Тихо малко...

2008.10.27

2008-10-26T21:39:00.000-07:00

Lipsvat mi mnogo neshta no dnes se zamislih che mi lipsvat bubolechkite. Primerno stoq si sega, cheta si neshto i si pomislih che sum usetil kak muha mi kaca na rukata. Nqkak daje se zaradvah i poglednah s interes no posle shvanah che sum se zabludil. Nqkak ne e gotino taka kato nqma bubolechki. Edna priqtelka dnes se oplaka che namerila hlebarka... stana mi milo che pri nas nqma. Dali da ne zapochna da si otglejdam ei taka za kolorit?

Zabravete za smisleni postove.

--Vesko

2008.02.18 - Зеленчуци

2008-03-17T22:59:00.000-07:00

Здравейте,

Реших малко да пиша че ми втръсна от математика. Наваксвам с гледането на лекциите че не съм ходил нито на упражнения нито на лекции от вече почти две седмици. Не е добре работата, трябва да започна да чета правилника какво става като ме скъсат по някой предмет че тук е доста по различно. Преди време някой ме беше попитал относно до колкото са достъпни материали като лекции, записки, домашни и изпити. Не помня отговорих ли но не са. Навсякъде се иска да си пишем паролите и идентификационните номера. Друга интересна политика е че повечето топ професори не се записват дори и за учениците. Това има някаква идея но аз не я виждам.

Днес цял ден отнасям майтапи относно Кен Лии. Да и на мен ми беше смешно да я гледам тази но в момента никак не ми е забавно. Честно ако се сещате как да отговарям не неща като:Sean Mitchell to HMWP
show details 10:59 PM (3 hours ago)
Reply
Vesko, these Bulgarians are killin American songs. It should be illegal or something.
http://www.collegehumor.com/video:1807236

ми кажете...

Не знам дали споменах но тази седмица и изключително важна. Да не кажа голяма дума но според мен това е най-важната седмица от цялото време което ще изкарам тук. Тази седмица се определя в кой общежития ще живеем от тук нататък. Замислете се... заедно с това с какви хора ще живея първата година според мен второто най-важно нещо което не зависи по никакъв начин от мен е това. Напълно на лотариен принцип става наместването на различните групи. Под група имам предвид хора с които сме заявили че искаме да живеем сравнително близо (максимум 8 човека). Аз съм в група с двамата с които живея в момента и една друга стая от моята проктор група + още един китаец (казвам още един защото и в моята и в другата стая има по един). Дотук обаче китаеца от другата стая е най-точния човек който познавам като изключим естествено спортистите. При тях може би доверието е на доста по-високо ниво но за сметка на това не се говори за нищо различно от "мале, как се напих вчера в Бостанския Университет" или "момчета, ако ви кажа какво стана в женския колеж снощи (има един колеж само а момичета на около 20 мин който много странно защо редовно се посещава...)" За съквартирантите си не съм говорил скоро, нямам и намерение да ви занимавам чак с глупости. Тук само интелигентни неща пиша в този блог...:))) Ще кажа само че аз за себе си се оказах мнооого по толерантен отколкото си представях. Също така знаех че трудно се изнервям на неща на които не виждам смисъл да се нервя но съм приятно изненадан от себе си и в това отношение... задоволявам се с мисълта "егати колко си тъп" и въобще не си губя времето да се занимавам да му обяснявам реално колко е тъп. Като се замисля, по принцип казвам на хората какво мисля дори когато не е готино и наскоро пак ми се разсърдиха (с овни не може да се спори) за това но тук досега май няма човек в който да виждам смисъл да инвестирам време че да му показвам някаква гледна точка за да се разшири малко стеснената представа... Може би има няколко човека за които може би бих се пробвал но са по малко от десет.

Аз май не съм ви говорил много за хората като цяло. То няма и много какво да кажа. Ако изключим академичната, артистичната и спортната част на повечето хора (правя уговорката, до колкото аз ги познавам и мога да преценя) остава едно голямо... нищо. Всъщност сега като го написах това се сетих че съм говорил на тази тема и тогава много правилно казах че хората просто не са интересни. Няма нищо под това което се вижда и това за което говорят. Изключение правят чужденците (американските китайци не са изключени). Може би аз съм разглезен от това че срещнах толкова прекрасни и дълбокомислени хора като вас, мили другарчета които ми четете блог-а (<-подмазване за да продължавате да ми четете блога) но определено тази държава има проблем. Дори когато открият че "вземат", както казва един приятел, нещата не се променят особено. Даже никак. Повдига ми се като слушам как се говори пред хора за някой който би трябвало да ти е близък. Честно, повдига ми се. Не съм учуден че са такива индивидуалисти ако родителите им имат същия манталитет и определено това обяснява трудностите в това общество свързани с изграждането на доверие. Тук се разчита много малко на останалите и много повече на себе си от това което съм свикнал. И да, това ми прави живота много труден. С последните няколко неща съм ОК, няма какво да им се дразня те са си такива, приемам ги и гледам напред но наистина се изнервям когато и Българи тук си правят простотии помежду си. И без това сме една шепа хора ами пак намериха (аз не участвах) как да си правят мръсотии и глупости. Нямам думи...

Сменям темата с нещо по-интересно за мен.

Не знам дали някой който има представа от икономика следи какво се случва в момента но е определено интересен период. Аз карам икономика и едно от нещата който най-харесвам на икономиката като предмет тук е че влизаме на упражнение, първо се говори и се обяснява ако се е случило някакво интересно и важно събитие и както то се връзва с това което учим и след това се предава материал. Та на темата, не знам следите ли, обаче, не само по мнението на един от големите икономисти тук, в неделя американския пазар беше на точно два часа от това да се срине. И то много грубо. За точно два часа е била договорена една от най-големите сделки в банковата индустрия от няколко десетки години. Наистина, въпрос на минути е било определени шефове (в конкретния случай на няколко банки и на федералния резерв) да се съберат на една маса от различните си почивки в екзотични държави и да се разбера за това как втората най-голяма банка купи петата най-голяма банка преди да отвори азиатската фондова борса и да стане много, много лошо. Ако знаете какво е било както тук това на което казват "голямата депресия", е това 100% е щяло да бъде по-лошо. Тази банка която не просто фалира а се срина е издържала на голямата депресия но не и на това което стана миналата седмица (http://finance.google.com/finance?q=NYSE%3ABSC изберете примерно да видите цените на акциите им за 1 година назад...) Наистина, е интересен период в момента. Федералния резерв се намесва за 8-ми път мисля в рамките на 3 месеца да променя едни проценти от които зависят много неща. Скоро този процент който коригират ще е толкова безсмислено нисък и няма да имат като вариант да въздействат чрез него че никой не знае какво ще става тогава. Това беше отклонение за хората които учат икономика които мисля че са... май само Зорито... е нищо. Поне има един човек който ще му е интересно ама тя не ми чете блога. То и аз на нейно място не бих го чел де... Здраве да е:) Много, много малки части разбирам все още от всички тези неща но не е като да не ми е интересно така че предполагам ще взимам още класове по икономика. По един на семестър не пречи а се научават, поне според мен, интересни неща. Ще спра тогава когато ще мога да отворя на финансовите страници на някои от добрите вестници в област и ще разбирам какво пише. Засега се кефя на картинките в вестниците и се корам на цифрите за които се говори. А то реално това май са само цифри днес високи утре ниски... иди ги разбери.

[допълнение] http://online.wsj.com/article/SB120580966534444395.html?mod=hpp_us_whats_news

Като стана дума за картинки се сетих за състезанието в Канада на което ходихме миналите петък, събота и неделя. Това състезание бешееее, тихо малко. Никога не съм си мислел че такова нещо може да се организира и да е толкова яко. Обачееее, току що видях колко е часа а трябва да си довърша слушането на лекциите по математика. Направоооо нямам търпение... оф ама аз имам да пиша и едно есе за това как един тъп вид мравки и един още по тъп вид буби на пеперуди си взаимодействат по смахнат начин за да са по-добре заедно и как това доказва математическите модели от теория на игрите... защо се хванах аз въобще да пиша днес...

--Веско

[допълнение] Ихааа, това е било юбилейният 32 пост... юхуууу....

2008.02.15 - Не знам кой ден...

2008-03-15T20:06:00.000-07:00

Здравейте хора:)

Да, да знам. Знам че не съм писал от супер много време и бързам да обясня защо не съм - простата причина е че нямах желание, настроение и време. Първите две са няколко десетки пъти по важни от последното което така и така го нямам отдавна. Има няколко на брой но сравнително основни "правила" които гледам да спазвам за себе си и едно от тях е че до колкото може не правя неща които не искам да правя, особено що се отнася до някакъв вид комуникация или отношения с други хора. Така че, като не ми се пише - не пиша. Няма смисъл да ви развъртам "правиш Х после У" ако нямам желание. Очевидно ще е. Не съм тръгнал да си правя блог за да мога да кажа после "писах всяка седмица" ами за да можа да кажа "писах глупости цяла година". Това мога да го постигна и с един пост накрая на година де но нека не сме формални. За ваша радост, за разлика от началото на година в която постепенно наваксвах и ви информирах за изключително важни неща като броя катерички или... не помня вече, този път няма да е така. Нямам 10 подготвени поста за периода на информационно затъмнение от мен. Ще карам поред пък ще видим до кога ще имам желание:)

Периода с изпитите мина... тъпо. Не беше осбенно успешен но за сметка на това беше изключително труден. Изводите бяха следните:
1) Американците имат много голям учебен капацитет
2) Американците имат много голям учебен капацитет ако информацията им се предава по изключително малоумната система "2+2=4".
3) Аз не мога да уча успешно по тази система.
4) Опита ми да уча по моята система "2+2+2+....+2" се оказа неуспешен защото накрая не знаех отговора ..."=?".

Нека не сме дребнави и не говорим за конкретни оценки... направих достатъчно за да не ме скъсат на нищо. Тук трябва да спомена нещо много по-важно. Намерих много, много готини китайци дето продават супер вкусни неща за обяд. Колкото и зле да е минал изпита или контролното едно китайско хапване винаги оправя нещата:) Трябва да отбележа обаче че китайското тук няма нищо общо с китайското в България, и според тукашните жълти няма общо и с китайското в Китай. Пф, китайска работа. Да продължа китайската тематика, пробвах им техните разновидности на нашата ракия и честно казано не са никак лоши. Имат вкус на ядки малко, но един такъв много концентриран.

Веднага след края на изпитната сесия, реших да се самонаградя за успехите си и да отида на гости на Мишо в Рамапо. Изкарах... хм как кажа... много по Български и много добре:) Всички 3 дни от петдневния ми престой бяха тихо малко:) Толкова добре изкарах, че се видяхме с хората от Рамапо още един път (но за това по късно) и след седмица отивам пак. Наистина пробвах няколко пъти да го опиша сега но все изтривам изречението защото не звучи достатъчно хубаво. Не, отказвам се. Няма дори да се опитвам...

След това започна училището. Втория семестър взимам същите неща като първия + един семинар по теория на игрите. Накратко коментара относно курсовете ми е че много, много се прецаках с математиката която избрах още от първия семестър а измъкване за втория няма. Този преподавател я прави безсмислено трудна и не стига че се мъча с неговите обяснения свързани с физика в час, ами трябва да уча от някакъв учебник по който никой друг уважаващ себе си университет не учи. Естествено аз имам решение на този проблем - не ходя на лекции и не уча от учебника. Резултата от тази ми иновационна стратегия е че не предавам домашни от няколко седмици и честно казано доста се прецаках на първия изпит за втория семестър но... нали в някакъв момент трябва да стана истински студент и тук:))) (това ако не сте го разбрали е защото не знаете кои са 3-те неща които според мен правят човек истински студент)

Искам да спомена малко и за New York. Това не знам как да го изразя но всички казват че е място което трябва да се диви и аз съм напълно съгласен с това. Ходих още един път като втория път прекарах 5 дни имах доста повече възможност да разгледам и един вид да поживея там... наистина трябва да се види. Не ме разбирайте погрешно, не казвам че е хубаво и далеч може би не е за всеки но е много интересно (или поне малкото което аз видях). От четирилентовите 40 линии на метрото, през супер богатите и супер бедните хора с които човек се сблъсква на улицата, самото разположение на сградите до самата семантика на определени места като Wall Street примерно.

Толкова от мен за днес... свърши формулата и отивам да спя.... коментара ми за състезанието е да не бързат МцЛаранистите да се радват...;)

--Веско

ПС. Развалил ми се е бутона за запетайката -',' и не мога да го ползвам, ако някой се нерви че не слагам запетайки може да ми преправи текста и да ми го прати на мейл - ше го променя.

ПС2. Не сте забравили че има поле за коментари и въпроси нали:)

ПС3. Ето малко снимки от първото ми ходене до НУ

2008.01.27 - NY i Ramapo

ПС4. Сега като си прочетох пост-а, освен няколко грешки, които няма да коригирам за колорит, осъзнах че не ви разказах за второто ходене до НУ. Ще сложа само една снимка от стаята на Добата засега:)

:)))))

2007.11.26 - Ден 87 - :)

2007-11-26T01:58:00.000-08:00

Здравейте:)

Тази седмица определено имам какво да разкажа защото реално имаше само три дни училище което означава че останалите четири бяха смислени:) Ще видим до колко ще ми се пише защото 5-6am в неделя не е много оферта човек да отделя от времето за сън.

Понеделник, вторник и сряда бяха ооооотратителни. За тях не ми се говори...

На края на предния пост ви споменах за празника който имат тук от четвъртък до неделя - thanksgiving. Също споменах как ще го пропусна, ще си остана в общежитието, никъде няма да ходя и нищо няма да правя освен учене за да наваксам с домашните (добре де, може тогава да не го написах така обаче имах тази амбиция...) Та в този ред на мисли като едно амбициозно-отговорно-мислещо-само-за-домашни момче сряда следобед тръгнах с една приятелка към нейната къща по случай thanksgiving. Винаги когато дойде момент за свободно време и нещо интересно което може да се прави, защото това изглеждаше интересно а и беше, съм поставен пред особено неприятна дилема. Както предполагам сте разбрали винаги избирам ученето...

Та, градчето се казваше Marlborough на около час с кола от Бостън. Точно такъв тип не особено големи градове (30,000 души) на разстояние около или по-малко час от някой голям град са доста популярни за живеене и след като видях мястото започнах да разбирам защо хората губят повече от час на ден само и само да живеят там.

Първо е много красиво. Аз се усетих да снимам чак като взех да си тръгвам за това снимките не са особено разнообразни и смислени нито показват най-яките неща които видях:) (между другото сложих и снимките от университета в който беше регионала за който ви говорих че беше много готино на външен вид + още някакви безсмислени снимки...:)

В момента в който се излезе от магистрала се тръгва по едни супер приятни пътчета които вървят из разни гори а както сега е и есента и на моменти има някои хълм от където се вижда или река примерно картинката е... тихо малко:) Тъй като мястото е на известно разстояние от голям град къщите (и май всичко) е по-евтино което позволява на хората да имат доста повече място за живеене и големи дворове. Къщите са разредени а някои от тях са буквално в гората. Нямаше нищо над 3 етажа - това води до някак си странно приятното усещане че човек не е в град а това в тези бетонни неща които тук наричат градове е много приятно. Въпреки че Кеймбич и Бостън са много, ама много зелени в сравнение с останалите гъст населени места дори аз се накефих на разликата и на усещането за малък град а аз не се кефя на такива неща. Площта на самия град е голяма защото е доста пръснато и също така всеки трябва да си има кола но алеите и пътищата са спокойни, улиците чисти а и природата си я имаше... Като чета какво пиша ми става странно защото за мен спокойствие до скоро не беше приятна дума но от едно време насам нямам нищо напротив спокойствието...:)

Семейството при което бях беше голямо (три момичета и едно момче + две кучета) и всички бяха много добре настроени към мен. Това е от части защото всяка година си взимат на гости по някоя от различните програми по някой чужденец които да живее с тях. Досега са имали 2*Япония, Германия, Румъния, Бразилия, Франция... (това запомних имаше и още). Много ми беше странно защо му е на някой да си разваля идилията с външен човек и те ми отговориха че се радват когато могат да научат повече за други места и други култури. Аз...това... нееее... го разбирам. Както и да е, приятелите и бяха, доста учудващо за мен, дори още по-дружелюбни. Пф трябваха ми няколко секунди да измисля думата и мисля че не я уцелих съвсем но нищо.

Не знам аз ли ставам по-наивен или хората ми изгледат по-откровени и отворени но в нито един момент не се почувствах като не на място или тъпо въпреки че често си говориха за случки и хора които не познавах - не ми беше скучно и не бях изолиран а точно обратното. Не усетих и онова нещо което обикновено се усеща когато в абсолютно непозната компания някой закара някой друг. Запознах се с много готини хора които знаеха как да си правят весело (по техните стандарти ест, не по моите). Цялостнана идея която предаваше държанието на всички беше че определено по-малкия град е доста по-приятно място отколкото големия град. Някак хората са отворени - например поздравяват се като се видят; като влезеш в магазин отделяш време да говориш с човека зад щанда - неща които в големия град мисля че не са така. Накратко доооста по приятна атмосфера за живеене не само заради мястото ами и заради самите хора.

Самият празник малко ме разочарова но като отделни елементи имаше много хубави неща. Първо това се води семеен празник като това семейство празнуваше малко по по друг начин... за thanksgiving вечерята (четвъртък вечер) бяха 20 човека фамилия + трима дето нямахме нищо общо с тях. Бяха успяла да създадът много хубава атмосфера но това за което най-много се говори от всички свързано с този празник е храната. Thanksgiving има две важни събития:
1) Яде се много и по-много "хубава" (за техните стандарти) храна
2) Пазари се много и по-много защото един вид това е началото на периода в които да се купуват подаръци за Коледа.
Във връзка с второто има едно нешо което се казва black friday. До колкото схванах това е ден според който търговците вярват че успеха им в него определя как ще мине периода около Коледа които хич да не е сигурно и по важен от цялата останала година. Та петъка магазините отварят супер рано 4-5 през нощта и продават с огромни намалея като минимизират от собствените си приходи само и само да продадат повече. В резултат на това консуматорската им нация с реди на опашки за да влиза и да си купува безсмислени неща (но за сметка на това на оферта) от 3-4 сутринта. Конкретното семейство не го прави това и нямах възможност да го видя но и не бях ентусиазиран за подобно нещо.
Относно храната... най-мекото което мога да кажа е че беше ОК. Да, беше по-прясна и по-органична за разлика от столовете тук но моя стандарт е висок:) Мама готви добре:)))

Прибрах се петък на обяд защото Добата ми дойде на гости с някакъв индиец. Докато се шматкаха някъде си, аз, един китаец и един сингапурец реализирахме един наш бизнес план. Даааа, лет'с до бусинесс пеопле. Схемата с която ще станем милионери беше следната:
Тук туристите са голяма напаст. Сериозно, голяма напаст. Почнаха да влизат в общежития (въпреки че трябва карта за влизане) - даже ми разказаха че влизат в общи бани да снимат, спират ни за да се снимаме, да им говорим... Има случаи в час, вратата се отваря, човека снима с фотоапарат и излиза. Не искам да звуча като човек какъвто не съм но вярвайте ми това е супер досадно, чувствам се като на пазар понякога. Има една като легенда (не знам колко е вярно) дето няква сложила в някакъв град една маса и два стола и написала "Разговор със студент от Harvard $1 - 1 мин". Просто нямаше как да не го пробваме...

Двамата ми бизнес партньори малко се притесняха от това че нарушаваме доста от правилата на университета (бяха разучили) и се опитваха да ги намалят до по-малко от десет а аз естествено исках да нарушим колкото се може повече точки. В резултат на това нямахме надпис на който пише че сме студенти на университета и по-лошо нямахме право да пишем цена. Първото се преживява защото се подразбира а за второто измислихме че ще сложим кутия на която ще пише tips. С пълен оптимизъм "взехме на заем" няколко стола и една маса от мазата на общежитието и се пльоснахме в Yard-а (като естествено имахме нещо за четене в случай че някой от служителите на унито ни пита какво правим - учим). След първите 15 минути успеха ни беше умопомрачаващ. Имахме цял един човек които зададе въпрос - "Колко е часа?". Решихме че нещо не е наред и като малка и добре организирана фирма бързо променихме подхода си към пазара - т.е. махнахме кутията за бакшиши в резултат на което хората започнаха да се спират и да питат по смислени неща от "като много знаете, кои са официалните езици в Швейцария".

Заля вълна амбициозни жълтури. Най-много ни занимаваха китайски семейства (очевидно емигранти първо поколение, родителите не говорят добър английски, децата в американски гимназии родени на през 2 години). Общия шаблон на въпросите беше: "Синът/Дъщеря ми ще учи тук след две/три/пет/десет години, както е най-важното за да го/я приемат и как да увеличим шансовете за това"... Пффффф, както знаете съм супер добър в това да говоря глупости за неща от които нямам никаква представа така че направо бях уникално изобретателен... Някой ден някой от отдела за прием на студенти много ще се смее и причината ще съм аз...:)

В един момент имаше тълпа около нас но решихме да работим за имич в конкретния ден а не за пари. Те милионите ще дойдат с времето - в този ден се рекламирахме:) Беше меко казано студено за това след три часа реклама отидохме да се размразим като се почерпихме с приходите от деня... т.е. похарчихме парите които ние сами бяхме сложили в кутията за да се сетят хората че там се слагат пари.

На следващия ден към обяд ми дойдоха на гости приятели от Рамапо. Като се замисля кой чете този блог ще кажа двете имена от групата от към 10-15 човека с най-голям шанс някои да ги познава - Мишо (от Г клас) и Жасмина (да, същото момиче от което тръгна пост-а с онази уникална чалга за огнебореца):). Доста се изложих защото на въпрос от рода на "заведи ни да видим нещо интересно", "къде е бизнес училището" или "онази голямата сграда в средата (която очевидно е специална за нещо) какво е" нямах никаква идея какво да кажа. Не взимам много присърце това място тук като цяло така че с помощта на малко интернет и Добата които знаеше повече от мен разгледахме наоколо. Ходихме и до центъра на Бостън където също се очакваше да имам представа поне как се стига но аз и това не знаех... Не беше нещо особено като център с изключение на високите сгради. Докато се разхождахме взехме че стигнахме китайския квартал който вече беше по-интересен от гледна точка на китайските магазини и безброй многото китайски ресторанти...

Останахме в хотела в които беше отседнала цялата група която беше дошла на разходка. Вечерта мина с Български привкус и периодични благодарности към дядо за хубавата му ракия:) Не ми се пишат подробности но ме болият мускулите на лицето от смях... заради Мишо... честно, скоро не бях се смял така...:) Рано сутринта преди да си заминат ходихме да разгледаме Бостанския аквариум - малко културна дейност в контраст с вечерта, беше по-интересно от всеки аквариум който бях виждал но това не променя факта че беше... аквариум...

Определено изкарах много добре и в известен смисъл си починах от липсата на "културни" събирания което естествено не е почивка в истинския смисъл на думата за това проспах останалата част от неделята.

На кратко почивните дни минаха много ползотворно в учебен план... Наваксах с мAтеряла в училище, написах всички домашни и научих за всички периодични изпити следващата седмица. Даже успях да напиша едно огромно есе за вторник.. Дааа, всичко мина по план;) Въобще толкова много свободно време ще имам следващата седмица че няма да знам какво да го правя:)

Не бях наистина подробен и заложих повече на действията отколкото на конкретни неща защото стана доста късно (рано). Питайте ме ако искате да доразкажа за нещо:)

До следващия път;)

--Веско

ПС. Нямам сминки от виждането с хората от Рамапо, като ми пратят ще сложа.

2007.11.18 - Ден 79 - :)

2007-11-18T00:48:00.000-08:00

Здравейте:)

Аз ако трябва да съм честен от доста време не стачкувам но пък за сметка на това свободното ми време взе да стачкува. Днес обаче не мога просто да заспя. Дори не се чувствам уморен защото спах 16 часа вчера и сигурно до сряда няма да мога да заспя защото толкова много сън като сбор не успях да събера цялата минала седмица май...

Накратко, миналата събота и неделя отпаднахме на регионалите => няма финали за мен :( (тази година:), много домашни и много интересни неща които ми се случват но естествено забравям...:)

Искам да отбележа един супер интересен "феномен". Посещението на блога ми се качи двойно след като спрях да пиша а прекараното време на сайта се увеличи три пъти. Хора, знам че пиша глупости но може ли да сте толкова жестоки. По директен намек от този не мога да си представя:) От анкетата съм доволен:) Не и от резултата но ме радва че поне има няколко човека които според мен са на прав път:)

Ще започна с интересен феномен които наблюдавам от една седмица. Нали знаете на facebook как има нещо като news feed дето отразява какво правят хората. Пф, от повече от седмица всеки ден някои се разделя или се събира с някои. Това е последната стъпка от "еволюцията" която наблюдавам тук. Първия месец голям ентусиазъм. Аху-иху, напиване през вечер (че някой всяка вечер) много партита... като пуснати от затвора бяха хората тук. Мина първия месец, училището стана сериозно и се чува само "блааа мноо домашни, блааа мнооо тестове". Мина първата вълна от изпити по време на семестъра, една идея по спокойно стана (това преди около 2-3 седмици) и почнаха тука всички да мрънкат "искам вкъщи", "защо дойдох тук, трябваше да отида където отидоха приятелите ми", "защо не отидох при приятеля/приятелката си в град/университет X"... остана малко свободна време дето да се замислят и усетиха че нещо не се кефят. Сега имаше кратка ваканция преди 10 дни, прибраха си се по домовете, видяха че не е същото като се събират вече и почно едно разделяне/събиране... мани бегай. Почнаха и да се поопознават повече и facebook-а ми само гледам разни сърчица. Сега наближава втората вълна изпити и очаквам да почна да видя как сърчицата се разделят. В това отношение не мога да си представя по отвратителна среда. Нали знаете как гледаме от време на време в някой иначе не толкова тъпи американски филми как коментират или как си обясняват какво ли не за хора с които се предполага да са близки, е, вярно е. Като отида на тренировка по водна топка от време на време и като слушам в съблекалнята (а аз даже не разбирам всичко още) се едно не съм бил на тренировка а на среща с 3-4 момичета едновременно - знам от колко ще се напият, какво да кажа за да вляза в стаята им... и ако знам тези неща наистина схеми стават. Единия обяснява на другия и след седмица-две. Обаче като правило едни и същи реплики не минават повече от три-четири пъти, провериха го.

Като заговорих за момчетата от водната топка трябва да отбележа нещо много интересно което забелязвам а именно че спортистите тук са много свестни. Не казвам че с това си отношение към по красивата част от света правят добро впечатление но нали знаете: не е виновен този дето яде баницата а този дето му я дава. Много земни хора си всички, тук отборния дух е на ниво което аз лично не съм виждал на друго място. Мога да кажа че под съотборник се разбира това на което ние в България наричаме истински приятел. Такива отношения не са толкова често срещани. Хората са много по не задълбочени един към друг в нормалната среда в сравнение с нас. И за разлика от много останали хора, тези които са дошли тук заради спорта не са надути... аз си мислех че съм надут но ми смениха стандартите:) Да знаете тренирам усилено в тази област да не може да се говори с мен...

Като съм на темата за водната топка измислих как най-добре да обясня какво е за мен учебната година до момента - това е като да плува човек 10 по 100 метра на една минута и десет секунди. Т.е. на всяка една минута трябва да се тръгва за следващото 100 метра или с други думи колкото по-бавно плува човек толкова по-малко почива. А ако пристигнеш след времето за тръгване на следващото 100 трябва да тръгнеш веднага и наказанието е 50 метра делфин след края на 10-те. 100 метра е като една седмица а 50-те метра са като загубата на оценката. (тук го плуват това между другото... аз плувах 500 метра делфин накрая...). Ето например тази седмица за първи път просто не успях да свърша всичко. Реално четвъртък срещу петък не спя защото има две домашни за петак. От едно време на сам сряда срещи четвъртък също взе да намалява откъм време за сън но тази седмица не успях дори да започна домашното по компютри. По тази схема петък вечер като легна и ако нямам ангажимент или не ме събуди някои мога и неделя да се събудя. Но то е измислено, предаваш с 2 дни закъснение и губиш 20% от оценката на домашното. Имаме право 3 пъти да го правим това. Проблема обаче се сещате къде е. Че колкото време прекарам на това толкова по трудна става пък следващата седмица защото я започвам с закъснение. Нооо аз естествено съм хитър;) При нас идва уникаааално смисления празник наречен thanks giving. Тази седмица имаме по малки домашни за да могат амерканчетата да се приберат вкъщи а за мен остава... наваксване откъм домашнооо, дааа. Юхуу супер направо. Може и да приема някоя от поканите които получих от разни приятели за "празника". Разбра от другите българи тук че това било голям жест, но май ще пропусна тази година. Имахме и готин план да отскочим до един съседен университет при едни българи които живеели в къща но ако продължавам да се закопавам с ненаправени и непредадени неща може и наистина никъде да не отида. Ееееей сега се сетих че и есе имам дапиша. Оф
Оф

Ми, как да ви кажа хора, толкова от мен за тази вечер:)

-Веско

2007.11.5 - Ден 66 - Стачкувам

2007-11-04T22:30:00.000-08:00

Здравейте,

Днес няма да пиша защото обявявам безсрочна стачка. Причината:

Виждам статистиката за уникалните посещенията и не разбирам защо буквално никой не си прави труда да цъкне поне анкетата. ОК, не ви се коментира - нямате време, но едно цъкане отстрани не отнема толкова много...

Предполагам ще сте "ужасно" потресени от това да не четете простотиите ми така че за тези който не могат да живеят без дневна порция глупости: http://milo0.blogspot.com/

--Веско

2007.10.28 - Ден 58 - МцЛарен

2007-10-27T19:40:00.001-07:00

Здравейте:)

Мисля че вече е очеизвадно че преминах на седмични пост-ове. От една страна това гледам да не се губи от съдържание като си записвам някакви по интересни неща но от друга страна съм толкова непоследователен в нещата които правя че от няколко седмици този списък с интересни работи си стой и аз коментирам само глупости. За ваше съжаление това не значи че няма да има глупости този път. Ще гледам да ги сведа до минимум.

Ето първата глуост - МцЛарен:), ето я втората - Хамилтон, и третата - Алонсо:) След като изчерпахме глупостите да минем на по сериозни теми от смешниците които изредих...
Специално си бях запазил някъде линковете със смешни изказвания от страна на МцЛарен (много яко звучи на Български), злобни от страна на Алонсо и инфантилни от страна на Хамилтън но защо да се дразня се замислих в един момент? Има ли смисъл да си губя времето с това да правя живота на и без това наказани от съдбата фенове като Пешо които и без това симпатизират на клоуните от Левски? Попитах себе си, "аз човек които се присмива на другите когато губят ли съм?" и отговора беше "Да!".

Нека да започнем с МцЛарен. Който се е решил да прочете този абзац след първото изречение знае за какво говоря за това ще мина на интересните неща. Първо изказване че "разследвали какво е станало за скоростната кутия" - смешка 1 - Пълна лъжа. След като Хамилтон си призна че е сбъркал - смешка 2 - те продължиха да са уникално смешни - смешка 3. Но това дори не е най-забавното... след като ФИА не наказа BMW и Williams, МцЛарен (всеки път като го пиша го произнасям и ми е много забавно) обжалваха с уникалния пред текст - смешка 4. Какво повече да кажа:)... МцЛарен...

Може да съм злобен но от мен да мине за Алонсо и Хамилтон няма да пиша... ееей току що измислих нова псувня - казва се на някои който е невъзможно смешен и в същото време отрича да е такъв, че си и вярва. Псувнята е - "МцЛарен"... Та, Алонсо и Хамилтон са МцЛарън-и:) (произнася се МъцЛарън с ударение на "ц"-то ;)

След като дори намери време да обогатя родния си език на които аз самия не мога да пиша ще разкажа колко яко си изкарах миналата събота и неделя. След като както ви разказах за уникално добро представяне и невероятна класа с която класирахме за регионалите на ACM-а мога да приложа и снимков мътерял:

Това е доста приятния кампус на колежа в който се състезавахме. Малко по назад има снимки от самия град който определено не беше приятен както казах. Видях доста грозно оформен бетон под формата на какво ли не по пътя до Спрингфилд но беше тумно и нямаше как да го снимам за да ви разкажа...

Клипче от пътуването

Оф, копирах грешния линк, всъщност исках да сложа това...

Съотборниците ми:) Конкретно в моя отбор са жълтия и брадясалия. Отне ми толкова много време докато разкарам всички екзалтирани момичета от колежа които ни бяха наобиколили и накрая даже не се подредиха за снимки... странни хора. Но да не ги обиждаме съдбата ги е наказала да бъдат състезатели по информатика. Ей днес съм много доволен от себе си. Изключително снизходителен съм към неща на който обичам да се присмивам. Да се върна на снимките... Така, тук окрих че нямам повече снимки от самото събитие което е жалко. Исках да снимам как по време на състезанието на караха да ядем - досега никога не са ме карали да ям докато решавам. Също съм много учуден че не съм снимал награждаването (раздаването на тениски) както и изпращането.

Беше трогателно... толкова много фенки на информатиката буквално не искаха да пуснат най-добрите отбори, естествено че и нашия отбор в това число, да си тръгнем... молиха ни да останат в колежа да се напием... но като истински информатици другите тръгнаха и оставиха зад себе си десетки разбити сърца... страдащи по шума тракащи клавиатури и разговори за задачи. Аз естествено останах - доста умело се изплъзнах на съотборниците си и ръководителите и тъкмо когато си мислех че съм успял, ръководителя на MIT ме намери и след като вече беше получил обаждане от моя ръководител ме взе с тях на обратно...Ето тук заедно с Рости и Митака ни сложиха най-отзад като черните овце, единия дезертирал другите двама дисквалифицирани;)

Искам да уточня няколко неща. Не се заблуждавайте от това че не видяхте да съм снимал други отбори. Това не означава че сме станали трети от три отбора. Имаше цели четири отбора...:) Шегувам се разбира се, ето линк с класирането:
Пълно класиране

Ей, пак не уцелих какво да копирам...тцтцтц голям съм МцЛарен...

Както и да е стига за състезанието. Да се върнем на часовете преди голямата победа. Ще сложа само снимките без коментар защото съм почти убеден че нямам речниковия капацитет да изразя какво е човек да яде шпеков салам, луканка, сирене и лютеница тук...

(моя сандвич беше малко по-малък...)

Мамо, направи нещо по въпроса и аз да имам шпеков салам. За разлика от България, тук още не съм изпълнил нито едно от трите неща които ме правят студент:
1) Да съм третия в студентска тройка
2) Да получа колет с храна и/или буркани + ракия като опция
3) Да ме скъсат на изпит...
(за който не знае, студентска тройка е когато съквартиранта прави биологически изследвания с някой от противоположния пол а третия трябва да се прави че спи за да им развали експериментите...)

Следващия петък ще ходим до някакъв Руски магазин където ще имат лютеница и ще се опитаме да си вземем няколко кашона защото и цената ще е на оферта.

Беше изключително готино да гледам формула в компанията на няколко МцЛарен-а. Всъщност само аз бях за Ферари, Митака беше против Хамилтън за Алонсо... Не можах да се израдвам като хората защото ми беше много тъжно за останалите... хахахахахааа:) Това вече е след като се успокоих и дойде китайската храна:

После седмицата продължи нормално... Ако имам желание накрая ще разкажа за домашните, изпитите и малко за системата. Чакайте! Знам че за това четете блог и сега ще скролнете надолу за да намерите интересните неща но почакайте още малко:) Имам само още да разкажа за именния ден който празнувахме вчера, или то май беше оняден... както и да е прекарах си много добре. Даже като се прибрах открих че освен 2-3-те снимки който аз бях направил някой си беше снимал на воля...:) Накрая след като си заминаха всички реших да направя няколко фимлчета но сега като гледам резултата... по добре да не бях пробвал:) С наистина единични изключения, буквално, всички бяхме българи от къде ли не. Имаше една група от 4-5 момчета който бяха от "американските" Българи. Т.е. карали гимназия в америка. Много свестени момчета наистина но по начина по който се държаха или реагираха на чалга примерно беше видно че са живели в америка. И това не е съвсем вярно защото пък Юлия примерно, момичето което живее в Българския апартамент, има я на няколко снимки пред компютрите, си чалгари много по български... Готино беше, но може и по-добре да е... Извода според мен, не само от тази случка, е че всеки се променя до толкова да колкото той самия позволи. Ако човек е бил мишка в България ще се промени много тук, ако не е бил тогава той ще промени тези около него... А къде съм аз между тези две крайности... не знам вие кажате ще ми е интересно да чуя. Може и анекета да сложа...

Съжелявам но отново нямате късмет. Стигнах до момента в който да пища за нещо по академично ориентирано но ми изчезна желаниео да пиша за това толкова от мен за днес.

--Веско

2007.9.20 - Ден 48

2007-10-20T20:13:00.000-07:00

Здравейтеееее:)

Ето го поредния пост:) Този ще е странен, още по-объркан от предните но за сметка на това ще е изключително безинтересен. Нека да започна с местоположението си:) Лежа си на огромното легло в една хотелска стая в изключително известното американско градче наречено Спрингфилд. Моя милост успя да се пребори в невиждана конкуренция с още 5 човека за мизерните 6 места в отбора по програмиране и ето ме тук:) На първото ни състезание. Юхуууу състезания отново! Е, вярно че няма да се напием, не сме заобиколени от тълпи от екзалтирани тинейджърки, както в България, и не сме в някое гадно общежитие, което правеше преживяването доста колоритно, но за сметка на това... мислих 5 минути и не измислих нищо положително да сложа тук. За първи път излизам от инкубатора, както Пешо настоява да го наричам, и се сблъсквам с истинската америкааа. Даааа, цели 10 минути вървяхме от гарата до хотела и мога да кажа че, както за всичко друго, имам мнение по въпроса и сега си мислите че ще излея десет пасажа с впечатления за буболечките по улицата и паркираните коли? Но аз няма да направя това, защото точно това очаквате... както казах този пост ще е безинтересен, а аз винаги държа на думата си.

Естествено ще пиша каквото ми дойде на ум и ще оставя вродените ми качества на творец да подредят идеите. Последните седмици бяха ужасно приятни. Скъсах се това да не правя нищо и да си почивам. Нямам домашни а лекциите вървят в много леко приятно темпо в което имаме възможно да вникнем в дълбочина в мътеряла. Ходих на няколко купона и си прекарах феноменално яко. Въобще живея си супер добре, започвам наистина да се чудя какво толкова се оплакват хората в тази държава, карали ги били да учат по много и да спят по 4 часа - глупости!

Това не е най-хубавото. Запознавам се още по-яки и по-яки хора. Даже мисля че намерих най-близките си приятели само трябва лично да ги срещна - http://www.youtube.com/harvardhooligan. Страхотни момчета които са на моето интелектуално извисено ниво и мисля че много добре ще си паснем.

Имам само един, единствен проблем. Сериозен. Искам да се извиня на всички които са вярвали в мен - не издържах, предадох се. Откровено минах на хамбургери. Отдадох се на изключителното разнообразие което ни се предоставя от хлебчета за хамбургери, меса за хамбургери, сосове за хамбургери и всичко друго което се слага в този религиозен за тази страна продукт.

Оп, китайската храна дойде. Съжалявам че ще трябва да прекъсна увлекателния си пост но е 23:30 а не съм ял от цели 4 часа. Изморих се доста в автобуса докато идвах насам. Утре ще добавя към този пост разказа си за състезателния ден. Очертава се много оспорвано състезание от което ще се определи кои отбори ще отидат на регионалното университетско състезание което е само една стъпка под финалите които са в Канада тази година. Висх ме луцк.

Както ви обещах - нищо ново около мен, просто поредния пост. Ако, вдругиден, Райконен стане шампион обещавам да отделя специално един следобед на това да опиша колко са смешни McLaren, колко е тъп Хамилтон и колко е злобен Алонсо:)

***

Вече пристигнахме в колежа където ще се състезаваме. Много по-различно е от града в който бяхме. Града е супер типичен (поне това което аз си представям), големи празни улици, доста странно изглеждащи магазинчета с яки надписи като “King Nails” (магазин за правене на маникюр), позанимарени сгради, въобще личи си че е малък град. Доста неприятно излъчване има цялото нещо но колежа е наистина много приятен. Казва се Western New England College и честно казано ми е интересно като имам интернет да видя къде се намира в класациите. Контраста с града е наистина голям. Минахме през типичните алеи с наредени американски къщи и спрени пикапи пред тях. Не знам как да ви обясня обаче това вече е неприятно място дори да стои човек. Много бетон, неподдържани сгради, ръждясали коли, супер безвкусни комбинации за каквото и да е. Колежа както казах е пълен контраст. Зеленина, много хубави дървени сгради, чистота... Странно е някак си.

Самото състезание е направо мечта. Седнахме да ядем гадната закуска сега, всички се гледат лошо един друг, организаторите са неорганизирани всичко е както трябва! Съодборниците ми (два отбора сме) са някакви странно притеснени, ще каже човек че нещо важно правим. Хаха, най-якото е че Рости и Митака са в отбора на MIT и на воля можем да си горовим глупости на български без да ни разбира никой

***

Това го пиша вече от апартамента в MIT. Състезанието мина, класирахме се много на ръба. Знам че на много хора ще им е ужасно безинтересно да разкажа в подробности за състезанието за това аз ще го направя. Определено много добре се представихме като отбор. Завършихме на трето, реално четвърто място, защото дисквалифицираха отбора на Рости които бяха втори. Няма да казвам защо но само ще кажа че Митака сериозно се изкачи в ранг листата ми с най-големи простотии, досега не бях чувал да дисквалифицират отбор на състезание по информатика заради непристойно поведение (в случая мили думи към журито). Добре че първите три отбора отиват. Това не значи че отиваме на мястото на Митко и Рости, отбора с които те се бориха беше другия отбор на MIT който реши всичките 7 задачи за три часа и половина. Ние влязохме в страхотен ритъм с момчетата от моя отбор. Направо къртихме яко... След първите 20 минути бяхме първи, това е истина, и след това вървяхме рамо до рамо с най-добрите но в един момент нещо изгубихме ритъм. Все пак показахме класа и на четвъртия час решихме още една задача. Завършихме състезанието в шампионски стил с няколко грешни опита и краен резултат от цели две задачи! Ето на това викам аз класа, да решиш точно толкова колкото ти трябва. На регионала ще ги изкъртим уверен съм, дано пак да се сработим добре като този път...

После ми викат че в моя университет нямало програмисти. Ето, показахме не само че сме програмисти ами и че сме от класа! Даже в един момент успях да убедя журито че една от задачите им е грешна. След като я обявиха за грешна след половин час се върнаха и обявиха че е вярна. Определено съм много доволен от преживяването. Открих че металните кутийка на кока кола и спрайт са направени от различен метал както и че сърбите разбират 1 към 1 български псувни. След като извършихме културен обмен се върнах при отбора си които обаче в устрема си към първите места нямаше нужда от моята помощ. Успях да седна на компютъра за около 15 минути и той заби два пъти. Приех това като знак от съдбата и до края на състезанието само ядох и правих другото нещо което правя много добре – давах акъл.

На връщане се прибрах с отбора на MIT които за разлика от нашия отбор беше с микробус и пътува поне 2 часа по-малко. По пътя наблегнахме на екзистенциалните проблеми и липсата на решения за екзистенциалните проблеми в тази конкретна държава. Все пак деня завърши наистина положилтено. Част от вечерята (в моя случай две хапки) се състоеше освен от стандартния сандвич и от лютеница, сирене и шпеков салам:))) Ето на това му викам аз хубава вечеря... Тук в апартамента си купиха прожектор преди няколко седмици (за да гледат научно популярни филми на стената) и сега са си пуснали един български филм но аз реших да се... (не знам думата, смехуркам) в блога си и да си лягам. В някой от следващите дни обещавам по сериозен пост:)

--Веско

2007.10.11 - Ден 41

2007-10-10T21:24:00.000-07:00

Ако в петък вечерта съм жив ви обещавам голям пост... тази вечер, утре, утре вечер, вдругиден е... пф:)

--Веско

PS. Поста го очаквайте най-рано неделя сутрин когато ще съм се наспал, ако хипотетично съм оцелял...

2007.10.9 - Ден 39 - No comment

2007-10-09T00:26:00.000-07:00

Имам само 1 нещо да кажа:
Евала Жасмина:)

--Веско

PS. Хахахаа Пешо (Младенов) можеш да го приемеш като много личен поздрав {} хахахаа не не...

2007.10.9 - Ден 39

2007-10-04T07:17:00.000-07:00

Здравейте,

Както се досещате свободното ми време продължава да намалява и най-лошото е че не му се вижда края. От няколко дни живея заедно със един учебник по математика, ядем заедно, спим заедно, говорим си... въобще много време заминава покрай него. А това домашното по математика... не ми се говори направо. Общо взето графика ми е следния. Сряда се предава домашното по математика, това прави днескашната и утрешната вечер меко казано безсънни. Петък е срока за домашните по икономика и компютри но аз съм хитър и вече правя компютрите в събота за това четвъртък сутрин се наспивам но пък четвъртък вечер е обречен на икономиката. Събота и неделя започвам с домашното по математика а общо взето цялата неделя отделям на отвратително многото чете и писане по writing които се върши за вторник. Нямаше да ви казвам това ако то не носи нещо хубаво а именно това че времето минава сравнително бързо. Днес много се учудих когато на блога си написах датата 9... кога стана девети въобще не усетих. До вчера беше септември... днес октомври, Нооооо така е, когато човек се отдаде изцяло на науката (както съм направил аз, не се смейте)времето лети ли лети. Айде няма да се правя повече на тъп че и без това нямам много време да пиша чака ме дълга математическа вечер.

Днес бях на така нареченото "proof party"... юхуууууу прооф пеопле! Това ще рече че има една система по която може да се правят точки като се разказват доказателства на всичко което сме минали досега обаче аз бях там само да слушам щото нищо не мога да доказвам. Тук мислех да вкарам някоя от зубърските шеги които научих но сериозно спирам с глупостите.

Сега сериозно вече. Искам да разкажа за нещо много интересно което ми прави впечатление а именно новините тук, в България и сравнението между тях. Много често ми остават дребни интервали от време и чета доста focus и подобните сайтове за новини. Също така се зачетох напоследък докато ям примерно в американски вестници и сайтове. Започвам да разбирам защо американците не ги интересува останалия сват. Ами то и аз да бях американец нямаше да ме интересува останалия свят освен естествено от къде идва петрола. Понятие като международна новина тук няма и досега нито една новина която съм прочел от български сайт като международна не съм я прочел тук. Държавата си е затворена и всичко нужно за да си функционира го имат, без петрол но и това не е непълно вярно. Никой не говори че долара пада, а още по малко го интересува какво става в Европа. От време на време ще има нещо около Китай като новини но това е максимума. Даже спортните новини нямат засечки с нашите. Все едно това не е същата планета на която живеем. Не знам, колкото повече време минава и все повече разлики виждам. Определено искам да подкрепя всеки които някога си е мислел да дойде на бригада или нещо подобно. Това трябва да се види със всичките му гадости които аз не виждам. Като цяло темата за ходене в друга държава за фиксиран период от време (три месеца бригада, или една година учене или де да знам...) много твърдо я подкрепям но това е много дълго за да изразя позицията си сега. Не говоря за екскурзия, говоря човек да учи, живее малко или да работи. Мразя да звуча като че знам добре нещо но повярвайте ми няма варянт да съжалявате. Само печелите повече за себе си като начин на мислене и възприемане на нещата.

Надявах се да става повече диалог из коментарите но явно няма как да стане. Кажете ми поне накратко как я карате:)

Това е от мен за днес. Не знам кога ще е следващия път има много да се учи идват и изпитите. Но пък нали за това съм тук:) Няма какво да ме разсейва, освен учебника по математика...

--Веско

2007.10.2 - Ден 32

2007-10-02T17:20:00.000-07:00

Хехеее, че забавно. За днес нямам какво много да разкажа но в момента съм на някакво събиране на клубовете в университета и ме сложиха тука да гласувам. Вдигам едно листче с надпис "Bulgarian Club" от време на време като зададат въпрос. Всички фондове гласуват за бюджета на всички останали след като се направи презентация. Мн яко. Измислих си система. Един път ще вдигам за "пълно финансиране", два пъти за "частично" и един път за "без финансиране". Тъй като са много клубовете, хахахаа пак вдигахме листчетата. Много е забавно това. Личи че почти всички сме поставени лица. Президента на клуба ми каза "гледай другите какво правят". Само дето всички се гледаме тука и някой като тръгне да гласува "за" и другите гласуват. Та, тъй като са много клубовете сме се разделили всеки от freshmen-ите да стой по час и половина а когато трябва да се представя България, което е било вчера, е бил президента който е трети курс. Много точен... Митко се казва (да Свет познаваш го:). Брей тоз румънец дето представя сега много пари иска... да докара някакъв професор, Дракула парти... май няма да гласувам да му дадем пари... хахаха:) Мн забавно. Ето пак гласувахме, хехе, вдигни, свали... :) Аве тука всички искат пари за храна, да взема да си направя клуб F1 - за хора гледащи F1. Етоо това е добра стратегия. Клуб на скандинавските студенти излезе скандинавка:) Така се прави... етооо дадохме и пари за всичко което искаше макар че едното не го разбрахме много какво ще е... Пфу, двама индийци... тия ще гласувам да не им даваме пари не ми харесват. Иха това всъщност е интересно. Айде няма да ви занимавам с всеки който иска пари. Ще отбележа само интересните:)

Мале как съм пропуснал че има пица... Добре че донесоха още за второто полувреме на гласуването. Заболя ме ръката...

Този пост вярно безсмислен се получи...

--Веско

2007.10.1 - Ден 31

2007-10-01T22:35:00.001-07:00

Здравейте,

Днес поста ще е на малко нестандартна тематика. Имах възможност заради една идея по леката си програма да прекарам известно време с хора а не само с книги и се заприказвахме на доста интересни теми. Хората с които живея, нямам предвид само съквартирантите защото на практика цялата ни проктор група живеем заедно, са много отворени и днес се почувствах достатъчно комфортно в сравнително малка група да изразя мнение на теми като религия и педерастия.

Бях наистина учуден от начина по който другите приеха мнението ми. Имаше хора които мислеха като мен, други които не бяха на това мнение но общото нещо беше че изненадващо всички, поне така звучаха, бяха честни. Нещо което не се среща принципно тук още по малко на такива теми. Успях да разбера доста за мисленето им относно тези въпроси. Доволен съм че попаднах на отворени хора. Обясниха ми още от нещата по които се различават гейовете да кажем. Проктора ми също се оказа че е гей, даже живее с партньора си, нещо което аз не бях разбрал а той не един път го бил показал. Май съм попаднал на доста рядко срещано множество от различни и хора които на всичкото отгоре са свестни.

Днес реших да потърся имената им малко из интернет и където успях да намеря нещо намерих много интересни неща... някой който е бил модел но е прекарал една година строейки училище в Гана, друг който се преборил с левкемия но не е изостанал по никакъв начин въпреки че не е било много ясно какво ще стане, трети който е супер титолован в биологията знае латински че и пее, четвърти прекарал една година в Япония преподавайки английски на малки деца и в същото време успял да покрие 12 AP (advanced placements, като матури но се искат знания над училищните)... и определено за никой от тях не мога да кажа че има даже нещо дребничко което да напомня че са такива хора. Не са жълти а са си даже много нормални отворени и весели. Наистина когато президентката се обърна в началото на годината към нас с "Вие не учите от университета а от хората около вас" си беше права жената. Има, и то не малко, хора които просто не може да ги вкара човек в рамките на нормалното или просто аз поне не разбирам каква мотивация имат да правят определено нещо. Хубаво е че ще имам време да се опитам да разбера каква идея стой зад това да се завреш в Гана примерно...

Определено с новите неща които имам да правя нещата са много по добре. Успявам много по пълно да възприема нещата по другите курсове. Имам какво още да желая от организацията на времето си но и това ще се оправи.

(за КН) Разбрах че много бира е заминала покрай откриването на учебната година. По този случай Наздраве! и от мен:) Дано имате една хубава учебна година:) Програмата на хартия е трудна но на практика няма как да знам. Сега когато навлизаме чак от основите в математиката на нещата успявам да разбера какво беше това което ни го разказваха по линейна алгебра и анализ и какъв му е смисъла. Ако само не ни хвърляха направо в грубата теория ами ни отделяха време да знаем защо ни е това щеше да е толкова по добре. Днес разбрах за поредния пример на някой силен професор който просто се връщам към началото и се опитва да вкара смисъла в главите на студентите.
Пример: http://www.nytimes.com/2007/07/17/science/17conv.html

Ще се опитам да сравня нещата като взема за основа гимназията. Идеята тук е че може малко да знаят но наистина това което го знаят го разбират. Да може да е наистина малко но процеса е последователен в научаването на нещата и се надгражда над разбрани неща. Това може да ви звучи добре но не е най-добрия начин за постигане на голям обем от знания. Нашия подход по скоро е да се блъскат много неща като понякога се пропускат подробности и дълбочина на разбиране което означава по-бързо напредване. Това е подход които има смисъл само ако човек достигне онзи момент накрая в който всичко му се събира и подрежда в главата и той вижда смисъл. Обикновено това става доста късно. Докато дойде това време просто губим смисъла и много хора не стигат до това да вържат всичко или се отказват. А понякога аз мисля че такъв момент така и не идва. Тук този проблем е решен чрез тези AP курсове които на практика са университетски матерял който се предава в училище. Ето това е системата. Може да е малко но да се разбира, който иска повече има свобода. Като стана дума за свобода, в добрите гимназии целия последен клас е напълно изборен... напълно. Средното ниво като цяло е ниско според мен защото са наистина страшно много народ. Освен това повечето силни гимназии са частни и са скъпи. Средното ниво на доход не винаги е достатъчно да покрие цената което е още една пречка. Нека да направим една сметка.

Нещо много интересно. В университета ми има 1500 американци. Ако разделим това на 300 милиона колкото им е населението получаваме 200 000. Това значи че ако в България имаше такъв университет, в него щяха да попадат точно 7000000 / 200000 = 35 човека. Не знам още какво значи тази цифра и как да я тълкувам но ще измисля нещо. По икономика ни карат да мислим над такива неща:)

Това е от мен за днес. Нещо което не съм правил досега е да благодаря на вас, които четете блога ми:) Благодаря наистина. Вече го казах на някой хора но се надявам и аз да има какво да чета от към блогове, ако не скоро то поне след време:) Интересно е, може да не пишете всеки ден и дори седмица но поне да има къде да пишете когато искате. Много е удобно да се следят с RSS така че искам да окуража всеки който има какво да разкаже да пише. Ще мине време и ще се пръснем още повече. Това не е никак лош начин да знаем един за друг или поне тези които не могат да са около вас да знаят за вас. Може да ви се вижда далеч но не е...

Ети и нещо свързано с блоговете и не до там приятни събития напоследък...
http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/asia/article2563937.ece

--Веско

2007.09.30 - Ден 29

2007-09-30T20:23:00.001-07:00

Здравейте,

Не случайно пуснах поста в който да ми пишете въпроси. Започвам по ред. Първа в списъка е Петя.

na men mi e intersno da cheta za organizaciqta v universiteta i samiq proces na obuchenie:)interesno mi e i za vzaimootnosheniqta ti sus sukvartirantite..a i izobshto kakvo stava v obshtejitieto:)))

В дните от началото на учебната година видях много интересни неща и най-вече видях доста разлики с това което аз знам, демек СУ. Общите неща са:
- има преподавател дето обяснява
- има учебници
- има асистенти
Май се изчерпаха общите работи. Не, шегувам се естествено че има още много неща но като цяло настроението е друго. Не казвам по-хубаво а друго. Тук се дават едни домашни дето са е****и домашните... 10 часа на едно домашно не мърдат по каквото и да е. Добре поне че са седмични или максимум по две на седмица освен ако човек на учи език. И то отнемат минимум 10 часа ако се съберем да ги правим заедно, както ние правим. Всъщност това са местата където се среща човек с най-много хора но моя проблем беше че по предметите по които трябваше да хвърля доста труд то беше за да настигна другите така че трябваше да свърша част от нещата сам. Лошото е когато никой не знае как нещо да стане.

Супер забавно беше как след срока за първото домашно по CS 182 което изблъсках абсолютно сам, не знаех тогава че се събират да пишат домашни, ме питаха "ама, ти свършили с цялото домашното?". И аз се усмихнах и казах "да". Носех тениска на общежитието в което живея на гърба на която пише 11 което отговаря на годината в която, чисто хипотетично, ще завърша. Питаха ме "ама ти, ти, ти сериозно ли се freshmen?". Тогава ми обясниха как половината клас го е блъска домашното вечерта преди крайния срок но не са го направили. Следващото домашно едва ли не ме чакаха аз да го направя и мислеха че си правя майтап като им обяснявах че аз lisp виждам за първи път и не знам как да напиша A* на lisp с някаква смахната пирамида. Както и да е задружно и това избутахме. Въобще тук това е начина. Събирате се в някоя библиотека (24 часа са отворени ест) и правите домашно. Иначе няма как. Така срещнах доста свестни хора. Има много хора които разчитат някои друг да им го направи, както съм аз по някои предмети, но така е много, много трудно. Трудно е защото просто обема е толкова голям че не можеш да препишеш всичко и губиш много повече време в това да се опитваш да го препишеш отколкото да седнеш и да го научиш. Мисля че това е начина които са възприели тук да накарат хората да учат - чрез огромни домашни. И като цяло не са свикнали примерно да ти дадат целия лист с решението и ти да го препишеш. Гледат странно (да, вече пробвах).

Това беше за домашните сега за лекциите. Първата разлика е че вместо един път седмично по три часа има три пъти седмично по един час. Освен голямо седмично домашно понякога има и малки от единия за другия път. Няма такова нещо като преписване от дъска. Даже по математика където най-много се пише, принципно, ни раздават разпечатано съдържанието на цялата лекция, подробно, с празни места там където се очаква в някакъв момент да решим някоя задача. Слагаш всичко в една дебела папка и го имаш. Много хубави презентации прави професора по математика. Един много възрастен обаче супер, супер ентусиаст за това което прави. Разказва много яки историйки от време на време и много се шегува с нас.

Mного ми хареса, един път на лекцията започна да разказва за нивото на учениците като цяло в класа. Попита колко човека им е трудно или смятат че може да не вземат предмета. Няколко човека които преценихме че сме слаби си вдигнахме ръцете и той супер ентусиазирано каза "Ееее супер, повече сте от друг път, наистина се радвам. Знаете ли защот се радвам? Защото щом сте избрали този труден клас във вас има нещо вътре което ви движи напред и ви кара да се самопредизвиквате. Щом в този клас сте си позволили да сте на дъното значи определено в някой друг предмет сте феноменални а това значи че виждате математиката по начин по който аз не мога да я вида. Хората с вдигнати ръце искам ви в офиса си поне един път до края на седмицата". Не знаете колко беше прав този човек...

Супер ентусиазиран професор. Намира начин как да не ни е скучно или да ни каже това кога може да ни трябва. Въпреки възрастта си говори с нас винаги на "ти", и ни кара да се събираме заедно да пишем домашни, кара ни да организираме "proof party-та" което ми е много зубърско но интересно като концепция. На такива партита разни хора които са оторизирани да слушат определени доказателства слушат други хора които доказват нещата и така и двамата получават точки. Има и система която проверява дали това се е случило. Казват че понякога се майтапел с учениците и давал нерешими проблеми но досега не го е правил с нас. Също така много ми допада че се опитва като цяло да ни сглоби математиката в главата. Кое къде попада, защо го учим, кога ще ни трябва... много ми допада. Трудно е но това ще го взема...

По другите предмети не са ме впечатлили с нещо "особено". По CS 121 (дискретната математика) дава много хубави примери с които показва приложение на нещата които се учат. Разказва исторически факти свързани с даден резултат или доказателство но не е толкова забавен като математика.

По CS 182 лектора е този който прави изкуствен интелект + икономика и е страшно добър в това. Най-важното е че разказва за нещата които са нови, неща които примерно преди месеци ги е правил или интегрирал в нещо по което работи... Догодина ще отсъства защото ще го правят някакъв там специален професор в университета а той е доста млад.

По writing което е Expos10 този който ми преподава е специализиран в хумористични текстове. Той е постоянно ухилен, много се шегувам в час и ни намира интересни противоречия в твърденията. Много добро настроение създава. При него съм от 9 сутринта три пъти в седмицата което е с 1 час по рано от станалите дни а като се имра предвид че лягам в 2-3 определено ми се спи, две не виждам като отида. Въпреки това успява да ме събуди сутрин.

Още много има което ще се сетя в някакъв момент. Ще пиша като ми дойде:) Стигнахме до учебниците. Ааа забравих да кажа. Всички лекции, упражнение, презентации се качват в интернет за да можем ако сме пропуснали или не сме разбрали да гледаме. Много мейли пишат всички. И професори и асистенти. Всеки курс има сайт, вътре форум. Професора има приемни часове на който понякога ей така произволно може да и извика някой и да го попита как я кара. Попълваме, но рядко, анонимни анкети за определена лекция или лекции върху някакъв дял от матеряла. Осовен това когато избирахме курсовете има една много дебела книга със всички курсове и статистик събрана в края на всеки курс.
http://www.fas.harvard.edu/~cueguide/cueguide07-08/html/Mathematics_23a.html
Освен това всички домашни без математиката в първи курс се пишат на latex. А ако дори в първи курс ги правим на latex получаваме бонус. Няма такова нещо като домашно на хартия... да много време отнема но с времето става почти същото когато се пише на latex а става къде къде по четимо и хубаво. А и който е тръгнал да прави каквото и да е тук - на latex. Досега аз презентация на нещо различно не съм видял. Другото което много се ползва е mathlab и mathematica. Ето това тук ми е голям недостатък. Всички американчета са на "ти" с тия програми и много от тях са много напред и с latex-а. А аз... ами мъчим се какво да правим...

Да се върна на учебниците. Нямам учебник под $120 но иначе ми харесва как са написани. Като за мен са, просто, изчистено, с примерно. Ако не се сещаш нещо дето ти го казват какво е в скоби пише къде са ти го споменали по-рано за да отидеш да го прочетеш пак. Само да има време да ги чете човек.

По процеса на обучение друго не се сещам. Петя, питай конкретно и ще отговарям.

Сега за съквартирантите. Китаеца с него съм наистина само на здравей/чао. Гърка ми допада доста повече. В началото ми идваше подмазвач но сега мисля че той просто си е такъв много отворен. Това го обяснявам с това че е от малък щат, малък град въобще за тази разлика ви говорих. Доста учи но и той се е хванал с не леки курсове. Китайце по леко го дава нещо в началото което ми е странно. Може би просто режимите ни са различни аз не го виждам кога учи. Нещо усещам се го е гепила любовта. Виси в facebook, говори с някакви момичета... въобще, бита карта е вече. Самата стая не е удобна. Добре се чувствам, направих си го да е така но не напълно. Дребни неща ми пречат но добре че библиотеките са много приятни наистина. Има отделени стаички, шумоизолирани с климатици, вътре диванчета... има и големи помщения с диванчета, бюра. Книги колкото иска човек, въобще създадени са условия.

Останалите от моя етаж са само момичета (девет) и с тях се разбирам много добре. Като цяло сме много задружен етаж дори на фона на останалите. Много често правят събирания да гледат някакви сериали примерно и филми. В началото се напиха няколко пъти и ни звъниха с гърка да ни занимават с интересните си истории но ние вече имаме стретегия и сме подготвени. Принципно няма лошо човек да размишлява над живота докато е пил ама да не ме занимават докато спя. Но не е като да са ме изнервили наистина много. Успяваме да ги изгоним. Те пък ни дават храна... въобще не съм недоволен. Супер интересното е как всички са от малки щати. Явно когато са ни нареждали са имали нещо в предвид. Жалко че нямаме много засечки по класове но икномиката я учим на партия. Освен тези хора за които говорих има още 3 момичета и 9 момчета в моята проктор група на долния етаж. И те са сравнително готини хора. В класовете си срещам пълни жомели като хора и то голям процент... а съседите ми стават като цяло. Имаме си маса в стола където сядаме, така примерно дори да отиде човек сам и да не намери с кой иска да стой винаги има някой с който да си поговориш. Днес се организрахме супер бързо гърка имаше рожеден ден, пяхме му песничка, торта. Въобще радвам се на съседите. Само да допълня че тук рака правят разпределенията за класовете на асистентите че по възможност човек да няма засечка с никой друг който познава от входа си примерно или от друг клас.

С хората в моя вход не се познавам много но определено си личи че има и жомели. Скоро се очаква да завършат ремонта на общите помоещения в общежитието и ще има кухня, билярд, тенис на маса, джаги, огромен телевизор... Тогава сигурно повече ще се опознаем защото ще са събираме там. Това е мястото където се събират привечер примерно в другите общежития ей така, за по малко или за по някоя игра. Или просто за 10-15 мин почивка от учене. За съжаление няма много как да има яки купони в самото общежитие но някой път ще измислим нещо в мазите. Там има помещения за свирене на разните инструменти, за пеене, компютри, принтери, машини за коли и глупости (някой са безплатни)... Направо понякога ме е яд като гледам условията тук. Ние в студенстки намирахме как да си правим веселото пък ако имаме такива условия не знам...

Сега да кажа за днескашния ден. Ядох, учих, прах, учих, ядох, учих, пиша. Това беше от мен за днес:)

Сетих се още нещо. Не си мислете пак казвам че всичко е хубаво. Далеч не знам още и една малка част. По принцип тръгвам с положително настроение и е възможно след време това което пиша да го гледам с други очи и да му се дразня. Пирмерно може после да ме дразни че професора ни губи време от часовете с забавни разкажчета. Това е което аз виждам засега. Ще помисля какво ме нерви защото следващия въпрос в списъка е такъв:)

--Веско

2007.09.30 - Bg party???

2007-09-29T22:35:00.000-07:00

Бесен съм. Направо не съм си в кожата. ТОВА ми било българско парти... нямаше колони, имаше един Mac който не четеше дискове и нямаше нито една българска мп3-ка на компютъра. НИТО една... не можех да повярвам. Хората стоят и си... говорят... Издържах точно 5 минути и си закарах външния хард. Отне половин час да отида и да се върна но поне щяхме да слушаме музика. Слагам диска и познайте, тъпия Mac не дава достатъчно ток на usb порта за да се задвижи диска. Добре че пуснах малко слави да се свали. Пускаме си го... и идва някакъв жомелник американец и ни намяла музиката... Тръгва да ми се обяснява... добре че бързо го дръпнаха настрани защото и без това не му бях само аз ядосан. Въобще много съм разочарован. Освен това в 1:30 някой спря музиката която и без това беше тиха (това на Mac колонките нищо не струват) защото тук не можело музика след 1:30?!?!? Wtf се казва на това... И какво правя сега... ами прибирам се и си слушам музичка. Да и пиша колко съм ядосан. Ето, ето на този момент ще си го върна като се прибера... няма да забравя... няма...

Добре че се видяхме кои сме сериозни в това отношение. Има надежда. Може да сме малко но сме силни:)

В MIT така добре си изкарахме и днес така се бях надъхал а то какво. Нямам думи...

Тук искам да кажа нещо на дядо. Дядо велик си:) Ракията е страшна всички много я харесаха:) Едно момче чака пратка след седмица... суджук и ракия. Мамо чу ли какво получават другите:)

--Веско

2007.09.29 - Ден 19 до 28 - Много сериозно стана...

2007-09-29T13:33:00.000-07:00

Здравейте:)

Този пост ще е дълъг настанете се удобно. Имам какво да кажа за тези дни и да обясня защо не го казах през самите дни. Като за начало аз май нещо си обърках номерацията на дните но сега вече е добре. Не е защото някой дни ми се губят, има 1-2 такива и утре сигурно ще е третия ден който ще ми се губи защото днес има Бг парти, а защото взеха да стават много еднакво трудни.

Та да започнем ретроспективно. Леле каква дума, трябва да си преброя сложните думи в блога почнаха много да стават. Та, от последния пост който съм ви писал графика ми стана доста неприятен. Тук ми промениха концепциите за домашни. Не за учене, аз знам много добре какво е да се учи сериозно дълги периоди от време (не се смейте), а за домашни. След като си фиксирах програмата я споделих с мои познати карали някой от курсовете. Намерих само един човек, супер точен, който е завършил тук и е минал през това което аз реших да взимам като freshmen. Ето какво ми каза той за плана ми...

"Zdrasti Vesko,

...

Radvam se che veche imash predstava ot klasovete. Chestno da ti kaja
obache mi se struva che programata, koiato si si napravil e dosta
tejka. Tova e mnooogo rabota, shte se vidish v chudo. Malko hora se
hvashtat da vzimat dva CS klasa i obiknoveno go praviat po-natam. Dva
CS klasa i matematika veche e trudno. Imam priateli, koito go praveha,
no gi vijdah samo kato se subirahme da pishem domashni. CS121, kakto
ti kazah, mi e liubimia CS chas. Ima ejesedmichni domashni, koito sa
osnovnata chast ot ocenkata. Ochakvam da ti otneme pone kum 10 - 15
chasa na sedmica. Math 23 e lek, no seriozen, dai mu i na nego pone
7-10 chasa. CS182 e mnogo priaten, no si ima domashni i proekti za
pravene, koito otnemat vreme. Sloji i za nego 10-15 chasa. Taka
dokarahme kum 40 chasa samo za domashni. Otdelno imash Expos, tam
veche samo ti si znaesh kolko vreme shte ti otnema da si pishesh
esetata.... Ne zabraviai, che 8 chasov raboten den e 40 chasa rabota
na sedmica. Ti veche imash dosta poveche a i triabva da hodish na
chasove i t.n.

...

Taka ili inache -- programata ti e tejka. Preporuchvam ti da pomislish
seriozno dali iskash da se natovarish tolkoz ot samoto nachalo. Aaa,
osven tova dosta neshta na CS182 se pishat na Lisp. Imash li opit s
nego? Toi e malko shashav ezik =]

...

Ne iskam da te obezkurajavam, prosto triabva da znaesh v kakvo se zaburkvash."

"А пфу" викам си аз. "Този човек сигурно е пропуснал да прочете че аз такова... олимпиади, не съм много тъп, едното съм го карал в СУ, ще се справя ест...". Малеееееее колко беше прав Иво (така се казва момчето на което е мейла). Това дето го изкарах тези десетина дни не е за хора. Не всъщност за хора е но за такива тип хора какъвто аз не съм. Да успях да избутам всички домашни първата седмица. Това включваше около петдесет страници математика, автомати и разни доказателства, няколко стотин реда на това нещо наречено Lisp, не искам да му правя комплимент като го нарчиам език за програмиране, супер много четене, най-вече на онова нещо, и няколко есета. Отнеха дори повече време отколкото предвиди Иво. Да бях много доволен от себе си. Супер стабилен график, 5-6 часа сън, никакво губене на време в нищо, висене в библиотеката и става. Неприятно е постоянното бързане за поредното нещо, и това че всеки ден или най-много през ден има краен срок за домашно но е възможно. Колкото повече напредва семестъра толкова по-трудно щеше да става но и графика щеше да е по-подреден, lisp, latex, mathlab и разните там езици и програми нямаше да ми губят толкова време. Въобще точен ритъм, много бързо влязох в час, всичко по график и човек разбира колко му е капацитета. В конкретния случай аз бях близо до тавана на моя.

Да обаче четвъртък вечерта реших че така просто няма да продължава. Може да съм тъп и да избирам трудни курсове но за сметка на това съм мързелив. Не знам надявам се да си кажете мнението но в един момент реших че не е това смисъла на първия семестър. Особено се замислих когато четвъртък вечерта имахме така неречения study break. Един вид проктора на етажа ни кани на някаква яка храна в стаята му да се видим и да си поговорим един с друг. Там всички се обръщаха към мен със следните думи "Вескооооооооо от кога не съм те виждал(а), мнооого се радвам да те видя (не знам що толкоз ми се радват ама те така викат май на всички), как я караш? Какво прави цяла седмица? Защо не дойде с нас когато правихме нещо си X?". И всички бяха прави. Както виждате нямаше постове в блога, хората които ми писаха мейли не получаваха отговори в общия случаи а говоренето по телефона с семейството ми беше в стил "от 3:15 до 3:45"... Когато разказах на българите тук как я карам всичките се усмихваха и казваха "Този момент и така и така ще дойде защо си го докарваш от сега...". За това се замислих сериозно за къде съм тръгнал и въобще трябват ли ми толкова много компютърни курсове. Реалния отговор е че не знам дали ми трябват затова след дълго 5 минутно мислене реших да си върна икономиката и да се придържам към програмата която бях измислил в началото преди да разбера че това CS 182, което реших да махна, не мога да го взема догодина. Готино е че имаме срок в който да сменяме курсове.

Хубаво е чувството че се напредва по мътеряла и че когато си легнеш вечер и се зачудиш "какво смислено свърших днес" имаш какво да си отговориш. Все пак обаче аз не съм китаец. Тези жълти, дребни мишки се наспиват с 4-5 часа, ядът по една шепа, не губят време в говорене с другите а само учат. Всички ще сме жълти един ден ей... много са и са надъхани. Както писах често не знаят защо ама са надъхани. На чиста наука е почти невъзможно физически да се бори човек с тях. Ходят по групи, говорят само за домашни и курсове въобще мафия:) Не всички са такива разбира се но мнозинството са доста безинтересни като личности. Питаш го какво е правил досега с какво се занимава... отговорите супер стандартни. Питаш "ок нещо интересно в твоето училище имаше ли" отговор-а "не", Нямат онова нещо което ги отличава, с което да различиш Ценг от Цанг следващия път като се срещнете... Не знам може и да не съм прав и да съм повлиян от това че не ги различавам много но са мноого малко интересните жълти. Също ми е забавно как се представят някой: "Уанг Донг викай ми Джеф". Жълта история...

Тук започнах да виждам каква е разликата между американците от отделните щати. Определено досега тези от по разредено населените щати са в пъти по свестни хора. Тексас, Вермонт... един човек не съм видял дето да не ми е интересно да говоря с неко. Някак си по дружелюбни са. Сядам да ям на една маса и от другия край на масата се премества едно супер ухилено момиче (безпричинно според мен) и ме заговаря. Водим стандартния разговор до момента в който казвам че съм от България. Изведнъж много се зарадва, чак стана от стола си... пита ме наистина ли и когато очаквах една ли не да ми проговори български разбрах че приятеля и бил българин freshmen от MIT. Ново 20. Почвам да ги въртя в съзнанието си и да се чудя кой успя за 1 седмица да забие това иначе симпатично момиче. В последствие се оказа че просто момчета не познава българите в MIT още и за това не сме се виждали. Ееее добре че се сетих за него тъкмо му звъннах да му кажа за Бг партито тази вечер тук да дойде. Ето, докато писах този пост свърших нещо полезно:) Та ето това примерно е нормалното държание на някой от тексас.. приятелски настроен, отворен, иска да знае за теб и наистина му е интересно. Тези от големите градове са малко по-други хора. Твърди се че най-купонджииския университет в америка е университета в Тексас (това ще го пиша с главна буква нищо че е в америка, поне хората от там са точни). Черните също са свестни. Трудно е да се заговори човек с тях защото се движат помежду си но един път като се заприказвате после те поздравяват като те видят и то не с стандартната усмивка и въпрос "Как я караш?" ами спират. Искат да си говорят с теб. Казват ти "абе тука утре ще праим черно парти ама от нас да мине ти може да дойдеш без да се боядисваш".

Педерасите. Не знам но аз мисля че са доста. В началото видях един индиец с който съм си говорил на международната сбирка да се държи за ръка с някакъв друг и доста се изненадах, да може да ви се вижда странно но аз това не го разбирам. Женското нещо го разбирам и даже мога да обясня защо но това не. В общежитието където са българите в MIT има много педераси и сме спорили много на тази тема защото сме разделени на две. Но вече не се изненадвам като ги виждам. Неприятни са ми и ги избягвам просто. Даже им научих уводната свалка вече. Идват и те питат за религия. Никой друг не го прави. Те питат защото някой религии са много против това а определени видове християнство май го приемат добре за това идват, заговарят те и по едно време те питат "ти привърженик ли си на еди си коя църква"... Това им е начина но като цяло не си крият и мекотата в изказа.

Ау, закъснявам за партито. Айде ще пиша пак:)

--Веско

2007.09.18 - Въпрос

2007-09-27T10:40:00.000-07:00

Здравейте,

Пускам цял пост за това нещо защото искам да му обърнете внимание. Знам че може би не всичко което пиша е интересно за всички за това ще се опитам когато имам време да не описвам примерно даден ден и какво съм се сетил а конкретна тема. За да стане това трябва да ми кажете за което примерно искате да разберете повече. Начина е да сложите коментар на този пост. Примерно "искам да разбера повече катеричките в Yard-а какво ядът" или "различно ли е икономика там (тук) от икономиката в Каспичан". Не че ще знам отговорите но пък имам мнение и за нещата които не знам така че...Точно това разисквахме днес в Expos 10, как може да искаш да научиш нещо като не знаеш какво не знаеш. А ако знаеш какво е значи няма смисъл да го учиш (това някаква мисъл на някакъв философ, доста изчистена откъм подробности защото не става така в реалния свят но нз)... в този несмисъл може да не знам но мнение имам:) Ако не направя така че да се получава един вид диалог в някакъв момент нито аз ще имам желания да пиша нито вие да четете:)

--Веско

2007.09.18 - Ден 17 и 18

2007-09-27T10:16:00.000-07:00

Тези два дни и особено днес беше... ужасно... Сутринта едвам се вдигнах в 9 за лекции... имах един час почивка в 12 и след това още лекции до 4. После реших да отида на тренировката на водната топка... който не е плувал от една година като хората и го накарат да тренира знае колко размазан се чувства човек. На всичкото отгоре за малко не изпуснах вечерята която свършва в 7... влязох в стола и след мен не пуснаха никой... леле ако бях останал гладен...

Първо да изясня малко за курсовете за които ще пиша в следващия пасаж.

CS 121 - Това е дискретна математика, същата като в СУ само че за 1 семестър а не 1 година. Принципно това се взима втора година за хората които учат компютри. Уводните курсове са CS 50 и 51 но мен нещо не ми харесаха...

CS 182 - Як Artificial Intelligence клас при един от най-добрите професори който прави това и го връзва с икономика на всичкото отгоре (във връзката CS + Economics твърдят че е няма втори като него), въобще супер клас.

Expos 10 - Writing за некадърници като мен...

Math 23 - Теоретична математика... no comment тук. Това е най-лесната теоретична математика от 3-те които се предлагат - 23,25 и 55. 55 е най-трудния неспециализиран математически клас който се предлага в америка. За него трябва минимум ходене на IMO за да има шанс човек да не иска да се застреля към средата. Идват хора от други университети да се опитват да го взима (да, опитват е правилната дума, не всички успяват от първия опит). 25 очаква по-малко знания но от 55 обаче пак е много труден. Домашното отнема около 15 часа на седмица. 23 е орязаната версия на 25 откъм домашно но същата теория отнема около 10 часа на седмица. (да и на мен ми беше странно като ми казаха че може някакво си домашно да отнема 10 часа но от сегашната ми гледна точка нещата не стоят така...). Университета предлага още 21, 20, 19, 17 и 1. Като всеки клас има и буквичка към името. Примерно понякога класа има имена Xa, Xb и Xc всеки по 1 семестър. Понякога Xc взима материала (да отбележа че според spellcheck-a на gmail това се пише мътерял...) за Xa и Xb в един семестър, или е продължение... Има математики за икономисти, за биолози...

Social Analysis 10 или накратко Ec10 е уводиня курс по икономика. Яко теория с лекции от известни и богати хора... скука...

Идеята ми за първи семестър беше Expos 10, Ec 10, Math 23 и CS 121.За мое съжаление разбрах че CS 182 което исках да взема догодина няма да го има тогава защото професора ще почива една година... 3-ти курс е много на никъде и не се знае там какво ще ме удари за това реших да го взимам като freshmen. Статистиката показва че това досега не е правено (защото той не е пускал никой freshmen да го взима) но аз като пълен оптимист си закарах голямата усмивка и почнахме буквално преговори... Спаси ме това че едновременно с неговия курс ще взимам и CS 121 (на който курс миналата година е имало точно един freshmen който се оказа че познавам, ама той е много умен... изкарал е математика 55... в първи курс...беше в топ 5 на RSI и стигна до финала на Интел-Сименс...). Имаше още два който са задължителни но аз успях да го убедя че не са проблемни че не съм ходил и му изнесох подробно биографията си... не беше особено впечатлен. Освен това трябваше да съм карал математика която аз ще карам този семестър... Също не знам и Lisp който задължително трябва да знаем ако искаме да караме курса нооооо и това ще го измисля някак. Аз CS 121 не знам как ще взимам а то това разчита на нещата от 121 за да си прави там неговите... изкуствени интелекти... С две думи... сложих си летвата много високо сега ще трябва да се скача. Аз си вярвам принципно... ако беше литература щях от сега да се откажа но се надявам че щом е компютри ще го преживея... Оставих все пак вратички и си наредих така програмата че ако реша че ми идва много, да се откажа от математика 23 и да отида на математика 21... Естествено наложи се да отпадне някой курс. Реших да махна икономиката защото просто няма какво друго да махна... Като добро и амбициозно българче питах може ли пет курса първия семестър но ми казаха че това са го забранили и го пишело в правилника на университета даже (освен ако петия курс не е музика...) Бяха ми доста изнервени нещо което за първи път виждам... явно им е писнало от болни амбициозчета... Въобще... с какъв план тръгнах пък до къде стигнах... Още по-интересното е че CS 121 взимам заедно с най-старшия си съветник (advisor-а) който е завършил вече... Явно този семестър ще е яко математика, компютри и писане на есета. Това на което разчитам (ако го нямаше това нямаше въобще да се пробвам да взимам тези курсове) е че мярнах конспекта на 121 и вътре имаше машини на Тюринг... не че ги знам... ама не е като да не ги учих за изпита миналата година:) Виждате ли колко силен коз имам а;) Направоооо сега ми е забавно но едва ли ще ми е особено весело през годината... Но така е по-добре... да съм зает че да минава по-бързо...

--Веско

2007.09.17 - Ден 16

2007-09-25T23:40:00.000-07:00

(Това го имах писано от преди. Не съм го чел даже втори път за грешки нямам време, ще си позволя да се извиня този път макар че казах че няма да го правя мноооого загрубя играта тик и експоненциално намля времето:) Чак и аз си се радвам на писанията като ги чета по диагонал сега, колко ми беше широко около врата...)

И такааааа gogogogoogogogo днес беше първия учебен ден и аз го започнаха иииииииииииидеално. Трябваше да стана в 9 за първите лекции... събудих се 12 и половина... Въобще изпълних всичките си ритуали, от предната вечер съм тръгнал по кривата пътека... Естествено въпреки че станах толкова късно реших първо да отида да хапна че да не ми стане нещо... после реших да се отдам вече на сериозните неща. Събрах се, надъхах се и изкарах цял час лекция по едни компютърни работи... Реших че трябва да си почина като се върна но аха да си легна да спя и ме накараха да ходя на някакви формални лекции на спортна тематика... нали съм тръгнал и това да правя... тези от къде ми имаха номера...

След това естествено вече беше 6 следобед... какво се прави в 6? Яде се естественооо... та след вечеря вече чувствах че имам сили да изгледам поредния епизод на Top Gear... простооо мога да имам отделен блог за това колко яко е това предаване... има го в замундата обичате ли коли обичате и Top Gear... няма 6 5, това е като аксиома...

Тъкмо се прибирах към общежитието си и гледам моята проктор група събрана на входа... Всички чакали мен от 15 минути... били сме имали среща 7 без 20 да сме ходили някъде си... аз от къде трябва да знам... те не знаят ли че не е достатъчно да ми напомнят 2 пъти по майл и един път устно... б***и хората... аз съм зает човек... да не са ми само те на главата... имам още цели 7 сезона Top Gear да гледам и да пиша блога си... Въпреки че нямах никаква вина за закъснението си (в този ден имаше наистина вкусна риба...) реших да не се оплаквам от това че ме карат да ходим някъде си след като така добре бях хапнал. Събрах последните си сили които са ми останали от този изморителен ден и тръгнахме на десет минутно пътешествие до другия край на Yard-а... То се оказа че това събитие било доста задължително... то беше като последния километър на маратон... когато тези 3 часа минеха вече щеше да е минало най-лошото... вече университета нямаше да е същия... тов събитие беше порееееееееееееедната и последна (по техните думи) лекция на тема алкохол (абсолютно сериозно изгубих им бройката) и сексуален тормоз... Добре че имаше чипсове разни които можеше да ядем че тези 10 минути вървене ми се видяха трудни...(тук дават храна на всички такива събития които не са особено... интересни...)

Та първо час и половина дискутирахме разни неща за алкохола. Ако трябва да съм честен от всички неща който ни приказваха, от всичко което ни караха да четем/слушаме/попълваме това беше най-интересното. Тази лекция беше на темо "ОК де, напих се много какво да правя така че университета да не ме накаже, мама и тати да не разберат и да мога пак да си поркам без да ходя на терапевт". Сериозно понякога се изумявам как самия университет може да прави лекции против собствения си интересен (както не веднеж беше с лекциите по финансова помощ където едва ли не ни обясниха всичко което можем да изкопчим като пари... и това бяха хора от финансовия офис...да бяха поне някакви независими от институцията...) Та лекцията беше полезна. Разясниха ни подробно клаузите на относно политиката за "помилване" на пияните студенти както и какво да кажем на полицията така че да нямаме проблеми... и това бяха хора от офиса агенцията за образованието и консултациите. Да, и такава агенция има...хванете буквата H за името на университета, буквата A за agency и каквото да сложите по средата в H*A ще го има, гарантирам... има даже women agencies от тази година... на кой му дреме за такава агенция като има цяло society на жените, че и то е голямо ама така е... директорката като е жена... нещата тръгват на зле...

След като ни обясниха какво да правим когато вече сме зле ни разделиха от момичетата и ни говориха за сексуален тормоз и всичките му физически и нефизически форми. Тук вече съм сериозен защото казаха важни неща който наистина не знаех. Бяха пак нещо към университета където отиват хората преживели това... наистина беше полезно... но няма да засягам темата защото е неприятна.

Прибрах се (цели 10 минути на обратно) и си легнах...

--Веско

2007.09.15 - Ден 14 и 15

2007-09-24T22:20:00.000-07:00

Информативно: днес няма пост, не съм в настроение да пиша още по-малко за онези два дни.

--Веско

2007.09.11 - Ден 10 до 13

2007-09-22T22:46:00.000-07:00

Здравейте,

Както забелязвате от заглавието това е първия път в който ползвам интервал и ще опиша повече от един ден. Не, спокойно това няма да е супер дълъг пост защото времето на "свободно време и дълги посто-ове" свърши много бързо за мен.

Това са 4-те дни от така наречената седмица за ориентиране. Това беше доста натоварена седмица свързана с много лекции на най-разнообразни теми включващи алкохол (отново и не за последно), история на университета, срещи с различни хора от различни офиси, организации и дружества които си рекламират дейността, медицински прегледи и т.н. Няма да описвам всяко от нещата макар че съм сигурен че ако се замисля във всяко от тях бих намерил по нещо интересно което си струва писането. Всички имаме по една малка книжка която към края се разгъва и там бяха нанесени по-важните събития:

От другата страна има една карта и всеки в зависимост за къде е тръгнал си гледаше картата. Беше много забавно да гледаш разни хора из кампуса как се въртят в кръг и си гледат картите. Малко като мухи без глави бяхме в началото. Много неща ни обясниха. Между другото ако искате да ми пратите нещо може да ме питате за адреса ми:) Имам такъв. Въобще както казах доста работа свършихме. Ще си прегледам календара само да се подсетя някои неща които ме впечатлиха...

Във вторник имаше едно комедийно шоу (други години на място на това шоу е имало поредната лекция на тема сексуален тормоз) в което двама млади актьори ни скъсаха от смях. Наистина не усетих как минаха двата часа. Представяха най-различни скечове, свалки и под темата беше "как да заковем мадама" за момчета или "как да се правим на трудни" за момичета. Преди да влезем ни раздадоха едни флаери (де да знам пък това как се пише). Много се гордея че го запазих повече от 10 дни в бъркотията из стаята ми за да го снимам сега и да ви го покажа:

Няма да го коментирам само ще кажа че това е загубена кауза в тази държава... Тук ще отговоря и на въпроса за колежките. Красиви момичета се виждат ужасно рядко, да не кажа че аз до сега съм видял само едно и тя е от Германия. Азиатките са доста по-красиви от американките по три причини които няма да споменавам тук но не един път сим ги казвал (примерно дебела азиатка се намира трудно). От друга страна не са симпатични защото са нестандартни за нас (което определено не важи в обратната посоко много се кефят на "бели" момчета). Симпатични американки има, не са толкова голяма рядкост но не са особено привлекателни като цяло. Снимки... аз такива снимки нямам. Имам facebook, добавил съм тези на които им знам имената, има цели групи на университета, на общежитието който иска да разглежда:) Само да добавя че тук когато ни говорят лекциите на теми като сексуален тормоз винаги възприемат че и двата пола може да са жертва на такъв и да ви кажа са много прави. Докато ходих из спортните съоръжения, или на няколко лекции за хранене или на спортна тематика виждам разни "момичета" от разни отбори по какво ли не и да ви кажа повечето са на моята височина и са доста по-здрави от мен. Като цяло начина по който си говорят когато имат някакви незадължително физически намерения и свалките им ми идват малко детски. Не знам лигави са ми като ги слушам. Бият се като малките деца и се щипят а на следващия етап има очакване за секс. Клюкарят се много, обичат да говорят кой с кого какво кога тръгнал да прави а като добавим колко лесно се напиват картинката става още по-забавна. Насадено им е че ако до университета човек не е правил секс то тук стават схемите и определено си го търсят всички още от първата седмица. Щом съквартиранта ми китаеца тръгна да излиза с някакви момичета (даже няколко, с азиатски произход разбира се, но добре изглеждащи за азиатки) и им говори тука някакви работи, прибира се в 3-4, говорят си по телефоните то смятайте колко зле са момичета. Тук е много важно да отбележа че това е изцяло лично мнение от това което аз виждам и това което говорих с тях. До тук не казах нищо за черните. В това отношение те са по в час и не са като малки деца. Като цяло са затворени помежду си в по-задълбочените отношения.

ОК, тази тема ще я развивам пак ако има въпроси. Друго интересно нещо което видях през седмицата е нивото на организация на какво ли не. Примерно в петък трябваше да минем медицински прегледи - абсолютно същите като за казармата. Преглежда абсолютно всичко. Имаше разписание по азбучен ред от кога до кога да пристигат хората за да върви потока, допълнителни кабинети. Супер организирано. Минах всичките прегледи за около един час и това не значи че претупаха нещата вярвайте ми обстойно си беше от всякъде. Когато има нещо което ги притеснява или както аз поисках по-обстоен преглед се обажда по телефона и веднага идва лекар специалист, в моя случай ортопед. Който е висял един ден от момчетата знае колко малко време е това за всичките прегледи. Чакаш на опашка и докато чакаш за следващото попълваш въпросник. Стой човек отстрани ако някои от опашката (рядко опашката е повече от 5 човека, но са по-няколко) има въпрос. Влизаш, чете ти въпросника, преглежда те лекаря, излизаш и отиваш на следващото. Там примерно сядаш да изчакаш в една малка чакалня докато те (забележете) си предават документите ти и те викат в случаите в които няма въпросник. Имаше моменти в които нямах време да закръгля "да" или "не" на няколко от въпросите защото ми дойде реда да влизам. Над 1600 човека минаха за един ден. С всичко което е по-масово е така. Правенето на снимки, активиране на пощенски адреси, преглед на изпитните работи. Всичко е точен график, кой с коя буква от кога до кога влиза, да върви потока... не се чака, можеш да си направиш план, в това отношения досега нито един път не е имало грешка.

През тази седмица се проведоха и разните конкурси за влизане в различните клубове по каквото и да е или ако няма конкурс просто записване. Много ме е яд че не си взех апарата когато беше представянето на всичките извънкласни клубове. В двора на едно от големите общежития (тук едно общежитие може да има много згради) всеки клуб си имаше маса и всеки гледаше да те привлече с нещо. Повечето раздаваха за ядене (в много случаи сладолед) или пиене само и само докато стоиш на опашката от 4-5 човека за сладолед да прочетеш с какво се занимава конкретния клуб или организация. Това беше като панаир на извънкласната дейност. Разните бойни изкуства се млатиха, всеки спорт си подхвърляше там каквото има да си подхвърля, раздават тениски. Ако те интересува взимаш брошура, ако прецениш си пишеш мейла и те включват в мейлинг лист-а с допълнителна информация където някой ти отговаря на въпросите каквито и да са те. Много беше интересно защото този формат в България просто няма как да се състои. Аз лично поцъках шах. Имаше една маса където всеки можеше да играе блиц срещу някакъв от клуба (студент разбира се) и всеки който го бие взима $2. Като допълних студент забравих да кажа че всичките организации които бяха там се движат само и единствено от студенти и естествено се спонсорират от университета за сбирките си, за дейността си и за там каквото им трябва. Списъка е огрооомен. От спортните неща, през клубове по интересни, клубове на национална, религиозна, политическа, гейска основа... Имаше някои които бяха супер специализирани и имената звучаха като "клуб за опазване на не знам кой вид дървета в не знам си кой резерват". Тихо малко, казвам аз на такива неща...

Като споменах шах тук е доста популярно по улиците да си цъка човек. Тези долу са много добри, често ги гледам като минавам. Има няколко дядовци по цял ден стоят там и от това си вадят парите хората...

Абсолютно същия панаир като този за който говорих по горе имаше и за всичките курсове от core-a където можеше да се говори с професора който го предава. Имаше и за специалности но той беше следващата седмица защото засягаше и останалите ученици не само freshmen. Другите пристигнаха в петък и имаше шведска маса на открито. Да ви преведа шведска маса тук викат на следното: X вида хляб за хамбургери, Y вида месо които може да сложиш върху хляба, Z вида кашкавал да си сложиш на хамбургера, P вида салата за хамбургера, Q вида сосове да си намцаш хамбургера и R вида кола и нейните производни. Имаше същите панаири и за специалните програми на университета, за работа в университета... С две думи тази седмица пак разглеждахме:)

Накрая искам да кажа няколко по-общи неща свързани с блога. Не знам защо не ми пишете коментари дори анкетата не цъкате. Много ще се радвам дори на коментари от рода на "думата тап се пише с ъ":)

--Веско

ПС Останалите снимки от албума ще ги коментирам утре макар че те май много нямат нужда от коментар:)

2007.09.10 - Ден 9

2007-09-21T18:56:00.001-07:00

Този ден с нищо не си го спомням за това отворих една книжка която ни раздадоха на всички с подробно програма на всичките събития за първите две седмици. (вярвайте ми човек има нужда от тази книжка... постоянно има някакви важни или интересни неща). Та отворих си преди малко книжката и се сетих защо с нищо не съм запомнил този ден... От снимките обаче помня сутринта... Като че ли това беше първия по-гладен ден...

След закуска бях изненадан да видя и първия дъжд... извън стана доста по-студено...

Добре че изключително интересното събитие което следваше беше близо до стола...
Таааа днееес бяха входните изпити... те не определят нищо само ни проверяват нивото и ни съветват на кой курс по писане на есе да се запишем. Тук мисля че е добро място да се опитам да обясня системата откъм учене.

За да получи диплома човек трябва да е изпълнил четири изисквания (всъщност са доста повече от четири, примерно не трябва да си пребил никой, или да не си се напил повече от един път... но това са академичните изисквания (много съм горд че ми дойде тази умна дума толкова навреме... "академични"... пф))

Първото изискване е в freshmen годината си да вземе курса Expository Writing 20 или накратко Expos 20. Тук врътката е че има и Expos 10 за хора който не са много добри в писането... Точно първия изпит на който отидох щеше да определи за къде съм но за това след малко...

Второ изискване е да се вземат поне два курса от определен език. За мой голям късмет аз съм от България (между другото има много предимства човек да е от България...) и в училище са ми предавали на Български което означаваше че можеше да се освободя от тези два курса като покрия изпит по Български. (това мисля че го казах вече но все пак) Тъй като обаче българския е суууупер популярен език (много често ме питат дали в България говорим руски) се оказва че университета няма изпит по български на който да ме изпита, и добре че няма, което значи че съм напълно свободен от това изискване.

Третото изискване е да се покрие така наречения core curriculum. Това нещо се състои от следните 11 раздела. Но преди това ето един цитат:

The Core Curriculum for undergraduate education at Harvard is both a requirement and a philosophy. The requirement can be simply stated. Undergraduates must devote almost a quarter of their studies to courses in the following areas of the program: Foreign Cultures, Historical Study, Literature and Arts, Moral Reasoning, Quantitative Reasoning, Science, and Social Analysis.

The philosophy of the Core rests on the conviction that every Harvard graduate should be broadly educated, as well as trained in a particular academic specialty. It assumes that students need some guidance in achieving this goal, and that the faculty has an obligation to direct them toward the knowledge, intellectual skills, and habits of thought that are the distinguishing traits of what Harvard commencement ceremonies call “the company of educated men and women.”

От такива текстове ми се повдига... В общи лини core-а ми напомня за това как в гимназията нищо не можеше да се избира което го прави леко тъп. Казвам леко защото вътре във всяка от 11-те графи които трябва да се покрит има избор от курсове които са специално създадени за core-a. Да уточня още нещо. Тук курсовете се делят (всъщност аз ги деля... но "тук курсовете се делят" звучи по-авторитетно) на пет вида.

*) Core курсове - те са специално създадени за да попадат в тези 11 графи.

Готиното на тия курсове е че в общия случай всеки департамент иска да зариби хората да учат специалността в която той специализира. За това core курсовете които са правени от определеният департамент се водяд от най-добрите професори в областта. Например, един курс които мисля че ще взема първия семестър (попада в графата Social Analysis и се казва Social Analysis 10, става въпрос за икономика смесена с психология на маси хора) се води от един професор който до миналата година е бил в някакъв борд на директорите на американския резерв и е един от петимата съветници на президента Буш (той конкретно отговарял за икономическата част, това ни го каза в отговор на въпрос какво друго работи освен да преподава). Както се сещате точно този клас е огромен най-вече заради известността на този икономист (около 600-800 човека посещават лекциите) и определено човек няма реален контакт с преподавателя (като изключим че чете учебника които той е написал).

Та освен яки и известни преподаватели хубавото на core курсовете е че може да се направени от два департамента едновременно. Така например има един курс който се казва Life Sciences 1a който е едновременно биология и химия. Има примерно Mathematics 19a което е математика за физици и биолози... Друго хубаво нещо е че на хората им е ясно че може да не се кефиш на литературата ама я вземаш защото трябва... така е направено че да не те затормозява това и да те пълнян с 1000 работи за четене ами се опитват да ти покажат какво е хубавото в литературата... Един вид не минаваш просто по някакъв материал ами целта професора и асистентите е да те накарат да харесаш темата. Един вид core-a е техния шанс да спечелят примерно някой като мен който мрази литература... Определено знаят че начина не да ти изсипят 10 книги за четене и да чакат да ти хареса някоя от тях че да тръгнеш да учиш литература...

В това отношение примерно много са силни департаментите по психология, социология и философия. Имат страхотно талантливи преподаватели който просто правят темите, дискусиите и всичко да е супер интересно. Те "крадът" страшно много хора които са мислили да учат нещо друго... наистина много хора тръгват с математика и свършват с философия, или тръгват с икономика и свършват с социология, или тръгват с government и свършват с психология. Не е особено трудно наистина ако са талантливи преподавателите да отмъкват хора защото те тук както се сещате не са особено ориентирани какво им се прави.

Много по зле са от нас... ако си мислите че вие не знаете какво ви се прави трябва да говорите с някои от хората тук... Единствените които имат някаква идея какво им се прави са жълтите но те са мега амбициозни и това им е заложено в главата от родителите им. Реално те не разбират защо го правят това. Правят го щото така трябва. Като ги поразпиташ малко хората и разбираш колко няма мисъл зад действията... само действия... няма цел, няма поглед в бъдещето... няма никой. Има едно тяло на 18-19 години, една глава на 14-15... и лично мнение и виждане колкото на пет годишно дете... сестра ми има повече лично мнение от повечето хора тук. Много ме дразнят като кажат че нещо е cool. Питам защо е яко, ми щото така... щото е cool...

Нямам предвид че са наивни... това е консуматорски възпитана нация в която първо стои човека после обществото но ако човек е добър в това да говори, да показва, ако е убедителен тогава е на прав път. Не случайно всеки втори тук има компютър Apple... просто Steve Jobs e убедителен и Mac-овете са красиви... ааа и още нещо много важно... "Маcs are cool"... За да не ми се разсърди Вальо който има Mac или Слави който се кефи на iPhone (аз също:) искам да уточня че не упреквам Apple. Точно обратното, възхищавам се на хора и компании който успяват да манипулират и да създават имич, да намират това което масата иска и да и го дават в най-добрата възможна опаковка придружени с най-добрите рекламни фрази... това си е голямо изкуство, да караш хората да купуват това което искаш или това което не им трябва... Дори само заради това и аз съм надъхан да уча психология или социология...

Не е толкова учудващо че 3/4 от хората мислят да учат икономика или government. Доста често причината за това са родителски амбиции. Тук всеки определя родителите си като супер амбициозни (една вечер се заговорихме на тази тема, какво са ги карали и т.н.) и аз съм уверен че е така не на 100% ами на 1100%. Просто като цяло са страшно много хора в самата държава и средното ниво е ниско. Ако не е някой амбициозен родител да накара детето си да прави нещо то няма да стигне абсолютно никъде по далеч от средата на статистиката (да знам че има изключения но ако знаете защо казината печелят от ролетките ще знаете защо статистиката е важна...). При нас понякога може да е достатъчно да си умен но тук трябват и амбициозни родителите за да те натискат още повече да се развиваш още повече. Като минат 1-2 години (чак след втората година трябва да заявиш специалност), като се усетят че са далеч от амбициозните си родителите и се видят че могат да избират и че нещо зависи от тях не е много трудно силните преподаватели, психолози примерно, да ги заинтригуват в областта и да ги "откраднат". Все пак тук са наистина някои от най-добрите в света... Това е една от причините core-а да е нещо което едва ли ще махнат скоро. Замислете се какво щеше да е ако всеки си избираше какво да учи когато влиза в университета и край... и по лошото е не че от тук ще излизат само икономисти ами лошото е че повечето от тях няма реално да са усетили какво искат на практика.

Та да се върна на 11-те графи. Това са те:
Foreign Cultures
Historical Study A
Historical Study B
Literature and Arts A
Literature and Arts B
Literature and Arts C
Moral Reasoning
Quantitative Reasoning
Science A
Science B
Social Analysis
Departmental Alternates

Ако сте ги преброили и сте открили че са 12 браво на вас това значи че не ми вярвате което е нещо хубаво:) Последната графа са курсове които не са направено за core-а а се преподават в конкретните департаменти но те може да служат за удовлетворят някоя група. Който му е интересно да види имената и кратки описания на графите и самите курсове в тях ето линк-а http://my.harvard.edu/icb/icb.do?keyword=core&tabgroupid=icb.tabgroup9249

Да, да... знам че сега много хора се усмихват като знаят любовта ми към литературата и изкуствата различни от тези които обхващат моторизирани шасита да се движат с голяма скорост но ще измилия нещо... няма да се оставя така някаква си система да ме кара да уча литература... А дори и да стане така че да трябва съм сигурен че ще намеря нещо хубаво преподавано от някой добър което ще ме развие в някаква област. Все пак ако тук не успеят да ме накарат да виждам нещо в художествената литература и изкуствата неееееее знам къде ще успеят... Поне ще е 100% сигурно че няма да стана писател или художник примерно...

Което ми напомня как като малък рисувах колички... Имах страшно много скици на модели на колички... даже толкова се бях надъхал от ралита, формули и т.н. че търсех кои университети са добри в това (смятайте бил съм малък а съм мислил за университет... малеее трябва да ме направят президент ... на света... честно...световен президент... звучи яко...), четях биографиите на дизайнерите и конструкторите на Ferrari, McLaren... След това ми купиха компютър и започнах да играя тези глупави, безсмислени, губещи времето компютърни игри (изключвам Star Craft и Colim McRae Rally...също Ceaser е хубава игра...другото е наистина губене на време... аааа и Fallout) и спрях да рисувам... Тцтцтц колко ли много е изгубил света в момента в които са ми купили компютър... можеше да стана дизайнер... и да правя колите толкова красиви че жените да не ги различават само по цвят ами и по визия... Не че този абзац ви носи някаква интересна информация освен това че съм оптимист и съм в положителен период но... нз:)

*) Треторо изискване е да се покрие определен брои курсове които също имат графи за определените специалности. Тук броя обаче варира в зависимост от това дали човек иска да завърши с така наречените honours или без тях... Ето CS примерно...
http://webdocs.registrar.fas.harvard.edu/ugrad_handbook/current/chapter3/computer_science.html

*) Четвъртото изискване е да се вземе Expository Writing 20 през freshmen годината.

Тук е добре да отбележа една много важна врътка. Когато човек си избере специалност, четири от графите в core-a му отпадат като изискване и остават 7. Всяка специалност е различно като някой като CS примерно е "доста" подвижно...

COMPUTER SCIENCE
Exempt areas:
Quantitative Reasoning
Science A
ONE of the areas marked (†)
ONE of the areas marked (*)
Non-Exempt areas:
Foreign Cultures
†Historical Study A
†Historical Study B
†Literature and Arts A
Literature and Arts B
†Literature and Arts C
*Science B
*Social Analysis

Moral Reasoning
Ето и останалите http://webdocs.registrar.fas.harvard.edu/ugrad_handbook/current/chapter2/core_areas.html

Това... ето толкова просто е да се вземе диплома... моето лично мнение е че е много по-важно... не по-авторитетно е да се каже така... Всички казват че е много по-важно какво пише в академичната ти справка, какви курсове си карал а не каква е оценката или от какво имаш диплома. Та веднага измислих следната схема... ще карам каквото ме кефи а накрая те ако искат да ми дават диплома (ако взема че завърша което не го вярвам...). Да ама тоя номер не става... Следят те какво правиш... но аз измислих нова схема... лъжеш че последните 2 семестъра (8 курса) ще си вземеш 7-те задължителни и учиш каквото искаш... Да обаче ако не ги запиша ме изключват... което пак е оферта... така приключвам с университета само за 3 години...

Да се върнем на изпита на който аз бях преди обяд... беше писане на есе върху някав пасаж от книга с разсъждения на тема морал... Говореше се как обществото е това което налага нормите и как ако примерно нещо лошо става и всички го виждат но никой не реагира всички се чувстват оневинени от това че никой нищо не прави и те също нищо не правят... също се говореше как се изказват благодарности на хора който правят дарения вместо да се нареждат такива който не правят... въобще теми извън моя капацитет, че и на английски... Аз естествено постъпих както правя винаги когато задачата и извън моя обсег... просто я докарах в него... Написах много яко есе едни маймуни и едни банани но явно нещо не са оценили гения ми и ме сложиха в Expos 10... (което не значи че не трябва да взема 20...) Тия тук нищо не разбират от творчество...

След като хапнах на обяд отидох на изпит по математика. Там първата част на изпита беше меко казано тъпа но беше малко времето. Аз какъвто съм талант по математика и както бавно загрявам ми се наложи да целя накрая... пак направих 19/30 точки... Втората част беше интеграли и граници... директно излязох...

Прибрах се и нямаше никой в стаята за това имах възможност да направя някой снимки...

Това е какво се вижда от прозорчето ми:)

Това са снимки на общата стая... има малък коридор от входната вратата до нея...

На последната снимка отгоре където са прозорците е издадено напред. Така е дизайна на самата сграда и ще е много готино зимата защото се вижда целия Yard а на всичкото отгоре под това дървеното дето е като пейка има парно:)

Това е моята малка но за сметка на това подредена стая...

Странно, направил съм само една снимка... сигурно това е по-подредената половина и съм преценил че другата по-добре да не я снимам...

Аааа нищо подобно, ето снимки и на другата половина... чак и аз съм учуден колко е чисто вярвайте ми... Еееей вярно, аз подреждах за да снимам...

След вечеря имахме поредната реч. Този път тя беше от шефката на Elm Yard, тази дето ви разказах че ни знае повечето по имена:) Еми не беше много интересен ден...

--Веско

2007.09.09 - Ден 8

2007-09-21T18:51:00.001-07:00

До сега когато описвах дните започвах от сутринта но днес за първи път ще започна от след 12 часа вечерта... ето как вървеше вечерта...

След доста задълбочени дискусии на теми като... "защо мъжете мразят гейове но не и лесбийки", "какво трябва да върши жената в едно семейство", "може ли да се забременее без секс" (може) и други теми които мисля да не споменавам, и след дълго мъчение с един тест за който пише по-надолу) се тропясах в стаята на Рости.

На сутринта станах рано в 8 часа за да гледам формулата... за съжаление моите хора бяха много зле...

В един момент ми дойде гениална идея... Да отида и да си купя това което ядях всеки ден на обяд докато бях на RSI... вярвайте ми, всеки ден беше едно и също и сега съм готов да го ям пак всеки ден толкова ми харесва това...

Не знам по кое време четете този блог и се извинявам ако сте гладни но само искам да обясня че панировката на тези филенца е просто неповторима. Заедно кашкавала върху пържените картофи е нещо жестоко... Тук картофите имат малко по особен вкус (също така не ги белят) но не знам защо поне на мен са ми много по-вкусни от българските, наистина. Самата кора също има хубав вкус. Сиренето беше някакво американско... Толкова простичко нещо като едно ядене (което е даже едни картофи с някакво панирано пилешко...) но същевременно едно от любимите ми... аз принципно обичам простичките неща:) (но не и хора...) (ако трябва да съм честен на RSI не пиех кола а сок и освен това ядях някакви лучени кръгчета или салата и от време на време сладолед... абе живеех наистина здравословно... както и сега...:)

След като мислех че не мога да надмина собствената си гениалност се самоопровергах... Дойде ми нова гениална идея... да гледам водна топка докато ям... е сега ако ми кажете че не съм умен...

В този мач моя университет играеше срещу Yale...

И мача свърши...

Прибрах се в стаята която беше празна и доста се посмях на ето това което намерих на бюрото на китаеца... обърнете внимание на последната точка... ухууууууу меет пеопле ман...

Тъкмо тръгнах да снимам "апартамента" и те се прибраха... успях да направя една снимка. Не ми е удобно да снимам пред тях... като се махнат ще снимам на воля:)

След това имахме снимка на целия випуск на стълбите на огромната библиотека в Yard-a... аз... тази снимка я пропуснах... После се срещнахме с първия от многото си съветници. Тук в общежитието сме разделени на етажи (в моя случай етажите са разделени на две тъй като са големи) и всяка такава група има човек който се нарича proctor. Неговата цел е да ни помага за абсолютно всичко. Те са едни от малкото не-freshmen които могат да живеят в Yard-a просто за да могат да живеят буквално до нас. Та вечерта проктора ни събра в апартамента си и се запознахме помежду си... беше поредното запознаване в стил... "Hi, my name is X, I'm from Y and I will study Z"... Както и да е хората от етажа ми изглеждаха свестни всичките (и до сега мисля че са такива). Моя проктор засега ми върши много работа. Всички проблеми който имах с изискванията за втори език... (признаха ми българския и няма да се налага да си "губя" времето с език, той задвижи всичко аз подписах само е бележка... даже нямах изпит но това по скоро беше защото няма кой да ме изпита:), проблеми свързани с курсовете по писане, с разбирането на системата, с един сайт... оффф а този сайт просто нямам думи. (Следващите 2 абзаца + снимка са за този отвратителен сайт... може да ги пропуснете ако не ви се чете, аз мн се изнервих на тъпия тест за алкохолици...)

Това си струва даже започването на нов абзац... тук са някакви много зле на тема алкохол и това да не се пие. Поне 10 пъти ни казаха че не можем да пием в общежитията и да внасяме алкохол... (по едно време се замислих дали да не си закарам ракията в MIT на по сигурно че да не вземе да стане някой фал... реших да си я държа при мен те там ще ми я изпият...) Обясниха ни че специално с алкохола, с физическо и сексуално насилие и с лъжене и преписване не правят компромиси и директно изключват и около 50 човека на клас си заминават за такива неща.... Толкова пъти ни го повториха че даже съм си скрил бутилките в куфара който държа заключен... И въпреки това съседите (и най-вече съседките) ходят по етажите пияни от 4 дни (сега е 16-ти Септ). Та да се върна на темата за сайта. Накараха ни да направим един тест към сайта alcoholedu.com. Това ни го дадоха за лятото но се сещате колко го погледнах. Предупредиха ни че ако не минем теста и лекциите (общо три часа и половина лекции + много гаден изпит върху казаното) ще ни отложат записването и ще имаме Dean's warning което примерно го дават ако... де да знам... ако напсуваме учител... Та седнах аз да правя този тест вчера вечерта... естествено на слушах лекциите цуках next поне 100 пъти и стигнах до финалния тест. Първия път резултата беше трагичен... 60% за да го взема трябваше да мина 90%... Като ме скъсат секи път ме карат да слушам някакви избрани лекции (свързани явно с въпроси които съм бъркал...) Викам си, "е, ще цъкам пак next и като дойде тест-а аз вече знам къде съм бъркал...."... ОК само че това сменя въпросите, върти отговорите... много гадно.. втория път стигнах 70%... така очевидно нямаше да стане. Наложи ми се да цъкам пак next достойно количество пъти но този път слушах и какво ми казват. Резултата беше умопомрачителните 65%... Извода е ясен, аз още в училище разбрах че колкото повече учиш толкова по-малко имаш. Реших вече да се отнеса сериозно към този тест... започнах да преписвам като търсех въпросите в интернет и информация. Резултата беше... 73%... Тук вече много се изнервих защото беше станало към 2-3 през нощта (това го правих на 9-ти). Реших че щом с това в което съм най-добър не става време е да използвам това в което съм неповторим... късмета си... (след третия път вече това се отказа да ми пуска наново филмчето което означаваше че веднага може да почвам следващия тест... бяха между 40 и 50 въпроса) С целене и абстрахиране от всичките знания които си мислех че имам стигнах 80%. Тогава не знаех колко процента трябва да се мине теста за това щом 80% не стигаха реших че трябва да се наспя и да измисля нова стратегия.

На сутринта докато вървеше формулата комбинирах гоогле с късмета си и на осмия опит постигнах 93%... Малко тъпо ми стана защото като сбор бях изгубил около 5 часа а ако го бях слушал сигурно щях да изгубя само 4 но нищо... Все пак е добре да ви дам пример за някой от въпросите... "При консумация на алкохол на коя част от мозъка вреди той която възпрепятства възможностите ни за равновесие", на английски отговора е front lobes... или нещо подобно. Въобще там 4-5 части на мозъка обясняваха в енда от лекциите какво страдат. Добре ако съм се напил... как това ми помага. Тъпо беше че в целите лекции единствените не-кретенски или не-научно-безсмислени съвети бяха... "яжте преди да пиете", "повръщайте ако ви се повръща"... въобще нищо ново. Ааа една от частите обясняваха как се образува BAC. Това съкращение не помня какво беше но отговаря на цифрата която в България наричаме алкохолна проба... От чиииисто любопитство реших да видя как за 30 часа пиене се постигат 4 промила...:) Отговора е че се постига трудно...(не че Момчил не го направи...) графиката на това колко трябва да се поеме излизаше извън мястото което там бяха оставили...:) Поздрав за Момчил:)

Та да се върна на проктора си. То всъщност аз май казах всичко... един такъв тих е но иначе точен. Да отбележа само не знам казах ли че той е завършил вече. Имаме peer advisor който студент втора година. Те са трима за нашата проктор група и на мен ми е една дето не мога да и произнеса името, американка. Това момиче е толкова надъхана... все едно от това каква оценка ще изкарам аз или дали ще съм доволен от нея зависи живота и. Буквално прекалява с вниманието... обсъждаме какви курсове ще запиша какво да уча... всяко второ нещо е "не съм сигурно но мисля че е ... ще проверя пак". След което получавам километричен мейл как точно е (в общия случай винаги е права). Интересно ми е как никой от съветниците ми, т.е. тези двамата и други за които разбрах по късно нямат нищо общо като специалност с това което аз правя. Въобще тук се опитват да те накараш да правиш нови неща и поне да пробваш нещо което не си пробвал но си мислел че е интересно. На същия принцип трябва да се покриват и задължителните кредитите (но не и кредитите по специалността очевидно...) но за това друг път. Та този ден общо взето това беше. Както предполагам усещате а то и се вижда от датата на която ще публикувам пост-а това го пиша около седмица по късно. Опитах се да си пазя план какво съм правил за да мога да разкажа подробно но понякога забравям някой малки неща които са ми били интересни:)

--Веско

2007.09.08 - Ден 7

2007-09-20T20:05:00.001-07:00

Събудих се, слънцето светеше през прозорчето ми...

След като се настанихме в общежитието трябваше да решим кой къде да спи. Това беше проблем защото имаше една голяма стая и към нея две малки еднакво големи но едната единичка другата двойка. Решихме да се въртим и теглихме чоп кой да е първи защото това определено е хубаво в началото докато свикне човек да си има своя територия. Познайте кой е в едничката първата 1/3:)

Този ден бях решил да е от хубавите и да не се ядосвам. Нямах никакви ангажименти (докато американчетата се нанасяха и целия Yard беше пълен с коли и багажи) за това не е много нелогично че тръгнах към MIT:) Но този път имаше причини за това...

Не причината не беше това:) Реших да вървя тази сутрин до MIT и минах покрай McDonalds. Реших да видя същия вкус ли има тук но бях много учуден че в менюто нямаше нито един познат за мен сандвич. Взех си нещо сравнително произволно и после бях супер разочарован. Това имаше отвратителен вкус... сладко, солено смесено с вкуса на яйце.. ужасно...

Този път бях в MIT за да гледам турнир по водна топка между отбори поканени от MIT на техния басейн. Между тях беше и отбора на моя университет заедно с 3-4 които не бях чувал, Brown и Yale. Ето момчетата от отбора докато загряваха... много стабилно сложени са физически...

Може гимназиите ни да са сравнително на ниво откъм образование за да не чувстваме трудности когато идваме тук в университетите но определено спорта тук е мнооого напред. Не очаквах да са толкова добри честно казано. Играха много силно и са супер здрави...

След мачовете плана продължаваше с мача България - Холандия в българския апартамент. За мача бяхме се подготвили с китайска храна, бира и добра компания от още българи които се отбиват в апартамента ей така, за събирането:)

Бяхме доста хора... още не знам имената на всички които минават през този апартамент. Това определено е място за събиране на българи с най-различни истории и преживявания:) Видях нови култови надписи по стените...

Аз направо си занесох чаршафи за да спя в апартамента то беше ясно че няма да се прибера. Сега имам малко логически проблем със това как да продължа разказа... дали да оставя към днескашния ден или защото следващите снимки са след 12 да коментирам утре... хайде утре:)

--Веско

2007.09.07 - Ден 6 - FIP 3

2007-09-20T19:56:00.001-07:00

Този ден беше малко сложен. Сутринта трябваше да си изнесем нещата в едни камиони спряли пред общежитията за да може Dorm Crew да почистят и там.

След това отново имахме закуска която този път снимах... Това е залата (една от залите за хранене, всъщност тази не е залата за freshmen)

Тук са топлите неща за хапване...

Охладените храни и млека...

Плодове... (имат не лош вкус, като цяло се опитват да доставят натурални продукти в столовете... тук има два вида магазини, нормални и такива за храни които не са обработвани т.е. нормални (за нас), както се сещате вторите са доста по скъпи)

Тук има двама готвачи които правят нещо различно всяка сутрин (на ротационен принцип обаче:)

Това бяха конкретните опции за тази сутрин...

Разни други неща...

Мюслита и разни боклуци... натуралните сокове...

Кафе и разни сладки неща...

Тук много ядът едни неща които наричат beagles. Като дебели гевреци които режат и ги мажат с разните им фъстъчени неща и още много видове странни вкусове... (фъстъченото масло ми хареса между другото... )

И моя избор за текущата сутрин:)

Още малко снимки от стола... Приятно е, хората си лафят наоколо а има дори някои които идват само за едно кафе и да се видят с приятелите си. Много от тях си взимат лаптопите и си четът пощата докато ръбат курабии примерно... Едно от голямата разлики между MIT и университета в който аз уча е че храната за нас е "безплатна". Тя всъщност не е но в MIT няма столове и парите за храна се включват към парите за книги, път и други които общо се наричат лични разходи. В общия случай учениците на "пълна" стипендия трябва да си покрият сами. Сложих в кавички пълна защото тя не е пълна щом трябва да плаща нещо човек очевидно но това е максималната която се дава. Университета очаква от нас да работим по време на годината различните работи които предлага (да, и за това има служба и поне десет офиса по тематики) както и лятото (от международните не се очаква да работят лятото). Така всъщност сумата която искат MIT е малко по-голяма и в общия случай студентите започват да пестят от храна и да ядът всевъзможните глупости които се предлагат около кампуса. Не разбирам честно казано защо университет с активи на стойност 4 милярда долара тормози по този начин учениците си защото според мен това се отразява пряко на живота, настроението и най-вече на здравето.

Както и да е след закуска продължихме с лекциите на много интересни теми... ето примерно една от листовките по която се води поредната лекция за култура...

Съжалявам че не си записах подробно какво ни разказваха за да ви го предам. Ще си спомням от време на време и ще коментирам. Ето и снимките от обяд...

В този момент ме спряха и ме питаха защо снимам. Обясних "за да покажа на мама какво хапвам" но не ми се надъхаха нещо и ме помолиха да искам разрешение от службата по хранене... Само да допълня че това беше стола на един от районите с общежития за горните курсове. Стола в който се хранят freshmen малко по-натък ще видите но той е с доста повече неща...

Лекциите продължиха с презентация на финансовия офис и начини по които можем да взимаме пари от университета... едва ли не ни предизвикват да намерим нов начин да ги накараме да ни дадат пари... Някак си много интересно е направено всичко хем е лесно и виждаш много възможности но пък е направено малко трудно така че да трябва да се помъчиш, да се позаинтересуваш, да помислиш, да намериш причина, вратичка... да си размърдаш мозъка. Говоря за доста неща но визирам парите сега. Примерно учениците могат да взимат заеми в определени граници (например да покрият тази сума която се очаква да работят през годината и да не работят... принципно трябва да имаш причина за да вземеш която обясняваш на финансовия си съветник, всеки има такъв...) който нямат лихви по времето на обучение. Така на практика човек ако само вземе парите и ги сложи в банка печели от лихвата. Не само ни казаха това нещо ами ни окуражиха да започнем да мислим как можем с тези пари да направим нещо повече не само да ги държим в банка примерно... дори са готови ни дадат над определения ни лимит за заем на година ако сме намерили достатъчно добър начин да ги увеличаваме и успеем да ги убедим. Едва ли не ни казват "мърдайте си мозъците, правете бизнес планове, прогнози, планове и идвайте да ги обсъждаме..."

Между другото тук има страшно много възможните и за това човек да развива финансовото си мислене. Активите на университета са малко под 30 милярда долара, като малко под 5 от тях са спечели от продажби и търговия на акции през последната година. Има отделен борд който управлява тези активи. Обикновено сериозни финансисти се занимават с това. Работи като голяма банка... Към тази организация има студентки групи които получават проекти да изследват определени области на инвестиране и въобще не на шега ако професионалистите одобрят идеите се дават пари за да се осъществи измисленото от студентите. Отделно от това има много други интересни възможности за работа които предлага университета. Това е част от скритата идея да искат определени пари да се заработват защото просто много се научава и има какво интересно да се прави... Проблема тук е прекалената амбиция на студентите. Ако не ги караха по този скрит начин да работят всеки щеше да възприема работата като загуба на време а сега не е така. Към университета има и консултантски организации от студенти (да, наистина има фирми които ги наемат заради по ниската цена на услугата но все пак качествените съвети)... и за да работиш там трябва да кандидатстваш, има интервюта... въобще аз както го виждам опитват се един малък свят да създадат за да са по уверени учениците когато отидат в истинския... Аз поне така мисля... Естествено има и по-обикновените неща като работа в библиотека... но определено има много интересни възможности... и както всичко тук дори това което предлага университета не е всичко което може да прави ученика. Може да решиш сам да си правиш изследвания в дадена област. Кандидатстваш и ако си одобрен получаваш пари да правиш това което искаш... Яко нали:)

Тук въобще няма да засегна възможностите за изследователска дейност и учене извън границите на университета, държавата, континента... това което обясних отгоре както виждате са принципни неща. Конкретните предложенения дори нямам идея колко на брой са...

Най-трудното май от цялата работа се оказва да намериш баланса между това от което може да изкарваш пари (нещата в горния абзац...), социалния живот (които за американчетата е истинска мечта...) и ученето (което всички задружно мразим но тук се опитват и на това да сменят образа).

Та, да се върнем на снимките. Тази симпатична възрастна жена всъщност е причината да има толкова много българи тук. Да много сме... миналата година са завършили 10 човека. Тази година за сме приети само трима... миналата година са 6, по миналата 8...

Много обича България, идвала е доста пъти и много ни се радваше на всички защото отговаря за приема на доста голяма част от света.

Обратно в стаята за първа среща със съквартирантите ми които ще са за тази година. От ляво е Стивън (момичета, ляво е <-), от дясно е Ник.

За тях ще има много да ви говоря както и за стаята така че ще го оставя за друг път. Сега няма да е готино след като съм живял вече с тях (в момента пълня с постове минали дни) да ви изсипя всичкото си впечатление...:)

Днес казах доста хубави неща но определено не всичко е розово и го видях когато започна учлището... Ще ви пиша за тях по-нататък.

--Веско

2007.09.06 - Ден 5 - FIP 2

2007-09-19T17:37:00.002-07:00

Моля ви... искам да започна с изкуството в което съм най-добър... забелязвате ли симетрията... улавяте ли духа... начина, лекотата с която панталоните са хвърлени върху стола (от около два(!) метра...) просто изкуство...

След като се насладих на гения си излязох да свърша малко работа... отворих си сметка и т.н.

А това е мястото където се хранехме през първата седмица (има по нататък снимки и вътре)

Забележете че има дост дървета и зеленина из Кеймбридж. Наложи ми се да върша работа в една висока ограда на висок етаж и от там се виждаше как всичко беше максимум 4-5 етажа и много, много зелено... Естествено в далечината имаше високи сгради но те бяха към центъра на Бостън... не можах да снимам бях си забравил апарата...

През втория ден от FIP преминахме на психологическа и здравна тематика... започнаха да ни говорят ето такива презентации...

Да ни разказват те как се чувствали, какво лошо може да последва от това... как да си помогнем... Говориха ни психолози... (естествено всички казват да ги потърсим ако имаме проблем задължително...) Тук психолога се възприема като нормално нещо... Като човека с които може да говориш и да те познава добре, да му казваш всичко и да знаеш че няма да те порти... може би за това тук думата приятел означава различно нещо. Много интересно беше как едната от тази дръпнатите на предната снимка учи руски... и тя ни обясни че когато е учила руски, думата "приятел" са я учили на руски като "познат", и това си е точно така... Още не съм започнал да се изнервям от безсмислените стандартни разговори при разминаване но скоро ще започна...

Започнаха да ни чертаят едни ей такива графики за това как ще се чувстваме... (тази въобще не е вярна за мен... но се замислих колко много нагоре и много надолу беше моята графика през последната година...)

Това конкретно не беше презентация от професионалисти които освен всичко друго ни разясняваха и здравната система. Супер ми харесва как всички се опитват да правят и най-безинтересните неща интересни. Например на такава скучна тема ни раздадоха ей такива неща на всичките близо двеста човека...

От време на време в презентацията имаше въпроси на които освен сериозните отговори имаше и някакви забавни. Това беше за да ни покажат от колко различни здравни системи идваме всички, особено в сравнение с американската... Ето пример за някаква статистика... (гласуването ставаше за не повече от 15-20 секунди...)

Този въпрос конкретно нямаше особена връзка с здравеопазването но нищо:) Ето това примерно беше сравнително сериозен въпрос...

Смятайте така добре го представиха че по едно време се замислих дали да не взема да отида да си поговоря с някой, ей така да видя какво е... и ще отида... Освен това постоянно ни караха "използвайте това което ви предлагаме, платили сте за него"... или "много ще се радваме да ви видим, отбивайте се дори просто за да хапнете от нашите сладки"... ей така от време на време организират ден на отворените врати на нещо си където може да си поговориш, да постоиш малко, да хапнеш и да си ходиш... Въобще дори тази безинтересна тема беше направена интересна... Подробно но обясниха кое се брои за изнасилване и защо... какви са нашите права... Също ми харесва че всичко (не само примерно това за здравеопазването) е електронно организирано. Ако не ти се ходи може да пишеш мейл на доктора "кофти ми е боли ме корема какво да правя" или да му се обадиш по скайп денонощно имало дежурен. А ако си много зле университетската полиция те кара до болницата на университета...
На всичкото отгоре тази полиция е мнооого по отзивчива и приятелски настроена от американската полиция която принципно е добре настроена към хората. От където и да се обади човек от кампуса идват до минутка. Те също имаха презентации и създадоха много добро настроение. Обясниха ни че можем за всичко да им звъним, че примерно ако се напием много и сме зле да им се обадим, те ще ни заведат до болницата на университета ... (а тя няма право да дава информация на университета което значи че не може да те изключат примерно... защото за употреба на алкохол в кампуса изключват директно). Така примерно самите те ни казаха "по добре се обадете на нас" защото ако се обадим на другата полиция отиваме в "истинска" болница (не че тази на университета не е... вярваите ми видях я ходих на прегледи за които ще разкажа по късно) и тъй като застраховката ни е към училището в което сме те ще разберат защо сме били там и защо... Също примерно ако се изгубим или ако е станало тъмно и се притесняваме да се приберем можем да им се обадим, те идват и ни прибират... Ако усетим че някой купон върви на зле заради определени хора... можем да им се обадим, те да ни дадат съвет какво да правим и ако съвета не помогне те идват и под друг претекст изкарват проблемните хора навън. Въобще разиграха ни безброй случки в които наистина ни накараха да разберем че са супер полезни и те наистина са... Освен това са много отзивчиви. Имаше примерно състезание за снимки... дава се един голям списък с неща които трябва да заснемат и които първи успее печели... едната снимка беше да се качиш върху полицейска кола... имаше отбор които спрели една кола от университетската полиция, обяснили на полицая и той без нищо да протестира даже с усмивка ги оставил да се качат отгоре... Също ако се заключи човек в стаята си звани на тях... просто нямам думи... много добре замислено. Не е като да не съм виждал работещи и организирани институции но тук ми смениха малко стандартите... буквално една малка държава... но не опира само до пари... някак си хората са надъхани а не разбирам честно казано защо...

Сега се сетих да разкажа и за политиката на университета относно пиене. Тя е много готина... Правилата са следните... нямаме право да внасяме алкохол в общежитията и ако го направим или бъдем хванати ще бъдем наказани. Това е няма друго правило. Ако се напиеш на територията на университета има политика на амнистия. Така един вид човек е отговорен само за реакциите си докато е пиян но не и за самия акт на напиване (естествено добре е да кажеш че е станало извън кампуса но те казаха че знаят че ще лъжем за това няма да питат... хитро:) Направили са го с цел когато някой му е зле и някой негов приятел го вижда че е много зле да не се чуди "да се обадя ли на университетската полиция да го кара в болницата или не"...(тук стават много зле много бързо...) Същото правило за амнистия важи и за човека който се е обадил. Естествено карат този който са хоспитализирали (брей какви думи знам...) да ходиш около месец по 2-3 пъти в седмицата на консултации на които да те убедят колко е лошо да се пие... (изслушахме вече поне пет такива лекции... даже започнах да се чудя да не съм алкохолик в един момент... много успяват да психират...) Та от две години я има тази амнистия и обажданията за напиване са се покачили 4 пъти... Има даже изтрезвително в отделение към болницата на университета...

В късния следобед имаше организирано FIP парти... всички се събрахме пред общежитието където живееха повечето хора от FIP и нещо чакахме...

Някои хора звъняха говориха за някакво място... едни тръгваха си идваха... аз много не вдявах за какво става въпрос а тя каква била схемата... Тук е много популярен така наречения pre-gaming... това означава да се съберат 10 човека с една бутилка водка и да се напият ей така за напиването... На колкото повече pre-gaming-а си бил толкова си по голям шеф... Реших да се прибера за малко и по пътя срещнах следното интересно куче което беше оплетено на раста цялото...

Върнах се пак... стана тъмно по едно време питам що не ходим на партито и ми казаха че чакали обаждане да се освободи място... то било в някаква стая... а ние сме 200 човека на това FIP... та така се разминах с първото с парти... но ми бяха много забавни да ги гледам пияни от различните държави... без много да са пили...

Нещо интересно което се сетих накрая е че малко прекаляваха с това да се опитват да не се чувстваме депресирани... всяка презентация имаше по нещо което те съветва как да се чувстваш по-добре когато си далеч от дома... По едно време и аз взех да се замислям... гадно ли ми е... то май, ми е гадно... ми близките, ми приятелите ми това... ми онова... На една от презентациите не беше особено умно как имаше нещата които ни липсват най-много и какво да правим за да не ни липсват... Въобще и да не е депресиран човек го вкарват в филма със чувството за самота:)

--Веско

2007.09.05 - Ден 4 - FIP 1

2007-09-19T17:37:00.001-07:00

Здравейте,

Този ден беше доста по-обещаващ от предните. Сутринта рано за първи път хапвахме в стол на университета и мога да кажа че бях приятно изненадан. Има доста голям избор от какво ли не но за това ще говоря в по-нататъчните пост-ове защото в последствие направих снимки. След закуска започнаха лекциите от Freshmen International Program която се организира от Woodbridge Society на което по подразбиране всички международни студенти са членове. Тук настроението беше доста по добро от FCU защото организаторите (отново както при Dorm Crew) бяха студенти. Доста по приятелски настроени бяха всички а преди обед ни организираха няколко игри за социализиране от рода на... дават ни един лист с 25 полета и на всяко поле пише примерно... "Намери човек които е от държава с буквата Г", "човек които е посетил поне 5 държави в Европа"... След това започнаха лекциите...

Мога да кажа че го бяха измислили страхотно. За да не се чувстваме като в необрано лозе започнаха да ни говорят за какво ли не. Следващите дни ни обясниха примерно разликите свързани с...

*) Банките и за какво да внимаваме
*) Как се таксуват телефонните разговори (доооста по различно от Европа...)
*) Как работят автобусите, къде с какво да ходим, как да ни излиза по евтино
*) Какви са разликите в храната. Защо колата има различен вкус тук...
*) Какво американците наричат приятел
*) От какви неша биха се почувствали неудобно а ние не
*) Религия и политика

Като цяло темите бяха разделени по дни и първия ден бяха по-практическите неща (както и останалите дни имаше от това което описвам сега)... обаче супер полезни... говориха ни детайли примерно като когато какво ядът американците и защо... кои серияли са известни и свързаните с тях жаргони... имаше лекция на тема правилата на бейсбола и какво от термините е навлязло. Каква е разликата между отделните щати, кои за какво. С какво Бостън и Кеймбридж (реално университета е в Кеймбридж което е вътре в Бостън) са по-различни от останалата америка... беше доста интересно. Определено като добавим че хората бяха добре настроение наистина беше доста по приятно от първите дни. Следобед тръгнах към MIT да се видя с приятелите си там.

Рости се опитваше да решава някакви синуси и косинуси и аз естествено дадох мнение...

Този ден се запознах с Митака (този от дясно (момичета дясно е ->), много точен и при това супер запален чалгар... нямаше песен която да не знае или да няма...:) а този от ляво е Антони...

После дойде и този дето се му забравям името, биолог беше ама той много ме изнерви няколко дни по-късно и с него не говоря особено много. Не можехме да намерим сайт към които да се свържем да гледаме България - Холандия а той не искаше да ни пусне в стаята си... маняк е на тема чистота и подобни... като цяло е някакъв странен...

След обилна доза простотии отидохме с Рости на неговия изпит за записване на плуване... Изпита беше супер як... трябваше да изплува 100 метра и да стои без да потъне 10 минути... Но първо басейна на MIT. Забележете че около таблото има фитнес център на два етажа ... аз до тогава не бях виждал такова нещо... жалко че в MIT спорта не е на мода:P

(той продължава и надясно и е наистина голямо, безплатно естествено...)

Тия рекламки много ме радваха... имаше някои много забавни...

Това е Рости които предния ден беше изплувал 100 метра и днес дойде да покрие втората половина от норматива... виждате го накъде около 5-та минута... все още се държи... той беше добре в смисъл стоеше така защото му е удобно ама много се забавлявах с едни дето щяха да се удавят...

Тука вече си взе изпита... сериозно имаше някои много забавни... като изваден от инкубатор... с 3/4 панталони вдигнати над корема ... не не аз не съм такъв принципно но тия бяха уникати

Оказа се че разстоянието между моя университет и MIT е повече от 10 минути... отнема цял половин час с бърза крачка. А по средата има някакъв квартал с някакви черни (или поне така ни казват) за това вечер не се минава от там. Аз с метро ходя защото си падам мързел... Та след като се прибрах се прояви неизживяната ми любов към тоалетните и баните...

Ето една такава баня (на тази и останалите снимки) се полага примерно на 5 човека. Държа да отбележа нещо което може да не ви е интересно но на мен ми е. Тук системата за измиване е на същия принцип на които работят турбо компресорите на автомобилите. Супер много вода заминава... доста странно е направено... и като цяло в трабите водата е с доста високо налягане. Душа примерно удря много здраво... също така не може да си избира човек колко вода да тече а само с каква температура. Като съм тръгнал да говоря за бани и тоалетни да завърша тази тема това е нещо което супер не ми харесва тук. Отвратително е как на един етаж примерно има една баня. Като му се допие вода на човек (тук тя е годна за пиене) трябва да ходи до банята... като искаш да си измиеш ръцете пак... нищо не им пречеше да сложат по една мивка наляво надясно. Столовете също нямат мивки където човек да се измие преди и след ядене. Има едни такива алкохолни гелове които вършат наистина много яка работа ама друго е малко вода да има... да си измие лицето примерно човек. Това много ме дразни и ми създава голям дизкомфорт постоянно да ходя до банята да се мия примерно. Освен това не знам защо но има мания да се заключват баните... досега поне 10 пъти съм се връщал за да си взема ключа... много е странно не знам защо така са го направили... Както и да е това предполагам не беше много интересен абзац за всички но за мен е нещо което ме дразни постоянно...

Друго което много ме изнервя е какви са маняци на тема пожари... В тази сутрин ни вдигна алармата в 6 часа за тренировка... Аз обаче имах опит от преди две години и спокойно си се облякох и излязох... имаше хора излезли от банята а сутринта си беше доста студена... Много е гадно как като върви човек по улицата в минимум 50% от времето с някое ухо се долавя или полицейска кола, линейка или пожарна... и каквото и да стане в общия случай пристигат и трите. Както до Yard-a има станция на пожарната и като цяло се явява централно кръстовище около това място постоянно, ама постоянно се чуват сирени... дразнещо е... Но е много интересно че задръствания няма. Всечи чака пешеходците по много за да минат... винаги ти спират когато стоиш на тротоара и искаш да пресечеш... никои не свири... и няма задръствания. Не знам защо така... Светофарите са много странни. Случи ми се няколко пъти да стоя, на всички посоки да ми свети червено, на колите също да им свети червено и никой да не мърда. Имат три режима но не ги разбирам много... още след първия ден въобще не гледам какво свети... ако няма коли минавам... а дори и да има понякога на тяхно зелено ако съм стъпил на пътя спират... Рости даже не гледа има ли коли:) Не не сме чак толкова зле но като цяло особено около кампусите на университетите всички много внимават...

--Веско

2007.09.17 - Colin McRae

2007-09-17T21:43:00.002-07:00

(от 17 Септември)

Замина си един от моите идоли...

Няма да ви затормозявам с излишна информация искам само да ви кажа кой беше този човек...

http://eurosport.yahoo.com/16092007/58/mcrae-dies-helicopter-crash.html
http://eurosport.yahoo.com/16092007/58/colin-mcrae-1968-2007.html
(Ако не ви се чете цялото най-отдолу има цитати)

Започва да се състезава през 1986 година и още след първия си сезон е наричан "Летящия Шотландец". Първото му състезание в световния рали шампионат (WRC) е през 1993 през който сезон печели и първата си победа. Има уникален стил на каране който му спечели толкова много привърженици през години. Кара изключително красиво и бързо като дори и да е назад, дори и да е първи с голяма преднина кара на максимум и винаги за публиката. В рали спорта определени завой могат да се вземат с идея за максимална бързина, изчистено и стегнато, или да се вземат така че да накараш хората около трасето да обичат този спорт... това което правеше той... Например при скоковете които са много красиви колкото по-дълго колата е във въздуха толкова повече се бави пилота. Няма случай в който МакРии да е върнал газта преди скок за да задържи колата на земята. Не веднъж е отпадал с голяма преднина водейки в класирането и именно заради безразсъдното на моменти каране става световен шампион едва един път, и четири пъти завършва втори в шампионата.

През годините има изключителни трудности да си намира отбори защото въпреки очевидния си талант никога не спазва стратегии, заповеди и не пази автомобила. Правил е компромиси като е карал за така наречените нефабрични отбори само и само да е част от състезанието... (фабрични са отборите зад който стой марката на автомобила. В общия случай са много по богати, организирани с много повече ресурси при повреди, много повече персонал по самата писта за информация...) Този човек имал само една идея в главата си и тя е скорост независимо какво кара... Не случайно именно на негово име са някой от най-зрелищните катастрофи в света на рали спорта. Въпреки това никога, никога не се предава. Има десетки клипчетa как с потрошен автомобил просто продължава, без шанс за точки, само заради скоростта и публиката. Твърди се че навигаторите (хората които стоят до него и му диктуват следващите завои) на МакРии са едни от най-скъпо платените в спорта защото не всеки е готов да седне до него в колата му. Състезавал се е в какви ли не състезания с автомобили и въпреки че е шампион както казах само един път и то през далечната вече 1995 и до ден днешен най-популярната рали игра е на негово име просто защото този човек е олицетворение на красотата в рали спорта...

МакРии правеше това за което аз мечтая, едно от нещата което ме мотивират в живота:) Да, обичам формула 1 но от шест годишна възраст не съм пропуснал нито едно рали Албена което минаваше под терасата на баба ми. А един от най-ярките ми спомени е как мама ми подари пропуск за автопарка на ралито в Албена и отидохме да гледаме старта... Едва ли някога ще забравя това... чак когато се видят на живо разбира човек колко бързо се движат и колко на ръба. Това е един от моторен спорт където наистина пилота е звездата а не техниката. Всеки завой е компромис между чувството за самосъхранение и скорост. (за да ме разберете вижте клипчетата на рали снимани от вътре...) Въпреки всичките си катастрофи този човек не се е отказал от спорта и не е загубил от желанието си за скорост през годините. Отказа се на няколко пъти но пак се връщаше...

МакРии или снимка на колата му в движение, е стоял най-много на десктоп-а на компютъра ми, далеч повече от всяка друга снимка и дори тематика. Всяка година преди рали Албена се надявах да дойде в България и да се състезава на ралито (това не стана). До такава степен харесвах този спорт заради него че търсех в интернет колко струва човек да наеме частен WRC автомобил със сервизен парк, механици и транспорт за един сезон. Сумата е 4 милиона паунда... това ще е едно от нещата които ще направя когато стана богат...

Катастрофи (дълго):

Катастрофи (кратки):

Това е ако искате още от този спорт:) Обърнете внимание за какви разлики говорят на хора каращи различни коли...

Кратки коментари по време на клипчетата:
"Субарото е с счупен преден мост заради което са отказали и предните спирачки. Когато чист лед се срещне с кола със задно предаване и задни спирачни дори качествата на МакРии да контролира автомобила не са достатъчни..."

"Колин МакРии загуби четвърта предавка на автомобила си и можеше да се успокои темпото и да е спокоен за второ си място но въпреки това той решава да атакува в последния етап на ралито..." (катастрофира но стига до финала и остава трети)

Клипчета от репортажите от първата победа на МакРии от 1993... Една от най-красивите години за мен в рали спорта... Отново обърнете внимание за какви разлики се говори на 40 километрови етапи (които се карат по 8-10 на ден, в продължение на 4 дни...) при положение че пилотите са с различни коли...

(първа част)

(втора част)

Ако ви се гледа още определено вижте в youtube.com клипчетата от 1993...

Това беше по тази тема от мен. Надявам се съм успял да предам поне част от това което аз виждам в този безумен спорт и в този безразсъден човек:)

--Веско

PS Цитати от http://eurosport.yahoo.com/16092007/58/colin-mcrae-1968-2007.html

"Already evident was the flamboyant driving style that would win him so many fans, even if it did earn him the tag "McRae the madman.""

"It proved to be an inspired choice. McRae's first World Championship victory came in New Zealand in 1993 as he wowed the crowd on the 34-mile Motu stage, a test renowned as one that separates the men from the boys."

"12 months later came his crowning glory. Subaru team orders conspired to leave him with a time penalty which denied him victory on the Rally of Spain after the final stage.

That win instead went to his team-mate Carlos Sainz, ensuring that both arrived in Britain for the final round level on points and in a winner-takes-all situation.

McRae's chances looked doomed when he suffered a puncture and broken suspension in Kielder Forest, but spectacularly he fought back from a two-minute deficit to Sainz to win the rally and become Britain's first world champion. At 27 years old, he was, and remains, the youngest man to win rallying's greatest prize."

"A spectacular day one crash though saw him beaten to world title number two by his countryman Richard Burns."

"And he proved it yet more as he spent the last two years developing his own rally car, the R4, which it is still hoped will go into production."

2007.09.04 - Ден 3 - FCU 2

2007-09-17T21:43:00.001-07:00

Този ден беше... много труден. След неговия край определено мисля че трябва да се плащат заплати от мъжете на жените за домакинска работа... Голямо чистене падна... Пак не ме избраха за кенеф теам-а, явно не чистя прах достатъчно добре. Много по-готино е да чисти човек тоалетни защото поне знаеш кое е чисто и кое не и за това един вид най-добрите отиваха да правят това. А като чисти човек напукана дървена дограма на прозорец иди дефинираи кое е чисто. Нашия надзирател 3 пъти ни върна в една стая с момичето и момчето с които чистихме... (разделиха ни на двойки и тройки и всеки ден ни/ги въртяха) докато накрая малко начумерен не му зададох ключовия въпрос:
"Абе ти на колко години си?"
"На 19 защо?"
(леееееееко заплашително...) "Защото аз съм на 20..."

Повече не ни върна нито един път. Много добър екип бяхме. В началото минавахме цялостно една стая за 30 минути накрая стигнахме до 10 и то не за сметка на качество... Мале сигурно на някой хора им е много забавно да четът че аз съм правил подобно нещо обаче преди да бързате да се смеете искам да отбележа че акта на чистене беше по скоро символичен и отрезвителен:)

Ето снимка на моята под група

Вечерта докато се прибирах случайно видях че има някакви хора на едни маси на средата на на Yard-a което обикновено значи че има регистрация за нещо. Отивам там и виждам че това е регистрация за FIP което аз мислех че почва на следващия ден. По-готиното нещо беше че след това имаше събиране на което имаше храна:) Така е... като няма мама да готви и да праща буркани... трудно се живее... хахаа :P

Привеждам се в човешки вид и отивам на вечерното събиране. Чакаме всички пред една зала да ни отворят, всеки говори с някой, аз стоях отстрани защото нямах много настроение за говорене... аз още го нямам... и при мен идва една жена... Спира си погледа замислено... и ми казва... "Веско?" (всичко което пиша е казано на английски освен ако изрично не отбележа друго)... Запознавам се с нея. Тя ме пита как е бил полета, как се чувствам... говорим си общи неща докато влезем в залата където бяхме. В последствие това се оказа Директорката на така наречения Elm Yard (едно от 3-те "административни" деления на Yard-a) в които аз (ще) живея цяла година... Тази жена е отговорна за това да ни разпредели по стай и кой с кой да е. Тя знае поне половината от нас по име, град, интереси... (половината от около 600 е... много...). Няколко дни след това на поредната лекция на някаква тематика тя ни се представи и беше супер забавно как някой вдигахме ръка за въпроси и тя се заглежда само да фокосира и казва "Да Веско, кажи какво не разбра..." Не сбърка нито един път... Смятайте колко трябва да се радва на това което прави и колко е ентусиазирана. Много ни се радва на всички и е супер щастлива че ни вижда на живо защото както тя казва "Три месеца на снимки по стените ви гледам... и ви умувам как да ви подредя". А това е човек който стой високо в йерархията... Над нея е шефа на freshmen, а над него е само шефката на целия университет (която между другото в последната класация на Forbsе за най-влиятелни хора мисля че беше някъде около 35-то място... преди Хилъри Клинтън мисля... много интересен човек... wikipediata e полезно нещо:)

Това е просто някак си всички са ентусиазирани и успяват да ни го предадат. На моменти ми идва малко лигаво но принципно хората наистина се интересуват от нас и не ни отебават (да, ще използвам такива думи това си е моя блог...). Всички от различни офиси за... за какво ли не... за финансова помощ, за застраховки, за международни студенти... обясняват "Използвайте ни! Ние сме тук за вас... На страницата ни има това и това... може това и това...". Особено пък финансовия офис... "Можете да вземете пари от нас за това, това това... ако дойдете с хубаво предложение, ще го обмислим и дори и да го нямаме като фонд (има много фонд-ове за различни неща... аз вече знам около 5 а аз нищо не знам още) ще измислим как да ви дадем пари ако ни убеди..." И наистина дават... вече го проверих... днес (14 Септ) си взех чека за $1500 заем за компютъра който си купих (заем с 5% лихва, без такси, които започва да тече 1 година след като напусна университета освен ако не отивам в по висше учебно заведение, тогава лихвите започват да текът две години след като завърша...) Принципно процедурата отнема около 10 дни и трябва да се представи бележка за поръчка (има едни схеми със забавено плащане тук и е възможно да купиш нещо без да имаш парите и без да теглиш кредит, заем и т.н. в рамките на 1-3 месеца). Аз нямах нито бележката за поръчка, дори още не бях на 100% регистриран по всичките пътеки и въпреки това поне се занимаваха с мен един час да ми измислят как да го завъртят че системата да им даде да ми отпуснат по рано парите... и го измислиха... А за какви неща дават пари... (не заеми... пари...) Да си направиш купон за рождения ден, да си купиш дебели обувки и яке ако си от топла държава или си на финансова помощ... за всичко което докажеш че ти трябва заради здравето ти ще дадат пари... А за изследователска дейност да не говорим... Както и да е тази тема ще я развивам пак като ми стане по ясно... Отплеснах се...

Та видяхме се кой сме международните студенти. Тази година и канадците минаваха за международни за първа година и всеки втори беше канадец... (хавайците бяха много недоволни щото пък те не се броят за международни...). Запознах се с третия българин, Стефан от София... ОК е... засега се разбираме надявам се така да продължава. Той се занимава с гребане... петкратен национален шампион на България по гребане в различните възрасти и откровено са го поканили тук защото гребането е супер престижно. Тук в университета даже гребането е над бейзбола...

По едно време седнах на една маса с някакви хора и ми казват "Тази маса не е за теб..." Това е много, много странно да ти го кажат с тона с който на мен ми го казаха... Усмихнах се и питах "Защо пък да не е...". Отговориха ми "Тук сме само от балкански държави...":) Та запознах се с един сърбин, един македонец, една албанка, три туркини, една румънка (мисля че има и едно момче румънец) и една гъркиня. Неофициално сигурно има повече хора, гърци със сигурност, съквартиранта ми е такъв...

С доста заплесвания това беше третия ми ден тук:)

--Веско

2007.09.03 - Ден 2 - FCU 1

2007-09-16T21:55:00.001-07:00

Сутринта беше по-оптимистична от вечерта. Събраха ни всички в 7:30 в една голяма зала където ни поздрави директора на Freshmen Dean's Office (една от многото притурки към университета която прави нещо. Тези конкретно се занимават само за учениците първа година - организацията по посрещане, програми и различните събития през freshmen годината, настаняване и други общи и полезни неща).

После този пич дето ми мъкна куфара предния ден се оказа шеф на това Dorm Crew. Много як човек се оказа в последствие. Учи психология трета година, супер забавен и много интелигентен, а като го види човек прилича на изтърван на улицата. Както и да е за 5-10 минути успя в 7:30 сутринта да разплаче от смях някои хора в залата. Разпределиха ни кой в кой отбор е и тръгнахме към общежитията за деня. Всеки отбор имаше три под отбора с капитани и на един от под отборите в моята отбор (10 човека) този пич беше "надзирател". Супер интересно нещо което по-късно разбрах е че разпределението за абсолютно всичко което има разпределение така се прави да си с хора които не си виждал преди това... Никой от съквартирантите ми не беше в моята група, никой от моята група не беше разпределен след това в моето общежитие за през годината, никой от предните разпределения не е в нито една от групите на различни съветници които имаме... лудница...

Както и да е, стигнахме и почнахме да чистим. От всеки под отбор на случаен принцип избраха кои да е кенеф пича. Сигурно се смеете обаче на мен после ми се искаше да бях се паднал... това да чисти човек прах е отвратително... всяка стая в гадното общежитие я минахме по 4 пати за различни неща. Едри боклуци, прах по земята, прах по мебелите, радиатори и прозорци, до стени и мокро чистене на под и мебели. Да ви кажа вече обичам повече майка си след онзи ден... По едно време намирам аз една работеща Моторола RAZR V3... бяха ни казали кой каквото намери за него си остава. Шефа на под отбора (един много нацупен такъв...) вика остави я при общите неща. Оставих я аз, на тръгване питам какво правим с телефона той вика дай ми го (бяхме намерили и още някви не толкова яки неща). Хвърли останалото и си сложи телефона в джоба... викам айде ся няма да спорим тука от първия ден от мен да мине...

По време на обедната почивка имах следния интересен разговор:
(непознато момиче от друг под отбор която в последствие се оказа че се казва Иива)
Иива: Как беше чистенето.
Аз: Много гадно.
Иива: Мен всичко ме боли.
Аз: Мен само гърба.
Иива: Аз съм Иива ти как се казваш между другото.
Аз: Веско, приятно ми е да се запознаем. От къде си?
Иива: От България. (това предното и нататък се говори на английски)
Аз: Хм... това е много интересно.
Иива: Защо ти от къде си.
Аз: Аз също съм от България.
Иива: Наистина ли?
Аз: Да! Ти български говориш ли.
Иива: Да!
Аз: (вече на български) А защо така смахнато си произнасяш името?
Иива: Айде накарай американците да кажат Ева...

Тя живеела от малка в америка (извинявайте ама докато не намеря нещо друго хубаво в тази държава освен университетите ще и пиша името с малка буква...)има гражданство (за това не сме знаели за нея преди това) и всяко лято се прибирала. Усещаше се като говори по телефона, по диалекта че доста им е взела от културата...

Та след следобедната сесия чистене се прибрах размазан (мамо, обичам те, благодаря за всеки път в който си ми чистила стаята...) обаче нямаше много какво да се прави в ставята а да стой човек в такъв момент без работа е доста пагубно за това излязох да се разходя. Принципно ми е познат района за това тръгнах към басейна който е от другата страна на реката. Ако напишете Майната си Yard в maps.google.com ще видите на карта мястото за което доста ще пиша като цяло. А в google earth освен картата и разни сателитни снимки дето ги има в maps може да видите снимки снимани от определени места. Много туристи има тук така че сигурно ще има много снимки... като изкопаеми ни гледат и ми писна да искат да се снимат с мен... още ми е рано:)

Разказаха ми как даже се катерят по общежитията до първия етаж, махат на хората вътре и ги снимат... Също ми разказаха как един пич направил следния бизнес. Седнал на един стол в центъра на някой си китайски град и сложил табела "Уча на Майната си, снимка с мен $2, една минута разговор $3"... До вечерта полицията му забранила да стой там щото се образувала опашка... Това най-много бой да ям в България...

Та тръгна моя милост да се разхожда...

Това е изглед от Yard-а към стълбите на библиотеката която е сравнително в средата на това оградено пространство. Била най-голямата на бла бла и имала бла бла... знаете колко обичам книги... Ааа забравих нещо важно... първата храна която ям на американска територия...

Искам да отбележа че това беше половината сандвич... Ядох го на два пъти щото ми дойде голям... тук вече се замислям дали това си струва за да почна да пиша държавата им с главна буква, а именно големината на порцията когато човек си купува храна:)

Тази снимка трябва да се отбележи. Това е снимката на основателя на университета (който е кръстен на негово име... има wikipedia за който му се чете... аз така и не отидох на едночасовата историческа обиколка да разбера нещо за историята на университета...)

А това е много яка снимка. Много се накефих на една катеричка докато си вървях все още из Yrad-а...

Ето това е сградата в която ще живя (аз вече живея) през годината. Старинна в готически стил. Има две такива. Като цяло е една от най-големите.

После видях още една катеричка на която много се зарадвах щото си взе храната точно преди да минат хората...

После се огледах и видях поне още пет катерици наоколо което направи две от последните три снимки безсмислени. Оказа се че всъщност тия катерици са голяма напаст... крадат храна... ама някой път ще ядем печени катерички усещам...

По пътя си към моста който води до другата страна на реката минах покрай този ресторант, в който преди две години на RSI за последно събирах сили преди последните 20 и няколко часа без сън преди да се предадат докладите (не бях спал поне още толкова преди това), точно след като ми беше минало интервю-то за тук...

Много хубаво място, ще отида пак когато имам възможност... няма да забравя как два часа хапвах най различни морски и индонезийски неща, едвам стоях със отворени очи но когато излязох имах сила и свърших страхотно количество работа за да си завърша проекта...

Минах по моста където "слънцето залязваше прекрасно..." (момчета не ме разбирайте погрешно, не съм станал един от онези просто трябва да има и нещо за женската част... почете още надолу има снимки на коли...)

И стигнах до мястото което беше оградено за спортните съоръжения.

Няма нещо дето да го няма... входа към басейна (не стигнах тогава до него беше затворен)

Игрището за хокей на лед и разните там ледени неща... (ако досега не сте ги пробвали съвета ми е никога, ама никога не ги пробвайте, сериозно... ще се потрошите а който ви казва че не боли лъже... който ви казва че си струва болката лъже още повече... а ако някой ви каже "ааа, айде ще ходих да се претрепем заедно и аз не съм карал(а)" не отивайте... или поне питайте дали не е карал(а) ролери... и в двата случая дали ще се пребие човек сам или с компания няма особена разлика в това колко боли. Ако все пак ви излъжат да отидете съвета ми е дръжте се здраво за стената... ако ви излъжат да се пуснете стойте задължително наведени напред... вярвайте ми високите хора падат много атрактивно и болезнено по таз... много боли... съвестта ми е чиста предупредих ви...)

Стадиона за американски футбол

Това честно казано мислех да го пробвам като спорт. Обаче тези тук са ооогромни. Колкото повече отивах към спортните места толкова по едри хора ме разминаваха. В един момент мислех да ги снимам честно... ама се притесних... разминаваме се аз едвам рамото му минавам а на ширина се побирам два пъти... И то да беше само един... поне 20 такива разминах...

Това е баскетболната зала където имаше няколко лапета дето цъкаха много запалено чак се загледах... Много бяха добри (и също толкова черни...)

Много ме накефи как седалките се прибират настрани и така ако се тренира се отваря място за две игрища... а когато има важен мач в средата остава само едно игрище и има доста места...

Знам че нищо не се вижда на тази снимка но цялото игрище за ръгби (май така се пише) беше покрито с патки от езерото... много патки много нещо... Има един местен майтап че патките бягат от частта на реката до която е MIT за да не ги изядат студентите там:)

Сега искам да обърна внимание на едно от малкото неща който като цяло ме радват тук... колите (какво друго...) Много обичам коли в който трябва да се катериш за да се качиш... или такива за които когато се блъснат винаги се казва... "еди си какво се удари в въпросната кола..." а не обратното...

Забележете че това отзад е Jeep модел Grand Cherokee (вярно стария модел е ама го имат за голяма кола при нас...) и също така че това е версията с две врати на този пикап... без коментар... наскоро видях версията с 4 врати и удължена база... отзад беше с двоини гуми и спокойно човек може да паркира в товарния отсег някоя нормална кола... Може да не е интересно за всички но мен ми е така че ще си ги коментирам :P

Снимах още една... тази също беше версия с две врати...

Докато се намествах около нея видях че някакви хора седнали на столчета зяпат някаква витрина... Наклоних се да погледна какво гледат и една жена която стоеше на стол супер ентусиазирано почна да ми говори с някакъв много стабилен Бостънски акцент "Водим с 4:1, X направи (нещо си), Y направо заби бомба и освен това направи (някакъв термин), и освен това Z днес хвърли (някаква комбинация от цифри дето означаваше някаква статистика)"... аз се усмихнах и отговорих че дори не знам правилата и че не съм разбрал какво е казала. В този момент половината от някъде 15-те човека който гледаха се обърнаха към мен и ме изгледаха странно, ще каже човек че ги обидих... Една още по надъхана от тази която ми каза предното нещо се обърна към мен и каза:
"Момче, ти не си от този континент? Да не си европеец?"
"Да, от България."
"Хм, в Бостън ли ще учиш"
"Да"
"Ела тук (дърпа ме за раката) да ти обясним как се играе бейзбол да не ядеш бой някъде"

Изслушах едночасова лекция на тема бейзбол от общо взето всички който бяха там. Всичко се обясняваше в дълбоки детайли че дори и се обсъждаше дали е така. Даже ми задаваха въпроси за да видят дали съм разбрал правилно всички изключения... когато ударел топката... пък когато оня я хванел във въздуха, че когато имало човек на първа база, пък ако той тръгнел към втора докато топката още лети, докато не лети... че ако не тръгнел апък този от първа база какво правил... пфу... Оказа се че Бостън Ред Сокс (червени чорапи) били най-добрия отбор в Световната Бейзболна Лига (която се провежда само в Америка... колко типично:)

Ето тази русата беше най-надъхана... Забележете линейката отзад... спряха и дойдоха да гледат. Когато аз тръгвах и пожарна отиваше натам. Няма а се учудя ако и те отиваха да гледат.

Прибрах се и едвам успях да не заспя докато си миех зъбите...

--Веско

2007.09.02 - Ден 1 - Пътуване

2007-09-16T21:52:00.002-07:00

Има пасажи от тези ден които ще пропусна по обективни причини като подробности за полета или мислите ми преди лягане... В общи линии повисяхме малко с Антони на летището в Лондон. Пристигнахме в Бостън около 4 следобед и с малко зор и мъкнене на багаж по разни метра, странни автобуси, които едновременно бяха и тролейбуси, се озовах в кампуса или по-точно в частта за ученици първа година (така наречените тук freshmen).

Плана за първите два дни беше да участвам в така нареченото Fall Clean Up което се организираше от Dorm Crew. Dorm Crew е една от мнооого организации тук която прави нещо. Това конкретно събитие е едноседмично чистене на всички общежития.

Нека обясня малко по от далеч. Откакто ме приеха през април ме заляха с кааакви ли не писма за какво ли не... от предложения да си купя чаршафи за леглата за да не ги мъкна (+ всичко друго като хавлии калъфки и т.н.) през електрически уреди (които пак се купуваха от нещо си към университета които освен че ги подържат ги доставят, и след това изкупуват така че можеше и втора ръка) до брошури със всичките програми които се провеждат през така наречената pre-orientation week. (демек седмицата преди orientation week когато всички freshmen трябва да са се настанали, с други думи две седмици преди началото). Въобще не споменавам всичките формалности като застраховки, ваксини, книги за това да не се чувствам депресиран, книги за родителите ми да не се чувстват депресирани, поне 5 книги на тема "какво да очакваме от първата година в университета", още поне 5 обясняващи системата и възможните курсове (вярвайте ми тези бяха много дебели...). Както и да аз не прочетох нищо...

Може да не виждате много смисъл че дойдох цяла седмица преди задължителната дата но идеята беше след тези два дни да участвам в програмата за международни студенти Freshmen International Program (FIP) която се провежда през последните 5 дни на pre-orientation week.

Както започнах да казвам за през тази седмица ми предложиха три типа програми. Такива за които се плаща (те бяха свързани с ходене по разни планини и щати около Масачузец), такива за които нищо не се плаща (те бяха свързани с живеене в кампуса и правене на нещо благотворително из града и разходки) и такива които ти плащат да правиш нещо. Целта на всичките беше да ни сблъскат с колкото се може повече хора за да се социализираме колкото може по бързо. И от това което виждам имаше успех...

Всъщност Dorm Crew беше единствената програма която дава пари през тази година и моя милост реши да изпълни мечтата си да чисти кенефи (срещу $11 на час:) Е мечтата ми за кенефите не се изпълни, не можах да се класирам за toilet team-а но за това по нататък. Когато през лятото избирах какво да правя и да ходя ли въобще на това реших че ще срещна готини хора в тази програма и се оказах безбожно прав. И до сега (14 Септември) най-готините хора останаха приятелите от FCU.

Да добавя още нещо като информация. "Майната си" Yard (така се обръщам аз към този университет защото той е на майната си...) или по кратко Тhe Yard е мястото където живеят всички freshmen както и доста високопоставени шефове на по важните организации, департаменти и дори на самия университет (обърнете внимание на не колежа в който аз официално уча а на университета. Университета е съставен от колежа който е със същото име, нещо там дето не го разбрах какво е допълнително и 9-те Graduate School, примерно Майната си School of Business, Law, Government...). Та това място идеята ми е да сме заедно за да се запознае човек с колкото може повече от тези 1600 които са тук. В някои от сградите както и в такива в които не се живее има зали за лекции. Диаметъра на това нещо е не повече от 5-6 минути.

Та влизам аз в Yard-а и ме посреща на вратата един ухилен пич. Помогна ми за багажа и за регистрацията, закара ме до временната ми стаята, разсмя ме 1-2 пъти по пътя... абе много странен субект беше...

Апартамента в който бях настанен имаше една обща стая в която трябваше да живея аз защото пристигнах последен и към нея закачени четири сравнително малки единични стаи които все пак бяха достатъчно големи да живее нормално човек. Всеки получава легло, голям шкаф за дрехи, секция за книги, бюро, висока лампа и стол които са доста запазени както и дрешник. Оставих си нещата и реших да открия сезона на снимките:)

Както се бяхме уговорили с Антони тръгнах към MIT да се видя с другите българи там. Отивам там... на входа на общежитието казвам ключовата фраза "I'm going to the Bulgarian suite" и никои нищо не пита повече просто вратата се отваря и ме гледат намръщено... Почувствах се странно... не открих апартамента веднага... спрях едно момиче по коридора и я питах къде е апартамента на българите... тя ме огледа... пита ме ти българин ли си... аз казах да... тя посочи накъде е и едва ли побърза да си замине... Почва вече много странно да ми става... Както се вижда от следващата снимка разбира се сравнително лесно къде е българския апартамент стига човек да уцели частта на общежитието...

Чукам и нищо... пробвам да отворя вратата и влизам вътре... а там в общата стая виждам...

От едната стая чух музика... отивам там... чукам... нищо... Отварям вратата и виждам лаптоп, надута чалга и много важно до лаптоп-а...

Размотах се още другите стаи бяха заключени и тъкмо да си тръгна и Рости дойде. Поразходи ми да ми покаже общежитието като цяло... Ето кухнята на етажа...

Някои култови надписи по стените които си имаха история...

(На няколко места имаше презервативи...)

И накрая стаята на Рости (и самия той де)

Много е зле работата с храната в MIT но това ще го разкажа защо е така подробно друг път. Това беше бая постояло но нищо не се хвърля...

Но най-най-важното е да има хляб и ракия... има ли хляб и най-вече ракия всичко е наред:)

Прибрах се после с депресантското метро и си легнах в леглото... добре че беше Рости да даде завивка че нямах... :)

Няма какво да ви лъжа почти не спах въпреки часовата разлика и по-дългия ден...

--Веско

Начало

2007-09-16T21:52:00.001-07:00

Здравейте,

Няма да изпадам в лирически отклонения на тема колко яка година беше и как се чувствах... Ако трябва да съм честен този първи пост го мисля вече втори ден и имах версия в която ви припомнях колко добре си поживях(ме) в студентски но в крайна сметка реших началото да е по-стегнато:) Ето някой неща които е хубаво да имате в предвид.

*) Не задължавам и не очаквам от никой от вас да го чете:)

*) Под всеки пост има един бутон които е за коментар на поста. Ще разбивам пост-овете по дни, а по дългите на още по-малки части и се надявам да използвате възможността за коментар.

*) Когато цъкнете върху която и да е снимка отивате в албума със всички снимки от деня или периода от които е тя. Там също има поле за коментари. Също можете да я свалите в цял размер. Предполагам често ще има снимки които няма да слагам в блога но ще слагам в албума.

*) Моля ви слагайте си истинските имена под коментарите... може да пишете и анонимен ако решите но не слагайте неразбираеми неща:)

*) Главната идея на този блог е не да ви информирам какво правя а като стана много велик, известен и богат да има по какво да си пиша биографията :P Шегувам се разбира се, докато има и един човек който го чете ще се опитвам да намирам време да пиша...

*) Сигурно вече сте забелязали но не ме бива много с българския за това за първи и последен път се извинявам за правописните си грешки.

*) Както виждате блога не е на мое. Идеята е когато човек напише името ми в гоогле да не го намира. Дал съм адреса на вас, имате свободата да го разпространявате но бих предпочел да ме питате преди това или поне да ми казвате на кой сте го дали. Оставям преценката на вас. В началото сигурно ще пропусна на някой да дам адреса... извинявам се...

*) В началото ще публикувам по 1-2-3 стари поста на ден докато настигна текущата дата. Реших че така ще е по-добре отколкото да ви го изсипя всичкото на един път когато го напиша...

*) Всеки път когато добавя нещо което съм се сетил към някой стар ден ще слагам по една звездичка след името на пост-а за дадения ден и ще казвам в края на пост-а за текущия ден. Имената ви излизат по месеци отстрани така че ще се ориентирате когато има допълнения или промени. Също всяко ново добавено нещо ще е с наклонения шрифт...

Тук имах един дълъг сантиментален пасаж но мисля и него да го пропусна... каквото съм имал да казвам съм ви го казал вече на всички:)

Приятно четене и ползотворно коментиране:)

--Веско