен обаче супер, супер ентусиаст за това което прави. Разказва много яки историйки от време на време и много се шегува с нас.

Mного ми хареса, един път на лекцията започна да разказва за нивото на учениците като цяло в класа. Попита колко човека им е трудно или смятат че може да не вземат предмета. Няколко човека които преценихме че сме слаби си вдигнахме ръцете и той супер ентусиазирано каза "Ееее супер, повече сте от друг път, наистина се радвам. Знаете ли защот се радвам? Защото щом сте избрали този труден клас във вас има нещо вътре което ви движи напред и ви кара да се самопредизвиквате. Щом в този клас сте си позволили да сте на дъното значи определено в някой друг предмет сте феноменални а това значи че виждате математиката по начин по който аз не мога да я вида. Хората с вдигнати ръце искам ви в офиса си поне един път до края на седмицата". Не знаете колко беше прав този човек...

Супер ентусиазиран професор. Намира начин как да не ни е скучно или да ни каже това кога може да ни трябва. Въпреки възрастта си говори с нас винаги на "ти", и ни кара да се събираме заедно да пишем домашни, кара ни да организираме "proof party-та" което ми е много зубърско но интересно като концепция. На такива партита разни хора които са оторизирани да слушат определени доказателства слушат други хора които доказват нещата и така и двамата получават точки. Има и система която проверява дали това се е случило. Казват че понякога се майтапел с учениците и давал нерешими проблеми но досега не го е правил с нас. Също така много ми допада че се опитва като цяло да ни сглоби математиката в главата. Кое къде попада, защо го учим, кога ще ни трябва... много ми допада. Трудно е но това ще го взема...

По другите предмети не са ме впечатлили с нещо "особено". По CS 121 (дискретната математика) дава много хубави примери с които показва приложение на нещата които се учат. Разказва исторически факти свързани с даден резултат или доказателство но не е толкова забавен като математика.

По CS 182 лектора е този който прави изкуствен интелект + икономика и е страшно добър в това. Най-важното е че разказва за нещата които са нови, неща които примерно преди месеци ги е правил или интегрирал в нещо по което работи... Догодина ще отсъства защото ще го правят някакъв там специален професор в университета а той е доста млад.

По writing което е Expos10 този който ми преподава е специализиран в хумористични текстове. Той е постоянно ухилен, много се шегувам в час и ни намира интересни противоречия в твърденията. Много добро настроение създава. При него съм от 9 сутринта три пъти в седмицата което е с 1 час по рано от станалите дни а като се имра предвид че лягам в 2-3 определено ми се спи, две не виждам като отида. Въпреки това успява да ме събуди сутрин.

Още много има което ще се сетя в някакъв момент. Ще пиша като ми дойде:) Стигнахме до учебниците. Ааа забравих да кажа. Всички лекции, упражнение, презентации се качват в интернет за да можем ако сме пропуснали или не сме разбрали да гледаме. Много мейли пишат всички. И професори и асистенти. Всеки курс има сайт, вътре форум. Професора има приемни часове на който понякога ей така произволно може да и извика някой и да го попита как я кара. Попълваме, но рядко, анонимни анкети за определена лекция или лекции върху някакъв дял от матеряла. Осовен това когато избирахме курсовете има една много дебела книга със всички курсове и статистик събрана в края на всеки курс.
http://www.fas.harvard.edu/~cueguide/cueguide07-08/html/Mathematics_23a.html
Освен това всички домашни без математиката в първи курс се пишат на latex. А ако дори в първи курс ги правим на latex получаваме бонус. Няма такова нещо като домашно на хартия... да много време отнема но с времето става почти същото когато се пише на latex а става къде къде по четимо и хубаво. А и който е тръгнал да прави каквото и да е тук - на latex. Досега аз презентация на нещо различно не съм видял. Другото което много се ползва е mathlab и mathematica. Ето това тук ми е голям недостатък. Всички американчета са на "ти" с тия програми и много от тях са много напред и с latex-а. А аз... ами мъчим се какво да правим...

Да се върна на учебниците. Нямам учебник под $120 но иначе ми харесва как са написани. Като за мен са, просто, изчистено, с примерно. Ако не се сещаш нещо дето ти го казват какво е в скоби пише къде са ти го споменали по-рано за да отидеш да го прочетеш пак. Само да има време да ги чете човек.

По процеса на обучение друго не се сещам. Петя, питай конкретно и ще отговарям.

Сега за съквартирантите. Китаеца с него съм наистина само на здравей/чао. Гърка ми допада доста повече. В началото ми идваше подмазвач но сега мисля че той просто си е такъв много отворен. Това го обяснявам с това че е от малък щат, малък град въобще за тази разлика ви говорих. Доста учи но и той се е хванал с не леки курсове. Китайце по леко го дава нещо в началото което ми е странно. Може би просто режимите ни са различни аз не го виждам кога учи. Нещо усещам се го е гепила любовта. Виси в facebook, говори с някакви момичета... въобще, бита карта е вече. Самата стая не е удобна. Добре се чувствам, направих си го да е така но не напълно. Дребни неща ми пречат но добре че библиотеките са много приятни наистина. Има отделени стаички, шумоизолирани с климатици, вътре диванчета... има и големи помщения с диванчета, бюра. Книги колкото иска човек, въобще създадени са условия.

Останалите от моя етаж са само момичета (девет) и с тях се разбирам много добре. Като цяло сме много задружен етаж дори на фона на останалите. Много често правят събирания да гледат някакви сериали примерно и филми. В началото се напиха няколко пъти и ни звъниха с гърка да ни занимават с интересните си истории но ние вече имаме стретегия и сме подготвени. Принципно няма лошо човек да размишлява над живота докато е пил ама да не ме занимават докато спя. Но не е като да са ме изнервили наистина много. Успяваме да ги изгоним. Те пък ни дават храна... въобще не съм недоволен. Супер интересното е как всички са от малки щати. Явно когато са ни нареждали са имали нещо в предвид. Жалко че нямаме много засечки по класове но икномиката я учим на партия. Освен тези хора за които говорих има още 3 момичета и 9 момчета в моята проктор група на долния етаж. И те са сравнително готини хора. В класовете си срещам пълни жомели като хора и то голям процент... а съседите ми стават като цяло. Имаме си маса в стола където сядаме, така примерно дори да отиде човек сам и да не намери с кой иска да стой винаги има някой с който да си поговориш. Днес се организрахме супер бързо гърка имаше рожеден ден, пяхме му песничка, торта. Въобще радвам се на съседите. Само да допълня че тук рака правят разпределенията за класовете на асистентите че по възможност човек да няма засечка с никой друг който познава от входа си примерно или от друг клас.

С хората в моя вход не се познавам много но определено си личи че има и жомели. Скоро се очаква да завършат ремонта на общите помоещения в общежитието и ще има кухня, билярд, тенис на маса, джаги, огромен телевизор... Тогава сигурно повече ще се опознаем защото ще са събираме там. Това е мястото където се събират привечер примерно в другите общежития ей така, за по малко или за по някоя игра. Или просто за 10-15 мин почивка от учене. За съжаление няма много как да има яки купони в самото общежитие но някой път ще измислим нещо в мазите. Там има помещения за свирене на разните инструменти, за пеене, компютри, принтери, машини за коли и глупости (някой са безплатни)... Направо понякога ме е яд като гледам условията тук. Ние в студенстки намирахме как да си правим веселото пък ако имаме такива условия не знам...

Сега да кажа за днескашния ден. Ядох, учих, прах, учих, ядох, учих, пиша. Това беше от мен за днес:)

Сетих се още нещо. Не си мислете пак казвам че всичко е хубаво. Далеч не знам още и една малка част. По принцип тръгвам с положително настроение и е възможно след време това което пиша да го гледам с други очи и да му се дразня. Пирмерно може после да ме дразни че професора ни губи време от часовете с забавни разкажчета. Това е което аз виждам засега. Ще помисля какво ме нерви защото следващия въпрос в списъка е такъв:)

--Веско

2007.09.30 - Bg party???

Бесен съм. Направо не съм си в кожата. ТОВА ми било българско парти... нямаше колони, имаше един Mac който не четеше дискове и нямаше нито една българска мп3-ка на компютъра. НИТО една... не можех да повярвам. Хората стоят и си... говорят... Издържах точно 5 минути и си закарах външния хард. Отне половин час да отида и да се върна но поне щяхме да слушаме музика. Слагам диска и познайте, тъпия Mac не дава достатъчно ток на usb порта за да се задвижи диска. Добре че пуснах малко слави да се свали. Пускаме си го... и идва някакъв жомелник американец и ни намяла музиката... Тръгва да ми се обяснява... добре че бързо го дръпнаха настрани защото и без това не му бях само аз ядосан. Въобще много съм разочарован. Освен това в 1:30 някой спря музиката която и без това беше тиха (това на Mac колонките нищо не струват) защото тук не можело музика след 1:30?!?!? Wtf се казва на това... И какво правя сега... ами прибирам се и си слушам музичка. Да и пиша колко съм ядосан. Ето, ето на този момент ще си го върна като се прибера... няма да забравя... няма...

Добре че се видяхме кои сме сериозни в това отношение. Има надежда. Може да сме малко но сме силни:)

В MIT така добре си изкарахме и днес така се бях надъхал а то какво. Нямам думи...

Тук искам да кажа нещо на дядо. Дядо велик си:) Ракията е страшна всички много я харесаха:) Едно момче чака пратка след седмица... суджук и ракия. Мамо чу ли какво получават другите:)

--Веско

2007.09.29 - Ден 19 до 28 - Много сериозно стана...

Здравейте:)

Този пост ще е дълъг настанете се удобно. Имам какво да кажа за тези дни и да обясня защо не го казах през самите дни. Като за начало аз май нещо си обърках номерацията на дните но сега вече е добре. Не е защото някой дни ми се губят, има 1-2 такива и утре сигурно ще е третия ден който ще ми се губи защото днес има Бг парти, а защото взеха да стават много еднакво трудни.

Та да започнем ретроспективно. Леле каква дума, трябва да си преброя сложните думи в блога почнаха много да стават. Та, от последния пост който съм ви писал графика ми стана доста неприятен. Тук ми промениха концепциите за домашни. Не за учене, аз знам много добре какво е да се учи сериозно дълги периоди от време (не се смейте), а за домашни. След като си фиксирах програмата я споделих с мои познати карали някой от курсовете. Намерих само един човек, супер точен, който е завършил тук и е минал през това което аз реших да взимам като freshmen. Ето какво ми каза той за плана ми...

"Zdrasti Vesko,

...

Radvam se che veche imash predstava ot klasovete. Chestno da ti kaja
obache mi se struva che programata, koiato si si napravil e dosta
tejka. Tova e mnooogo rabota, shte se vidish v chudo. Malko hora se
hvashtat da vzimat dva CS klasa i obiknoveno go praviat po-natam. Dva
CS klasa i matematika veche e trudno. Imam priateli, koito go praveha,
no gi vijdah samo kato se subirahme da pishem domashni. CS121, kakto
ti kazah, mi e liubimia CS chas. Ima ejesedmichni domashni, koito sa
osnovnata chast ot ocenkata. Ochakvam da ti otneme pone kum 10 - 15
chasa na sedmica. Math 23 e lek, no seriozen, dai mu i na nego pone
7-10 chasa. CS182 e mnogo priaten, no si ima domashni i proekti za
pravene, koito otnemat vreme. Sloji i za nego 10-15 chasa. Taka
dokarahme kum 40 chasa samo za domashni. Otdelno imash Expos, tam
veche samo ti si znaesh kolko vreme shte ti otnema da si pishesh
esetata.... Ne zabraviai, che 8 chasov raboten den e 40 chasa rabota
na sedmica. Ti veche imash dosta poveche a i triabva da hodish na
chasove i t.n.

...

Taka ili inache -- programata ti e tejka. Preporuchvam ti da pomislish
seriozno dali iskash da se natovarish tolkoz ot samoto nachalo. Aaa,
osven tova dosta neshta na CS182 se pishat na Lisp. Imash li opit s
nego? Toi e malko shashav ezik =]

...

Ne iskam da te obezkurajavam, prosto triabva da znaesh v kakvo se zaburkvash."

"А пфу" викам си аз. "Този човек сигурно е пропуснал да прочете че аз такова... олимпиади, не съм много тъп, едното съм го карал в СУ, ще се справя ест...". Малеееееее колко беше прав Иво (така се казва момчето на което е мейла). Това дето го изкарах тези десетина дни не е за хора. Не всъщност за хора е но за такива тип хора какъвто аз не съм. Да успях да избутам всички домашни първата седмица. Това включваше около петдесет страници математика, автомати и разни доказателства, няколко стотин реда на това нещо наречено Lisp, не искам да му правя комплимент като го нарчиам език за програмиране, супер много четене, най-вече на онова нещо, и няколко есета. Отнеха дори повече време отколкото предвиди Иво. Да бях много доволен от себе си. Супер стабилен график, 5-6 часа сън, никакво губене на време в нищо, висене в библиотеката и става. Неприятно е постоянното бързане за поредното нещо, и това че всеки ден или най-много през ден има краен срок за домашно но е възможно. Колкото повече напредва семестъра толкова по-трудно щеше да става но и графика щеше да е по-подреден, lisp, latex, mathlab и разните там езици и програми нямаше да ми губят толкова време. Въобще точен ритъм, много бързо влязох в час, всичко по график и човек разбира колко му е капацитета. В конкретния случай аз бях близо до тавана на моя.

Да обаче четвъртък вечерта реших че така просто няма да продължава. Може да съм тъп и да избирам трудни курсове но за сметка на това съм мързелив. Не знам надявам се да си кажете мнението но в един момент реших че не е това смисъла на първия семестър. Особено се замислих когато четвъртък вечерта имахме така неречения study break. Един вид проктора на етажа ни кани на някаква яка храна в стаята му да се видим и да си поговорим един с друг. Там всички се обръщаха към мен със следните думи "Вескооооооооо от кога не съм те виждал(а), мнооого се радвам да те видя (не знам що толкоз ми се радват ама те така викат май на всички), как я караш? Какво прави цяла седмица? Защо не дойде с нас когато правихме нещо си X?". И всички бяха прави. Както виждате нямаше постове в блога, хората които ми писаха мейли не получаваха отговори в общия случаи а говоренето по телефона с семейството ми беше в стил "от 3:15 до 3:45"... Когато разказах на българите тук как я карам всичките се усмихваха и казваха "Този момент и така и така ще дойде защо си го докарваш от сега...". За това се замислих сериозно за къде съм тръгнал и въобще трябват ли ми толкова много компютърни курсове. Реалния отговор е че не знам дали ми трябват затова след дълго 5 минутно мислене реших да си върна икономиката и да се придържам към програмата която бях измислил в началото преди да разбера че това CS 182, което реших да махна, не мога да го взема догодина. Готино е че имаме срок в който да сменяме курсове.

Хубаво е чувството че се напредва по мътеряла и че когато си легнеш вечер и се зачудиш "какво смислено свърших днес" имаш какво да си отговориш. Все пак обаче аз не съм китаец. Тези жълти, дребни мишки се наспиват с 4-5 часа, ядът по една шепа, не губят време в говорене с другите а само учат. Всички ще сме жълти един ден ей... много са и са надъхани. Както писах често не знаят защо ама са надъхани. На чиста наука е почти невъзможно физически да се бори човек с тях. Ходят по групи, говорят само за домашни и курсове въобще мафия:) Не всички са такива разбира се но мнозинството са доста безинтересни като личности. Питаш го какво е правил досега с какво се занимава... отговорите супер стандартни. Питаш "ок нещо интересно в твоето училище имаше ли" отговор-а "не", Нямат онова нещо което ги отличава, с което да различиш Ценг от Цанг следващия път като се срещнете... Не знам може и да не съм прав и да съм повлиян от това че не ги различавам много но са мноого малко интересните жълти. Също ми е забавно как се представят някой: "Уанг Донг викай ми Джеф". Жълта история...

Тук започнах да виждам каква е разликата между американците от отделните щати. Определено досега тези от по разредено населените щати са в пъти по свестни хора. Тексас, Вермонт... един човек не съм видял дето да не ми е интересно да говоря с неко. Някак си по дружелюбни са. Сядам да ям на една маса и от другия край на масата се премества едно супер ухилено момиче (безпричинно според мен) и ме заговаря. Водим стандартния разговор до момента в който казвам че съм от България. Изведнъж много се зарадва, чак стана от стола си... пита ме наистина ли и когато очаквах една ли не да ми проговори български разбрах че приятеля и бил българин freshmen от MIT. Ново 20. Почвам да ги въртя в съзнанието си и да се чудя кой успя за 1 седмица да забие това иначе симпатично момиче. В последствие се оказа че просто момчета не познава българите в MIT още и за това не сме се виждали. Ееее добре че се сетих за него тъкмо му звъннах да му кажа за Бг партито тази вечер тук да дойде. Ето, докато писах този пост свърших нещо полезно:) Та ето това примерно е нормалното държание на някой от тексас.. приятелски настроен, отворен, иска да знае за теб и наистина му е интересно. Тези от големите градове са малко по-други хора. Твърди се че най-купонджииския университет в америка е университета в Тексас (това ще го пиша с главна буква нищо че е в америка, поне хората от там са точни). Черните също са свестни. Трудно е да се заговори човек с тях защото се движат помежду си но един път като се заприказвате после те поздравяват като те видят и то не с стандартната усмивка и въпрос "Как я караш?" ами спират. Искат да си говорят с теб. Казват ти "абе тука утре ще праим черно парти ама от нас да мине ти може да дойдеш без да се боядисваш".

Педерасите. Не знам но аз мисля че са доста. В началото видях един индиец с който съм си говорил на международната сбирка да се държи за ръка с някакъв друг и доста се изненадах, да може да ви се вижда странно но аз това не го разбирам. Женското нещо го разбирам и даже мога да обясня защо но това не. В общежитието където са българите в MIT има много педераси и сме спорили много на тази тема защото сме разделени на две. Но вече не се изненадвам като ги виждам. Неприятни са ми и ги избягвам просто. Даже им научих уводната свалка вече. Идват и те питат за религия. Никой друг не го прави. Те питат защото някой религии са много против това а определени видове християнство май го приемат добре за това идват, заговарят те и по едно време те питат "ти привърженик ли си на еди си коя църква"... Това им е начина но като цяло не си крият и мекотата в изказа.

Ау, закъснявам за партито. Айде ще пиша пак:)

--Веско

2007.09.18 - Въпрос

Здравейте,

Пускам цял пост за това нещо защото искам да му обърнете внимание. Знам че може би не всичко което пиша е интересно за всички за това ще се опитам когато имам време да не описвам примерно даден ден и какво съм се сетил а конкретна тема. За да стане това трябва да ми кажете за което примерно искате да разберете повече. Начина е да сложите коментар на този пост. Примерно "искам да разбера повече катеричките в Yard-а какво ядът" или "различно ли е икономика там (тук) от икономиката в Каспичан". Не че ще знам отговорите но пък имам мнение и за нещата които не знам така че...Точно това разисквахме днес в Expos 10, как може да искаш да научиш нещо като не знаеш какво не знаеш. А ако знаеш какво е значи няма смисъл да го учиш (това някаква мисъл на някакъв философ, доста изчистена откъм подробности защото не става така в реалния свят но нз)... в този несмисъл може да не знам но мнение имам:) Ако не направя така че да се получава един вид диалог в някакъв момент нито аз ще имам желания да пиша нито вие да четете:)

--Веско

2007.09.18 - Ден 17 и 18

Тези два дни и особено днес беше... ужасно... Сутринта едвам се вдигнах в 9 за лекции... имах един час почивка в 12 и след това още лекции до 4. После реших да отида на тренировката на водната топка... който не е плувал от една година като хората и го накарат да тренира знае колко размазан се чувства човек. На всичкото отгоре за малко не изпуснах вечерята която свършва в 7... влязох в стола и след мен не пуснаха никой... леле ако бях останал гладен...

Първо да изясня малко за курсовете за които ще пиша в следващия пасаж.

CS 121 - Това е дискретна математика, същата като в СУ само че за 1 семестър а не 1 година. Принципно това се взима втора година за хората които учат компютри. Уводните курсове са CS 50 и 51 но мен нещо не ми харесаха...

CS 182 - Як Artificial Intelligence клас при един от най-добрите професори който прави това и го връзва с икономика на всичкото отгоре (във връзката CS + Economics твърдят че е няма втори като него), въобще супер клас.

Expos 10 - Writing за некадърници като мен...

Math 23 - Теоретична математика... no comment тук. Това е най-лесната теоретична математика от 3-те които се предлагат - 23,25 и 55. 55 е най-трудния неспециализиран математически клас който се предлага в америка. За него трябва минимум ходене на IMO за да има шанс човек да не иска да се застреля към средата. Идват хора от други университети да се опитват да го взима (да, опитват е правилната дума, не всички успяват от първия опит). 25 очаква по-малко знания но от 55 обаче пак е много труден. Домашното отнема около 15 часа на седмица. 23 е орязаната версия на 25 откъм домашно но същата теория отнема около 10 часа на седмица. (да и на мен ми беше странно като ми казаха че може някакво си домашно да отнема 10 часа но от сегашната ми гледна точка нещата не стоят така...). Университета предлага още 21, 20, 19, 17 и 1. Като всеки клас има и буквичка към името. Примерно понякога класа има имена Xa, Xb и Xc всеки по 1 семестър. Понякога Xc взима материала (да отбележа че според spellcheck-a на gmail това се пише мътерял...) за Xa и Xb в един семестър, или е продължение... Има математики за икономисти, за биолози...

Social Analysis 10 или накратко Ec10 е уводиня курс по икономика. Яко теория с лекции от известни и богати хора... скука...

Идеята ми за първи семестър беше Expos 10, Ec 10, Math 23 и CS 121.За мое съжаление разбрах че CS 182 което исках да взема догодина няма да го има тогава защото професора ще почива една година... 3-ти курс е много на никъде и не се знае там какво ще ме удари за това реших да го взимам като freshmen. Статистиката показва че това досега не е правено (защото той не е пускал никой freshmen да го взима) но аз като пълен оптимист си закарах голямата усмивка и почнахме буквално преговори... Спаси ме това че едновременно с неговия курс ще взимам и CS 121 (на който курс миналата година е имало точно един freshmen който се оказа че познавам, ама той е много умен... изкарал е математика 55... в първи курс...беше в топ 5 на RSI и стигна до финала на Интел-Сименс...). Имаше още два който са задължителни но аз успях да го убедя че не са проблемни че не съм ходил и му изнесох подробно биографията си... не беше особено впечатлен. Освен това трябваше да съм карал математика която аз ще карам този семестър... Също не знам и Lisp който задължително трябва да знаем ако искаме да караме курса нооооо и това ще го измисля някак. Аз CS 121 не знам как ще взимам а то това разчита на нещата от 121 за да си прави там неговите... изкуствени интелекти... С две думи... сложих си летвата много високо сега ще трябва да се скача. Аз си вярвам принципно... ако беше литература щях от сега да се откажа но се надявам че щом е компютри ще го преживея... Оставих все пак вратички и си наредих така програмата че ако реша че ми идва много, да се откажа от математика 23 и да отида на математика 21... Естествено наложи се да отпадне някой курс. Реших да махна икономиката защото просто няма какво друго да махна... Като добро и амбициозно българче питах може ли пет курса първия семестър но ми казаха че това са го забранили и го пишело в правилника на университета даже (освен ако петия курс не е музика...) Бяха ми доста изнервени нещо което за първи път виждам... явно им е писнало от болни амбициозчета... Въобще... с какъв план тръгнах пък до къде стигнах... Още по-интересното е че CS 121 взимам заедно с най-старшия си съветник (advisor-а) който е завършил вече... Явно този семестър ще е яко математика, компютри и писане на есета. Това на което разчитам (ако го нямаше това нямаше въобще да се пробвам да взимам тези курсове) е че мярнах конспекта на 121 и вътре имаше машини на Тюринг... не че ги знам... ама не е като да не ги учих за изпита миналата година:) Виждате ли колко силен коз имам а;) Направоооо сега ми е забавно но едва ли ще ми е особено весело през годината... Но така е по-добре... да съм зает че да минава по-бързо...

--Веско

2007.09.17 - Ден 16

(Това го имах писано от преди. Не съм го чел даже втори път за грешки нямам време, ще си позволя да се извиня този път макар че казах че няма да го правя мноооого загрубя играта тик и експоненциално намля времето:) Чак и аз си се радвам на писанията като ги чета по диагонал сега, колко ми беше широко около врата...)

И такааааа gogogogoogogogo днес беше първия учебен ден и аз го започнаха иииииииииииидеално. Трябваше да стана в 9 за първите лекции... събудих се 12 и половина... Въобще изпълних всичките си ритуали, от предната вечер съм тръгнал по кривата пътека... Естествено въпреки че станах толкова късно реших първо да отида да хапна че да не ми стане нещо... после реших да се отдам вече на сериозните неща. Събрах се, надъхах се и изкарах цял час лекция по едни компютърни работи... Реших че трябва да си почина като се върна но аха да си легна да спя и ме накараха да ходя на някакви формални лекции на спортна тематика... нали съм тръгнал и това да правя... тези от къде ми имаха номера...

След това естествено вече беше 6 следобед... какво се прави в 6? Яде се естественооо... та след вечеря вече чувствах че имам сили да изгледам поредния епизод на Top Gear... простооо мога да имам отделен блог за това колко яко е това предаване... има го в замундата обичате ли коли обичате и Top Gear... няма 6 5, това е като аксиома...

Тъкмо се прибирах към общежитието си и гледам моята проктор група събрана на входа... Всички чакали мен от 15 минути... били сме имали среща 7 без 20 да сме ходили някъде си... аз от къде трябва да знам... те не знаят ли че не е достатъчно да ми напомнят 2 пъти по майл и един път устно... б***и хората... аз съм зает човек... да не са ми само те на главата... имам още цели 7 сезона Top Gear да гледам и да пиша блога си... Въпреки че нямах никаква вина за закъснението си (в този ден имаше наистина вкусна риба...) реших да не се оплаквам от това че ме карат да ходим някъде си след като така добре бях хапнал. Събрах последните си сили които са ми останали от този изморителен ден и тръгнахме на десет минутно пътешествие до другия край на Yard-а... То се оказа че това събитие било доста задължително... то беше като последния километър на маратон... когато тези 3 часа минеха вече щеше да е минало най-лошото... вече университета нямаше да е същия... тов събитие беше порееееееееееееедната и последна (по техните думи) лекция на тема алкохол (абсолютно сериозно изгубих им бройката) и сексуален тормоз... Добре че имаше чипсове разни които можеше да ядем че тези 10 минути вървене ми се видяха трудни...(тук дават храна на всички такива събития които не са особено... интересни...)

Та първо час и половина дискутирахме разни неща за алкохола. Ако трябва да съм честен от всички неща който ни приказваха, от всичко което ни караха да четем/слушаме/попълваме това беше най-интересното. Тази лекция беше на темо "ОК де, напих се много какво да правя така че университета да не ме накаже, мама и тати да не разберат и да мога пак да си поркам без да ходя на терапевт". Сериозно понякога се изумявам как самия университет може да прави лекции против собствения си интересен (както не веднеж беше с лекциите по финансова помощ където едва ли не ни обясниха всичко което можем да изкопчим като пари... и това бяха хора от финансовия офис...да бяха поне някакви независими от институцията...) Та лекцията беше полезна. Разясниха ни подробно клаузите на относно политиката за "помилване" на пияните студенти както и какво да кажем на полицията така че да нямаме проблеми... и това бяха хора от офиса агенцията за образованието и консултациите. Да, и такава агенция има...хванете буквата H за името на университета, буквата A за agency и каквото да сложите по средата в H*A ще го има, гарантирам... има даже women agencies от тази година... на кой му дреме за такава агенция като има цяло society на жените, че и то е голямо ама така е... директорката като е жена... нещата тръгват на зле...

След като ни обясниха какво да правим когато вече сме зле ни разделиха от момичетата и ни говориха за сексуален тормоз и всичките му физически и нефизически форми. Тук вече съм сериозен защото казаха важни неща който наистина не знаех. Бяха пак нещо към университета където отиват хората преживели това... наистина беше полезно... но няма да засягам темата защото е неприятна.

Прибрах се (цели 10 минути на обратно) и си легнах...

--Веско

2007.09.15 - Ден 14 и 15

Информативно: днес няма пост, не съм в настроение да пиша още по-малко за онези два дни.

--Веско

2007.09.11 - Ден 10 до 13

Здравейте,

Както забелязвате от заглавието това е първия път в който ползвам интервал и ще опиша повече от един ден. Не, спокойно това няма да е супер дълъг пост защото времето на "свободно време и дълги посто-ове" свърши много бързо за мен.

Това са 4-те дни от така наречената седмица за ориентиране. Това беше доста натоварена седмица свързана с много лекции на най-разнообразни теми включващи алкохол (отново и не за последно), история на университета, срещи с различни хора от различни офиси, организации и дружества които си рекламират дейността, медицински прегледи и т.н. Няма да описвам всяко от нещата макар че съм сигурен че ако се замисля във всяко от тях бих намерил по нещо интересно което си струва писането. Всички имаме по една малка книжка която към края се разгъва и там бяха нанесени по-важните събития:





От другата страна има една карта и всеки в зависимост за къде е тръгнал си гледаше картата. Беше много забавно да гледаш разни хора из кампуса как се въртят в кръг и си гледат картите. Малко като мухи без глави бяхме в началото. Много неща ни обясниха. Между другото ако искате да ми пратите нещо може да ме питате за адреса ми:) Имам такъв. Въобще както казах доста работа свършихме. Ще си прегледам календара само да се подсетя някои неща които ме впечатлиха...

Във вторник имаше едно комедийно шоу (други години на място на това шоу е имало поредната лекция на тема сексуален тормоз) в което двама млади актьори ни скъсаха от смях. Наистина не усетих как минаха двата часа. Представяха най-различни скечове, свалки и под темата беше "как да заковем мадама" за момчета или "как да се правим на трудни" за момичета. Преди да влезем ни раздадоха едни флаери (де да знам пък това как се пише). Много се гордея че го запазих повече от 10 дни в бъркотията из стаята ми за да го снимам сега и да ви го покажа:



Няма да го коментирам само ще кажа че това е загубена кауза в тази държава... Тук ще отговоря и на въпроса за колежките. Красиви момичета се виждат ужасно рядко, да не кажа че аз до сега съм видял само едно и тя е от Германия. Азиатките са доста по-красиви от американките по три причини които няма да споменавам тук но не един път сим ги казвал (примерно дебела азиатка се намира трудно). От друга страна не са симпатични защото са нестандартни за нас (което определено не важи в обратната посоко много се кефят на "бели" момчета). Симпатични американки има, не са толкова голяма рядкост но не са особено привлекателни като цяло. Снимки... аз такива снимки нямам. Имам facebook, добавил съм тези на които им знам имената, има цели групи на университета, на общежитието който иска да разглежда:) Само да добавя че тук когато ни говорят лекциите на теми като сексуален тормоз винаги възприемат че и двата пола може да са жертва на такъв и да ви кажа са много прави. Докато ходих из спортните съоръжения, или на няколко лекции за хранене или на спортна тематика виждам разни "момичета" от разни отбори по какво ли не и да ви кажа повечето са на моята височина и са доста по-здрави от мен. Като цяло начина по който си говорят когато имат някакви незадължително физически намерения и свалките им ми идват малко детски. Не знам лигави са ми като ги слушам. Бият се като малките деца и се щипят а на следващия етап има очакване за секс. Клюкарят се много, обичат да говорят кой с кого какво кога тръгнал да прави а като добавим колко лесно се напиват картинката става още по-забавна. Насадено им е че ако до университета човек не е правил секс то тук стават схемите и определено си го търсят всички още от първата седмица. Щом съквартиранта ми китаеца тръгна да излиза с някакви момичета (даже няколко, с азиатски произход разбира се, но добре изглеждащи за азиатки) и им говори тука някакви работи, прибира се в 3-4, говорят си по телефоните то смятайте колко зле са момичета. Тук е много важно да отбележа че това е изцяло лично мнение от това което аз виждам и това което говорих с тях. До тук не казах нищо за черните. В това отношение те са по в час и не са като малки деца. Като цяло са затворени помежду си в по-задълбочените отношения.

ОК, тази тема ще я развивам пак ако има въпроси. Друго интересно нещо което видях през седмицата е нивото на организация на какво ли не. Примерно в петък трябваше да минем медицински прегледи - абсолютно същите като за казармата. Преглежда абсолютно всичко. Имаше разписание по азбучен ред от кога до кога да пристигат хората за да върви потока, допълнителни кабинети. Супер организирано. Минах всичките прегледи за около един час и това не значи че претупаха нещата вярвайте ми обстойно си беше от всякъде. Когато има нещо което ги притеснява или както аз поисках по-обстоен преглед се обажда по телефона и веднага идва лекар специалист, в моя случай ортопед. Който е висял един ден от момчетата знае колко малко време е това за всичките прегледи. Чакаш на опашка и докато чакаш за следващото попълваш въпросник. Стой човек отстрани ако някои от опашката (рядко опашката е повече от 5 човека, но са по-няколко) има въпрос. Влизаш, чете ти въпросника, преглежда те лекаря, излизаш и отиваш на следващото. Там примерно сядаш да изчакаш в една малка чакалня докато те (забележете) си предават документите ти и те викат в случаите в които няма въпросник. Имаше моменти в които нямах време да закръгля "да" или "не" на няколко от въпросите защото ми дойде реда да влизам. Над 1600 човека минаха за един ден. С всичко което е по-масово е така. Правенето на снимки, активиране на пощенски адреси, преглед на изпитните работи. Всичко е точен график, кой с коя буква от кога до кога влиза, да върви потока... не се чака, можеш да си направиш план, в това отношения досега нито един път не е имало грешка.

През тази седмица се проведоха и разните конкурси за влизане в различните клубове по каквото и да е или ако няма конкурс просто записване. Много ме е яд че не си взех апарата когато беше представянето на всичките извънкласни клубове. В двора на едно от големите общежития (тук едно общежитие може да има много згради) всеки клуб си имаше маса и всеки гледаше да те привлече с нещо. Повечето раздаваха за ядене (в много случаи сладолед) или пиене само и само докато стоиш на опашката от 4-5 човека за сладолед да прочетеш с какво се занимава конкретния клуб или организация. Това беше като панаир на извънкласната дейност. Разните бойни изкуства се млатиха, всеки спорт си подхвърляше там каквото има да си подхвърля, раздават тениски. Ако те интересува взимаш брошура, ако прецениш си пишеш мейла и те включват в мейлинг лист-а с допълнителна информация където някой ти отговаря на въпросите каквито и да са те. Много беше интересно защото този формат в България просто няма как да се състои. Аз лично поцъках шах. Имаше една маса където всеки можеше да играе блиц срещу някакъв от клуба (студент разбира се) и всеки който го бие взима $2. Като допълних студент забравих да кажа че всичките организации които бяха там се движат само и единствено от студенти и естествено се спонсорират от университета за сбирките си, за дейността си и за там каквото им трябва. Списъка е огрооомен. От спортните неща, през клубове по интересни, клубове на национална, религиозна, политическа, гейска основа... Имаше някои които бяха супер специализирани и имената звучаха като "клуб за опазване на не знам кой вид дървета в не знам си кой резерват". Тихо малко, казвам аз на такива неща...

Като споменах шах тук е доста популярно по улиците да си цъка човек. Тези долу са много добри, често ги гледам като минавам. Има няколко дядовци по цял ден стоят там и от това си вадят парите хората...



Абсолютно същия панаир като този за който говорих по горе имаше и за всичките курсове от core-a където можеше да се говори с професора който го предава. Имаше и за специалности но той беше следващата седмица защото засягаше и останалите ученици не само freshmen. Другите пристигнаха в петък и имаше шведска маса на открито. Да ви преведа шведска маса тук викат на следното: X вида хляб за хамбургери, Y вида месо които може да сложиш върху хляба, Z вида кашкавал да си сложиш на хамбургера, P вида салата за хамбургера, Q вида сосове да си намцаш хамбургера и R вида кола и нейните производни. Имаше същите панаири и за специалните програми на университета, за работа в университета... С две думи тази седмица пак разглеждахме:)

Накрая искам да кажа няколко по-общи неща свързани с блога. Не знам защо не ми пишете коментари дори анкетата не цъкате. Много ще се радвам дори на коментари от рода на "думата тап се пише с ъ":)

--Веско

ПС Останалите снимки от албума ще ги коментирам утре макар че те май много нямат нужда от коментар:)

2007.09.10 - Ден 9

Този ден с нищо не си го спомням за това отворих една книжка която ни раздадоха на всички с подробно програма на всичките събития за първите две седмици. (вярвайте ми човек има нужда от тази книжка... постоянно има някакви важни или интересни неща). Та отворих си преди малко книжката и се сетих защо с нищо не съм запомнил този ден... От снимките обаче помня сутринта... Като че ли това беше първия по-гладен ден...



След закуска бях изненадан да видя и първия дъжд... извън стана доста по-студено...



Добре че изключително интересното събитие което следваше беше близо до стола...
Таааа днееес бяха входните изпити... те не определят нищо само ни проверяват нивото и ни съветват на кой курс по писане на есе да се запишем. Тук мисля че е добро място да се опитам да обясня системата откъм учене.

За да получи диплома човек трябва да е изпълнил четири изисквания (всъщност са доста повече от четири, примерно не трябва да си пребил никой, или да не си се напил повече от един път... но това са академичните изисквания (много съм горд че ми дойде тази умна дума толкова навреме... "академични"... пф))

Първото изискване е в freshmen годината си да вземе курса Expository Writing 20 или накратко Expos 20. Тук врътката е че има и Expos 10 за хора който не са много добри в писането... Точно първия изпит на който отидох щеше да определи за къде съм но за това след малко...

Второ изискване е да се вземат поне два курса от определен език. За мой голям късмет аз съм от България (между другото има много предимства човек да е от България...) и в училище са ми предавали на Български което означаваше че можеше да се освободя от тези два курса като покрия изпит по Български. (това мисля че го казах вече но все пак) Тъй като обаче българския е суууупер популярен език (много често ме питат дали в България говорим руски) се оказва че университета няма изпит по български на който да ме изпита, и добре че няма, което значи че съм напълно свободен от това изискване.

Третото изискване е да се покрие така наречения core curriculum. Това нещо се състои от следните 11 раздела. Но преди това ето един цитат:

The Core Curriculum for undergraduate education at Harvard is both a requirement and a philosophy. The requirement can be simply stated. Undergraduates must devote almost a quarter of their studies to courses in the following areas of the program: Foreign Cultures, Historical Study, Literature and Arts, Moral Reasoning, Quantitative Reasoning, Science, and Social Analysis.

The philosophy of the Core rests on the conviction that every Harvard graduate should be broadly educated, as well as trained in a particular academic specialty. It assumes that students need some guidance in achieving this goal, and that the faculty has an obligation to direct them toward the knowledge, intellectual skills, and habits of thought that are the distinguishing traits of what Harvard commencement ceremonies call “the company of educated men and women.”

От такива текстове ми се повдига... В общи лини core-а ми напомня за това как в гимназията нищо не можеше да се избира което го прави леко тъп. Казвам леко защото вътре във всяка от 11-те графи които трябва да се покрит има избор от курсове които са специално създадени за core-a. Да уточня още нещо. Тук курсовете се делят (всъщност аз ги деля... но "тук курсовете се делят" звучи по-авторитетно) на пет вида.

*) Core курсове - те са специално създадени за да попадат в тези 11 графи.

Готиното на тия курсове е че в общия случай всеки департамент иска да зариби хората да учат специалността в която той специализира. За това core курсовете които са правени от определеният департамент се водяд от най-добрите професори в областта. Например, един курс които мисля че ще взема първия семестър (попада в графата Social Analysis и се казва Social Analysis 10, става въпрос за икономика смесена с психология на маси хора) се води от един професор който до миналата година е бил в някакъв борд на директорите на американския резерв и е един от петимата съветници на президента Буш (той конкретно отговарял за икономическата част, това ни го каза в отговор на въпрос какво друго работи освен да преподава). Както се сещате точно този клас е огромен най-вече заради известността на този икономист (около 600-800 човека посещават лекциите) и определено човек няма реален контакт с преподавателя (като изключим че чете учебника които той е написал).

Та освен яки и известни преподаватели хубавото на core курсовете е че може да се направени от два департамента едновременно. Така например има един курс който се казва Life Sciences 1a който е едновременно биология и химия. Има примерно Mathematics 19a което е математика за физици и биолози... Друго хубаво нещо е че на хората им е ясно че може да не се кефиш на литературата ама я вземаш защото трябва... така е направено че да не те затормозява това и да те пълнян с 1000 работи за четене ами се опитват да ти покажат какво е хубавото в литературата... Един вид не минаваш просто по някакъв материал ами целта професора и асистентите е да те накарат да харесаш темата. Един вид core-a е техния шанс да спечелят примерно някой като мен който мрази литература... Определено знаят че начина не да ти изсипят 10 книги за четене и да чакат да ти хареса някоя от тях че да тръгнеш да учиш литература...

В това отношение примерно много са силни департаментите по психология, социология и философия. Имат страхотно талантливи преподаватели който просто правят темите, дискусиите и всичко да е супер интересно. Те "крадът" страшно много хора които са мислили да учат нещо друго... наистина много хора тръгват с математика и свършват с философия, или тръгват с икономика и свършват с социология, или тръгват с government и свършват с психология. Не е особено трудно наистина ако са талантливи преподавателите да отмъкват хора защото те тук както се сещате не са особено ориентирани какво им се прави.

Много по зле са от нас... ако си мислите че вие не знаете какво ви се прави трябва да говорите с някои от хората тук... Единствените които имат някаква идея какво им се прави са жълтите но те са мега амбициозни и това им е заложено в главата от родителите им. Реално те не разбират защо го правят това. Правят го щото така трябва. Като ги поразпиташ малко хората и разбираш колко няма мисъл зад действията... само действия... няма цел, няма поглед в бъдещето... няма никой. Има едно тяло на 18-19 години, една глава на 14-15... и лично мнение и виждане колкото на пет годишно дете... сестра ми има повече лично мнение от повечето хора тук. Много ме дразнят като кажат че нещо е cool. Питам защо е яко, ми щото така... щото е cool...

Нямам предвид че са наивни... това е консуматорски възпитана нация в която първо стои човека после обществото но ако човек е добър в това да говори, да показва, ако е убедителен тогава е на прав път. Не случайно всеки втори тук има компютър Apple... просто Steve Jobs e убедителен и Mac-овете са красиви... ааа и още нещо много важно... "Маcs are cool"... За да не ми се разсърди Вальо който има Mac или Слави който се кефи на iPhone (аз също:) искам да уточня че не упреквам Apple. Точно обратното, възхищавам се на хора и компании който успяват да манипулират и да създават имич, да намират това което масата иска и да и го дават в най-добрата възможна опаковка придружени с най-добрите рекламни фрази... това си е голямо изкуство, да караш хората да купуват това което искаш или това което не им трябва... Дори само заради това и аз съм надъхан да уча психология или социология...

Не е толкова учудващо че 3/4 от хората мислят да учат икономика или government. Доста често причината за това са родителски амбиции. Тук всеки определя родителите си като супер амбициозни (една вечер се заговорихме на тази тема, какво са ги карали и т.н.) и аз съм уверен че е така не на 100% ами на 1100%. Просто като цяло са страшно много хора в самата държава и средното ниво е ниско. Ако не е някой амбициозен родител да накара детето си да прави нещо то няма да стигне абсолютно никъде по далеч от средата на статистиката (да знам че има изключения но ако знаете защо казината печелят от ролетките ще знаете защо статистиката е важна...). При нас понякога може да е достатъчно да си умен но тук трябват и амбициозни родителите за да те натискат още повече да се развиваш още повече. Като минат 1-2 години (чак след втората година трябва да заявиш специалност), като се усетят че са далеч от амбициозните си родителите и се видят че могат да избират и че нещо зависи от тях не е много трудно силните преподаватели, психолози примерно, да ги заинтригуват в областта и да ги "откраднат". Все пак тук са наистина някои от най-добрите в света... Това е една от причините core-а да е нещо което едва ли ще махнат скоро. Замислете се какво щеше да е ако всеки си избираше какво да учи когато влиза в университета и край... и по лошото е не че от тук ще излизат само икономисти ами лошото е че повечето от тях няма реално да са усетили какво искат на практика.

Та да се върна на 11-те графи. Това са те:
Foreign Cultures
Historical Study A
Historical Study B
Literature and Arts A
Literature and Arts B
Literature and Arts C
Moral Reasoning
Quantitative Reasoning
Science A
Science B
Social Analysis
Departmental Alternates

Ако сте ги преброили и сте открили че са 12 браво на вас това значи че не ми вярвате което е нещо хубаво:) Последната графа са курсове които не са направено за core-а а се преподават в конкретните департаменти но те може да служат за удовлетворят някоя група. Който му е интересно да види имената и кратки описания на графите и самите курсове в тях ето линк-а http://my.harvard.edu/icb/icb.do?keyword=core&tabgroupid=icb.tabgroup9249

Да, да... знам че сега много хора се усмихват като знаят любовта ми към литературата и изкуствата различни от тези които обхващат моторизирани шасита да се движат с голяма скорост но ще измилия нещо... няма да се оставя така някаква си система да ме кара да уча литература... А дори и да стане така че да трябва съм сигурен че ще намеря нещо хубаво преподавано от някой добър което ще ме развие в някаква област. Все пак ако тук не успеят да ме накарат да виждам нещо в художествената литература и изкуствата неееееее знам къде ще успеят... Поне ще е 100% сигурно че няма да стана писател или художник примерно...

Което ми напомня как като малък рисувах колички... Имах страшно много скици на модели на колички... даже толкова се бях надъхал от ралита, формули и т.н. че търсех кои университети са добри в това (смятайте бил съм малък а съм мислил за университет... малеее трябва да ме направят президент ... на света... честно...световен президент... звучи яко...), четях биографиите на дизайнерите и конструкторите на Ferrari, McLaren... След това ми купиха компютър и започнах да играя тези глупави, безсмислени, губещи времето компютърни игри (изключвам Star Craft и Colim McRae Rally...също Ceaser е хубава игра...другото е наистина губене на време... аааа и Fallout) и спрях да рисувам... Тцтцтц колко ли много е изгубил света в момента в които са ми купили компютър... можеше да стана дизайнер... и да правя колите толкова красиви че жените да не ги различават само по цвят ами и по визия... Не че този абзац ви носи някаква интересна информация освен това че съм оптимист и съм в положителен период но... нз:)

*) Треторо изискване е да се покрие определен брои курсове които също имат графи за определените специалности. Тук броя обаче варира в зависимост от това дали човек иска да завърши с така наречените honours или без тях... Ето CS примерно...
http://webdocs.registrar.fas.harvard.edu/ugrad_handbook/current/chapter3/computer_science.html

*) Четвъртото изискване е да се вземе Expository Writing 20 през freshmen годината.

Тук е добре да отбележа една много важна врътка. Когато човек си избере специалност, четири от графите в core-a му отпадат като изискване и остават 7. Всяка специалност е различно като някой като CS примерно е "доста" подвижно...

COMPUTER SCIENCE
Exempt areas:
Quantitative Reasoning
Science A
ONE of the areas marked (†)
ONE of the areas marked (*)
Non-Exempt areas:
Foreign Cultures
†Historical Study A
†Historical Study B
†Literature and Arts A
Literature and Arts B
†Literature and Arts C
*Science B
*Social Analysis

Moral Reasoning
Ето и останалите http://webdocs.registrar.fas.harvard.edu/ugrad_handbook/current/chapter2/core_areas.html

Това... ето толкова просто е да се вземе диплома... моето лично мнение е че е много по-важно... не по-авторитетно е да се каже така... Всички казват че е много по-важно какво пише в академичната ти справка, какви курсове си карал а не каква е оценката или от какво имаш диплома. Та веднага измислих следната схема... ще карам каквото ме кефи а накрая те ако искат да ми дават диплома (ако взема че завърша което не го вярвам...). Да ама тоя номер не става... Следят те какво правиш... но аз измислих нова схема... лъжеш че последните 2 семестъра (8 курса) ще си вземеш 7-те задължителни и учиш каквото искаш... Да обаче ако не ги запиша ме изключват... което пак е оферта... така приключвам с университета само за 3 години...

Да се върнем на изпита на който аз бях преди обяд... беше писане на есе върху някав пасаж от книга с разсъждения на тема морал... Говореше се как обществото е това което налага нормите и как ако примерно нещо лошо става и всички го виждат но никой не реагира всички се чувстват оневинени от това че никой нищо не прави и те също нищо не правят... също се говореше как се изказват благодарности на хора който правят дарения вместо да се нареждат такива който не правят... въобще теми извън моя капацитет, че и на английски... Аз естествено постъпих както правя винаги когато задачата и извън моя обсег... просто я докарах в него... Написах много яко есе едни маймуни и едни банани но явно нещо не са оценили гения ми и ме сложиха в Expos 10... (което не значи че не трябва да взема 20...) Тия тук нищо не разбират от творчество...

След като хапнах на обяд отидох на изпит по математика. Там първата част на изпита беше меко казано тъпа но беше малко времето. Аз какъвто съм талант по математика и както бавно загрявам ми се наложи да целя накрая... пак направих 19/30 точки... Втората част беше интеграли и граници... директно излязох...

Прибрах се и нямаше никой в стаята за това имах възможност да направя някой снимки...

Това е какво се вижда от прозорчето ми:)



Това са снимки на общата стая... има малък коридор от входната вратата до нея...







На последната снимка отгоре където са прозорците е издадено напред. Така е дизайна на самата сграда и ще е много готино зимата защото се вижда целия Yard а на всичкото отгоре под това дървеното дето е като пейка има парно:)

Това е моята малка но за сметка на това подредена стая...



Странно, направил съм само една снимка... сигурно това е по-подредената половина и съм преценил че другата по-добре да не я снимам...

Аааа нищо подобно, ето снимки и на другата половина... чак и аз съм учуден колко е чисто вярвайте ми... Еееей вярно, аз подреждах за да снимам...



След вечеря имахме поредната реч. Този път тя беше от шефката на Elm Yard, тази дето ви разказах че ни знае повечето по имена:) Еми не беше много интересен ден...

--Веско