Здравейте,
Не случайно пуснах поста в който да ми пишете въпроси. Започвам по ред. Първа в списъка е Петя.
na men mi e intersno da cheta za organizaciqta v universiteta i samiq proces na obuchenie:)interesno mi e i za vzaimootnosheniqta ti sus sukvartirantite..a i izobshto kakvo stava v obshtejitieto:)))
В дните от началото на учебната година видях много интересни неща и най-вече видях доста разлики с това което аз знам, демек СУ. Общите неща са:
- има преподавател дето обяснява
- има учебници
- има асистенти
Май се изчерпаха общите работи. Не, шегувам се естествено че има още много неща но като цяло настроението е друго. Не казвам по-хубаво а друго. Тук се дават едни домашни дето са е****и домашните... 10 часа на едно домашно не мърдат по каквото и да е. Добре поне че са седмични или максимум по две на седмица освен ако човек на учи език. И то отнемат минимум 10 часа ако се съберем да ги правим заедно, както ние правим. Всъщност това са местата където се среща човек с най-много хора но моя проблем беше че по предметите по които трябваше да хвърля доста труд то беше за да настигна другите така че трябваше да свърша част от нещата сам. Лошото е когато никой не знае как нещо да стане.
Супер забавно беше как след срока за първото домашно по CS 182 което изблъсках абсолютно сам, не знаех тогава че се събират да пишат домашни, ме питаха "ама, ти свършили с цялото домашното?". И аз се усмихнах и казах "да". Носех тениска на общежитието в което живея на гърба на която пише 11 което отговаря на годината в която, чисто хипотетично, ще завърша. Питаха ме "ама ти, ти, ти сериозно ли се freshmen?". Тогава ми обясниха как половината клас го е блъска домашното вечерта преди крайния срок но не са го направили. Следващото домашно едва ли не ме чакаха аз да го направя и мислеха че си правя майтап като им обяснявах че аз lisp виждам за първи път и не знам как да напиша A* на lisp с някаква смахната пирамида. Както и да е задружно и това избутахме. Въобще тук това е начина. Събирате се в някоя библиотека (24 часа са отворени ест) и правите домашно. Иначе няма как. Така срещнах доста свестни хора. Има много хора които разчитат някои друг да им го направи, както съм аз по някои предмети, но така е много, много трудно. Трудно е защото просто обема е толкова голям че не можеш да препишеш всичко и губиш много повече време в това да се опитваш да го препишеш отколкото да седнеш и да го научиш. Мисля че това е начина които са възприели тук да накарат хората да учат - чрез огромни домашни. И като цяло не са свикнали примерно да ти дадат целия лист с решението и ти да го препишеш. Гледат странно (да, вече пробвах).
Това беше за домашните сега за лекциите. Първата разлика е че вместо един път седмично по три часа има три пъти седмично по един час. Освен голямо седмично домашно понякога има и малки от единия за другия път. Няма такова нещо като преписване от дъска. Даже по математика където най-много се пише, принципно, ни раздават разпечатано съдържанието на цялата лекция, подробно, с празни места там където се очаква в някакъв момент да решим някоя задача. Слагаш всичко в една дебела папка и го имаш. Много хубави презентации прави професора по математика. Един много възрастен обаче супер, супер ентусиаст за това което прави. Разказва много яки историйки от време на време и много се шегува с нас.
Mного ми хареса, един път на лекцията започна да разказва за нивото на учениците като цяло в класа. Попита колко човека им е трудно или смятат че може да не вземат предмета. Няколко човека които преценихме че сме слаби си вдигнахме ръцете и той супер ентусиазирано каза "Ееее супер, повече сте от друг път, наистина се радвам. Знаете ли защот се радвам? Защото щом сте избрали този труден клас във вас има нещо вътре което ви движи напред и ви кара да се самопредизвиквате. Щом в този клас сте си позволили да сте на дъното значи определено в някой друг предмет сте феноменални а това значи че виждате математиката по начин по който аз не мога да я вида. Хората с вдигнати ръце искам ви в офиса си поне един път до края на седмицата". Не знаете колко беше прав този човек...
Супер ентусиазиран професор. Намира начин как да не ни е скучно или да ни каже това кога може да ни трябва. Въпреки възрастта си говори с нас винаги на "ти", и ни кара да се събираме заедно да пишем домашни, кара ни да организираме "proof party-та" което ми е много зубърско но интересно като концепция. На такива партита разни хора които са оторизирани да слушат определени доказателства слушат други хора които доказват нещата и така и двамата получават точки. Има и система която проверява дали това се е случило. Казват че понякога се майтапел с учениците и давал нерешими проблеми но досега не го е правил с нас. Също така много ми допада че се опитва като цяло да ни сглоби математиката в главата. Кое къде попада, защо го учим, кога ще ни трябва... много ми допада. Трудно е но това ще го взема...
По другите предмети не са ме впечатлили с нещо "особено". По CS 121 (дискретната математика) дава много хубави примери с които показва приложение на нещата които се учат. Разказва исторически факти свързани с даден резултат или доказателство но не е толкова забавен като математика.
По CS 182 лектора е този който прави изкуствен интелект + икономика и е страшно добър в това. Най-важното е че разказва за нещата които са нови, неща които примерно преди месеци ги е правил или интегрирал в нещо по което работи... Догодина ще отсъства защото ще го правят някакъв там специален професор в университета а той е доста млад.
По writing което е Expos10 този който ми преподава е специализиран в хумористични текстове. Той е постоянно ухилен, много се шегувам в час и ни намира интересни противоречия в твърденията. Много добро настроение създава. При него съм от 9 сутринта три пъти в седмицата което е с 1 час по рано от станалите дни а като се имра предвид че лягам в 2-3 определено ми се спи, две не виждам като отида. Въпреки това успява да ме събуди сутрин.
Още много има което ще се сетя в някакъв момент. Ще пиша като ми дойде:) Стигнахме до учебниците. Ааа забравих да кажа. Всички лекции, упражнение, презентации се качват в интернет за да можем ако сме пропуснали или не сме разбрали да гледаме. Много мейли пишат всички. И професори и асистенти. Всеки курс има сайт, вътре форум. Професора има приемни часове на който понякога ей така произволно може да и извика някой и да го попита как я кара. Попълваме, но рядко, анонимни анкети за определена лекция или лекции върху някакъв дял от матеряла. Осовен това когато избирахме курсовете има една много дебела книга със всички курсове и статистик събрана в края на всеки курс.
http://www.fas.harvard.edu/~cueguide/cueguide07-08/html/Mathematics_23a.html
Освен това всички домашни без математиката в първи курс се пишат на latex. А ако дори в първи курс ги правим на latex получаваме бонус. Няма такова нещо като домашно на хартия... да много време отнема но с времето става почти същото когато се пише на latex а става къде къде по четимо и хубаво. А и който е тръгнал да прави каквото и да е тук - на latex. Досега аз презентация на нещо различно не съм видял. Другото което много се ползва е mathlab и mathematica. Ето това тук ми е голям недостатък. Всички американчета са на "ти" с тия програми и много от тях са много напред и с latex-а. А аз... ами мъчим се какво да правим...
Да се върна на учебниците. Нямам учебник под $120 но иначе ми харесва как са написани. Като за мен са, просто, изчистено, с примерно. Ако не се сещаш нещо дето ти го казват какво е в скоби пише къде са ти го споменали по-рано за да отидеш да го прочетеш пак. Само да има време да ги чете човек.
По процеса на обучение друго не се сещам. Петя, питай конкретно и ще отговарям.
Сега за съквартирантите. Китаеца с него съм наистина само на здравей/чао. Гърка ми допада доста повече. В началото ми идваше подмазвач но сега мисля че той просто си е такъв много отворен. Това го обяснявам с това че е от малък щат, малък град въобще за тази разлика ви говорих. Доста учи но и той се е хванал с не леки курсове. Китайце по леко го дава нещо в началото което ми е странно. Може би просто режимите ни са различни аз не го виждам кога учи. Нещо усещам се го е гепила любовта. Виси в facebook, говори с някакви момичета... въобще, бита карта е вече. Самата стая не е удобна. Добре се чувствам, направих си го да е така но не напълно. Дребни неща ми пречат но добре че библиотеките са много приятни наистина. Има отделени стаички, шумоизолирани с климатици, вътре диванчета... има и големи помщения с диванчета, бюра. Книги колкото иска човек, въобще създадени са условия.
Останалите от моя етаж са само момичета (девет) и с тях се разбирам много добре. Като цяло сме много задружен етаж дори на фона на останалите. Много често правят събирания да гледат някакви сериали примерно и филми. В началото се напиха няколко пъти и ни звъниха с гърка да ни занимават с интересните си истории но ние вече имаме стретегия и сме подготвени. Принципно няма лошо човек да размишлява над живота докато е пил ама да не ме занимават докато спя. Но не е като да са ме изнервили наистина много. Успяваме да ги изгоним. Те пък ни дават храна... въобще не съм недоволен. Супер интересното е как всички са от малки щати. Явно когато са ни нареждали са имали нещо в предвид. Жалко че нямаме много засечки по класове но икномиката я учим на партия. Освен тези хора за които говорих има още 3 момичета и 9 момчета в моята проктор група на долния етаж. И те са сравнително готини хора. В класовете си срещам пълни жомели като хора и то голям процент... а съседите ми стават като цяло. Имаме си маса в стола където сядаме, така примерно дори да отиде човек сам и да не намери с кой иска да стой винаги има някой с който да си поговориш. Днес се организрахме супер бързо гърка имаше рожеден ден, пяхме му песничка, торта. Въобще радвам се на съседите. Само да допълня че тук рака правят разпределенията за класовете на асистентите че по възможност човек да няма засечка с никой друг който познава от входа си примерно или от друг клас.
С хората в моя вход не се познавам много но определено си личи че има и жомели. Скоро се очаква да завършат ремонта на общите помоещения в общежитието и ще има кухня, билярд, тенис на маса, джаги, огромен телевизор... Тогава сигурно повече ще се опознаем защото ще са събираме там. Това е мястото където се събират привечер примерно в другите общежития ей така, за по малко или за по някоя игра. Или просто за 10-15 мин почивка от учене. За съжаление няма много как да има яки купони в самото общежитие но някой път ще измислим нещо в мазите. Там има помещения за свирене на разните инструменти, за пеене, компютри, принтери, машини за коли и глупости (някой са безплатни)... Направо понякога ме е яд като гледам условията тук. Ние в студенстки намирахме как да си правим веселото пък ако имаме такива условия не знам...
Сега да кажа за днескашния ден. Ядох, учих, прах, учих, ядох, учих, пиша. Това беше от мен за днес:)
Сетих се още нещо. Не си мислете пак казвам че всичко е хубаво. Далеч не знам още и една малка част. По принцип тръгвам с положително настроение и е възможно след време това което пиша да го гледам с други очи и да му се дразня. Пирмерно може после да ме дразни че професора ни губи време от часовете с забавни разкажчета. Това е което аз виждам засега. Ще помисля какво ме нерви защото следващия въпрос в списъка е такъв:)
--Веско
Sunday, September 30, 2007
Saturday, September 29, 2007
2007.09.30 - Bg party???
Бесен съм. Направо не съм си в кожата. ТОВА ми било българско парти... нямаше колони, имаше един Mac който не четеше дискове и нямаше нито една българска мп3-ка на компютъра. НИТО една... не можех да повярвам. Хората стоят и си... говорят... Издържах точно 5 минути и си закарах външния хард. Отне половин час да отида и да се върна но поне щяхме да слушаме музика. Слагам диска и познайте, тъпия Mac не дава достатъчно ток на usb порта за да се задвижи диска. Добре че пуснах малко слави да се свали. Пускаме си го... и идва някакъв жомелник американец и ни намяла музиката... Тръгва да ми се обяснява... добре че бързо го дръпнаха настрани защото и без това не му бях само аз ядосан. Въобще много съм разочарован. Освен това в 1:30 някой спря музиката която и без това беше тиха (това на Mac колонките нищо не струват) защото тук не можело музика след 1:30?!?!? Wtf се казва на това... И какво правя сега... ами прибирам се и си слушам музичка. Да и пиша колко съм ядосан. Ето, ето на този момент ще си го върна като се прибера... няма да забравя... няма...
Добре че се видяхме кои сме сериозни в това отношение. Има надежда. Може да сме малко но сме силни:)
В MIT така добре си изкарахме и днес така се бях надъхал а то какво. Нямам думи...
Тук искам да кажа нещо на дядо. Дядо велик си:) Ракията е страшна всички много я харесаха:) Едно момче чака пратка след седмица... суджук и ракия. Мамо чу ли какво получават другите:)
--Веско
Добре че се видяхме кои сме сериозни в това отношение. Има надежда. Може да сме малко но сме силни:)
В MIT така добре си изкарахме и днес така се бях надъхал а то какво. Нямам думи...
Тук искам да кажа нещо на дядо. Дядо велик си:) Ракията е страшна всички много я харесаха:) Едно момче чака пратка след седмица... суджук и ракия. Мамо чу ли какво получават другите:)
--Веско
2007.09.29 - Ден 19 до 28 - Много сериозно стана...
Здравейте:)
Този пост ще е дълъг настанете се удобно. Имам какво да кажа за тези дни и да обясня защо не го казах през самите дни. Като за начало аз май нещо си обърках номерацията на дните но сега вече е добре. Не е защото някой дни ми се губят, има 1-2 такива и утре сигурно ще е третия ден който ще ми се губи защото днес има Бг парти, а защото взеха да стават много еднакво трудни.
Та да започнем ретроспективно. Леле каква дума, трябва да си преброя сложните думи в блога почнаха много да стават. Та, от последния пост който съм ви писал графика ми стана доста неприятен. Тук ми промениха концепциите за домашни. Не за учене, аз знам много добре какво е да се учи сериозно дълги периоди от време (не се смейте), а за домашни. След като си фиксирах програмата я споделих с мои познати карали някой от курсовете. Намерих само един човек, супер точен, който е завършил тук и е минал през това което аз реших да взимам като freshmen. Ето какво ми каза той за плана ми...
"Zdrasti Vesko,
...
Radvam se che veche imash predstava ot klasovete. Chestno da ti kaja
obache mi se struva che programata, koiato si si napravil e dosta
tejka. Tova e mnooogo rabota, shte se vidish v chudo. Malko hora se
hvashtat da vzimat dva CS klasa i obiknoveno go praviat po-natam. Dva
CS klasa i matematika veche e trudno. Imam priateli, koito go praveha,
no gi vijdah samo kato se subirahme da pishem domashni. CS121, kakto
ti kazah, mi e liubimia CS chas. Ima ejesedmichni domashni, koito sa
osnovnata chast ot ocenkata. Ochakvam da ti otneme pone kum 10 - 15
chasa na sedmica. Math 23 e lek, no seriozen, dai mu i na nego pone
7-10 chasa. CS182 e mnogo priaten, no si ima domashni i proekti za
pravene, koito otnemat vreme. Sloji i za nego 10-15 chasa. Taka
dokarahme kum 40 chasa samo za domashni. Otdelno imash Expos, tam
veche samo ti si znaesh kolko vreme shte ti otnema da si pishesh
esetata.... Ne zabraviai, che 8 chasov raboten den e 40 chasa rabota
na sedmica. Ti veche imash dosta poveche a i triabva da hodish na
chasove i t.n.
...
Taka ili inache -- programata ti e tejka. Preporuchvam ti da pomislish
seriozno dali iskash da se natovarish tolkoz ot samoto nachalo. Aaa,
osven tova dosta neshta na CS182 se pishat na Lisp. Imash li opit s
nego? Toi e malko shashav ezik =]
...
Ne iskam da te obezkurajavam, prosto triabva da znaesh v kakvo se zaburkvash."
"А пфу" викам си аз. "Този човек сигурно е пропуснал да прочете че аз такова... олимпиади, не съм много тъп, едното съм го карал в СУ, ще се справя ест...". Малеееееее колко беше прав Иво (така се казва момчето на което е мейла). Това дето го изкарах тези десетина дни не е за хора. Не всъщност за хора е но за такива тип хора какъвто аз не съм. Да успях да избутам всички домашни първата седмица. Това включваше около петдесет страници математика, автомати и разни доказателства, няколко стотин реда на това нещо наречено Lisp, не искам да му правя комплимент като го нарчиам език за програмиране, супер много четене, най-вече на онова нещо, и няколко есета. Отнеха дори повече време отколкото предвиди Иво. Да бях много доволен от себе си. Супер стабилен график, 5-6 часа сън, никакво губене на време в нищо, висене в библиотеката и става. Неприятно е постоянното бързане за поредното нещо, и това че всеки ден или най-много през ден има краен срок за домашно но е възможно. Колкото повече напредва семестъра толкова по-трудно щеше да става но и графика щеше да е по-подреден, lisp, latex, mathlab и разните там езици и програми нямаше да ми губят толкова време. Въобще точен ритъм, много бързо влязох в час, всичко по график и човек разбира колко му е капацитета. В конкретния случай аз бях близо до тавана на моя.
Да обаче четвъртък вечерта реших че така просто няма да продължава. Може да съм тъп и да избирам трудни курсове но за сметка на това съм мързелив. Не знам надявам се да си кажете мнението но в един момент реших че не е това смисъла на първия семестър. Особено се замислих когато четвъртък вечерта имахме така неречения study break. Един вид проктора на етажа ни кани на някаква яка храна в стаята му да се видим и да си поговорим един с друг. Там всички се обръщаха към мен със следните думи "Вескооооооооо от кога не съм те виждал(а), мнооого се радвам да те видя (не знам що толкоз ми се радват ама те така викат май на всички), как я караш? Какво прави цяла седмица? Защо не дойде с нас когато правихме нещо си X?". И всички бяха прави. Както виждате нямаше постове в блога, хората които ми писаха мейли не получаваха отговори в общия случаи а говоренето по телефона с семейството ми беше в стил "от 3:15 до 3:45"... Когато разказах на българите тук как я карам всичките се усмихваха и казваха "Този момент и така и така ще дойде защо си го докарваш от сега...". За това се замислих сериозно за къде съм тръгнал и въобще трябват ли ми толкова много компютърни курсове. Реалния отговор е че не знам дали ми трябват затова след дълго 5 минутно мислене реших да си върна икономиката и да се придържам към програмата която бях измислил в началото преди да разбера че това CS 182, което реших да махна, не мога да го взема догодина. Готино е че имаме срок в който да сменяме курсове.
Хубаво е чувството че се напредва по мътеряла и че когато си легнеш вечер и се зачудиш "какво смислено свърших днес" имаш какво да си отговориш. Все пак обаче аз не съм китаец. Тези жълти, дребни мишки се наспиват с 4-5 часа, ядът по една шепа, не губят време в говорене с другите а само учат. Всички ще сме жълти един ден ей... много са и са надъхани. Както писах често не знаят защо ама са надъхани. На чиста наука е почти невъзможно физически да се бори човек с тях. Ходят по групи, говорят само за домашни и курсове въобще мафия:) Не всички са такива разбира се но мнозинството са доста безинтересни като личности. Питаш го какво е правил досега с какво се занимава... отговорите супер стандартни. Питаш "ок нещо интересно в твоето училище имаше ли" отговор-а "не", Нямат онова нещо което ги отличава, с което да различиш Ценг от Цанг следващия път като се срещнете... Не знам може и да не съм прав и да съм повлиян от това че не ги различавам много но са мноого малко интересните жълти. Също ми е забавно как се представят някой: "Уанг Донг викай ми Джеф". Жълта история...
Тук започнах да виждам каква е разликата между американците от отделните щати. Определено досега тези от по разредено населените щати са в пъти по свестни хора. Тексас, Вермонт... един човек не съм видял дето да не ми е интересно да говоря с неко. Някак си по дружелюбни са. Сядам да ям на една маса и от другия край на масата се премества едно супер ухилено момиче (безпричинно според мен) и ме заговаря. Водим стандартния разговор до момента в който казвам че съм от България. Изведнъж много се зарадва, чак стана от стола си... пита ме наистина ли и когато очаквах една ли не да ми проговори български разбрах че приятеля и бил българин freshmen от MIT. Ново 20. Почвам да ги въртя в съзнанието си и да се чудя кой успя за 1 седмица да забие това иначе симпатично момиче. В последствие се оказа че просто момчета не познава българите в MIT още и за това не сме се виждали. Ееее добре че се сетих за него тъкмо му звъннах да му кажа за Бг партито тази вечер тук да дойде. Ето, докато писах този пост свърших нещо полезно:) Та ето това примерно е нормалното държание на някой от тексас.. приятелски настроен, отворен, иска да знае за теб и наистина му е интересно. Тези от големите градове са малко по-други хора. Твърди се че най-купонджииския университет в америка е университета в Тексас (това ще го пиша с главна буква нищо че е в америка, поне хората от там са точни). Черните също са свестни. Трудно е да се заговори човек с тях защото се движат помежду си но един път като се заприказвате после те поздравяват като те видят и то не с стандартната усмивка и въпрос "Как я караш?" ами спират. Искат да си говорят с теб. Казват ти "абе тука утре ще праим черно парти ама от нас да мине ти може да дойдеш без да се боядисваш".
Педерасите. Не знам но аз мисля че са доста. В началото видях един индиец с който съм си говорил на международната сбирка да се държи за ръка с някакъв друг и доста се изненадах, да може да ви се вижда странно но аз това не го разбирам. Женското нещо го разбирам и даже мога да обясня защо но това не. В общежитието където са българите в MIT има много педераси и сме спорили много на тази тема защото сме разделени на две. Но вече не се изненадвам като ги виждам. Неприятни са ми и ги избягвам просто. Даже им научих уводната свалка вече. Идват и те питат за религия. Никой друг не го прави. Те питат защото някой религии са много против това а определени видове християнство май го приемат добре за това идват, заговарят те и по едно време те питат "ти привърженик ли си на еди си коя църква"... Това им е начина но като цяло не си крият и мекотата в изказа.
Ау, закъснявам за партито. Айде ще пиша пак:)
--Веско
Този пост ще е дълъг настанете се удобно. Имам какво да кажа за тези дни и да обясня защо не го казах през самите дни. Като за начало аз май нещо си обърках номерацията на дните но сега вече е добре. Не е защото някой дни ми се губят, има 1-2 такива и утре сигурно ще е третия ден който ще ми се губи защото днес има Бг парти, а защото взеха да стават много еднакво трудни.
Та да започнем ретроспективно. Леле каква дума, трябва да си преброя сложните думи в блога почнаха много да стават. Та, от последния пост който съм ви писал графика ми стана доста неприятен. Тук ми промениха концепциите за домашни. Не за учене, аз знам много добре какво е да се учи сериозно дълги периоди от време (не се смейте), а за домашни. След като си фиксирах програмата я споделих с мои познати карали някой от курсовете. Намерих само един човек, супер точен, който е завършил тук и е минал през това което аз реших да взимам като freshmen. Ето какво ми каза той за плана ми...
"Zdrasti Vesko,
...
Radvam se che veche imash predstava ot klasovete. Chestno da ti kaja
obache mi se struva che programata, koiato si si napravil e dosta
tejka. Tova e mnooogo rabota, shte se vidish v chudo. Malko hora se
hvashtat da vzimat dva CS klasa i obiknoveno go praviat po-natam. Dva
CS klasa i matematika veche e trudno. Imam priateli, koito go praveha,
no gi vijdah samo kato se subirahme da pishem domashni. CS121, kakto
ti kazah, mi e liubimia CS chas. Ima ejesedmichni domashni, koito sa
osnovnata chast ot ocenkata. Ochakvam da ti otneme pone kum 10 - 15
chasa na sedmica. Math 23 e lek, no seriozen, dai mu i na nego pone
7-10 chasa. CS182 e mnogo priaten, no si ima domashni i proekti za
pravene, koito otnemat vreme. Sloji i za nego 10-15 chasa. Taka
dokarahme kum 40 chasa samo za domashni. Otdelno imash Expos, tam
veche samo ti si znaesh kolko vreme shte ti otnema da si pishesh
esetata.... Ne zabraviai, che 8 chasov raboten den e 40 chasa rabota
na sedmica. Ti veche imash dosta poveche a i triabva da hodish na
chasove i t.n.
...
Taka ili inache -- programata ti e tejka. Preporuchvam ti da pomislish
seriozno dali iskash da se natovarish tolkoz ot samoto nachalo. Aaa,
osven tova dosta neshta na CS182 se pishat na Lisp. Imash li opit s
nego? Toi e malko shashav ezik =]
...
Ne iskam da te obezkurajavam, prosto triabva da znaesh v kakvo se zaburkvash."
"А пфу" викам си аз. "Този човек сигурно е пропуснал да прочете че аз такова... олимпиади, не съм много тъп, едното съм го карал в СУ, ще се справя ест...". Малеееееее колко беше прав Иво (така се казва момчето на което е мейла). Това дето го изкарах тези десетина дни не е за хора. Не всъщност за хора е но за такива тип хора какъвто аз не съм. Да успях да избутам всички домашни първата седмица. Това включваше около петдесет страници математика, автомати и разни доказателства, няколко стотин реда на това нещо наречено Lisp, не искам да му правя комплимент като го нарчиам език за програмиране, супер много четене, най-вече на онова нещо, и няколко есета. Отнеха дори повече време отколкото предвиди Иво. Да бях много доволен от себе си. Супер стабилен график, 5-6 часа сън, никакво губене на време в нищо, висене в библиотеката и става. Неприятно е постоянното бързане за поредното нещо, и това че всеки ден или най-много през ден има краен срок за домашно но е възможно. Колкото повече напредва семестъра толкова по-трудно щеше да става но и графика щеше да е по-подреден, lisp, latex, mathlab и разните там езици и програми нямаше да ми губят толкова време. Въобще точен ритъм, много бързо влязох в час, всичко по график и човек разбира колко му е капацитета. В конкретния случай аз бях близо до тавана на моя.
Да обаче четвъртък вечерта реших че така просто няма да продължава. Може да съм тъп и да избирам трудни курсове но за сметка на това съм мързелив. Не знам надявам се да си кажете мнението но в един момент реших че не е това смисъла на първия семестър. Особено се замислих когато четвъртък вечерта имахме така неречения study break. Един вид проктора на етажа ни кани на някаква яка храна в стаята му да се видим и да си поговорим един с друг. Там всички се обръщаха към мен със следните думи "Вескооооооооо от кога не съм те виждал(а), мнооого се радвам да те видя (не знам що толкоз ми се радват ама те така викат май на всички), как я караш? Какво прави цяла седмица? Защо не дойде с нас когато правихме нещо си X?". И всички бяха прави. Както виждате нямаше постове в блога, хората които ми писаха мейли не получаваха отговори в общия случаи а говоренето по телефона с семейството ми беше в стил "от 3:15 до 3:45"... Когато разказах на българите тук как я карам всичките се усмихваха и казваха "Този момент и така и така ще дойде защо си го докарваш от сега...". За това се замислих сериозно за къде съм тръгнал и въобще трябват ли ми толкова много компютърни курсове. Реалния отговор е че не знам дали ми трябват затова след дълго 5 минутно мислене реших да си върна икономиката и да се придържам към програмата която бях измислил в началото преди да разбера че това CS 182, което реших да махна, не мога да го взема догодина. Готино е че имаме срок в който да сменяме курсове.
Хубаво е чувството че се напредва по мътеряла и че когато си легнеш вечер и се зачудиш "какво смислено свърших днес" имаш какво да си отговориш. Все пак обаче аз не съм китаец. Тези жълти, дребни мишки се наспиват с 4-5 часа, ядът по една шепа, не губят време в говорене с другите а само учат. Всички ще сме жълти един ден ей... много са и са надъхани. Както писах често не знаят защо ама са надъхани. На чиста наука е почти невъзможно физически да се бори човек с тях. Ходят по групи, говорят само за домашни и курсове въобще мафия:) Не всички са такива разбира се но мнозинството са доста безинтересни като личности. Питаш го какво е правил досега с какво се занимава... отговорите супер стандартни. Питаш "ок нещо интересно в твоето училище имаше ли" отговор-а "не", Нямат онова нещо което ги отличава, с което да различиш Ценг от Цанг следващия път като се срещнете... Не знам може и да не съм прав и да съм повлиян от това че не ги различавам много но са мноого малко интересните жълти. Също ми е забавно как се представят някой: "Уанг Донг викай ми Джеф". Жълта история...
Тук започнах да виждам каква е разликата между американците от отделните щати. Определено досега тези от по разредено населените щати са в пъти по свестни хора. Тексас, Вермонт... един човек не съм видял дето да не ми е интересно да говоря с неко. Някак си по дружелюбни са. Сядам да ям на една маса и от другия край на масата се премества едно супер ухилено момиче (безпричинно според мен) и ме заговаря. Водим стандартния разговор до момента в който казвам че съм от България. Изведнъж много се зарадва, чак стана от стола си... пита ме наистина ли и когато очаквах една ли не да ми проговори български разбрах че приятеля и бил българин freshmen от MIT. Ново 20. Почвам да ги въртя в съзнанието си и да се чудя кой успя за 1 седмица да забие това иначе симпатично момиче. В последствие се оказа че просто момчета не познава българите в MIT още и за това не сме се виждали. Ееее добре че се сетих за него тъкмо му звъннах да му кажа за Бг партито тази вечер тук да дойде. Ето, докато писах този пост свърших нещо полезно:) Та ето това примерно е нормалното държание на някой от тексас.. приятелски настроен, отворен, иска да знае за теб и наистина му е интересно. Тези от големите градове са малко по-други хора. Твърди се че най-купонджииския университет в америка е университета в Тексас (това ще го пиша с главна буква нищо че е в америка, поне хората от там са точни). Черните също са свестни. Трудно е да се заговори човек с тях защото се движат помежду си но един път като се заприказвате после те поздравяват като те видят и то не с стандартната усмивка и въпрос "Как я караш?" ами спират. Искат да си говорят с теб. Казват ти "абе тука утре ще праим черно парти ама от нас да мине ти може да дойдеш без да се боядисваш".
Педерасите. Не знам но аз мисля че са доста. В началото видях един индиец с който съм си говорил на международната сбирка да се държи за ръка с някакъв друг и доста се изненадах, да може да ви се вижда странно но аз това не го разбирам. Женското нещо го разбирам и даже мога да обясня защо но това не. В общежитието където са българите в MIT има много педераси и сме спорили много на тази тема защото сме разделени на две. Но вече не се изненадвам като ги виждам. Неприятни са ми и ги избягвам просто. Даже им научих уводната свалка вече. Идват и те питат за религия. Никой друг не го прави. Те питат защото някой религии са много против това а определени видове християнство май го приемат добре за това идват, заговарят те и по едно време те питат "ти привърженик ли си на еди си коя църква"... Това им е начина но като цяло не си крият и мекотата в изказа.
Ау, закъснявам за партито. Айде ще пиша пак:)
--Веско
Thursday, September 27, 2007
2007.09.18 - Въпрос
Здравейте,
Пускам цял пост за това нещо защото искам да му обърнете внимание. Знам че може би не всичко което пиша е интересно за всички за това ще се опитам когато имам време да не описвам примерно даден ден и какво съм се сетил а конкретна тема. За да стане това трябва да ми кажете за което примерно искате да разберете повече. Начина е да сложите коментар на този пост. Примерно "искам да разбера повече катеричките в Yard-а какво ядът" или "различно ли е икономика там (тук) от икономиката в Каспичан". Не че ще знам отговорите но пък имам мнение и за нещата които не знам така че...Точно това разисквахме днес в Expos 10, как може да искаш да научиш нещо като не знаеш какво не знаеш. А ако знаеш какво е значи няма смисъл да го учиш (това някаква мисъл на някакъв философ, доста изчистена откъм подробности защото не става така в реалния свят но нз)... в този несмисъл може да не знам но мнение имам:) Ако не направя така че да се получава един вид диалог в някакъв момент нито аз ще имам желания да пиша нито вие да четете:)
--Веско
Пускам цял пост за това нещо защото искам да му обърнете внимание. Знам че може би не всичко което пиша е интересно за всички за това ще се опитам когато имам време да не описвам примерно даден ден и какво съм се сетил а конкретна тема. За да стане това трябва да ми кажете за което примерно искате да разберете повече. Начина е да сложите коментар на този пост. Примерно "искам да разбера повече катеричките в Yard-а какво ядът" или "различно ли е икономика там (тук) от икономиката в Каспичан". Не че ще знам отговорите но пък имам мнение и за нещата които не знам така че...Точно това разисквахме днес в Expos 10, как може да искаш да научиш нещо като не знаеш какво не знаеш. А ако знаеш какво е значи няма смисъл да го учиш (това някаква мисъл на някакъв философ, доста изчистена откъм подробности защото не става така в реалния свят но нз)... в този несмисъл може да не знам но мнение имам:) Ако не направя така че да се получава един вид диалог в някакъв момент нито аз ще имам желания да пиша нито вие да четете:)
--Веско
2007.09.18 - Ден 17 и 18
Тези два дни и особено днес беше... ужасно... Сутринта едвам се вдигнах в 9 за лекции... имах един час почивка в 12 и след това още лекции до 4. После реших да отида на тренировката на водната топка... който не е плувал от една година като хората и го накарат да тренира знае колко размазан се чувства човек. На всичкото отгоре за малко не изпуснах вечерята която свършва в 7... влязох в стола и след мен не пуснаха никой... леле ако бях останал гладен...
Първо да изясня малко за курсовете за които ще пиша в следващия пасаж.
CS 121 - Това е дискретна математика, същата като в СУ само че за 1 семестър а не 1 година. Принципно това се взима втора година за хората които учат компютри. Уводните курсове са CS 50 и 51 но мен нещо не ми харесаха...
CS 182 - Як Artificial Intelligence клас при един от най-добрите професори който прави това и го връзва с икономика на всичкото отгоре (във връзката CS + Economics твърдят че е няма втори като него), въобще супер клас.
Expos 10 - Writing за некадърници като мен...
Math 23 - Теоретична математика... no comment тук. Това е най-лесната теоретична математика от 3-те които се предлагат - 23,25 и 55. 55 е най-трудния неспециализиран математически клас който се предлага в америка. За него трябва минимум ходене на IMO за да има шанс човек да не иска да се застреля към средата. Идват хора от други университети да се опитват да го взима (да, опитват е правилната дума, не всички успяват от първия опит). 25 очаква по-малко знания но от 55 обаче пак е много труден. Домашното отнема около 15 часа на седмица. 23 е орязаната версия на 25 откъм домашно но същата теория отнема около 10 часа на седмица. (да и на мен ми беше странно като ми казаха че може някакво си домашно да отнема 10 часа но от сегашната ми гледна точка нещата не стоят така...). Университета предлага още 21, 20, 19, 17 и 1. Като всеки клас има и буквичка към името. Примерно понякога класа има имена Xa, Xb и Xc всеки по 1 семестър. Понякога Xc взима материала (да отбележа че според spellcheck-a на gmail това се пише мътерял...) за Xa и Xb в един семестър, или е продължение... Има математики за икономисти, за биолози...
Social Analysis 10 или накратко Ec10 е уводиня курс по икономика. Яко теория с лекции от известни и богати хора... скука...
Идеята ми за първи семестър беше Expos 10, Ec 10, Math 23 и CS 121.За мое съжаление разбрах че CS 182 което исках да взема догодина няма да го има тогава защото професора ще почива една година... 3-ти курс е много на никъде и не се знае там какво ще ме удари за това реших да го взимам като freshmen. Статистиката показва че това досега не е правено (защото той не е пускал никой freshmen да го взима) но аз като пълен оптимист си закарах голямата усмивка и почнахме буквално преговори... Спаси ме това че едновременно с неговия курс ще взимам и CS 121 (на който курс миналата година е имало точно един freshmen който се оказа че познавам, ама той е много умен... изкарал е математика 55... в първи курс...беше в топ 5 на RSI и стигна до финала на Интел-Сименс...). Имаше още два който са задължителни но аз успях да го убедя че не са проблемни че не съм ходил и му изнесох подробно биографията си... не беше особено впечатлен. Освен това трябваше да съм карал математика която аз ще карам този семестър... Също не знам и Lisp който задължително трябва да знаем ако искаме да караме курса нооооо и това ще го измисля някак. Аз CS 121 не знам как ще взимам а то това разчита на нещата от 121 за да си прави там неговите... изкуствени интелекти... С две думи... сложих си летвата много високо сега ще трябва да се скача. Аз си вярвам принципно... ако беше литература щях от сега да се откажа но се надявам че щом е компютри ще го преживея... Оставих все пак вратички и си наредих така програмата че ако реша че ми идва много, да се откажа от математика 23 и да отида на математика 21... Естествено наложи се да отпадне някой курс. Реших да махна икономиката защото просто няма какво друго да махна... Като добро и амбициозно българче питах може ли пет курса първия семестър но ми казаха че това са го забранили и го пишело в правилника на университета даже (освен ако петия курс не е музика...) Бяха ми доста изнервени нещо което за първи път виждам... явно им е писнало от болни амбициозчета... Въобще... с какъв план тръгнах пък до къде стигнах... Още по-интересното е че CS 121 взимам заедно с най-старшия си съветник (advisor-а) който е завършил вече... Явно този семестър ще е яко математика, компютри и писане на есета. Това на което разчитам (ако го нямаше това нямаше въобще да се пробвам да взимам тези курсове) е че мярнах конспекта на 121 и вътре имаше машини на Тюринг... не че ги знам... ама не е като да не ги учих за изпита миналата година:) Виждате ли колко силен коз имам а;) Направоооо сега ми е забавно но едва ли ще ми е особено весело през годината... Но така е по-добре... да съм зает че да минава по-бързо...
--Веско
Първо да изясня малко за курсовете за които ще пиша в следващия пасаж.
CS 121 - Това е дискретна математика, същата като в СУ само че за 1 семестър а не 1 година. Принципно това се взима втора година за хората които учат компютри. Уводните курсове са CS 50 и 51 но мен нещо не ми харесаха...
CS 182 - Як Artificial Intelligence клас при един от най-добрите професори който прави това и го връзва с икономика на всичкото отгоре (във връзката CS + Economics твърдят че е няма втори като него), въобще супер клас.
Expos 10 - Writing за некадърници като мен...
Math 23 - Теоретична математика... no comment тук. Това е най-лесната теоретична математика от 3-те които се предлагат - 23,25 и 55. 55 е най-трудния неспециализиран математически клас който се предлага в америка. За него трябва минимум ходене на IMO за да има шанс човек да не иска да се застреля към средата. Идват хора от други университети да се опитват да го взима (да, опитват е правилната дума, не всички успяват от първия опит). 25 очаква по-малко знания но от 55 обаче пак е много труден. Домашното отнема около 15 часа на седмица. 23 е орязаната версия на 25 откъм домашно но същата теория отнема около 10 часа на седмица. (да и на мен ми беше странно като ми казаха че може някакво си домашно да отнема 10 часа но от сегашната ми гледна точка нещата не стоят така...). Университета предлага още 21, 20, 19, 17 и 1. Като всеки клас има и буквичка към името. Примерно понякога класа има имена Xa, Xb и Xc всеки по 1 семестър. Понякога Xc взима материала (да отбележа че според spellcheck-a на gmail това се пише мътерял...) за Xa и Xb в един семестър, или е продължение... Има математики за икономисти, за биолози...
Social Analysis 10 или накратко Ec10 е уводиня курс по икономика. Яко теория с лекции от известни и богати хора... скука...
Идеята ми за първи семестър беше Expos 10, Ec 10, Math 23 и CS 121.За мое съжаление разбрах че CS 182 което исках да взема догодина няма да го има тогава защото професора ще почива една година... 3-ти курс е много на никъде и не се знае там какво ще ме удари за това реших да го взимам като freshmen. Статистиката показва че това досега не е правено (защото той не е пускал никой freshmen да го взима) но аз като пълен оптимист си закарах голямата усмивка и почнахме буквално преговори... Спаси ме това че едновременно с неговия курс ще взимам и CS 121 (на който курс миналата година е имало точно един freshmen който се оказа че познавам, ама той е много умен... изкарал е математика 55... в първи курс...беше в топ 5 на RSI и стигна до финала на Интел-Сименс...). Имаше още два който са задължителни но аз успях да го убедя че не са проблемни че не съм ходил и му изнесох подробно биографията си... не беше особено впечатлен. Освен това трябваше да съм карал математика която аз ще карам този семестър... Също не знам и Lisp който задължително трябва да знаем ако искаме да караме курса нооооо и това ще го измисля някак. Аз CS 121 не знам как ще взимам а то това разчита на нещата от 121 за да си прави там неговите... изкуствени интелекти... С две думи... сложих си летвата много високо сега ще трябва да се скача. Аз си вярвам принципно... ако беше литература щях от сега да се откажа но се надявам че щом е компютри ще го преживея... Оставих все пак вратички и си наредих така програмата че ако реша че ми идва много, да се откажа от математика 23 и да отида на математика 21... Естествено наложи се да отпадне някой курс. Реших да махна икономиката защото просто няма какво друго да махна... Като добро и амбициозно българче питах може ли пет курса първия семестър но ми казаха че това са го забранили и го пишело в правилника на университета даже (освен ако петия курс не е музика...) Бяха ми доста изнервени нещо което за първи път виждам... явно им е писнало от болни амбициозчета... Въобще... с какъв план тръгнах пък до къде стигнах... Още по-интересното е че CS 121 взимам заедно с най-старшия си съветник (advisor-а) който е завършил вече... Явно този семестър ще е яко математика, компютри и писане на есета. Това на което разчитам (ако го нямаше това нямаше въобще да се пробвам да взимам тези курсове) е че мярнах конспекта на 121 и вътре имаше машини на Тюринг... не че ги знам... ама не е като да не ги учих за изпита миналата година:) Виждате ли колко силен коз имам а;) Направоооо сега ми е забавно но едва ли ще ми е особено весело през годината... Но така е по-добре... да съм зает че да минава по-бързо...
--Веско
Tuesday, September 25, 2007
2007.09.17 - Ден 16
(Това го имах писано от преди. Не съм го чел даже втори път за грешки нямам време, ще си позволя да се извиня този път макар че казах че няма да го правя мноооого загрубя играта тик и експоненциално намля времето:) Чак и аз си се радвам на писанията като ги чета по диагонал сега, колко ми беше широко около врата...)
И такааааа gogogogoogogogo днес беше първия учебен ден и аз го започнаха иииииииииииидеално. Трябваше да стана в 9 за първите лекции... събудих се 12 и половина... Въобще изпълних всичките си ритуали, от предната вечер съм тръгнал по кривата пътека... Естествено въпреки че станах толкова късно реших първо да отида да хапна че да не ми стане нещо... после реших да се отдам вече на сериозните неща. Събрах се, надъхах се и изкарах цял час лекция по едни компютърни работи... Реших че трябва да си почина като се върна но аха да си легна да спя и ме накараха да ходя на някакви формални лекции на спортна тематика... нали съм тръгнал и това да правя... тези от къде ми имаха номера...
След това естествено вече беше 6 следобед... какво се прави в 6? Яде се естественооо... та след вечеря вече чувствах че имам сили да изгледам поредния епизод на Top Gear... простооо мога да имам отделен блог за това колко яко е това предаване... има го в замундата обичате ли коли обичате и Top Gear... няма 6 5, това е като аксиома...
Тъкмо се прибирах към общежитието си и гледам моята проктор група събрана на входа... Всички чакали мен от 15 минути... били сме имали среща 7 без 20 да сме ходили някъде си... аз от къде трябва да знам... те не знаят ли че не е достатъчно да ми напомнят 2 пъти по майл и един път устно... б***и хората... аз съм зает човек... да не са ми само те на главата... имам още цели 7 сезона Top Gear да гледам и да пиша блога си... Въпреки че нямах никаква вина за закъснението си (в този ден имаше наистина вкусна риба...) реших да не се оплаквам от това че ме карат да ходим някъде си след като така добре бях хапнал. Събрах последните си сили които са ми останали от този изморителен ден и тръгнахме на десет минутно пътешествие до другия край на Yard-а... То се оказа че това събитие било доста задължително... то беше като последния километър на маратон... когато тези 3 часа минеха вече щеше да е минало най-лошото... вече университета нямаше да е същия... тов събитие беше порееееееееееееедната и последна (по техните думи) лекция на тема алкохол (абсолютно сериозно изгубих им бройката) и сексуален тормоз... Добре че имаше чипсове разни които можеше да ядем че тези 10 минути вървене ми се видяха трудни...(тук дават храна на всички такива събития които не са особено... интересни...)
Та първо час и половина дискутирахме разни неща за алкохола. Ако трябва да съм честен от всички неща който ни приказваха, от всичко което ни караха да четем/слушаме/попълваме това беше най-интересното. Тази лекция беше на темо "ОК де, напих се много какво да правя така че университета да не ме накаже, мама и тати да не разберат и да мога пак да си поркам без да ходя на терапевт". Сериозно понякога се изумявам как самия университет може да прави лекции против собствения си интересен (както не веднеж беше с лекциите по финансова помощ където едва ли не ни обясниха всичко което можем да изкопчим като пари... и това бяха хора от финансовия офис...да бяха поне някакви независими от институцията...) Та лекцията беше полезна. Разясниха ни подробно клаузите на относно политиката за "помилване" на пияните студенти както и какво да кажем на полицията така че да нямаме проблеми... и това бяха хора от офиса агенцията за образованието и консултациите. Да, и такава агенция има...хванете буквата H за името на университета, буквата A за agency и каквото да сложите по средата в H*A ще го има, гарантирам... има даже women agencies от тази година... на кой му дреме за такава агенция като има цяло society на жените, че и то е голямо ама така е... директорката като е жена... нещата тръгват на зле...
След като ни обясниха какво да правим когато вече сме зле ни разделиха от момичетата и ни говориха за сексуален тормоз и всичките му физически и нефизически форми. Тук вече съм сериозен защото казаха важни неща който наистина не знаех. Бяха пак нещо към университета където отиват хората преживели това... наистина беше полезно... но няма да засягам темата защото е неприятна.
Прибрах се (цели 10 минути на обратно) и си легнах...
--Веско
И такааааа gogogogoogogogo днес беше първия учебен ден и аз го започнаха иииииииииииидеално. Трябваше да стана в 9 за първите лекции... събудих се 12 и половина... Въобще изпълних всичките си ритуали, от предната вечер съм тръгнал по кривата пътека... Естествено въпреки че станах толкова късно реших първо да отида да хапна че да не ми стане нещо... после реших да се отдам вече на сериозните неща. Събрах се, надъхах се и изкарах цял час лекция по едни компютърни работи... Реших че трябва да си почина като се върна но аха да си легна да спя и ме накараха да ходя на някакви формални лекции на спортна тематика... нали съм тръгнал и това да правя... тези от къде ми имаха номера...
След това естествено вече беше 6 следобед... какво се прави в 6? Яде се естественооо... та след вечеря вече чувствах че имам сили да изгледам поредния епизод на Top Gear... простооо мога да имам отделен блог за това колко яко е това предаване... има го в замундата обичате ли коли обичате и Top Gear... няма 6 5, това е като аксиома...
Тъкмо се прибирах към общежитието си и гледам моята проктор група събрана на входа... Всички чакали мен от 15 минути... били сме имали среща 7 без 20 да сме ходили някъде си... аз от къде трябва да знам... те не знаят ли че не е достатъчно да ми напомнят 2 пъти по майл и един път устно... б***и хората... аз съм зает човек... да не са ми само те на главата... имам още цели 7 сезона Top Gear да гледам и да пиша блога си... Въпреки че нямах никаква вина за закъснението си (в този ден имаше наистина вкусна риба...) реших да не се оплаквам от това че ме карат да ходим някъде си след като така добре бях хапнал. Събрах последните си сили които са ми останали от този изморителен ден и тръгнахме на десет минутно пътешествие до другия край на Yard-а... То се оказа че това събитие било доста задължително... то беше като последния километър на маратон... когато тези 3 часа минеха вече щеше да е минало най-лошото... вече университета нямаше да е същия... тов събитие беше порееееееееееееедната и последна (по техните думи) лекция на тема алкохол (абсолютно сериозно изгубих им бройката) и сексуален тормоз... Добре че имаше чипсове разни които можеше да ядем че тези 10 минути вървене ми се видяха трудни...(тук дават храна на всички такива събития които не са особено... интересни...)
Та първо час и половина дискутирахме разни неща за алкохола. Ако трябва да съм честен от всички неща който ни приказваха, от всичко което ни караха да четем/слушаме/попълваме това беше най-интересното. Тази лекция беше на темо "ОК де, напих се много какво да правя така че университета да не ме накаже, мама и тати да не разберат и да мога пак да си поркам без да ходя на терапевт". Сериозно понякога се изумявам как самия университет може да прави лекции против собствения си интересен (както не веднеж беше с лекциите по финансова помощ където едва ли не ни обясниха всичко което можем да изкопчим като пари... и това бяха хора от финансовия офис...да бяха поне някакви независими от институцията...) Та лекцията беше полезна. Разясниха ни подробно клаузите на относно политиката за "помилване" на пияните студенти както и какво да кажем на полицията така че да нямаме проблеми... и това бяха хора от офиса агенцията за образованието и консултациите. Да, и такава агенция има...хванете буквата H за името на университета, буквата A за agency и каквото да сложите по средата в H*A ще го има, гарантирам... има даже women agencies от тази година... на кой му дреме за такава агенция като има цяло society на жените, че и то е голямо ама така е... директорката като е жена... нещата тръгват на зле...
След като ни обясниха какво да правим когато вече сме зле ни разделиха от момичетата и ни говориха за сексуален тормоз и всичките му физически и нефизически форми. Тук вече съм сериозен защото казаха важни неща който наистина не знаех. Бяха пак нещо към университета където отиват хората преживели това... наистина беше полезно... но няма да засягам темата защото е неприятна.
Прибрах се (цели 10 минути на обратно) и си легнах...
--Веско
Monday, September 24, 2007
2007.09.15 - Ден 14 и 15
Информативно: днес няма пост, не съм в настроение да пиша още по-малко за онези два дни.
--Веско
--Веско
Saturday, September 22, 2007
2007.09.11 - Ден 10 до 13
Здравейте,
Както забелязвате от заглавието това е първия път в който ползвам интервал и ще опиша повече от един ден. Не, спокойно това няма да е супер дълъг пост защото времето на "свободно време и дълги посто-ове" свърши много бързо за мен.
Това са 4-те дни от така наречената седмица за ориентиране. Това беше доста натоварена седмица свързана с много лекции на най-разнообразни теми включващи алкохол (отново и не за последно), история на университета, срещи с различни хора от различни офиси, организации и дружества които си рекламират дейността, медицински прегледи и т.н. Няма да описвам всяко от нещата макар че съм сигурен че ако се замисля във всяко от тях бих намерил по нещо интересно което си струва писането. Всички имаме по една малка книжка която към края се разгъва и там бяха нанесени по-важните събития:
От другата страна има една карта и всеки в зависимост за къде е тръгнал си гледаше картата. Беше много забавно да гледаш разни хора из кампуса как се въртят в кръг и си гледат картите. Малко като мухи без глави бяхме в началото. Много неща ни обясниха. Между другото ако искате да ми пратите нещо може да ме питате за адреса ми:) Имам такъв. Въобще както казах доста работа свършихме. Ще си прегледам календара само да се подсетя някои неща които ме впечатлиха...
Във вторник имаше едно комедийно шоу (други години на място на това шоу е имало поредната лекция на тема сексуален тормоз) в което двама млади актьори ни скъсаха от смях. Наистина не усетих как минаха двата часа. Представяха най-различни скечове, свалки и под темата беше "как да заковем мадама" за момчета или "как да се правим на трудни" за момичета. Преди да влезем ни раздадоха едни флаери (де да знам пък това как се пише). Много се гордея че го запазих повече от 10 дни в бъркотията из стаята ми за да го снимам сега и да ви го покажа:
Няма да го коментирам само ще кажа че това е загубена кауза в тази държава... Тук ще отговоря и на въпроса за колежките. Красиви момичета се виждат ужасно рядко, да не кажа че аз до сега съм видял само едно и тя е от Германия. Азиатките са доста по-красиви от американките по три причини които няма да споменавам тук но не един път сим ги казвал (примерно дебела азиатка се намира трудно). От друга страна не са симпатични защото са нестандартни за нас (което определено не важи в обратната посоко много се кефят на "бели" момчета). Симпатични американки има, не са толкова голяма рядкост но не са особено привлекателни като цяло. Снимки... аз такива снимки нямам. Имам facebook, добавил съм тези на които им знам имената, има цели групи на университета, на общежитието който иска да разглежда:) Само да добавя че тук когато ни говорят лекциите на теми като сексуален тормоз винаги възприемат че и двата пола може да са жертва на такъв и да ви кажа са много прави. Докато ходих из спортните съоръжения, или на няколко лекции за хранене или на спортна тематика виждам разни "момичета" от разни отбори по какво ли не и да ви кажа повечето са на моята височина и са доста по-здрави от мен. Като цяло начина по който си говорят когато имат някакви незадължително физически намерения и свалките им ми идват малко детски. Не знам лигави са ми като ги слушам. Бият се като малките деца и се щипят а на следващия етап има очакване за секс. Клюкарят се много, обичат да говорят кой с кого какво кога тръгнал да прави а като добавим колко лесно се напиват картинката става още по-забавна. Насадено им е че ако до университета човек не е правил секс то тук стават схемите и определено си го търсят всички още от първата седмица. Щом съквартиранта ми китаеца тръгна да излиза с някакви момичета (даже няколко, с азиатски произход разбира се, но добре изглеждащи за азиатки) и им говори тука някакви работи, прибира се в 3-4, говорят си по телефоните то смятайте колко зле са момичета. Тук е много важно да отбележа че това е изцяло лично мнение от това което аз виждам и това което говорих с тях. До тук не казах нищо за черните. В това отношение те са по в час и не са като малки деца. Като цяло са затворени помежду си в по-задълбочените отношения.
ОК, тази тема ще я развивам пак ако има въпроси. Друго интересно нещо което видях през седмицата е нивото на организация на какво ли не. Примерно в петък трябваше да минем медицински прегледи - абсолютно същите като за казармата. Преглежда абсолютно всичко. Имаше разписание по азбучен ред от кога до кога да пристигат хората за да върви потока, допълнителни кабинети. Супер организирано. Минах всичките прегледи за около един час и това не значи че претупаха нещата вярвайте ми обстойно си беше от всякъде. Когато има нещо което ги притеснява или както аз поисках по-обстоен преглед се обажда по телефона и веднага идва лекар специалист, в моя случай ортопед. Който е висял един ден от момчетата знае колко малко време е това за всичките прегледи. Чакаш на опашка и докато чакаш за следващото попълваш въпросник. Стой човек отстрани ако някои от опашката (рядко опашката е повече от 5 човека, но са по-няколко) има въпрос. Влизаш, чете ти въпросника, преглежда те лекаря, излизаш и отиваш на следващото. Там примерно сядаш да изчакаш в една малка чакалня докато те (забележете) си предават документите ти и те викат в случаите в които няма въпросник. Имаше моменти в които нямах време да закръгля "да" или "не" на няколко от въпросите защото ми дойде реда да влизам. Над 1600 човека минаха за един ден. С всичко което е по-масово е така. Правенето на снимки, активиране на пощенски адреси, преглед на изпитните работи. Всичко е точен график, кой с коя буква от кога до кога влиза, да върви потока... не се чака, можеш да си направиш план, в това отношения досега нито един път не е имало грешка.
През тази седмица се проведоха и разните конкурси за влизане в различните клубове по каквото и да е или ако няма конкурс просто записване. Много ме е яд че не си взех апарата когато беше представянето на всичките извънкласни клубове. В двора на едно от големите общежития (тук едно общежитие може да има много згради) всеки клуб си имаше маса и всеки гледаше да те привлече с нещо. Повечето раздаваха за ядене (в много случаи сладолед) или пиене само и само докато стоиш на опашката от 4-5 човека за сладолед да прочетеш с какво се занимава конкретния клуб или организация. Това беше като панаир на извънкласната дейност. Разните бойни изкуства се млатиха, всеки спорт си подхвърляше там каквото има да си подхвърля, раздават тениски. Ако те интересува взимаш брошура, ако прецениш си пишеш мейла и те включват в мейлинг лист-а с допълнителна информация където някой ти отговаря на въпросите каквито и да са те. Много беше интересно защото този формат в България просто няма как да се състои. Аз лично поцъках шах. Имаше една маса където всеки можеше да играе блиц срещу някакъв от клуба (студент разбира се) и всеки който го бие взима $2. Като допълних студент забравих да кажа че всичките организации които бяха там се движат само и единствено от студенти и естествено се спонсорират от университета за сбирките си, за дейността си и за там каквото им трябва. Списъка е огрооомен. От спортните неща, през клубове по интересни, клубове на национална, религиозна, политическа, гейска основа... Имаше някои които бяха супер специализирани и имената звучаха като "клуб за опазване на не знам кой вид дървета в не знам си кой резерват". Тихо малко, казвам аз на такива неща...
Като споменах шах тук е доста популярно по улиците да си цъка човек. Тези долу са много добри, често ги гледам като минавам. Има няколко дядовци по цял ден стоят там и от това си вадят парите хората...
Абсолютно същия панаир като този за който говорих по горе имаше и за всичките курсове от core-a където можеше да се говори с професора който го предава. Имаше и за специалности но той беше следващата седмица защото засягаше и останалите ученици не само freshmen. Другите пристигнаха в петък и имаше шведска маса на открито. Да ви преведа шведска маса тук викат на следното: X вида хляб за хамбургери, Y вида месо които може да сложиш върху хляба, Z вида кашкавал да си сложиш на хамбургера, P вида салата за хамбургера, Q вида сосове да си намцаш хамбургера и R вида кола и нейните производни. Имаше същите панаири и за специалните програми на университета, за работа в университета... С две думи тази седмица пак разглеждахме:)
Накрая искам да кажа няколко по-общи неща свързани с блога. Не знам защо не ми пишете коментари дори анкетата не цъкате. Много ще се радвам дори на коментари от рода на "думата тап се пише с ъ":)
--Веско
ПС Останалите снимки от албума ще ги коментирам утре макар че те май много нямат нужда от коментар:)
Както забелязвате от заглавието това е първия път в който ползвам интервал и ще опиша повече от един ден. Не, спокойно това няма да е супер дълъг пост защото времето на "свободно време и дълги посто-ове" свърши много бързо за мен.
Това са 4-те дни от така наречената седмица за ориентиране. Това беше доста натоварена седмица свързана с много лекции на най-разнообразни теми включващи алкохол (отново и не за последно), история на университета, срещи с различни хора от различни офиси, организации и дружества които си рекламират дейността, медицински прегледи и т.н. Няма да описвам всяко от нещата макар че съм сигурен че ако се замисля във всяко от тях бих намерил по нещо интересно което си струва писането. Всички имаме по една малка книжка която към края се разгъва и там бяха нанесени по-важните събития:
От другата страна има една карта и всеки в зависимост за къде е тръгнал си гледаше картата. Беше много забавно да гледаш разни хора из кампуса как се въртят в кръг и си гледат картите. Малко като мухи без глави бяхме в началото. Много неща ни обясниха. Между другото ако искате да ми пратите нещо може да ме питате за адреса ми:) Имам такъв. Въобще както казах доста работа свършихме. Ще си прегледам календара само да се подсетя някои неща които ме впечатлиха...
Във вторник имаше едно комедийно шоу (други години на място на това шоу е имало поредната лекция на тема сексуален тормоз) в което двама млади актьори ни скъсаха от смях. Наистина не усетих как минаха двата часа. Представяха най-различни скечове, свалки и под темата беше "как да заковем мадама" за момчета или "как да се правим на трудни" за момичета. Преди да влезем ни раздадоха едни флаери (де да знам пък това как се пише). Много се гордея че го запазих повече от 10 дни в бъркотията из стаята ми за да го снимам сега и да ви го покажа:
Няма да го коментирам само ще кажа че това е загубена кауза в тази държава... Тук ще отговоря и на въпроса за колежките. Красиви момичета се виждат ужасно рядко, да не кажа че аз до сега съм видял само едно и тя е от Германия. Азиатките са доста по-красиви от американките по три причини които няма да споменавам тук но не един път сим ги казвал (примерно дебела азиатка се намира трудно). От друга страна не са симпатични защото са нестандартни за нас (което определено не важи в обратната посоко много се кефят на "бели" момчета). Симпатични американки има, не са толкова голяма рядкост но не са особено привлекателни като цяло. Снимки... аз такива снимки нямам. Имам facebook, добавил съм тези на които им знам имената, има цели групи на университета, на общежитието който иска да разглежда:) Само да добавя че тук когато ни говорят лекциите на теми като сексуален тормоз винаги възприемат че и двата пола може да са жертва на такъв и да ви кажа са много прави. Докато ходих из спортните съоръжения, или на няколко лекции за хранене или на спортна тематика виждам разни "момичета" от разни отбори по какво ли не и да ви кажа повечето са на моята височина и са доста по-здрави от мен. Като цяло начина по който си говорят когато имат някакви незадължително физически намерения и свалките им ми идват малко детски. Не знам лигави са ми като ги слушам. Бият се като малките деца и се щипят а на следващия етап има очакване за секс. Клюкарят се много, обичат да говорят кой с кого какво кога тръгнал да прави а като добавим колко лесно се напиват картинката става още по-забавна. Насадено им е че ако до университета човек не е правил секс то тук стават схемите и определено си го търсят всички още от първата седмица. Щом съквартиранта ми китаеца тръгна да излиза с някакви момичета (даже няколко, с азиатски произход разбира се, но добре изглеждащи за азиатки) и им говори тука някакви работи, прибира се в 3-4, говорят си по телефоните то смятайте колко зле са момичета. Тук е много важно да отбележа че това е изцяло лично мнение от това което аз виждам и това което говорих с тях. До тук не казах нищо за черните. В това отношение те са по в час и не са като малки деца. Като цяло са затворени помежду си в по-задълбочените отношения.
ОК, тази тема ще я развивам пак ако има въпроси. Друго интересно нещо което видях през седмицата е нивото на организация на какво ли не. Примерно в петък трябваше да минем медицински прегледи - абсолютно същите като за казармата. Преглежда абсолютно всичко. Имаше разписание по азбучен ред от кога до кога да пристигат хората за да върви потока, допълнителни кабинети. Супер организирано. Минах всичките прегледи за около един час и това не значи че претупаха нещата вярвайте ми обстойно си беше от всякъде. Когато има нещо което ги притеснява или както аз поисках по-обстоен преглед се обажда по телефона и веднага идва лекар специалист, в моя случай ортопед. Който е висял един ден от момчетата знае колко малко време е това за всичките прегледи. Чакаш на опашка и докато чакаш за следващото попълваш въпросник. Стой човек отстрани ако някои от опашката (рядко опашката е повече от 5 човека, но са по-няколко) има въпрос. Влизаш, чете ти въпросника, преглежда те лекаря, излизаш и отиваш на следващото. Там примерно сядаш да изчакаш в една малка чакалня докато те (забележете) си предават документите ти и те викат в случаите в които няма въпросник. Имаше моменти в които нямах време да закръгля "да" или "не" на няколко от въпросите защото ми дойде реда да влизам. Над 1600 човека минаха за един ден. С всичко което е по-масово е така. Правенето на снимки, активиране на пощенски адреси, преглед на изпитните работи. Всичко е точен график, кой с коя буква от кога до кога влиза, да върви потока... не се чака, можеш да си направиш план, в това отношения досега нито един път не е имало грешка.
През тази седмица се проведоха и разните конкурси за влизане в различните клубове по каквото и да е или ако няма конкурс просто записване. Много ме е яд че не си взех апарата когато беше представянето на всичките извънкласни клубове. В двора на едно от големите общежития (тук едно общежитие може да има много згради) всеки клуб си имаше маса и всеки гледаше да те привлече с нещо. Повечето раздаваха за ядене (в много случаи сладолед) или пиене само и само докато стоиш на опашката от 4-5 човека за сладолед да прочетеш с какво се занимава конкретния клуб или организация. Това беше като панаир на извънкласната дейност. Разните бойни изкуства се млатиха, всеки спорт си подхвърляше там каквото има да си подхвърля, раздават тениски. Ако те интересува взимаш брошура, ако прецениш си пишеш мейла и те включват в мейлинг лист-а с допълнителна информация където някой ти отговаря на въпросите каквито и да са те. Много беше интересно защото този формат в България просто няма как да се състои. Аз лично поцъках шах. Имаше една маса където всеки можеше да играе блиц срещу някакъв от клуба (студент разбира се) и всеки който го бие взима $2. Като допълних студент забравих да кажа че всичките организации които бяха там се движат само и единствено от студенти и естествено се спонсорират от университета за сбирките си, за дейността си и за там каквото им трябва. Списъка е огрооомен. От спортните неща, през клубове по интересни, клубове на национална, религиозна, политическа, гейска основа... Имаше някои които бяха супер специализирани и имената звучаха като "клуб за опазване на не знам кой вид дървета в не знам си кой резерват". Тихо малко, казвам аз на такива неща...
Като споменах шах тук е доста популярно по улиците да си цъка човек. Тези долу са много добри, често ги гледам като минавам. Има няколко дядовци по цял ден стоят там и от това си вадят парите хората...
Абсолютно същия панаир като този за който говорих по горе имаше и за всичките курсове от core-a където можеше да се говори с професора който го предава. Имаше и за специалности но той беше следващата седмица защото засягаше и останалите ученици не само freshmen. Другите пристигнаха в петък и имаше шведска маса на открито. Да ви преведа шведска маса тук викат на следното: X вида хляб за хамбургери, Y вида месо които може да сложиш върху хляба, Z вида кашкавал да си сложиш на хамбургера, P вида салата за хамбургера, Q вида сосове да си намцаш хамбургера и R вида кола и нейните производни. Имаше същите панаири и за специалните програми на университета, за работа в университета... С две думи тази седмица пак разглеждахме:)
Накрая искам да кажа няколко по-общи неща свързани с блога. Не знам защо не ми пишете коментари дори анкетата не цъкате. Много ще се радвам дори на коментари от рода на "думата тап се пише с ъ":)
--Веско
ПС Останалите снимки от албума ще ги коментирам утре макар че те май много нямат нужда от коментар:)
Friday, September 21, 2007
2007.09.10 - Ден 9
Този ден с нищо не си го спомням за това отворих една книжка която ни раздадоха на всички с подробно програма на всичките събития за първите две седмици. (вярвайте ми човек има нужда от тази книжка... постоянно има някакви важни или интересни неща). Та отворих си преди малко книжката и се сетих защо с нищо не съм запомнил този ден... От снимките обаче помня сутринта... Като че ли това беше първия по-гладен ден...
След закуска бях изненадан да видя и първия дъжд... извън стана доста по-студено...
Добре че изключително интересното събитие което следваше беше близо до стола...
Таааа днееес бяха входните изпити... те не определят нищо само ни проверяват нивото и ни съветват на кой курс по писане на есе да се запишем. Тук мисля че е добро място да се опитам да обясня системата откъм учене.
За да получи диплома човек трябва да е изпълнил четири изисквания (всъщност са доста повече от четири, примерно не трябва да си пребил никой, или да не си се напил повече от един път... но това са академичните изисквания (много съм горд че ми дойде тази умна дума толкова навреме... "академични"... пф))
Първото изискване е в freshmen годината си да вземе курса Expository Writing 20 или накратко Expos 20. Тук врътката е че има и Expos 10 за хора който не са много добри в писането... Точно първия изпит на който отидох щеше да определи за къде съм но за това след малко...
Второ изискване е да се вземат поне два курса от определен език. За мой голям късмет аз съм от България (между другото има много предимства човек да е от България...) и в училище са ми предавали на Български което означаваше че можеше да се освободя от тези два курса като покрия изпит по Български. (това мисля че го казах вече но все пак) Тъй като обаче българския е суууупер популярен език (много често ме питат дали в България говорим руски) се оказва че университета няма изпит по български на който да ме изпита, и добре че няма, което значи че съм напълно свободен от това изискване.
Третото изискване е да се покрие така наречения core curriculum. Това нещо се състои от следните 11 раздела. Но преди това ето един цитат:
The Core Curriculum for undergraduate education at Harvard is both a requirement and a philosophy. The requirement can be simply stated. Undergraduates must devote almost a quarter of their studies to courses in the following areas of the program: Foreign Cultures, Historical Study, Literature and Arts, Moral Reasoning, Quantitative Reasoning, Science, and Social Analysis.
The philosophy of the Core rests on the conviction that every Harvard graduate should be broadly educated, as well as trained in a particular academic specialty. It assumes that students need some guidance in achieving this goal, and that the faculty has an obligation to direct them toward the knowledge, intellectual skills, and habits of thought that are the distinguishing traits of what Harvard commencement ceremonies call “the company of educated men and women.”
От такива текстове ми се повдига... В общи лини core-а ми напомня за това как в гимназията нищо не можеше да се избира което го прави леко тъп. Казвам леко защото вътре във всяка от 11-те графи които трябва да се покрит има избор от курсове които са специално създадени за core-a. Да уточня още нещо. Тук курсовете се делят (всъщност аз ги деля... но "тук курсовете се делят" звучи по-авторитетно) на пет вида.
*) Core курсове - те са специално създадени за да попадат в тези 11 графи.
Готиното на тия курсове е че в общия случай всеки департамент иска да зариби хората да учат специалността в която той специализира. За това core курсовете които са правени от определеният департамент се водяд от най-добрите професори в областта. Например, един курс които мисля че ще взема първия семестър (попада в графата Social Analysis и се казва Social Analysis 10, става въпрос за икономика смесена с психология на маси хора) се води от един професор който до миналата година е бил в някакъв борд на директорите на американския резерв и е един от петимата съветници на президента Буш (той конкретно отговарял за икономическата част, това ни го каза в отговор на въпрос какво друго работи освен да преподава). Както се сещате точно този клас е огромен най-вече заради известността на този икономист (около 600-800 човека посещават лекциите) и определено човек няма реален контакт с преподавателя (като изключим че чете учебника които той е написал).
Та освен яки и известни преподаватели хубавото на core курсовете е че може да се направени от два департамента едновременно. Така например има един курс който се казва Life Sciences 1a който е едновременно биология и химия. Има примерно Mathematics 19a което е математика за физици и биолози... Друго хубаво нещо е че на хората им е ясно че може да не се кефиш на литературата ама я вземаш защото трябва... така е направено че да не те затормозява това и да те пълнян с 1000 работи за четене ами се опитват да ти покажат какво е хубавото в литературата... Един вид не минаваш просто по някакъв материал ами целта професора и асистентите е да те накарат да харесаш темата. Един вид core-a е техния шанс да спечелят примерно някой като мен който мрази литература... Определено знаят че начина не да ти изсипят 10 книги за четене и да чакат да ти хареса някоя от тях че да тръгнеш да учиш литература...
В това отношение примерно много са силни департаментите по психология, социология и философия. Имат страхотно талантливи преподаватели който просто правят темите, дискусиите и всичко да е супер интересно. Те "крадът" страшно много хора които са мислили да учат нещо друго... наистина много хора тръгват с математика и свършват с философия, или тръгват с икономика и свършват с социология, или тръгват с government и свършват с психология. Не е особено трудно наистина ако са талантливи преподавателите да отмъкват хора защото те тук както се сещате не са особено ориентирани какво им се прави.
Много по зле са от нас... ако си мислите че вие не знаете какво ви се прави трябва да говорите с някои от хората тук... Единствените които имат някаква идея какво им се прави са жълтите но те са мега амбициозни и това им е заложено в главата от родителите им. Реално те не разбират защо го правят това. Правят го щото така трябва. Като ги поразпиташ малко хората и разбираш колко няма мисъл зад действията... само действия... няма цел, няма поглед в бъдещето... няма никой. Има едно тяло на 18-19 години, една глава на 14-15... и лично мнение и виждане колкото на пет годишно дете... сестра ми има повече лично мнение от повечето хора тук. Много ме дразнят като кажат че нещо е cool. Питам защо е яко, ми щото така... щото е cool...
Нямам предвид че са наивни... това е консуматорски възпитана нация в която първо стои човека после обществото но ако човек е добър в това да говори, да показва, ако е убедителен тогава е на прав път. Не случайно всеки втори тук има компютър Apple... просто Steve Jobs e убедителен и Mac-овете са красиви... ааа и още нещо много важно... "Маcs are cool"... За да не ми се разсърди Вальо който има Mac или Слави който се кефи на iPhone (аз също:) искам да уточня че не упреквам Apple. Точно обратното, възхищавам се на хора и компании който успяват да манипулират и да създават имич, да намират това което масата иска и да и го дават в най-добрата възможна опаковка придружени с най-добрите рекламни фрази... това си е голямо изкуство, да караш хората да купуват това което искаш или това което не им трябва... Дори само заради това и аз съм надъхан да уча психология или социология...
Не е толкова учудващо че 3/4 от хората мислят да учат икономика или government. Доста често причината за това са родителски амбиции. Тук всеки определя родителите си като супер амбициозни (една вечер се заговорихме на тази тема, какво са ги карали и т.н.) и аз съм уверен че е така не на 100% ами на 1100%. Просто като цяло са страшно много хора в самата държава и средното ниво е ниско. Ако не е някой амбициозен родител да накара детето си да прави нещо то няма да стигне абсолютно никъде по далеч от средата на статистиката (да знам че има изключения но ако знаете защо казината печелят от ролетките ще знаете защо статистиката е важна...). При нас понякога може да е достатъчно да си умен но тук трябват и амбициозни родителите за да те натискат още повече да се развиваш още повече. Като минат 1-2 години (чак след втората година трябва да заявиш специалност), като се усетят че са далеч от амбициозните си родителите и се видят че могат да избират и че нещо зависи от тях не е много трудно силните преподаватели, психолози примерно, да ги заинтригуват в областта и да ги "откраднат". Все пак тук са наистина някои от най-добрите в света... Това е една от причините core-а да е нещо което едва ли ще махнат скоро. Замислете се какво щеше да е ако всеки си избираше какво да учи когато влиза в университета и край... и по лошото е не че от тук ще излизат само икономисти ами лошото е че повечето от тях няма реално да са усетили какво искат на практика.
Та да се върна на 11-те графи. Това са те:
Foreign Cultures
Historical Study A
Historical Study B
Literature and Arts A
Literature and Arts B
Literature and Arts C
Moral Reasoning
Quantitative Reasoning
Science A
Science B
Social Analysis
Departmental Alternates
Ако сте ги преброили и сте открили че са 12 браво на вас това значи че не ми вярвате което е нещо хубаво:) Последната графа са курсове които не са направено за core-а а се преподават в конкретните департаменти но те може да служат за удовлетворят някоя група. Който му е интересно да види имената и кратки описания на графите и самите курсове в тях ето линк-а http://my.harvard.edu/icb/icb.do?keyword=core&tabgroupid=icb.tabgroup9249
Да, да... знам че сега много хора се усмихват като знаят любовта ми към литературата и изкуствата различни от тези които обхващат моторизирани шасита да се движат с голяма скорост но ще измилия нещо... няма да се оставя така някаква си система да ме кара да уча литература... А дори и да стане така че да трябва съм сигурен че ще намеря нещо хубаво преподавано от някой добър което ще ме развие в някаква област. Все пак ако тук не успеят да ме накарат да виждам нещо в художествената литература и изкуствата неееееее знам къде ще успеят... Поне ще е 100% сигурно че няма да стана писател или художник примерно...
Което ми напомня как като малък рисувах колички... Имах страшно много скици на модели на колички... даже толкова се бях надъхал от ралита, формули и т.н. че търсех кои университети са добри в това (смятайте бил съм малък а съм мислил за университет... малеее трябва да ме направят президент ... на света... честно...световен президент... звучи яко...), четях биографиите на дизайнерите и конструкторите на Ferrari, McLaren... След това ми купиха компютър и започнах да играя тези глупави, безсмислени, губещи времето компютърни игри (изключвам Star Craft и Colim McRae Rally...също Ceaser е хубава игра...другото е наистина губене на време... аааа и Fallout) и спрях да рисувам... Тцтцтц колко ли много е изгубил света в момента в които са ми купили компютър... можеше да стана дизайнер... и да правя колите толкова красиви че жените да не ги различават само по цвят ами и по визия... Не че този абзац ви носи някаква интересна информация освен това че съм оптимист и съм в положителен период но... нз:)
*) Треторо изискване е да се покрие определен брои курсове които също имат графи за определените специалности. Тук броя обаче варира в зависимост от това дали човек иска да завърши с така наречените honours или без тях... Ето CS примерно...
http://webdocs.registrar.fas.harvard.edu/ugrad_handbook/current/chapter3/computer_science.html
*) Четвъртото изискване е да се вземе Expository Writing 20 през freshmen годината.
Тук е добре да отбележа една много важна врътка. Когато човек си избере специалност, четири от графите в core-a му отпадат като изискване и остават 7. Всяка специалност е различно като някой като CS примерно е "доста" подвижно...
COMPUTER SCIENCE
Exempt areas:
Quantitative Reasoning
Science A
ONE of the areas marked (†)
ONE of the areas marked (*)
Non-Exempt areas:
Foreign Cultures
†Historical Study A
†Historical Study B
†Literature and Arts A
Literature and Arts B
†Literature and Arts C
*Science B
*Social Analysis
Moral Reasoning
Ето и останалите http://webdocs.registrar.fas.harvard.edu/ugrad_handbook/current/chapter2/core_areas.html
Това... ето толкова просто е да се вземе диплома... моето лично мнение е че е много по-важно... не по-авторитетно е да се каже така... Всички казват че е много по-важно какво пише в академичната ти справка, какви курсове си карал а не каква е оценката или от какво имаш диплома. Та веднага измислих следната схема... ще карам каквото ме кефи а накрая те ако искат да ми дават диплома (ако взема че завърша което не го вярвам...). Да ама тоя номер не става... Следят те какво правиш... но аз измислих нова схема... лъжеш че последните 2 семестъра (8 курса) ще си вземеш 7-те задължителни и учиш каквото искаш... Да обаче ако не ги запиша ме изключват... което пак е оферта... така приключвам с университета само за 3 години...
Да се върнем на изпита на който аз бях преди обяд... беше писане на есе върху някав пасаж от книга с разсъждения на тема морал... Говореше се как обществото е това което налага нормите и как ако примерно нещо лошо става и всички го виждат но никой не реагира всички се чувстват оневинени от това че никой нищо не прави и те също нищо не правят... също се говореше как се изказват благодарности на хора който правят дарения вместо да се нареждат такива който не правят... въобще теми извън моя капацитет, че и на английски... Аз естествено постъпих както правя винаги когато задачата и извън моя обсег... просто я докарах в него... Написах много яко есе едни маймуни и едни банани но явно нещо не са оценили гения ми и ме сложиха в Expos 10... (което не значи че не трябва да взема 20...) Тия тук нищо не разбират от творчество...
След като хапнах на обяд отидох на изпит по математика. Там първата част на изпита беше меко казано тъпа но беше малко времето. Аз какъвто съм талант по математика и както бавно загрявам ми се наложи да целя накрая... пак направих 19/30 точки... Втората част беше интеграли и граници... директно излязох...
Прибрах се и нямаше никой в стаята за това имах възможност да направя някой снимки...
Това е какво се вижда от прозорчето ми:)
Това са снимки на общата стая... има малък коридор от входната вратата до нея...
На последната снимка отгоре където са прозорците е издадено напред. Така е дизайна на самата сграда и ще е много готино зимата защото се вижда целия Yard а на всичкото отгоре под това дървеното дето е като пейка има парно:)
Това е моята малка но за сметка на това подредена стая...
Странно, направил съм само една снимка... сигурно това е по-подредената половина и съм преценил че другата по-добре да не я снимам...
Аааа нищо подобно, ето снимки и на другата половина... чак и аз съм учуден колко е чисто вярвайте ми... Еееей вярно, аз подреждах за да снимам...
След вечеря имахме поредната реч. Този път тя беше от шефката на Elm Yard, тази дето ви разказах че ни знае повечето по имена:) Еми не беше много интересен ден...
--Веско
След закуска бях изненадан да видя и първия дъжд... извън стана доста по-студено...
Добре че изключително интересното събитие което следваше беше близо до стола...
Таааа днееес бяха входните изпити... те не определят нищо само ни проверяват нивото и ни съветват на кой курс по писане на есе да се запишем. Тук мисля че е добро място да се опитам да обясня системата откъм учене.
За да получи диплома човек трябва да е изпълнил четири изисквания (всъщност са доста повече от четири, примерно не трябва да си пребил никой, или да не си се напил повече от един път... но това са академичните изисквания (много съм горд че ми дойде тази умна дума толкова навреме... "академични"... пф))
Първото изискване е в freshmen годината си да вземе курса Expository Writing 20 или накратко Expos 20. Тук врътката е че има и Expos 10 за хора който не са много добри в писането... Точно първия изпит на който отидох щеше да определи за къде съм но за това след малко...
Второ изискване е да се вземат поне два курса от определен език. За мой голям късмет аз съм от България (между другото има много предимства човек да е от България...) и в училище са ми предавали на Български което означаваше че можеше да се освободя от тези два курса като покрия изпит по Български. (това мисля че го казах вече но все пак) Тъй като обаче българския е суууупер популярен език (много често ме питат дали в България говорим руски) се оказва че университета няма изпит по български на който да ме изпита, и добре че няма, което значи че съм напълно свободен от това изискване.
Третото изискване е да се покрие така наречения core curriculum. Това нещо се състои от следните 11 раздела. Но преди това ето един цитат:
The Core Curriculum for undergraduate education at Harvard is both a requirement and a philosophy. The requirement can be simply stated. Undergraduates must devote almost a quarter of their studies to courses in the following areas of the program: Foreign Cultures, Historical Study, Literature and Arts, Moral Reasoning, Quantitative Reasoning, Science, and Social Analysis.
The philosophy of the Core rests on the conviction that every Harvard graduate should be broadly educated, as well as trained in a particular academic specialty. It assumes that students need some guidance in achieving this goal, and that the faculty has an obligation to direct them toward the knowledge, intellectual skills, and habits of thought that are the distinguishing traits of what Harvard commencement ceremonies call “the company of educated men and women.”
От такива текстове ми се повдига... В общи лини core-а ми напомня за това как в гимназията нищо не можеше да се избира което го прави леко тъп. Казвам леко защото вътре във всяка от 11-те графи които трябва да се покрит има избор от курсове които са специално създадени за core-a. Да уточня още нещо. Тук курсовете се делят (всъщност аз ги деля... но "тук курсовете се делят" звучи по-авторитетно) на пет вида.
*) Core курсове - те са специално създадени за да попадат в тези 11 графи.
Готиното на тия курсове е че в общия случай всеки департамент иска да зариби хората да учат специалността в която той специализира. За това core курсовете които са правени от определеният департамент се водяд от най-добрите професори в областта. Например, един курс които мисля че ще взема първия семестър (попада в графата Social Analysis и се казва Social Analysis 10, става въпрос за икономика смесена с психология на маси хора) се води от един професор който до миналата година е бил в някакъв борд на директорите на американския резерв и е един от петимата съветници на президента Буш (той конкретно отговарял за икономическата част, това ни го каза в отговор на въпрос какво друго работи освен да преподава). Както се сещате точно този клас е огромен най-вече заради известността на този икономист (около 600-800 човека посещават лекциите) и определено човек няма реален контакт с преподавателя (като изключим че чете учебника които той е написал).
Та освен яки и известни преподаватели хубавото на core курсовете е че може да се направени от два департамента едновременно. Така например има един курс който се казва Life Sciences 1a който е едновременно биология и химия. Има примерно Mathematics 19a което е математика за физици и биолози... Друго хубаво нещо е че на хората им е ясно че може да не се кефиш на литературата ама я вземаш защото трябва... така е направено че да не те затормозява това и да те пълнян с 1000 работи за четене ами се опитват да ти покажат какво е хубавото в литературата... Един вид не минаваш просто по някакъв материал ами целта професора и асистентите е да те накарат да харесаш темата. Един вид core-a е техния шанс да спечелят примерно някой като мен който мрази литература... Определено знаят че начина не да ти изсипят 10 книги за четене и да чакат да ти хареса някоя от тях че да тръгнеш да учиш литература...
В това отношение примерно много са силни департаментите по психология, социология и философия. Имат страхотно талантливи преподаватели който просто правят темите, дискусиите и всичко да е супер интересно. Те "крадът" страшно много хора които са мислили да учат нещо друго... наистина много хора тръгват с математика и свършват с философия, или тръгват с икономика и свършват с социология, или тръгват с government и свършват с психология. Не е особено трудно наистина ако са талантливи преподавателите да отмъкват хора защото те тук както се сещате не са особено ориентирани какво им се прави.
Много по зле са от нас... ако си мислите че вие не знаете какво ви се прави трябва да говорите с някои от хората тук... Единствените които имат някаква идея какво им се прави са жълтите но те са мега амбициозни и това им е заложено в главата от родителите им. Реално те не разбират защо го правят това. Правят го щото така трябва. Като ги поразпиташ малко хората и разбираш колко няма мисъл зад действията... само действия... няма цел, няма поглед в бъдещето... няма никой. Има едно тяло на 18-19 години, една глава на 14-15... и лично мнение и виждане колкото на пет годишно дете... сестра ми има повече лично мнение от повечето хора тук. Много ме дразнят като кажат че нещо е cool. Питам защо е яко, ми щото така... щото е cool...
Нямам предвид че са наивни... това е консуматорски възпитана нация в която първо стои човека после обществото но ако човек е добър в това да говори, да показва, ако е убедителен тогава е на прав път. Не случайно всеки втори тук има компютър Apple... просто Steve Jobs e убедителен и Mac-овете са красиви... ааа и още нещо много важно... "Маcs are cool"... За да не ми се разсърди Вальо който има Mac или Слави който се кефи на iPhone (аз също:) искам да уточня че не упреквам Apple. Точно обратното, възхищавам се на хора и компании който успяват да манипулират и да създават имич, да намират това което масата иска и да и го дават в най-добрата възможна опаковка придружени с най-добрите рекламни фрази... това си е голямо изкуство, да караш хората да купуват това което искаш или това което не им трябва... Дори само заради това и аз съм надъхан да уча психология или социология...
Не е толкова учудващо че 3/4 от хората мислят да учат икономика или government. Доста често причината за това са родителски амбиции. Тук всеки определя родителите си като супер амбициозни (една вечер се заговорихме на тази тема, какво са ги карали и т.н.) и аз съм уверен че е така не на 100% ами на 1100%. Просто като цяло са страшно много хора в самата държава и средното ниво е ниско. Ако не е някой амбициозен родител да накара детето си да прави нещо то няма да стигне абсолютно никъде по далеч от средата на статистиката (да знам че има изключения но ако знаете защо казината печелят от ролетките ще знаете защо статистиката е важна...). При нас понякога може да е достатъчно да си умен но тук трябват и амбициозни родителите за да те натискат още повече да се развиваш още повече. Като минат 1-2 години (чак след втората година трябва да заявиш специалност), като се усетят че са далеч от амбициозните си родителите и се видят че могат да избират и че нещо зависи от тях не е много трудно силните преподаватели, психолози примерно, да ги заинтригуват в областта и да ги "откраднат". Все пак тук са наистина някои от най-добрите в света... Това е една от причините core-а да е нещо което едва ли ще махнат скоро. Замислете се какво щеше да е ако всеки си избираше какво да учи когато влиза в университета и край... и по лошото е не че от тук ще излизат само икономисти ами лошото е че повечето от тях няма реално да са усетили какво искат на практика.
Та да се върна на 11-те графи. Това са те:
Foreign Cultures
Historical Study A
Historical Study B
Literature and Arts A
Literature and Arts B
Literature and Arts C
Moral Reasoning
Quantitative Reasoning
Science A
Science B
Social Analysis
Departmental Alternates
Ако сте ги преброили и сте открили че са 12 браво на вас това значи че не ми вярвате което е нещо хубаво:) Последната графа са курсове които не са направено за core-а а се преподават в конкретните департаменти но те може да служат за удовлетворят някоя група. Който му е интересно да види имената и кратки описания на графите и самите курсове в тях ето линк-а http://my.harvard.edu/icb/icb.do?keyword=core&tabgroupid=icb.tabgroup9249
Да, да... знам че сега много хора се усмихват като знаят любовта ми към литературата и изкуствата различни от тези които обхващат моторизирани шасита да се движат с голяма скорост но ще измилия нещо... няма да се оставя така някаква си система да ме кара да уча литература... А дори и да стане така че да трябва съм сигурен че ще намеря нещо хубаво преподавано от някой добър което ще ме развие в някаква област. Все пак ако тук не успеят да ме накарат да виждам нещо в художествената литература и изкуствата неееееее знам къде ще успеят... Поне ще е 100% сигурно че няма да стана писател или художник примерно...
Което ми напомня как като малък рисувах колички... Имах страшно много скици на модели на колички... даже толкова се бях надъхал от ралита, формули и т.н. че търсех кои университети са добри в това (смятайте бил съм малък а съм мислил за университет... малеее трябва да ме направят президент ... на света... честно...световен президент... звучи яко...), четях биографиите на дизайнерите и конструкторите на Ferrari, McLaren... След това ми купиха компютър и започнах да играя тези глупави, безсмислени, губещи времето компютърни игри (изключвам Star Craft и Colim McRae Rally...също Ceaser е хубава игра...другото е наистина губене на време... аааа и Fallout) и спрях да рисувам... Тцтцтц колко ли много е изгубил света в момента в които са ми купили компютър... можеше да стана дизайнер... и да правя колите толкова красиви че жените да не ги различават само по цвят ами и по визия... Не че този абзац ви носи някаква интересна информация освен това че съм оптимист и съм в положителен период но... нз:)
*) Треторо изискване е да се покрие определен брои курсове които също имат графи за определените специалности. Тук броя обаче варира в зависимост от това дали човек иска да завърши с така наречените honours или без тях... Ето CS примерно...
http://webdocs.registrar.fas.harvard.edu/ugrad_handbook/current/chapter3/computer_science.html
*) Четвъртото изискване е да се вземе Expository Writing 20 през freshmen годината.
Тук е добре да отбележа една много важна врътка. Когато човек си избере специалност, четири от графите в core-a му отпадат като изискване и остават 7. Всяка специалност е различно като някой като CS примерно е "доста" подвижно...
COMPUTER SCIENCE
Exempt areas:
Quantitative Reasoning
Science A
ONE of the areas marked (†)
ONE of the areas marked (*)
Non-Exempt areas:
Foreign Cultures
†Historical Study A
†Historical Study B
†Literature and Arts A
Literature and Arts B
†Literature and Arts C
*Science B
*Social Analysis
Moral Reasoning
Ето и останалите http://webdocs.registrar.fas.harvard.edu/ugrad_handbook/current/chapter2/core_areas.html
Това... ето толкова просто е да се вземе диплома... моето лично мнение е че е много по-важно... не по-авторитетно е да се каже така... Всички казват че е много по-важно какво пише в академичната ти справка, какви курсове си карал а не каква е оценката или от какво имаш диплома. Та веднага измислих следната схема... ще карам каквото ме кефи а накрая те ако искат да ми дават диплома (ако взема че завърша което не го вярвам...). Да ама тоя номер не става... Следят те какво правиш... но аз измислих нова схема... лъжеш че последните 2 семестъра (8 курса) ще си вземеш 7-те задължителни и учиш каквото искаш... Да обаче ако не ги запиша ме изключват... което пак е оферта... така приключвам с университета само за 3 години...
Да се върнем на изпита на който аз бях преди обяд... беше писане на есе върху някав пасаж от книга с разсъждения на тема морал... Говореше се как обществото е това което налага нормите и как ако примерно нещо лошо става и всички го виждат но никой не реагира всички се чувстват оневинени от това че никой нищо не прави и те също нищо не правят... също се говореше как се изказват благодарности на хора който правят дарения вместо да се нареждат такива който не правят... въобще теми извън моя капацитет, че и на английски... Аз естествено постъпих както правя винаги когато задачата и извън моя обсег... просто я докарах в него... Написах много яко есе едни маймуни и едни банани но явно нещо не са оценили гения ми и ме сложиха в Expos 10... (което не значи че не трябва да взема 20...) Тия тук нищо не разбират от творчество...
След като хапнах на обяд отидох на изпит по математика. Там първата част на изпита беше меко казано тъпа но беше малко времето. Аз какъвто съм талант по математика и както бавно загрявам ми се наложи да целя накрая... пак направих 19/30 точки... Втората част беше интеграли и граници... директно излязох...
Прибрах се и нямаше никой в стаята за това имах възможност да направя някой снимки...
Това е какво се вижда от прозорчето ми:)
Това са снимки на общата стая... има малък коридор от входната вратата до нея...
На последната снимка отгоре където са прозорците е издадено напред. Така е дизайна на самата сграда и ще е много готино зимата защото се вижда целия Yard а на всичкото отгоре под това дървеното дето е като пейка има парно:)
Това е моята малка но за сметка на това подредена стая...
Странно, направил съм само една снимка... сигурно това е по-подредената половина и съм преценил че другата по-добре да не я снимам...
Аааа нищо подобно, ето снимки и на другата половина... чак и аз съм учуден колко е чисто вярвайте ми... Еееей вярно, аз подреждах за да снимам...
След вечеря имахме поредната реч. Този път тя беше от шефката на Elm Yard, тази дето ви разказах че ни знае повечето по имена:) Еми не беше много интересен ден...
--Веско
2007.09.09 - Ден 8
До сега когато описвах дните започвах от сутринта но днес за първи път ще започна от след 12 часа вечерта... ето как вървеше вечерта...
След доста задълбочени дискусии на теми като... "защо мъжете мразят гейове но не и лесбийки", "какво трябва да върши жената в едно семейство", "може ли да се забременее без секс" (може) и други теми които мисля да не споменавам, и след дълго мъчение с един тест за който пише по-надолу) се тропясах в стаята на Рости.
На сутринта станах рано в 8 часа за да гледам формулата... за съжаление моите хора бяха много зле...
В един момент ми дойде гениална идея... Да отида и да си купя това което ядях всеки ден на обяд докато бях на RSI... вярвайте ми, всеки ден беше едно и също и сега съм готов да го ям пак всеки ден толкова ми харесва това...
Не знам по кое време четете този блог и се извинявам ако сте гладни но само искам да обясня че панировката на тези филенца е просто неповторима. Заедно кашкавала върху пържените картофи е нещо жестоко... Тук картофите имат малко по особен вкус (също така не ги белят) но не знам защо поне на мен са ми много по-вкусни от българските, наистина. Самата кора също има хубав вкус. Сиренето беше някакво американско... Толкова простичко нещо като едно ядене (което е даже едни картофи с някакво панирано пилешко...) но същевременно едно от любимите ми... аз принципно обичам простичките неща:) (но не и хора...) (ако трябва да съм честен на RSI не пиех кола а сок и освен това ядях някакви лучени кръгчета или салата и от време на време сладолед... абе живеех наистина здравословно... както и сега...:)
След като мислех че не мога да надмина собствената си гениалност се самоопровергах... Дойде ми нова гениална идея... да гледам водна топка докато ям... е сега ако ми кажете че не съм умен...
В този мач моя университет играеше срещу Yale...
И мача свърши...
Прибрах се в стаята която беше празна и доста се посмях на ето това което намерих на бюрото на китаеца... обърнете внимание на последната точка... ухууууууу меет пеопле ман...
Тъкмо тръгнах да снимам "апартамента" и те се прибраха... успях да направя една снимка. Не ми е удобно да снимам пред тях... като се махнат ще снимам на воля:)
След това имахме снимка на целия випуск на стълбите на огромната библиотека в Yard-a... аз... тази снимка я пропуснах... После се срещнахме с първия от многото си съветници. Тук в общежитието сме разделени на етажи (в моя случай етажите са разделени на две тъй като са големи) и всяка такава група има човек който се нарича proctor. Неговата цел е да ни помага за абсолютно всичко. Те са едни от малкото не-freshmen които могат да живеят в Yard-a просто за да могат да живеят буквално до нас. Та вечерта проктора ни събра в апартамента си и се запознахме помежду си... беше поредното запознаване в стил... "Hi, my name is X, I'm from Y and I will study Z"... Както и да е хората от етажа ми изглеждаха свестни всичките (и до сега мисля че са такива). Моя проктор засега ми върши много работа. Всички проблеми който имах с изискванията за втори език... (признаха ми българския и няма да се налага да си "губя" времето с език, той задвижи всичко аз подписах само е бележка... даже нямах изпит но това по скоро беше защото няма кой да ме изпита:), проблеми свързани с курсовете по писане, с разбирането на системата, с един сайт... оффф а този сайт просто нямам думи. (Следващите 2 абзаца + снимка са за този отвратителен сайт... може да ги пропуснете ако не ви се чете, аз мн се изнервих на тъпия тест за алкохолици...)
Това си струва даже започването на нов абзац... тук са някакви много зле на тема алкохол и това да не се пие. Поне 10 пъти ни казаха че не можем да пием в общежитията и да внасяме алкохол... (по едно време се замислих дали да не си закарам ракията в MIT на по сигурно че да не вземе да стане някой фал... реших да си я държа при мен те там ще ми я изпият...) Обясниха ни че специално с алкохола, с физическо и сексуално насилие и с лъжене и преписване не правят компромиси и директно изключват и около 50 човека на клас си заминават за такива неща.... Толкова пъти ни го повториха че даже съм си скрил бутилките в куфара който държа заключен... И въпреки това съседите (и най-вече съседките) ходят по етажите пияни от 4 дни (сега е 16-ти Септ). Та да се върна на темата за сайта. Накараха ни да направим един тест към сайта alcoholedu.com. Това ни го дадоха за лятото но се сещате колко го погледнах. Предупредиха ни че ако не минем теста и лекциите (общо три часа и половина лекции + много гаден изпит върху казаното) ще ни отложат записването и ще имаме Dean's warning което примерно го дават ако... де да знам... ако напсуваме учител... Та седнах аз да правя този тест вчера вечерта... естествено на слушах лекциите цуках next поне 100 пъти и стигнах до финалния тест. Първия път резултата беше трагичен... 60% за да го взема трябваше да мина 90%... Като ме скъсат секи път ме карат да слушам някакви избрани лекции (свързани явно с въпроси които съм бъркал...) Викам си, "е, ще цъкам пак next и като дойде тест-а аз вече знам къде съм бъркал...."... ОК само че това сменя въпросите, върти отговорите... много гадно.. втория път стигнах 70%... така очевидно нямаше да стане. Наложи ми се да цъкам пак next достойно количество пъти но този път слушах и какво ми казват. Резултата беше умопомрачителните 65%... Извода е ясен, аз още в училище разбрах че колкото повече учиш толкова по-малко имаш. Реших вече да се отнеса сериозно към този тест... започнах да преписвам като търсех въпросите в интернет и информация. Резултата беше... 73%... Тук вече много се изнервих защото беше станало към 2-3 през нощта (това го правих на 9-ти). Реших че щом с това в което съм най-добър не става време е да използвам това в което съм неповторим... късмета си... (след третия път вече това се отказа да ми пуска наново филмчето което означаваше че веднага може да почвам следващия тест... бяха между 40 и 50 въпроса) С целене и абстрахиране от всичките знания които си мислех че имам стигнах 80%. Тогава не знаех колко процента трябва да се мине теста за това щом 80% не стигаха реших че трябва да се наспя и да измисля нова стратегия.
На сутринта докато вървеше формулата комбинирах гоогле с късмета си и на осмия опит постигнах 93%... Малко тъпо ми стана защото като сбор бях изгубил около 5 часа а ако го бях слушал сигурно щях да изгубя само 4 но нищо... Все пак е добре да ви дам пример за някой от въпросите... "При консумация на алкохол на коя част от мозъка вреди той която възпрепятства възможностите ни за равновесие", на английски отговора е front lobes... или нещо подобно. Въобще там 4-5 части на мозъка обясняваха в енда от лекциите какво страдат. Добре ако съм се напил... как това ми помага. Тъпо беше че в целите лекции единствените не-кретенски или не-научно-безсмислени съвети бяха... "яжте преди да пиете", "повръщайте ако ви се повръща"... въобще нищо ново. Ааа една от частите обясняваха как се образува BAC. Това съкращение не помня какво беше но отговаря на цифрата която в България наричаме алкохолна проба... От чиииисто любопитство реших да видя как за 30 часа пиене се постигат 4 промила...:) Отговора е че се постига трудно...(не че Момчил не го направи...) графиката на това колко трябва да се поеме излизаше извън мястото което там бяха оставили...:) Поздрав за Момчил:)
Та да се върна на проктора си. То всъщност аз май казах всичко... един такъв тих е но иначе точен. Да отбележа само не знам казах ли че той е завършил вече. Имаме peer advisor който студент втора година. Те са трима за нашата проктор група и на мен ми е една дето не мога да и произнеса името, американка. Това момиче е толкова надъхана... все едно от това каква оценка ще изкарам аз или дали ще съм доволен от нея зависи живота и. Буквално прекалява с вниманието... обсъждаме какви курсове ще запиша какво да уча... всяко второ нещо е "не съм сигурно но мисля че е ... ще проверя пак". След което получавам километричен мейл как точно е (в общия случай винаги е права). Интересно ми е как никой от съветниците ми, т.е. тези двамата и други за които разбрах по късно нямат нищо общо като специалност с това което аз правя. Въобще тук се опитват да те накараш да правиш нови неща и поне да пробваш нещо което не си пробвал но си мислел че е интересно. На същия принцип трябва да се покриват и задължителните кредитите (но не и кредитите по специалността очевидно...) но за това друг път. Та този ден общо взето това беше. Както предполагам усещате а то и се вижда от датата на която ще публикувам пост-а това го пиша около седмица по късно. Опитах се да си пазя план какво съм правил за да мога да разкажа подробно но понякога забравям някой малки неща които са ми били интересни:)
--Веско
След доста задълбочени дискусии на теми като... "защо мъжете мразят гейове но не и лесбийки", "какво трябва да върши жената в едно семейство", "може ли да се забременее без секс" (може) и други теми които мисля да не споменавам, и след дълго мъчение с един тест за който пише по-надолу) се тропясах в стаята на Рости.
На сутринта станах рано в 8 часа за да гледам формулата... за съжаление моите хора бяха много зле...
В един момент ми дойде гениална идея... Да отида и да си купя това което ядях всеки ден на обяд докато бях на RSI... вярвайте ми, всеки ден беше едно и също и сега съм готов да го ям пак всеки ден толкова ми харесва това...
Не знам по кое време четете този блог и се извинявам ако сте гладни но само искам да обясня че панировката на тези филенца е просто неповторима. Заедно кашкавала върху пържените картофи е нещо жестоко... Тук картофите имат малко по особен вкус (също така не ги белят) но не знам защо поне на мен са ми много по-вкусни от българските, наистина. Самата кора също има хубав вкус. Сиренето беше някакво американско... Толкова простичко нещо като едно ядене (което е даже едни картофи с някакво панирано пилешко...) но същевременно едно от любимите ми... аз принципно обичам простичките неща:) (но не и хора...) (ако трябва да съм честен на RSI не пиех кола а сок и освен това ядях някакви лучени кръгчета или салата и от време на време сладолед... абе живеех наистина здравословно... както и сега...:)
След като мислех че не мога да надмина собствената си гениалност се самоопровергах... Дойде ми нова гениална идея... да гледам водна топка докато ям... е сега ако ми кажете че не съм умен...
В този мач моя университет играеше срещу Yale...
И мача свърши...
Прибрах се в стаята която беше празна и доста се посмях на ето това което намерих на бюрото на китаеца... обърнете внимание на последната точка... ухууууууу меет пеопле ман...
Тъкмо тръгнах да снимам "апартамента" и те се прибраха... успях да направя една снимка. Не ми е удобно да снимам пред тях... като се махнат ще снимам на воля:)
След това имахме снимка на целия випуск на стълбите на огромната библиотека в Yard-a... аз... тази снимка я пропуснах... После се срещнахме с първия от многото си съветници. Тук в общежитието сме разделени на етажи (в моя случай етажите са разделени на две тъй като са големи) и всяка такава група има човек който се нарича proctor. Неговата цел е да ни помага за абсолютно всичко. Те са едни от малкото не-freshmen които могат да живеят в Yard-a просто за да могат да живеят буквално до нас. Та вечерта проктора ни събра в апартамента си и се запознахме помежду си... беше поредното запознаване в стил... "Hi, my name is X, I'm from Y and I will study Z"... Както и да е хората от етажа ми изглеждаха свестни всичките (и до сега мисля че са такива). Моя проктор засега ми върши много работа. Всички проблеми който имах с изискванията за втори език... (признаха ми българския и няма да се налага да си "губя" времето с език, той задвижи всичко аз подписах само е бележка... даже нямах изпит но това по скоро беше защото няма кой да ме изпита:), проблеми свързани с курсовете по писане, с разбирането на системата, с един сайт... оффф а този сайт просто нямам думи. (Следващите 2 абзаца + снимка са за този отвратителен сайт... може да ги пропуснете ако не ви се чете, аз мн се изнервих на тъпия тест за алкохолици...)
Това си струва даже започването на нов абзац... тук са някакви много зле на тема алкохол и това да не се пие. Поне 10 пъти ни казаха че не можем да пием в общежитията и да внасяме алкохол... (по едно време се замислих дали да не си закарам ракията в MIT на по сигурно че да не вземе да стане някой фал... реших да си я държа при мен те там ще ми я изпият...) Обясниха ни че специално с алкохола, с физическо и сексуално насилие и с лъжене и преписване не правят компромиси и директно изключват и около 50 човека на клас си заминават за такива неща.... Толкова пъти ни го повториха че даже съм си скрил бутилките в куфара който държа заключен... И въпреки това съседите (и най-вече съседките) ходят по етажите пияни от 4 дни (сега е 16-ти Септ). Та да се върна на темата за сайта. Накараха ни да направим един тест към сайта alcoholedu.com. Това ни го дадоха за лятото но се сещате колко го погледнах. Предупредиха ни че ако не минем теста и лекциите (общо три часа и половина лекции + много гаден изпит върху казаното) ще ни отложат записването и ще имаме Dean's warning което примерно го дават ако... де да знам... ако напсуваме учител... Та седнах аз да правя този тест вчера вечерта... естествено на слушах лекциите цуках next поне 100 пъти и стигнах до финалния тест. Първия път резултата беше трагичен... 60% за да го взема трябваше да мина 90%... Като ме скъсат секи път ме карат да слушам някакви избрани лекции (свързани явно с въпроси които съм бъркал...) Викам си, "е, ще цъкам пак next и като дойде тест-а аз вече знам къде съм бъркал...."... ОК само че това сменя въпросите, върти отговорите... много гадно.. втория път стигнах 70%... така очевидно нямаше да стане. Наложи ми се да цъкам пак next достойно количество пъти но този път слушах и какво ми казват. Резултата беше умопомрачителните 65%... Извода е ясен, аз още в училище разбрах че колкото повече учиш толкова по-малко имаш. Реших вече да се отнеса сериозно към този тест... започнах да преписвам като търсех въпросите в интернет и информация. Резултата беше... 73%... Тук вече много се изнервих защото беше станало към 2-3 през нощта (това го правих на 9-ти). Реших че щом с това в което съм най-добър не става време е да използвам това в което съм неповторим... късмета си... (след третия път вече това се отказа да ми пуска наново филмчето което означаваше че веднага може да почвам следващия тест... бяха между 40 и 50 въпроса) С целене и абстрахиране от всичките знания които си мислех че имам стигнах 80%. Тогава не знаех колко процента трябва да се мине теста за това щом 80% не стигаха реших че трябва да се наспя и да измисля нова стратегия.
На сутринта докато вървеше формулата комбинирах гоогле с късмета си и на осмия опит постигнах 93%... Малко тъпо ми стана защото като сбор бях изгубил около 5 часа а ако го бях слушал сигурно щях да изгубя само 4 но нищо... Все пак е добре да ви дам пример за някой от въпросите... "При консумация на алкохол на коя част от мозъка вреди той която възпрепятства възможностите ни за равновесие", на английски отговора е front lobes... или нещо подобно. Въобще там 4-5 части на мозъка обясняваха в енда от лекциите какво страдат. Добре ако съм се напил... как това ми помага. Тъпо беше че в целите лекции единствените не-кретенски или не-научно-безсмислени съвети бяха... "яжте преди да пиете", "повръщайте ако ви се повръща"... въобще нищо ново. Ааа една от частите обясняваха как се образува BAC. Това съкращение не помня какво беше но отговаря на цифрата която в България наричаме алкохолна проба... От чиииисто любопитство реших да видя как за 30 часа пиене се постигат 4 промила...:) Отговора е че се постига трудно...(не че Момчил не го направи...) графиката на това колко трябва да се поеме излизаше извън мястото което там бяха оставили...:) Поздрав за Момчил:)
Та да се върна на проктора си. То всъщност аз май казах всичко... един такъв тих е но иначе точен. Да отбележа само не знам казах ли че той е завършил вече. Имаме peer advisor който студент втора година. Те са трима за нашата проктор група и на мен ми е една дето не мога да и произнеса името, американка. Това момиче е толкова надъхана... все едно от това каква оценка ще изкарам аз или дали ще съм доволен от нея зависи живота и. Буквално прекалява с вниманието... обсъждаме какви курсове ще запиша какво да уча... всяко второ нещо е "не съм сигурно но мисля че е ... ще проверя пак". След което получавам километричен мейл как точно е (в общия случай винаги е права). Интересно ми е как никой от съветниците ми, т.е. тези двамата и други за които разбрах по късно нямат нищо общо като специалност с това което аз правя. Въобще тук се опитват да те накараш да правиш нови неща и поне да пробваш нещо което не си пробвал но си мислел че е интересно. На същия принцип трябва да се покриват и задължителните кредитите (но не и кредитите по специалността очевидно...) но за това друг път. Та този ден общо взето това беше. Както предполагам усещате а то и се вижда от датата на която ще публикувам пост-а това го пиша около седмица по късно. Опитах се да си пазя план какво съм правил за да мога да разкажа подробно но понякога забравям някой малки неща които са ми били интересни:)
--Веско
Thursday, September 20, 2007
2007.09.08 - Ден 7
Събудих се, слънцето светеше през прозорчето ми...
След като се настанихме в общежитието трябваше да решим кой къде да спи. Това беше проблем защото имаше една голяма стая и към нея две малки еднакво големи но едната единичка другата двойка. Решихме да се въртим и теглихме чоп кой да е първи защото това определено е хубаво в началото докато свикне човек да си има своя територия. Познайте кой е в едничката първата 1/3:)
Този ден бях решил да е от хубавите и да не се ядосвам. Нямах никакви ангажименти (докато американчетата се нанасяха и целия Yard беше пълен с коли и багажи) за това не е много нелогично че тръгнах към MIT:) Но този път имаше причини за това...
Не причината не беше това:) Реших да вървя тази сутрин до MIT и минах покрай McDonalds. Реших да видя същия вкус ли има тук но бях много учуден че в менюто нямаше нито един познат за мен сандвич. Взех си нещо сравнително произволно и после бях супер разочарован. Това имаше отвратителен вкус... сладко, солено смесено с вкуса на яйце.. ужасно...
Този път бях в MIT за да гледам турнир по водна топка между отбори поканени от MIT на техния басейн. Между тях беше и отбора на моя университет заедно с 3-4 които не бях чувал, Brown и Yale. Ето момчетата от отбора докато загряваха... много стабилно сложени са физически...
Може гимназиите ни да са сравнително на ниво откъм образование за да не чувстваме трудности когато идваме тук в университетите но определено спорта тук е мнооого напред. Не очаквах да са толкова добри честно казано. Играха много силно и са супер здрави...
След мачовете плана продължаваше с мача България - Холандия в българския апартамент. За мача бяхме се подготвили с китайска храна, бира и добра компания от още българи които се отбиват в апартамента ей така, за събирането:)
Бяхме доста хора... още не знам имената на всички които минават през този апартамент. Това определено е място за събиране на българи с най-различни истории и преживявания:) Видях нови култови надписи по стените...
Аз направо си занесох чаршафи за да спя в апартамента то беше ясно че няма да се прибера. Сега имам малко логически проблем със това как да продължа разказа... дали да оставя към днескашния ден или защото следващите снимки са след 12 да коментирам утре... хайде утре:)
--Веско
След като се настанихме в общежитието трябваше да решим кой къде да спи. Това беше проблем защото имаше една голяма стая и към нея две малки еднакво големи но едната единичка другата двойка. Решихме да се въртим и теглихме чоп кой да е първи защото това определено е хубаво в началото докато свикне човек да си има своя територия. Познайте кой е в едничката първата 1/3:)
Този ден бях решил да е от хубавите и да не се ядосвам. Нямах никакви ангажименти (докато американчетата се нанасяха и целия Yard беше пълен с коли и багажи) за това не е много нелогично че тръгнах към MIT:) Но този път имаше причини за това...
Не причината не беше това:) Реших да вървя тази сутрин до MIT и минах покрай McDonalds. Реших да видя същия вкус ли има тук но бях много учуден че в менюто нямаше нито един познат за мен сандвич. Взех си нещо сравнително произволно и после бях супер разочарован. Това имаше отвратителен вкус... сладко, солено смесено с вкуса на яйце.. ужасно...
Този път бях в MIT за да гледам турнир по водна топка между отбори поканени от MIT на техния басейн. Между тях беше и отбора на моя университет заедно с 3-4 които не бях чувал, Brown и Yale. Ето момчетата от отбора докато загряваха... много стабилно сложени са физически...
Може гимназиите ни да са сравнително на ниво откъм образование за да не чувстваме трудности когато идваме тук в университетите но определено спорта тук е мнооого напред. Не очаквах да са толкова добри честно казано. Играха много силно и са супер здрави...
След мачовете плана продължаваше с мача България - Холандия в българския апартамент. За мача бяхме се подготвили с китайска храна, бира и добра компания от още българи които се отбиват в апартамента ей така, за събирането:)
Бяхме доста хора... още не знам имената на всички които минават през този апартамент. Това определено е място за събиране на българи с най-различни истории и преживявания:) Видях нови култови надписи по стените...
Аз направо си занесох чаршафи за да спя в апартамента то беше ясно че няма да се прибера. Сега имам малко логически проблем със това как да продължа разказа... дали да оставя към днескашния ден или защото следващите снимки са след 12 да коментирам утре... хайде утре:)
--Веско
2007.09.07 - Ден 6 - FIP 3
Този ден беше малко сложен. Сутринта трябваше да си изнесем нещата в едни камиони спряли пред общежитията за да може Dorm Crew да почистят и там.
След това отново имахме закуска която този път снимах... Това е залата (една от залите за хранене, всъщност тази не е залата за freshmen)
Тук са топлите неща за хапване...
Охладените храни и млека...
Плодове... (имат не лош вкус, като цяло се опитват да доставят натурални продукти в столовете... тук има два вида магазини, нормални и такива за храни които не са обработвани т.е. нормални (за нас), както се сещате вторите са доста по скъпи)
Тук има двама готвачи които правят нещо различно всяка сутрин (на ротационен принцип обаче:)
Това бяха конкретните опции за тази сутрин...
Разни други неща...
Мюслита и разни боклуци... натуралните сокове...
Кафе и разни сладки неща...
Тук много ядът едни неща които наричат beagles. Като дебели гевреци които режат и ги мажат с разните им фъстъчени неща и още много видове странни вкусове... (фъстъченото масло ми хареса между другото... )
И моя избор за текущата сутрин:)
Още малко снимки от стола... Приятно е, хората си лафят наоколо а има дори някои които идват само за едно кафе и да се видят с приятелите си. Много от тях си взимат лаптопите и си четът пощата докато ръбат курабии примерно... Едно от голямата разлики между MIT и университета в който аз уча е че храната за нас е "безплатна". Тя всъщност не е но в MIT няма столове и парите за храна се включват към парите за книги, път и други които общо се наричат лични разходи. В общия случай учениците на "пълна" стипендия трябва да си покрият сами. Сложих в кавички пълна защото тя не е пълна щом трябва да плаща нещо човек очевидно но това е максималната която се дава. Университета очаква от нас да работим по време на годината различните работи които предлага (да, и за това има служба и поне десет офиса по тематики) както и лятото (от международните не се очаква да работят лятото). Така всъщност сумата която искат MIT е малко по-голяма и в общия случай студентите започват да пестят от храна и да ядът всевъзможните глупости които се предлагат около кампуса. Не разбирам честно казано защо университет с активи на стойност 4 милярда долара тормози по този начин учениците си защото според мен това се отразява пряко на живота, настроението и най-вече на здравето.
Както и да е след закуска продължихме с лекциите на много интересни теми... ето примерно една от листовките по която се води поредната лекция за култура...
Съжалявам че не си записах подробно какво ни разказваха за да ви го предам. Ще си спомням от време на време и ще коментирам. Ето и снимките от обяд...
В този момент ме спряха и ме питаха защо снимам. Обясних "за да покажа на мама какво хапвам" но не ми се надъхаха нещо и ме помолиха да искам разрешение от службата по хранене... Само да допълня че това беше стола на един от районите с общежития за горните курсове. Стола в който се хранят freshmen малко по-натък ще видите но той е с доста повече неща...
Лекциите продължиха с презентация на финансовия офис и начини по които можем да взимаме пари от университета... едва ли не ни предизвикват да намерим нов начин да ги накараме да ни дадат пари... Някак си много интересно е направено всичко хем е лесно и виждаш много възможности но пък е направено малко трудно така че да трябва да се помъчиш, да се позаинтересуваш, да помислиш, да намериш причина, вратичка... да си размърдаш мозъка. Говоря за доста неща но визирам парите сега. Примерно учениците могат да взимат заеми в определени граници (например да покрият тази сума която се очаква да работят през годината и да не работят... принципно трябва да имаш причина за да вземеш която обясняваш на финансовия си съветник, всеки има такъв...) който нямат лихви по времето на обучение. Така на практика човек ако само вземе парите и ги сложи в банка печели от лихвата. Не само ни казаха това нещо ами ни окуражиха да започнем да мислим как можем с тези пари да направим нещо повече не само да ги държим в банка примерно... дори са готови ни дадат над определения ни лимит за заем на година ако сме намерили достатъчно добър начин да ги увеличаваме и успеем да ги убедим. Едва ли не ни казват "мърдайте си мозъците, правете бизнес планове, прогнози, планове и идвайте да ги обсъждаме..."
Между другото тук има страшно много възможните и за това човек да развива финансовото си мислене. Активите на университета са малко под 30 милярда долара, като малко под 5 от тях са спечели от продажби и търговия на акции през последната година. Има отделен борд който управлява тези активи. Обикновено сериозни финансисти се занимават с това. Работи като голяма банка... Към тази организация има студентки групи които получават проекти да изследват определени области на инвестиране и въобще не на шега ако професионалистите одобрят идеите се дават пари за да се осъществи измисленото от студентите. Отделно от това има много други интересни възможности за работа които предлага университета. Това е част от скритата идея да искат определени пари да се заработват защото просто много се научава и има какво интересно да се прави... Проблема тук е прекалената амбиция на студентите. Ако не ги караха по този скрит начин да работят всеки щеше да възприема работата като загуба на време а сега не е така. Към университета има и консултантски организации от студенти (да, наистина има фирми които ги наемат заради по ниската цена на услугата но все пак качествените съвети)... и за да работиш там трябва да кандидатстваш, има интервюта... въобще аз както го виждам опитват се един малък свят да създадат за да са по уверени учениците когато отидат в истинския... Аз поне така мисля... Естествено има и по-обикновените неща като работа в библиотека... но определено има много интересни възможности... и както всичко тук дори това което предлага университета не е всичко което може да прави ученика. Може да решиш сам да си правиш изследвания в дадена област. Кандидатстваш и ако си одобрен получаваш пари да правиш това което искаш... Яко нали:)
Тук въобще няма да засегна възможностите за изследователска дейност и учене извън границите на университета, държавата, континента... това което обясних отгоре както виждате са принципни неща. Конкретните предложенения дори нямам идея колко на брой са...
Най-трудното май от цялата работа се оказва да намериш баланса между това от което може да изкарваш пари (нещата в горния абзац...), социалния живот (които за американчетата е истинска мечта...) и ученето (което всички задружно мразим но тук се опитват и на това да сменят образа).
Та, да се върнем на снимките. Тази симпатична възрастна жена всъщност е причината да има толкова много българи тук. Да много сме... миналата година са завършили 10 човека. Тази година за сме приети само трима... миналата година са 6, по миналата 8...
Много обича България, идвала е доста пъти и много ни се радваше на всички защото отговаря за приема на доста голяма част от света.
Обратно в стаята за първа среща със съквартирантите ми които ще са за тази година. От ляво е Стивън (момичета, ляво е <-), от дясно е Ник.
За тях ще има много да ви говоря както и за стаята така че ще го оставя за друг път. Сега няма да е готино след като съм живял вече с тях (в момента пълня с постове минали дни) да ви изсипя всичкото си впечатление...:)
Днес казах доста хубави неща но определено не всичко е розово и го видях когато започна учлището... Ще ви пиша за тях по-нататък.
--Веско
След това отново имахме закуска която този път снимах... Това е залата (една от залите за хранене, всъщност тази не е залата за freshmen)
Тук са топлите неща за хапване...
Охладените храни и млека...
Плодове... (имат не лош вкус, като цяло се опитват да доставят натурални продукти в столовете... тук има два вида магазини, нормални и такива за храни които не са обработвани т.е. нормални (за нас), както се сещате вторите са доста по скъпи)
Тук има двама готвачи които правят нещо различно всяка сутрин (на ротационен принцип обаче:)
Това бяха конкретните опции за тази сутрин...
Разни други неща...
Мюслита и разни боклуци... натуралните сокове...
Кафе и разни сладки неща...
Тук много ядът едни неща които наричат beagles. Като дебели гевреци които режат и ги мажат с разните им фъстъчени неща и още много видове странни вкусове... (фъстъченото масло ми хареса между другото... )
И моя избор за текущата сутрин:)
Още малко снимки от стола... Приятно е, хората си лафят наоколо а има дори някои които идват само за едно кафе и да се видят с приятелите си. Много от тях си взимат лаптопите и си четът пощата докато ръбат курабии примерно... Едно от голямата разлики между MIT и университета в който аз уча е че храната за нас е "безплатна". Тя всъщност не е но в MIT няма столове и парите за храна се включват към парите за книги, път и други които общо се наричат лични разходи. В общия случай учениците на "пълна" стипендия трябва да си покрият сами. Сложих в кавички пълна защото тя не е пълна щом трябва да плаща нещо човек очевидно но това е максималната която се дава. Университета очаква от нас да работим по време на годината различните работи които предлага (да, и за това има служба и поне десет офиса по тематики) както и лятото (от международните не се очаква да работят лятото). Така всъщност сумата която искат MIT е малко по-голяма и в общия случай студентите започват да пестят от храна и да ядът всевъзможните глупости които се предлагат около кампуса. Не разбирам честно казано защо университет с активи на стойност 4 милярда долара тормози по този начин учениците си защото според мен това се отразява пряко на живота, настроението и най-вече на здравето.
Както и да е след закуска продължихме с лекциите на много интересни теми... ето примерно една от листовките по която се води поредната лекция за култура...
Съжалявам че не си записах подробно какво ни разказваха за да ви го предам. Ще си спомням от време на време и ще коментирам. Ето и снимките от обяд...
В този момент ме спряха и ме питаха защо снимам. Обясних "за да покажа на мама какво хапвам" но не ми се надъхаха нещо и ме помолиха да искам разрешение от службата по хранене... Само да допълня че това беше стола на един от районите с общежития за горните курсове. Стола в който се хранят freshmen малко по-натък ще видите но той е с доста повече неща...
Лекциите продължиха с презентация на финансовия офис и начини по които можем да взимаме пари от университета... едва ли не ни предизвикват да намерим нов начин да ги накараме да ни дадат пари... Някак си много интересно е направено всичко хем е лесно и виждаш много възможности но пък е направено малко трудно така че да трябва да се помъчиш, да се позаинтересуваш, да помислиш, да намериш причина, вратичка... да си размърдаш мозъка. Говоря за доста неща но визирам парите сега. Примерно учениците могат да взимат заеми в определени граници (например да покрият тази сума която се очаква да работят през годината и да не работят... принципно трябва да имаш причина за да вземеш която обясняваш на финансовия си съветник, всеки има такъв...) който нямат лихви по времето на обучение. Така на практика човек ако само вземе парите и ги сложи в банка печели от лихвата. Не само ни казаха това нещо ами ни окуражиха да започнем да мислим как можем с тези пари да направим нещо повече не само да ги държим в банка примерно... дори са готови ни дадат над определения ни лимит за заем на година ако сме намерили достатъчно добър начин да ги увеличаваме и успеем да ги убедим. Едва ли не ни казват "мърдайте си мозъците, правете бизнес планове, прогнози, планове и идвайте да ги обсъждаме..."
Между другото тук има страшно много възможните и за това човек да развива финансовото си мислене. Активите на университета са малко под 30 милярда долара, като малко под 5 от тях са спечели от продажби и търговия на акции през последната година. Има отделен борд който управлява тези активи. Обикновено сериозни финансисти се занимават с това. Работи като голяма банка... Към тази организация има студентки групи които получават проекти да изследват определени области на инвестиране и въобще не на шега ако професионалистите одобрят идеите се дават пари за да се осъществи измисленото от студентите. Отделно от това има много други интересни възможности за работа които предлага университета. Това е част от скритата идея да искат определени пари да се заработват защото просто много се научава и има какво интересно да се прави... Проблема тук е прекалената амбиция на студентите. Ако не ги караха по този скрит начин да работят всеки щеше да възприема работата като загуба на време а сега не е така. Към университета има и консултантски организации от студенти (да, наистина има фирми които ги наемат заради по ниската цена на услугата но все пак качествените съвети)... и за да работиш там трябва да кандидатстваш, има интервюта... въобще аз както го виждам опитват се един малък свят да създадат за да са по уверени учениците когато отидат в истинския... Аз поне така мисля... Естествено има и по-обикновените неща като работа в библиотека... но определено има много интересни възможности... и както всичко тук дори това което предлага университета не е всичко което може да прави ученика. Може да решиш сам да си правиш изследвания в дадена област. Кандидатстваш и ако си одобрен получаваш пари да правиш това което искаш... Яко нали:)
Тук въобще няма да засегна възможностите за изследователска дейност и учене извън границите на университета, държавата, континента... това което обясних отгоре както виждате са принципни неща. Конкретните предложенения дори нямам идея колко на брой са...
Най-трудното май от цялата работа се оказва да намериш баланса между това от което може да изкарваш пари (нещата в горния абзац...), социалния живот (които за американчетата е истинска мечта...) и ученето (което всички задружно мразим но тук се опитват и на това да сменят образа).
Та, да се върнем на снимките. Тази симпатична възрастна жена всъщност е причината да има толкова много българи тук. Да много сме... миналата година са завършили 10 човека. Тази година за сме приети само трима... миналата година са 6, по миналата 8...
Много обича България, идвала е доста пъти и много ни се радваше на всички защото отговаря за приема на доста голяма част от света.
Обратно в стаята за първа среща със съквартирантите ми които ще са за тази година. От ляво е Стивън (момичета, ляво е <-), от дясно е Ник.
За тях ще има много да ви говоря както и за стаята така че ще го оставя за друг път. Сега няма да е готино след като съм живял вече с тях (в момента пълня с постове минали дни) да ви изсипя всичкото си впечатление...:)
Днес казах доста хубави неща но определено не всичко е розово и го видях когато започна учлището... Ще ви пиша за тях по-нататък.
--Веско
Wednesday, September 19, 2007
2007.09.06 - Ден 5 - FIP 2
Моля ви... искам да започна с изкуството в което съм най-добър... забелязвате ли симетрията... улавяте ли духа... начина, лекотата с която панталоните са хвърлени върху стола (от около два(!) метра...) просто изкуство...
След като се насладих на гения си излязох да свърша малко работа... отворих си сметка и т.н.
А това е мястото където се хранехме през първата седмица (има по нататък снимки и вътре)
Забележете че има дост дървета и зеленина из Кеймбридж. Наложи ми се да върша работа в една висока ограда на висок етаж и от там се виждаше как всичко беше максимум 4-5 етажа и много, много зелено... Естествено в далечината имаше високи сгради но те бяха към центъра на Бостън... не можах да снимам бях си забравил апарата...
През втория ден от FIP преминахме на психологическа и здравна тематика... започнаха да ни говорят ето такива презентации...
Да ни разказват те как се чувствали, какво лошо може да последва от това... как да си помогнем... Говориха ни психолози... (естествено всички казват да ги потърсим ако имаме проблем задължително...) Тук психолога се възприема като нормално нещо... Като човека с които може да говориш и да те познава добре, да му казваш всичко и да знаеш че няма да те порти... може би за това тук думата приятел означава различно нещо. Много интересно беше как едната от тази дръпнатите на предната снимка учи руски... и тя ни обясни че когато е учила руски, думата "приятел" са я учили на руски като "познат", и това си е точно така... Още не съм започнал да се изнервям от безсмислените стандартни разговори при разминаване но скоро ще започна...
Започнаха да ни чертаят едни ей такива графики за това как ще се чувстваме... (тази въобще не е вярна за мен... но се замислих колко много нагоре и много надолу беше моята графика през последната година...)
Това конкретно не беше презентация от професионалисти които освен всичко друго ни разясняваха и здравната система. Супер ми харесва как всички се опитват да правят и най-безинтересните неща интересни. Например на такава скучна тема ни раздадоха ей такива неща на всичките близо двеста човека...
От време на време в презентацията имаше въпроси на които освен сериозните отговори имаше и някакви забавни. Това беше за да ни покажат от колко различни здравни системи идваме всички, особено в сравнение с американската... Ето пример за някаква статистика... (гласуването ставаше за не повече от 15-20 секунди...)
Този въпрос конкретно нямаше особена връзка с здравеопазването но нищо:) Ето това примерно беше сравнително сериозен въпрос...
Смятайте така добре го представиха че по едно време се замислих дали да не взема да отида да си поговоря с някой, ей така да видя какво е... и ще отида... Освен това постоянно ни караха "използвайте това което ви предлагаме, платили сте за него"... или "много ще се радваме да ви видим, отбивайте се дори просто за да хапнете от нашите сладки"... ей така от време на време организират ден на отворените врати на нещо си където може да си поговориш, да постоиш малко, да хапнеш и да си ходиш... Въобще дори тази безинтересна тема беше направена интересна... Подробно но обясниха кое се брои за изнасилване и защо... какви са нашите права... Също ми харесва че всичко (не само примерно това за здравеопазването) е електронно организирано. Ако не ти се ходи може да пишеш мейл на доктора "кофти ми е боли ме корема какво да правя" или да му се обадиш по скайп денонощно имало дежурен. А ако си много зле университетската полиция те кара до болницата на университета...
На всичкото отгоре тази полиция е мнооого по отзивчива и приятелски настроена от американската полиция която принципно е добре настроена към хората. От където и да се обади човек от кампуса идват до минутка. Те също имаха презентации и създадоха много добро настроение. Обясниха ни че можем за всичко да им звъним, че примерно ако се напием много и сме зле да им се обадим, те ще ни заведат до болницата на университета ... (а тя няма право да дава информация на университета което значи че не може да те изключат примерно... защото за употреба на алкохол в кампуса изключват директно). Така примерно самите те ни казаха "по добре се обадете на нас" защото ако се обадим на другата полиция отиваме в "истинска" болница (не че тази на университета не е... вярваите ми видях я ходих на прегледи за които ще разкажа по късно) и тъй като застраховката ни е към училището в което сме те ще разберат защо сме били там и защо... Също примерно ако се изгубим или ако е станало тъмно и се притесняваме да се приберем можем да им се обадим, те идват и ни прибират... Ако усетим че някой купон върви на зле заради определени хора... можем да им се обадим, те да ни дадат съвет какво да правим и ако съвета не помогне те идват и под друг претекст изкарват проблемните хора навън. Въобще разиграха ни безброй случки в които наистина ни накараха да разберем че са супер полезни и те наистина са... Освен това са много отзивчиви. Имаше примерно състезание за снимки... дава се един голям списък с неща които трябва да заснемат и които първи успее печели... едната снимка беше да се качиш върху полицейска кола... имаше отбор които спрели една кола от университетската полиция, обяснили на полицая и той без нищо да протестира даже с усмивка ги оставил да се качат отгоре... Също ако се заключи човек в стаята си звани на тях... просто нямам думи... много добре замислено. Не е като да не съм виждал работещи и организирани институции но тук ми смениха малко стандартите... буквално една малка държава... но не опира само до пари... някак си хората са надъхани а не разбирам честно казано защо...
Сега се сетих да разкажа и за политиката на университета относно пиене. Тя е много готина... Правилата са следните... нямаме право да внасяме алкохол в общежитията и ако го направим или бъдем хванати ще бъдем наказани. Това е няма друго правило. Ако се напиеш на територията на университета има политика на амнистия. Така един вид човек е отговорен само за реакциите си докато е пиян но не и за самия акт на напиване (естествено добре е да кажеш че е станало извън кампуса но те казаха че знаят че ще лъжем за това няма да питат... хитро:) Направили са го с цел когато някой му е зле и някой негов приятел го вижда че е много зле да не се чуди "да се обадя ли на университетската полиция да го кара в болницата или не"...(тук стават много зле много бързо...) Същото правило за амнистия важи и за човека който се е обадил. Естествено карат този който са хоспитализирали (брей какви думи знам...) да ходиш около месец по 2-3 пъти в седмицата на консултации на които да те убедят колко е лошо да се пие... (изслушахме вече поне пет такива лекции... даже започнах да се чудя да не съм алкохолик в един момент... много успяват да психират...) Та от две години я има тази амнистия и обажданията за напиване са се покачили 4 пъти... Има даже изтрезвително в отделение към болницата на университета...
В късния следобед имаше организирано FIP парти... всички се събрахме пред общежитието където живееха повечето хора от FIP и нещо чакахме...
Някои хора звъняха говориха за някакво място... едни тръгваха си идваха... аз много не вдявах за какво става въпрос а тя каква била схемата... Тук е много популярен така наречения pre-gaming... това означава да се съберат 10 човека с една бутилка водка и да се напият ей така за напиването... На колкото повече pre-gaming-а си бил толкова си по голям шеф... Реших да се прибера за малко и по пътя срещнах следното интересно куче което беше оплетено на раста цялото...
Върнах се пак... стана тъмно по едно време питам що не ходим на партито и ми казаха че чакали обаждане да се освободи място... то било в някаква стая... а ние сме 200 човека на това FIP... та така се разминах с първото с парти... но ми бяха много забавни да ги гледам пияни от различните държави... без много да са пили...
Нещо интересно което се сетих накрая е че малко прекаляваха с това да се опитват да не се чувстваме депресирани... всяка презентация имаше по нещо което те съветва как да се чувстваш по-добре когато си далеч от дома... По едно време и аз взех да се замислям... гадно ли ми е... то май, ми е гадно... ми близките, ми приятелите ми това... ми онова... На една от презентациите не беше особено умно как имаше нещата които ни липсват най-много и какво да правим за да не ни липсват... Въобще и да не е депресиран човек го вкарват в филма със чувството за самота:)
--Веско
След като се насладих на гения си излязох да свърша малко работа... отворих си сметка и т.н.
А това е мястото където се хранехме през първата седмица (има по нататък снимки и вътре)
Забележете че има дост дървета и зеленина из Кеймбридж. Наложи ми се да върша работа в една висока ограда на висок етаж и от там се виждаше как всичко беше максимум 4-5 етажа и много, много зелено... Естествено в далечината имаше високи сгради но те бяха към центъра на Бостън... не можах да снимам бях си забравил апарата...
През втория ден от FIP преминахме на психологическа и здравна тематика... започнаха да ни говорят ето такива презентации...
Да ни разказват те как се чувствали, какво лошо може да последва от това... как да си помогнем... Говориха ни психолози... (естествено всички казват да ги потърсим ако имаме проблем задължително...) Тук психолога се възприема като нормално нещо... Като човека с които може да говориш и да те познава добре, да му казваш всичко и да знаеш че няма да те порти... може би за това тук думата приятел означава различно нещо. Много интересно беше как едната от тази дръпнатите на предната снимка учи руски... и тя ни обясни че когато е учила руски, думата "приятел" са я учили на руски като "познат", и това си е точно така... Още не съм започнал да се изнервям от безсмислените стандартни разговори при разминаване но скоро ще започна...
Започнаха да ни чертаят едни ей такива графики за това как ще се чувстваме... (тази въобще не е вярна за мен... но се замислих колко много нагоре и много надолу беше моята графика през последната година...)
Това конкретно не беше презентация от професионалисти които освен всичко друго ни разясняваха и здравната система. Супер ми харесва как всички се опитват да правят и най-безинтересните неща интересни. Например на такава скучна тема ни раздадоха ей такива неща на всичките близо двеста човека...
От време на време в презентацията имаше въпроси на които освен сериозните отговори имаше и някакви забавни. Това беше за да ни покажат от колко различни здравни системи идваме всички, особено в сравнение с американската... Ето пример за някаква статистика... (гласуването ставаше за не повече от 15-20 секунди...)
Този въпрос конкретно нямаше особена връзка с здравеопазването но нищо:) Ето това примерно беше сравнително сериозен въпрос...
Смятайте така добре го представиха че по едно време се замислих дали да не взема да отида да си поговоря с някой, ей така да видя какво е... и ще отида... Освен това постоянно ни караха "използвайте това което ви предлагаме, платили сте за него"... или "много ще се радваме да ви видим, отбивайте се дори просто за да хапнете от нашите сладки"... ей така от време на време организират ден на отворените врати на нещо си където може да си поговориш, да постоиш малко, да хапнеш и да си ходиш... Въобще дори тази безинтересна тема беше направена интересна... Подробно но обясниха кое се брои за изнасилване и защо... какви са нашите права... Също ми харесва че всичко (не само примерно това за здравеопазването) е електронно организирано. Ако не ти се ходи може да пишеш мейл на доктора "кофти ми е боли ме корема какво да правя" или да му се обадиш по скайп денонощно имало дежурен. А ако си много зле университетската полиция те кара до болницата на университета...
На всичкото отгоре тази полиция е мнооого по отзивчива и приятелски настроена от американската полиция която принципно е добре настроена към хората. От където и да се обади човек от кампуса идват до минутка. Те също имаха презентации и създадоха много добро настроение. Обясниха ни че можем за всичко да им звъним, че примерно ако се напием много и сме зле да им се обадим, те ще ни заведат до болницата на университета ... (а тя няма право да дава информация на университета което значи че не може да те изключат примерно... защото за употреба на алкохол в кампуса изключват директно). Така примерно самите те ни казаха "по добре се обадете на нас" защото ако се обадим на другата полиция отиваме в "истинска" болница (не че тази на университета не е... вярваите ми видях я ходих на прегледи за които ще разкажа по късно) и тъй като застраховката ни е към училището в което сме те ще разберат защо сме били там и защо... Също примерно ако се изгубим или ако е станало тъмно и се притесняваме да се приберем можем да им се обадим, те идват и ни прибират... Ако усетим че някой купон върви на зле заради определени хора... можем да им се обадим, те да ни дадат съвет какво да правим и ако съвета не помогне те идват и под друг претекст изкарват проблемните хора навън. Въобще разиграха ни безброй случки в които наистина ни накараха да разберем че са супер полезни и те наистина са... Освен това са много отзивчиви. Имаше примерно състезание за снимки... дава се един голям списък с неща които трябва да заснемат и които първи успее печели... едната снимка беше да се качиш върху полицейска кола... имаше отбор които спрели една кола от университетската полиция, обяснили на полицая и той без нищо да протестира даже с усмивка ги оставил да се качат отгоре... Също ако се заключи човек в стаята си звани на тях... просто нямам думи... много добре замислено. Не е като да не съм виждал работещи и организирани институции но тук ми смениха малко стандартите... буквално една малка държава... но не опира само до пари... някак си хората са надъхани а не разбирам честно казано защо...
Сега се сетих да разкажа и за политиката на университета относно пиене. Тя е много готина... Правилата са следните... нямаме право да внасяме алкохол в общежитията и ако го направим или бъдем хванати ще бъдем наказани. Това е няма друго правило. Ако се напиеш на територията на университета има политика на амнистия. Така един вид човек е отговорен само за реакциите си докато е пиян но не и за самия акт на напиване (естествено добре е да кажеш че е станало извън кампуса но те казаха че знаят че ще лъжем за това няма да питат... хитро:) Направили са го с цел когато някой му е зле и някой негов приятел го вижда че е много зле да не се чуди "да се обадя ли на университетската полиция да го кара в болницата или не"...(тук стават много зле много бързо...) Същото правило за амнистия важи и за човека който се е обадил. Естествено карат този който са хоспитализирали (брей какви думи знам...) да ходиш около месец по 2-3 пъти в седмицата на консултации на които да те убедят колко е лошо да се пие... (изслушахме вече поне пет такива лекции... даже започнах да се чудя да не съм алкохолик в един момент... много успяват да психират...) Та от две години я има тази амнистия и обажданията за напиване са се покачили 4 пъти... Има даже изтрезвително в отделение към болницата на университета...
В късния следобед имаше организирано FIP парти... всички се събрахме пред общежитието където живееха повечето хора от FIP и нещо чакахме...
Някои хора звъняха говориха за някакво място... едни тръгваха си идваха... аз много не вдявах за какво става въпрос а тя каква била схемата... Тук е много популярен така наречения pre-gaming... това означава да се съберат 10 човека с една бутилка водка и да се напият ей така за напиването... На колкото повече pre-gaming-а си бил толкова си по голям шеф... Реших да се прибера за малко и по пътя срещнах следното интересно куче което беше оплетено на раста цялото...
Върнах се пак... стана тъмно по едно време питам що не ходим на партито и ми казаха че чакали обаждане да се освободи място... то било в някаква стая... а ние сме 200 човека на това FIP... та така се разминах с първото с парти... но ми бяха много забавни да ги гледам пияни от различните държави... без много да са пили...
Нещо интересно което се сетих накрая е че малко прекаляваха с това да се опитват да не се чувстваме депресирани... всяка презентация имаше по нещо което те съветва как да се чувстваш по-добре когато си далеч от дома... По едно време и аз взех да се замислям... гадно ли ми е... то май, ми е гадно... ми близките, ми приятелите ми това... ми онова... На една от презентациите не беше особено умно как имаше нещата които ни липсват най-много и какво да правим за да не ни липсват... Въобще и да не е депресиран човек го вкарват в филма със чувството за самота:)
--Веско
Subscribe to:
Posts (Atom)