Lipsvat mi mnogo neshta no dnes se zamislih che mi lipsvat bubolechkite. Primerno stoq si sega, cheta si neshto i si pomislih che sum usetil kak muha mi kaca na rukata. Nqkak daje se zaradvah i poglednah s interes no posle shvanah che sum se zabludil. Nqkak ne e gotino taka kato nqma bubolechki. Edna priqtelka dnes se oplaka che namerila hlebarka... stana mi milo che pri nas nqma. Dali da ne zapochna da si otglejdam ei taka za kolorit?
Zabravete za smisleni postove.
--Vesko
Sunday, October 26, 2008
Monday, March 17, 2008
2008.02.18 - Зеленчуци
Здравейте,
Реших малко да пиша че ми втръсна от математика. Наваксвам с гледането на лекциите че не съм ходил нито на упражнения нито на лекции от вече почти две седмици. Не е добре работата, трябва да започна да чета правилника какво става като ме скъсат по някой предмет че тук е доста по различно. Преди време някой ме беше попитал относно до колкото са достъпни материали като лекции, записки, домашни и изпити. Не помня отговорих ли но не са. Навсякъде се иска да си пишем паролите и идентификационните номера. Друга интересна политика е че повечето топ професори не се записват дори и за учениците. Това има някаква идея но аз не я виждам.
Днес цял ден отнасям майтапи относно Кен Лии. Да и на мен ми беше смешно да я гледам тази но в момента никак не ми е забавно. Честно ако се сещате как да отговарям не неща като:Sean Mitchell to HMWP
show details 10:59 PM (3 hours ago)
Reply
Vesko, these Bulgarians are killin American songs. It should be illegal or something.
http://www.collegehumor.com/video:1807236
ми кажете...
Не знам дали споменах но тази седмица и изключително важна. Да не кажа голяма дума но според мен това е най-важната седмица от цялото време което ще изкарам тук. Тази седмица се определя в кой общежития ще живеем от тук нататък. Замислете се... заедно с това с какви хора ще живея първата година според мен второто най-важно нещо което не зависи по никакъв начин от мен е това. Напълно на лотариен принцип става наместването на различните групи. Под група имам предвид хора с които сме заявили че искаме да живеем сравнително близо (максимум 8 човека). Аз съм в група с двамата с които живея в момента и една друга стая от моята проктор група + още един китаец (казвам още един защото и в моята и в другата стая има по един). Дотук обаче китаеца от другата стая е най-точния човек който познавам като изключим естествено спортистите. При тях може би доверието е на доста по-високо ниво но за сметка на това не се говори за нищо различно от "мале, как се напих вчера в Бостанския Университет" или "момчета, ако ви кажа какво стана в женския колеж снощи (има един колеж само а момичета на около 20 мин който много странно защо редовно се посещава...)" За съквартирантите си не съм говорил скоро, нямам и намерение да ви занимавам чак с глупости. Тук само интелигентни неща пиша в този блог...:))) Ще кажа само че аз за себе си се оказах мнооого по толерантен отколкото си представях. Също така знаех че трудно се изнервям на неща на които не виждам смисъл да се нервя но съм приятно изненадан от себе си и в това отношение... задоволявам се с мисълта "егати колко си тъп" и въобще не си губя времето да се занимавам да му обяснявам реално колко е тъп. Като се замисля, по принцип казвам на хората какво мисля дори когато не е готино и наскоро пак ми се разсърдиха (с овни не може да се спори) за това но тук досега май няма човек в който да виждам смисъл да инвестирам време че да му показвам някаква гледна точка за да се разшири малко стеснената представа... Може би има няколко човека за които може би бих се пробвал но са по малко от десет.
Аз май не съм ви говорил много за хората като цяло. То няма и много какво да кажа. Ако изключим академичната, артистичната и спортната част на повечето хора (правя уговорката, до колкото аз ги познавам и мога да преценя) остава едно голямо... нищо. Всъщност сега като го написах това се сетих че съм говорил на тази тема и тогава много правилно казах че хората просто не са интересни. Няма нищо под това което се вижда и това за което говорят. Изключение правят чужденците (американските китайци не са изключени). Може би аз съм разглезен от това че срещнах толкова прекрасни и дълбокомислени хора като вас, мили другарчета които ми четете блог-а (<-подмазване за да продължавате да ми четете блога) но определено тази държава има проблем. Дори когато открият че "вземат", както казва един приятел, нещата не се променят особено. Даже никак. Повдига ми се като слушам как се говори пред хора за някой който би трябвало да ти е близък. Честно, повдига ми се. Не съм учуден че са такива индивидуалисти ако родителите им имат същия манталитет и определено това обяснява трудностите в това общество свързани с изграждането на доверие. Тук се разчита много малко на останалите и много повече на себе си от това което съм свикнал. И да, това ми прави живота много труден. С последните няколко неща съм ОК, няма какво да им се дразня те са си такива, приемам ги и гледам напред но наистина се изнервям когато и Българи тук си правят простотии помежду си. И без това сме една шепа хора ами пак намериха (аз не участвах) как да си правят мръсотии и глупости. Нямам думи...
Сменям темата с нещо по-интересно за мен.
Не знам дали някой който има представа от икономика следи какво се случва в момента но е определено интересен период. Аз карам икономика и едно от нещата който най-харесвам на икономиката като предмет тук е че влизаме на упражнение, първо се говори и се обяснява ако се е случило някакво интересно и важно събитие и както то се връзва с това което учим и след това се предава материал. Та на темата, не знам следите ли, обаче, не само по мнението на един от големите икономисти тук, в неделя американския пазар беше на точно два часа от това да се срине. И то много грубо. За точно два часа е била договорена една от най-големите сделки в банковата индустрия от няколко десетки години. Наистина, въпрос на минути е било определени шефове (в конкретния случай на няколко банки и на федералния резерв) да се съберат на една маса от различните си почивки в екзотични държави и да се разбера за това как втората най-голяма банка купи петата най-голяма банка преди да отвори азиатската фондова борса и да стане много, много лошо. Ако знаете какво е било както тук това на което казват "голямата депресия", е това 100% е щяло да бъде по-лошо. Тази банка която не просто фалира а се срина е издържала на голямата депресия но не и на това което стана миналата седмица (http://finance.google.com/finance?q=NYSE%3ABSC изберете примерно да видите цените на акциите им за 1 година назад...) Наистина, е интересен период в момента. Федералния резерв се намесва за 8-ми път мисля в рамките на 3 месеца да променя едни проценти от които зависят много неща. Скоро този процент който коригират ще е толкова безсмислено нисък и няма да имат като вариант да въздействат чрез него че никой не знае какво ще става тогава. Това беше отклонение за хората които учат икономика които мисля че са... май само Зорито... е нищо. Поне има един човек който ще му е интересно ама тя не ми чете блога. То и аз на нейно място не бих го чел де... Здраве да е:) Много, много малки части разбирам все още от всички тези неща но не е като да не ми е интересно така че предполагам ще взимам още класове по икономика. По един на семестър не пречи а се научават, поне според мен, интересни неща. Ще спра тогава когато ще мога да отворя на финансовите страници на някои от добрите вестници в област и ще разбирам какво пише. Засега се кефя на картинките в вестниците и се корам на цифрите за които се говори. А то реално това май са само цифри днес високи утре ниски... иди ги разбери.
[допълнение] http://online.wsj.com/article/SB120580966534444395.html?mod=hpp_us_whats_news
Като стана дума за картинки се сетих за състезанието в Канада на което ходихме миналите петък, събота и неделя. Това състезание бешееее, тихо малко. Никога не съм си мислел че такова нещо може да се организира и да е толкова яко. Обачееее, току що видях колко е часа а трябва да си довърша слушането на лекциите по математика. Направоооо нямам търпение... оф ама аз имам да пиша и едно есе за това как един тъп вид мравки и един още по тъп вид буби на пеперуди си взаимодействат по смахнат начин за да са по-добре заедно и как това доказва математическите модели от теория на игрите... защо се хванах аз въобще да пиша днес...
--Веско
[допълнение] Ихааа, това е било юбилейният 32 пост... юхуууу....
Реших малко да пиша че ми втръсна от математика. Наваксвам с гледането на лекциите че не съм ходил нито на упражнения нито на лекции от вече почти две седмици. Не е добре работата, трябва да започна да чета правилника какво става като ме скъсат по някой предмет че тук е доста по различно. Преди време някой ме беше попитал относно до колкото са достъпни материали като лекции, записки, домашни и изпити. Не помня отговорих ли но не са. Навсякъде се иска да си пишем паролите и идентификационните номера. Друга интересна политика е че повечето топ професори не се записват дори и за учениците. Това има някаква идея но аз не я виждам.
Днес цял ден отнасям майтапи относно Кен Лии. Да и на мен ми беше смешно да я гледам тази но в момента никак не ми е забавно. Честно ако се сещате как да отговарям не неща като:Sean Mitchell to HMWP
show details 10:59 PM (3 hours ago)
Reply
Vesko, these Bulgarians are killin American songs. It should be illegal or something.
http://www.collegehumor.com/video:1807236
ми кажете...
Не знам дали споменах но тази седмица и изключително важна. Да не кажа голяма дума но според мен това е най-важната седмица от цялото време което ще изкарам тук. Тази седмица се определя в кой общежития ще живеем от тук нататък. Замислете се... заедно с това с какви хора ще живея първата година според мен второто най-важно нещо което не зависи по никакъв начин от мен е това. Напълно на лотариен принцип става наместването на различните групи. Под група имам предвид хора с които сме заявили че искаме да живеем сравнително близо (максимум 8 човека). Аз съм в група с двамата с които живея в момента и една друга стая от моята проктор група + още един китаец (казвам още един защото и в моята и в другата стая има по един). Дотук обаче китаеца от другата стая е най-точния човек който познавам като изключим естествено спортистите. При тях може би доверието е на доста по-високо ниво но за сметка на това не се говори за нищо различно от "мале, как се напих вчера в Бостанския Университет" или "момчета, ако ви кажа какво стана в женския колеж снощи (има един колеж само а момичета на около 20 мин който много странно защо редовно се посещава...)" За съквартирантите си не съм говорил скоро, нямам и намерение да ви занимавам чак с глупости. Тук само интелигентни неща пиша в този блог...:))) Ще кажа само че аз за себе си се оказах мнооого по толерантен отколкото си представях. Също така знаех че трудно се изнервям на неща на които не виждам смисъл да се нервя но съм приятно изненадан от себе си и в това отношение... задоволявам се с мисълта "егати колко си тъп" и въобще не си губя времето да се занимавам да му обяснявам реално колко е тъп. Като се замисля, по принцип казвам на хората какво мисля дори когато не е готино и наскоро пак ми се разсърдиха (с овни не може да се спори) за това но тук досега май няма човек в който да виждам смисъл да инвестирам време че да му показвам някаква гледна точка за да се разшири малко стеснената представа... Може би има няколко човека за които може би бих се пробвал но са по малко от десет.
Аз май не съм ви говорил много за хората като цяло. То няма и много какво да кажа. Ако изключим академичната, артистичната и спортната част на повечето хора (правя уговорката, до колкото аз ги познавам и мога да преценя) остава едно голямо... нищо. Всъщност сега като го написах това се сетих че съм говорил на тази тема и тогава много правилно казах че хората просто не са интересни. Няма нищо под това което се вижда и това за което говорят. Изключение правят чужденците (американските китайци не са изключени). Може би аз съм разглезен от това че срещнах толкова прекрасни и дълбокомислени хора като вас, мили другарчета които ми четете блог-а (<-подмазване за да продължавате да ми четете блога) но определено тази държава има проблем. Дори когато открият че "вземат", както казва един приятел, нещата не се променят особено. Даже никак. Повдига ми се като слушам как се говори пред хора за някой който би трябвало да ти е близък. Честно, повдига ми се. Не съм учуден че са такива индивидуалисти ако родителите им имат същия манталитет и определено това обяснява трудностите в това общество свързани с изграждането на доверие. Тук се разчита много малко на останалите и много повече на себе си от това което съм свикнал. И да, това ми прави живота много труден. С последните няколко неща съм ОК, няма какво да им се дразня те са си такива, приемам ги и гледам напред но наистина се изнервям когато и Българи тук си правят простотии помежду си. И без това сме една шепа хора ами пак намериха (аз не участвах) как да си правят мръсотии и глупости. Нямам думи...
Сменям темата с нещо по-интересно за мен.
Не знам дали някой който има представа от икономика следи какво се случва в момента но е определено интересен период. Аз карам икономика и едно от нещата който най-харесвам на икономиката като предмет тук е че влизаме на упражнение, първо се говори и се обяснява ако се е случило някакво интересно и важно събитие и както то се връзва с това което учим и след това се предава материал. Та на темата, не знам следите ли, обаче, не само по мнението на един от големите икономисти тук, в неделя американския пазар беше на точно два часа от това да се срине. И то много грубо. За точно два часа е била договорена една от най-големите сделки в банковата индустрия от няколко десетки години. Наистина, въпрос на минути е било определени шефове (в конкретния случай на няколко банки и на федералния резерв) да се съберат на една маса от различните си почивки в екзотични държави и да се разбера за това как втората най-голяма банка купи петата най-голяма банка преди да отвори азиатската фондова борса и да стане много, много лошо. Ако знаете какво е било както тук това на което казват "голямата депресия", е това 100% е щяло да бъде по-лошо. Тази банка която не просто фалира а се срина е издържала на голямата депресия но не и на това което стана миналата седмица (http://finance.google.com/finance?q=NYSE%3ABSC изберете примерно да видите цените на акциите им за 1 година назад...) Наистина, е интересен период в момента. Федералния резерв се намесва за 8-ми път мисля в рамките на 3 месеца да променя едни проценти от които зависят много неща. Скоро този процент който коригират ще е толкова безсмислено нисък и няма да имат като вариант да въздействат чрез него че никой не знае какво ще става тогава. Това беше отклонение за хората които учат икономика които мисля че са... май само Зорито... е нищо. Поне има един човек който ще му е интересно ама тя не ми чете блога. То и аз на нейно място не бих го чел де... Здраве да е:) Много, много малки части разбирам все още от всички тези неща но не е като да не ми е интересно така че предполагам ще взимам още класове по икономика. По един на семестър не пречи а се научават, поне според мен, интересни неща. Ще спра тогава когато ще мога да отворя на финансовите страници на някои от добрите вестници в област и ще разбирам какво пише. Засега се кефя на картинките в вестниците и се корам на цифрите за които се говори. А то реално това май са само цифри днес високи утре ниски... иди ги разбери.
[допълнение] http://online.wsj.com/article/SB120580966534444395.html?mod=hpp_us_whats_news
Като стана дума за картинки се сетих за състезанието в Канада на което ходихме миналите петък, събота и неделя. Това състезание бешееее, тихо малко. Никога не съм си мислел че такова нещо може да се организира и да е толкова яко. Обачееее, току що видях колко е часа а трябва да си довърша слушането на лекциите по математика. Направоооо нямам търпение... оф ама аз имам да пиша и едно есе за това как един тъп вид мравки и един още по тъп вид буби на пеперуди си взаимодействат по смахнат начин за да са по-добре заедно и как това доказва математическите модели от теория на игрите... защо се хванах аз въобще да пиша днес...
--Веско
[допълнение] Ихааа, това е било юбилейният 32 пост... юхуууу....
Saturday, March 15, 2008
2008.02.15 - Не знам кой ден...
Здравейте хора:)
Да, да знам. Знам че не съм писал от супер много време и бързам да обясня защо не съм - простата причина е че нямах желание, настроение и време. Първите две са няколко десетки пъти по важни от последното което така и така го нямам отдавна. Има няколко на брой но сравнително основни "правила" които гледам да спазвам за себе си и едно от тях е че до колкото може не правя неща които не искам да правя, особено що се отнася до някакъв вид комуникация или отношения с други хора. Така че, като не ми се пише - не пиша. Няма смисъл да ви развъртам "правиш Х после У" ако нямам желание. Очевидно ще е. Не съм тръгнал да си правя блог за да мога да кажа после "писах всяка седмица" ами за да можа да кажа "писах глупости цяла година". Това мога да го постигна и с един пост накрая на година де но нека не сме формални. За ваша радост, за разлика от началото на година в която постепенно наваксвах и ви информирах за изключително важни неща като броя катерички или... не помня вече, този път няма да е така. Нямам 10 подготвени поста за периода на информационно затъмнение от мен. Ще карам поред пък ще видим до кога ще имам желание:)
Периода с изпитите мина... тъпо. Не беше осбенно успешен но за сметка на това беше изключително труден. Изводите бяха следните:
1) Американците имат много голям учебен капацитет
2) Американците имат много голям учебен капацитет ако информацията им се предава по изключително малоумната система "2+2=4".
3) Аз не мога да уча успешно по тази система.
4) Опита ми да уча по моята система "2+2+2+....+2" се оказа неуспешен защото накрая не знаех отговора ..."=?".
Нека не сме дребнави и не говорим за конкретни оценки... направих достатъчно за да не ме скъсат на нищо. Тук трябва да спомена нещо много по-важно. Намерих много, много готини китайци дето продават супер вкусни неща за обяд. Колкото и зле да е минал изпита или контролното едно китайско хапване винаги оправя нещата:) Трябва да отбележа обаче че китайското тук няма нищо общо с китайското в България, и според тукашните жълти няма общо и с китайското в Китай. Пф, китайска работа. Да продължа китайската тематика, пробвах им техните разновидности на нашата ракия и честно казано не са никак лоши. Имат вкус на ядки малко, но един такъв много концентриран.
Веднага след края на изпитната сесия, реших да се самонаградя за успехите си и да отида на гости на Мишо в Рамапо. Изкарах... хм как кажа... много по Български и много добре:) Всички 3 дни от петдневния ми престой бяха тихо малко:) Толкова добре изкарах, че се видяхме с хората от Рамапо още един път (но за това по късно) и след седмица отивам пак. Наистина пробвах няколко пъти да го опиша сега но все изтривам изречението защото не звучи достатъчно хубаво. Не, отказвам се. Няма дори да се опитвам...
След това започна училището. Втория семестър взимам същите неща като първия + един семинар по теория на игрите. Накратко коментара относно курсовете ми е че много, много се прецаках с математиката която избрах още от първия семестър а измъкване за втория няма. Този преподавател я прави безсмислено трудна и не стига че се мъча с неговите обяснения свързани с физика в час, ами трябва да уча от някакъв учебник по който никой друг уважаващ себе си университет не учи. Естествено аз имам решение на този проблем - не ходя на лекции и не уча от учебника. Резултата от тази ми иновационна стратегия е че не предавам домашни от няколко седмици и честно казано доста се прецаках на първия изпит за втория семестър но... нали в някакъв момент трябва да стана истински студент и тук:))) (това ако не сте го разбрали е защото не знаете кои са 3-те неща които според мен правят човек истински студент)
Искам да спомена малко и за New York. Това не знам как да го изразя но всички казват че е място което трябва да се диви и аз съм напълно съгласен с това. Ходих още един път като втория път прекарах 5 дни имах доста повече възможност да разгледам и един вид да поживея там... наистина трябва да се види. Не ме разбирайте погрешно, не казвам че е хубаво и далеч може би не е за всеки но е много интересно (или поне малкото което аз видях). От четирилентовите 40 линии на метрото, през супер богатите и супер бедните хора с които човек се сблъсква на улицата, самото разположение на сградите до самата семантика на определени места като Wall Street примерно.
Толкова от мен за днес... свърши формулата и отивам да спя.... коментара ми за състезанието е да не бързат МцЛаранистите да се радват...;)
--Веско
ПС. Развалил ми се е бутона за запетайката -',' и не мога да го ползвам, ако някой се нерви че не слагам запетайки може да ми преправи текста и да ми го прати на мейл - ше го променя.
ПС2. Не сте забравили че има поле за коментари и въпроси нали:)
ПС3. Ето малко снимки от първото ми ходене до НУ
ПС4. Сега като си прочетох пост-а, освен няколко грешки, които няма да коригирам за колорит, осъзнах че не ви разказах за второто ходене до НУ. Ще сложа само една снимка от стаята на Добата засега:)
:)))))
Да, да знам. Знам че не съм писал от супер много време и бързам да обясня защо не съм - простата причина е че нямах желание, настроение и време. Първите две са няколко десетки пъти по важни от последното което така и така го нямам отдавна. Има няколко на брой но сравнително основни "правила" които гледам да спазвам за себе си и едно от тях е че до колкото може не правя неща които не искам да правя, особено що се отнася до някакъв вид комуникация или отношения с други хора. Така че, като не ми се пише - не пиша. Няма смисъл да ви развъртам "правиш Х после У" ако нямам желание. Очевидно ще е. Не съм тръгнал да си правя блог за да мога да кажа после "писах всяка седмица" ами за да можа да кажа "писах глупости цяла година". Това мога да го постигна и с един пост накрая на година де но нека не сме формални. За ваша радост, за разлика от началото на година в която постепенно наваксвах и ви информирах за изключително важни неща като броя катерички или... не помня вече, този път няма да е така. Нямам 10 подготвени поста за периода на информационно затъмнение от мен. Ще карам поред пък ще видим до кога ще имам желание:)
Периода с изпитите мина... тъпо. Не беше осбенно успешен но за сметка на това беше изключително труден. Изводите бяха следните:
1) Американците имат много голям учебен капацитет
2) Американците имат много голям учебен капацитет ако информацията им се предава по изключително малоумната система "2+2=4".
3) Аз не мога да уча успешно по тази система.
4) Опита ми да уча по моята система "2+2+2+....+2" се оказа неуспешен защото накрая не знаех отговора ..."=?".
Нека не сме дребнави и не говорим за конкретни оценки... направих достатъчно за да не ме скъсат на нищо. Тук трябва да спомена нещо много по-важно. Намерих много, много готини китайци дето продават супер вкусни неща за обяд. Колкото и зле да е минал изпита или контролното едно китайско хапване винаги оправя нещата:) Трябва да отбележа обаче че китайското тук няма нищо общо с китайското в България, и според тукашните жълти няма общо и с китайското в Китай. Пф, китайска работа. Да продължа китайската тематика, пробвах им техните разновидности на нашата ракия и честно казано не са никак лоши. Имат вкус на ядки малко, но един такъв много концентриран.
Веднага след края на изпитната сесия, реших да се самонаградя за успехите си и да отида на гости на Мишо в Рамапо. Изкарах... хм как кажа... много по Български и много добре:) Всички 3 дни от петдневния ми престой бяха тихо малко:) Толкова добре изкарах, че се видяхме с хората от Рамапо още един път (но за това по късно) и след седмица отивам пак. Наистина пробвах няколко пъти да го опиша сега но все изтривам изречението защото не звучи достатъчно хубаво. Не, отказвам се. Няма дори да се опитвам...
След това започна училището. Втория семестър взимам същите неща като първия + един семинар по теория на игрите. Накратко коментара относно курсовете ми е че много, много се прецаках с математиката която избрах още от първия семестър а измъкване за втория няма. Този преподавател я прави безсмислено трудна и не стига че се мъча с неговите обяснения свързани с физика в час, ами трябва да уча от някакъв учебник по който никой друг уважаващ себе си университет не учи. Естествено аз имам решение на този проблем - не ходя на лекции и не уча от учебника. Резултата от тази ми иновационна стратегия е че не предавам домашни от няколко седмици и честно казано доста се прецаках на първия изпит за втория семестър но... нали в някакъв момент трябва да стана истински студент и тук:))) (това ако не сте го разбрали е защото не знаете кои са 3-те неща които според мен правят човек истински студент)
Искам да спомена малко и за New York. Това не знам как да го изразя но всички казват че е място което трябва да се диви и аз съм напълно съгласен с това. Ходих още един път като втория път прекарах 5 дни имах доста повече възможност да разгледам и един вид да поживея там... наистина трябва да се види. Не ме разбирайте погрешно, не казвам че е хубаво и далеч може би не е за всеки но е много интересно (или поне малкото което аз видях). От четирилентовите 40 линии на метрото, през супер богатите и супер бедните хора с които човек се сблъсква на улицата, самото разположение на сградите до самата семантика на определени места като Wall Street примерно.
Толкова от мен за днес... свърши формулата и отивам да спя.... коментара ми за състезанието е да не бързат МцЛаранистите да се радват...;)
--Веско
ПС. Развалил ми се е бутона за запетайката -',' и не мога да го ползвам, ако някой се нерви че не слагам запетайки може да ми преправи текста и да ми го прати на мейл - ше го променя.
ПС2. Не сте забравили че има поле за коментари и въпроси нали:)
ПС3. Ето малко снимки от първото ми ходене до НУ
 |
| 2008.01.27 - NY i Ramapo |
ПС4. Сега като си прочетох пост-а, освен няколко грешки, които няма да коригирам за колорит, осъзнах че не ви разказах за второто ходене до НУ. Ще сложа само една снимка от стаята на Добата засега:)
:)))))
Subscribe to:
Posts (Atom)