2007.10.28 - Ден 58 - МцЛарен

Здравейте:)

Мисля че вече е очеизвадно че преминах на седмични пост-ове. От една страна това гледам да не се губи от съдържание като си записвам някакви по интересни неща но от друга страна съм толкова непоследователен в нещата които правя че от няколко седмици този списък с интересни работи си стой и аз коментирам само глупости. За ваше съжаление това не значи че няма да има глупости този път. Ще гледам да ги сведа до минимум.

Ето първата глуост - МцЛарен:), ето я втората - Хамилтон, и третата - Алонсо:) След като изчерпахме глупостите да минем на по сериозни теми от смешниците които изредих...
Специално си бях запазил някъде линковете със смешни изказвания от страна на МцЛарен (много яко звучи на Български), злобни от страна на Алонсо и инфантилни от страна на Хамилтън но защо да се дразня се замислих в един момент? Има ли смисъл да си губя времето с това да правя живота на и без това наказани от съдбата фенове като Пешо които и без това симпатизират на клоуните от Левски? Попитах себе си, "аз човек които се присмива на другите когато губят ли съм?" и отговора беше "Да!".

Нека да започнем с МцЛарен. Който се е решил да прочете този абзац след първото изречение знае за какво говоря за това ще мина на интересните неща. Първо изказване че "разследвали какво е станало за скоростната кутия" - смешка 1 - Пълна лъжа. След като Хамилтон си призна че е сбъркал - смешка 2 - те продължиха да са уникално смешни - смешка 3. Но това дори не е най-забавното... след като ФИА не наказа BMW и Williams, МцЛарен (всеки път като го пиша го произнасям и ми е много забавно) обжалваха с уникалния пред текст - смешка 4. Какво повече да кажа:)... МцЛарен...

Може да съм злобен но от мен да мине за Алонсо и Хамилтон няма да пиша... ееей току що измислих нова псувня - казва се на някои който е невъзможно смешен и в същото време отрича да е такъв, че си и вярва. Псувнята е - "МцЛарен"... Та, Алонсо и Хамилтон са МцЛарън-и:) (произнася се МъцЛарън с ударение на "ц"-то ;)

След като дори намери време да обогатя родния си език на които аз самия не мога да пиша ще разкажа колко яко си изкарах миналата събота и неделя. След като както ви разказах за уникално добро представяне и невероятна класа с която класирахме за регионалите на ACM-а мога да приложа и снимков мътерял:



Това е доста приятния кампус на колежа в който се състезавахме. Малко по назад има снимки от самия град който определено не беше приятен както казах. Видях доста грозно оформен бетон под формата на какво ли не по пътя до Спрингфилд но беше тумно и нямаше как да го снимам за да ви разкажа...


Клипче от пътуването


Оф, копирах грешния линк, всъщност исках да сложа това...



Съотборниците ми:) Конкретно в моя отбор са жълтия и брадясалия. Отне ми толкова много време докато разкарам всички екзалтирани момичета от колежа които ни бяха наобиколили и накрая даже не се подредиха за снимки... странни хора. Но да не ги обиждаме съдбата ги е наказала да бъдат състезатели по информатика. Ей днес съм много доволен от себе си. Изключително снизходителен съм към неща на който обичам да се присмивам. Да се върна на снимките... Така, тук окрих че нямам повече снимки от самото събитие което е жалко. Исках да снимам как по време на състезанието на караха да ядем - досега никога не са ме карали да ям докато решавам. Също съм много учуден че не съм снимал награждаването (раздаването на тениски) както и изпращането.

Беше трогателно... толкова много фенки на информатиката буквално не искаха да пуснат най-добрите отбори, естествено че и нашия отбор в това число, да си тръгнем... молиха ни да останат в колежа да се напием... но като истински информатици другите тръгнаха и оставиха зад себе си десетки разбити сърца... страдащи по шума тракащи клавиатури и разговори за задачи. Аз естествено останах - доста умело се изплъзнах на съотборниците си и ръководителите и тъкмо когато си мислех че съм успял, ръководителя на MIT ме намери и след като вече беше получил обаждане от моя ръководител ме взе с тях на обратно...Ето тук заедно с Рости и Митака ни сложиха най-отзад като черните овце, единия дезертирал другите двама дисквалифицирани;)



Искам да уточня няколко неща. Не се заблуждавайте от това че не видяхте да съм снимал други отбори. Това не означава че сме станали трети от три отбора. Имаше цели четири отбора...:) Шегувам се разбира се, ето линк с класирането:
Пълно класиране

Ей, пак не уцелих какво да копирам...тцтцтц голям съм МцЛарен...

Както и да е стига за състезанието. Да се върнем на часовете преди голямата победа. Ще сложа само снимките без коментар защото съм почти убеден че нямам речниковия капацитет да изразя какво е човек да яде шпеков салам, луканка, сирене и лютеница тук...









(моя сандвич беше малко по-малък...)

Мамо, направи нещо по въпроса и аз да имам шпеков салам. За разлика от България, тук още не съм изпълнил нито едно от трите неща които ме правят студент:
1) Да съм третия в студентска тройка
2) Да получа колет с храна и/или буркани + ракия като опция
3) Да ме скъсат на изпит...
(за който не знае, студентска тройка е когато съквартиранта прави биологически изследвания с някой от противоположния пол а третия трябва да се прави че спи за да им развали експериментите...)

Следващия петък ще ходим до някакъв Руски магазин където ще имат лютеница и ще се опитаме да си вземем няколко кашона защото и цената ще е на оферта.

Беше изключително готино да гледам формула в компанията на няколко МцЛарен-а. Всъщност само аз бях за Ферари, Митака беше против Хамилтън за Алонсо... Не можах да се израдвам като хората защото ми беше много тъжно за останалите... хахахахахааа:) Това вече е след като се успокоих и дойде китайската храна:



После седмицата продължи нормално... Ако имам желание накрая ще разкажа за домашните, изпитите и малко за системата. Чакайте! Знам че за това четете блог и сега ще скролнете надолу за да намерите интересните неща но почакайте още малко:) Имам само още да разкажа за именния ден който празнувахме вчера, или то май беше оняден... както и да е прекарах си много добре. Даже като се прибрах открих че освен 2-3-те снимки който аз бях направил някой си беше снимал на воля...:) Накрая след като си заминаха всички реших да направя няколко фимлчета но сега като гледам резултата... по добре да не бях пробвал:) С наистина единични изключения, буквално, всички бяхме българи от къде ли не. Имаше една група от 4-5 момчета който бяха от "американските" Българи. Т.е. карали гимназия в америка. Много свестени момчета наистина но по начина по който се държаха или реагираха на чалга примерно беше видно че са живели в америка. И това не е съвсем вярно защото пък Юлия примерно, момичето което живее в Българския апартамент, има я на няколко снимки пред компютрите, си чалгари много по български... Готино беше, но може и по-добре да е... Извода според мен, не само от тази случка, е че всеки се променя до толкова да колкото той самия позволи. Ако човек е бил мишка в България ще се промени много тук, ако не е бил тогава той ще промени тези около него... А къде съм аз между тези две крайности... не знам вие кажате ще ми е интересно да чуя. Може и анекета да сложа...

Съжелявам но отново нямате късмет. Стигнах до момента в който да пища за нещо по академично ориентирано но ми изчезна желаниео да пиша за това толкова от мен за днес.

--Веско

2007.9.20 - Ден 48

Здравейтеееее:)

Ето го поредния пост:) Този ще е странен, още по-объркан от предните но за сметка на това ще е изключително безинтересен. Нека да започна с местоположението си:) Лежа си на огромното легло в една хотелска стая в изключително известното американско градче наречено Спрингфилд. Моя милост успя да се пребори в невиждана конкуренция с още 5 човека за мизерните 6 места в отбора по програмиране и ето ме тук:) На първото ни състезание. Юхуууу състезания отново! Е, вярно че няма да се напием, не сме заобиколени от тълпи от екзалтирани тинейджърки, както в България, и не сме в някое гадно общежитие, което правеше преживяването доста колоритно, но за сметка на това... мислих 5 минути и не измислих нищо положително да сложа тук. За първи път излизам от инкубатора, както Пешо настоява да го наричам, и се сблъсквам с истинската америкааа. Даааа, цели 10 минути вървяхме от гарата до хотела и мога да кажа че, както за всичко друго, имам мнение по въпроса и сега си мислите че ще излея десет пасажа с впечатления за буболечките по улицата и паркираните коли? Но аз няма да направя това, защото точно това очаквате... както казах този пост ще е безинтересен, а аз винаги държа на думата си.

Естествено ще пиша каквото ми дойде на ум и ще оставя вродените ми качества на творец да подредят идеите. Последните седмици бяха ужасно приятни. Скъсах се това да не правя нищо и да си почивам. Нямам домашни а лекциите вървят в много леко приятно темпо в което имаме възможно да вникнем в дълбочина в мътеряла. Ходих на няколко купона и си прекарах феноменално яко. Въобще живея си супер добре, започвам наистина да се чудя какво толкова се оплакват хората в тази държава, карали ги били да учат по много и да спят по 4 часа - глупости!

Това не е най-хубавото. Запознавам се още по-яки и по-яки хора. Даже мисля че намерих най-близките си приятели само трябва лично да ги срещна - http://www.youtube.com/harvardhooligan. Страхотни момчета които са на моето интелектуално извисено ниво и мисля че много добре ще си паснем.

Имам само един, единствен проблем. Сериозен. Искам да се извиня на всички които са вярвали в мен - не издържах, предадох се. Откровено минах на хамбургери. Отдадох се на изключителното разнообразие което ни се предоставя от хлебчета за хамбургери, меса за хамбургери, сосове за хамбургери и всичко друго което се слага в този религиозен за тази страна продукт.

Оп, китайската храна дойде. Съжалявам че ще трябва да прекъсна увлекателния си пост но е 23:30 а не съм ял от цели 4 часа. Изморих се доста в автобуса докато идвах насам. Утре ще добавя към този пост разказа си за състезателния ден. Очертава се много оспорвано състезание от което ще се определи кои отбори ще отидат на регионалното университетско състезание което е само една стъпка под финалите които са в Канада тази година. Висх ме луцк.

Както ви обещах - нищо ново около мен, просто поредния пост. Ако, вдругиден, Райконен стане шампион обещавам да отделя специално един следобед на това да опиша колко са смешни McLaren, колко е тъп Хамилтон и колко е злобен Алонсо:)

***

Вече пристигнахме в колежа където ще се състезаваме. Много по-различно е от града в който бяхме. Града е супер типичен (поне това което аз си представям), големи празни улици, доста странно изглеждащи магазинчета с яки надписи като “King Nails” (магазин за правене на маникюр), позанимарени сгради, въобще личи си че е малък град. Доста неприятно излъчване има цялото нещо но колежа е наистина много приятен. Казва се Western New England College и честно казано ми е интересно като имам интернет да видя къде се намира в класациите. Контраста с града е наистина голям. Минахме през типичните алеи с наредени американски къщи и спрени пикапи пред тях. Не знам как да ви обясня обаче това вече е неприятно място дори да стои човек. Много бетон, неподдържани сгради, ръждясали коли, супер безвкусни комбинации за каквото и да е. Колежа както казах е пълен контраст. Зеленина, много хубави дървени сгради, чистота... Странно е някак си.

Самото състезание е направо мечта. Седнахме да ядем гадната закуска сега, всички се гледат лошо един друг, организаторите са неорганизирани всичко е както трябва! Съодборниците ми (два отбора сме) са някакви странно притеснени, ще каже човек че нещо важно правим. Хаха, най-якото е че Рости и Митака са в отбора на MIT и на воля можем да си горовим глупости на български без да ни разбира никой

***

Това го пиша вече от апартамента в MIT. Състезанието мина, класирахме се много на ръба. Знам че на много хора ще им е ужасно безинтересно да разкажа в подробности за състезанието за това аз ще го направя. Определено много добре се представихме като отбор. Завършихме на трето, реално четвърто място, защото дисквалифицираха отбора на Рости които бяха втори. Няма да казвам защо но само ще кажа че Митака сериозно се изкачи в ранг листата ми с най-големи простотии, досега не бях чувал да дисквалифицират отбор на състезание по информатика заради непристойно поведение (в случая мили думи към журито). Добре че първите три отбора отиват. Това не значи че отиваме на мястото на Митко и Рости, отбора с които те се бориха беше другия отбор на MIT който реши всичките 7 задачи за три часа и половина. Ние влязохме в страхотен ритъм с момчетата от моя отбор. Направо къртихме яко... След първите 20 минути бяхме първи, това е истина, и след това вървяхме рамо до рамо с най-добрите но в един момент нещо изгубихме ритъм. Все пак показахме класа и на четвъртия час решихме още една задача. Завършихме състезанието в шампионски стил с няколко грешни опита и краен резултат от цели две задачи! Ето на това викам аз класа, да решиш точно толкова колкото ти трябва. На регионала ще ги изкъртим уверен съм, дано пак да се сработим добре като този път...

После ми викат че в моя университет нямало програмисти. Ето, показахме не само че сме програмисти ами и че сме от класа! Даже в един момент успях да убедя журито че една от задачите им е грешна. След като я обявиха за грешна след половин час се върнаха и обявиха че е вярна. Определено съм много доволен от преживяването. Открих че металните кутийка на кока кола и спрайт са направени от различен метал както и че сърбите разбират 1 към 1 български псувни. След като извършихме културен обмен се върнах при отбора си които обаче в устрема си към първите места нямаше нужда от моята помощ. Успях да седна на компютъра за около 15 минути и той заби два пъти. Приех това като знак от съдбата и до края на състезанието само ядох и правих другото нещо което правя много добре – давах акъл.

На връщане се прибрах с отбора на MIT които за разлика от нашия отбор беше с микробус и пътува поне 2 часа по-малко. По пътя наблегнахме на екзистенциалните проблеми и липсата на решения за екзистенциалните проблеми в тази конкретна държава. Все пак деня завърши наистина положилтено. Част от вечерята (в моя случай две хапки) се състоеше освен от стандартния сандвич и от лютеница, сирене и шпеков салам:))) Ето на това му викам аз хубава вечеря... Тук в апартамента си купиха прожектор преди няколко седмици (за да гледат научно популярни филми на стената) и сега са си пуснали един български филм но аз реших да се... (не знам думата, смехуркам) в блога си и да си лягам. В някой от следващите дни обещавам по сериозен пост:)

--Веско

2007.10.11 - Ден 41

Ако в петък вечерта съм жив ви обещавам голям пост... тази вечер, утре, утре вечер, вдругиден е... пф:)

--Веско

PS. Поста го очаквайте най-рано неделя сутрин когато ще съм се наспал, ако хипотетично съм оцелял...

2007.10.9 - Ден 39 - No comment

Имам само 1 нещо да кажа:
Евала Жасмина:)

--Веско

PS. Хахахаа Пешо (Младенов) можеш да го приемеш като много личен поздрав {} хахахаа не не...

2007.10.9 - Ден 39

Здравейте,

Както се досещате свободното ми време продължава да намалява и най-лошото е че не му се вижда края. От няколко дни живея заедно със един учебник по математика, ядем заедно, спим заедно, говорим си... въобще много време заминава покрай него. А това домашното по математика... не ми се говори направо. Общо взето графика ми е следния. Сряда се предава домашното по математика, това прави днескашната и утрешната вечер меко казано безсънни. Петък е срока за домашните по икономика и компютри но аз съм хитър и вече правя компютрите в събота за това четвъртък сутрин се наспивам но пък четвъртък вечер е обречен на икономиката. Събота и неделя започвам с домашното по математика а общо взето цялата неделя отделям на отвратително многото чете и писане по writing които се върши за вторник. Нямаше да ви казвам това ако то не носи нещо хубаво а именно това че времето минава сравнително бързо. Днес много се учудих когато на блога си написах датата 9... кога стана девети въобще не усетих. До вчера беше септември... днес октомври, Нооооо така е, когато човек се отдаде изцяло на науката (както съм направил аз, не се смейте)времето лети ли лети. Айде няма да се правя повече на тъп че и без това нямам много време да пиша чака ме дълга математическа вечер.

Днес бях на така нареченото "proof party"... юхуууууу прооф пеопле! Това ще рече че има една система по която може да се правят точки като се разказват доказателства на всичко което сме минали досега обаче аз бях там само да слушам щото нищо не мога да доказвам. Тук мислех да вкарам някоя от зубърските шеги които научих но сериозно спирам с глупостите.

Сега сериозно вече. Искам да разкажа за нещо много интересно което ми прави впечатление а именно новините тук, в България и сравнението между тях. Много често ми остават дребни интервали от време и чета доста focus и подобните сайтове за новини. Също така се зачетох напоследък докато ям примерно в американски вестници и сайтове. Започвам да разбирам защо американците не ги интересува останалия сват. Ами то и аз да бях американец нямаше да ме интересува останалия свят освен естествено от къде идва петрола. Понятие като международна новина тук няма и досега нито една новина която съм прочел от български сайт като международна не съм я прочел тук. Държавата си е затворена и всичко нужно за да си функционира го имат, без петрол но и това не е непълно вярно. Никой не говори че долара пада, а още по малко го интересува какво става в Европа. От време на време ще има нещо около Китай като новини но това е максимума. Даже спортните новини нямат засечки с нашите. Все едно това не е същата планета на която живеем. Не знам, колкото повече време минава и все повече разлики виждам. Определено искам да подкрепя всеки които някога си е мислел да дойде на бригада или нещо подобно. Това трябва да се види със всичките му гадости които аз не виждам. Като цяло темата за ходене в друга държава за фиксиран период от време (три месеца бригада, или една година учене или де да знам...) много твърдо я подкрепям но това е много дълго за да изразя позицията си сега. Не говоря за екскурзия, говоря човек да учи, живее малко или да работи. Мразя да звуча като че знам добре нещо но повярвайте ми няма варянт да съжалявате. Само печелите повече за себе си като начин на мислене и възприемане на нещата.

Надявах се да става повече диалог из коментарите но явно няма как да стане. Кажете ми поне накратко как я карате:)

Това е от мен за днес. Не знам кога ще е следващия път има много да се учи идват и изпитите. Но пък нали за това съм тук:) Няма какво да ме разсейва, освен учебника по математика...

--Веско

2007.10.2 - Ден 32

Хехеее, че забавно. За днес нямам какво много да разкажа но в момента съм на някакво събиране на клубовете в университета и ме сложиха тука да гласувам. Вдигам едно листче с надпис "Bulgarian Club" от време на време като зададат въпрос. Всички фондове гласуват за бюджета на всички останали след като се направи презентация. Мн яко. Измислих си система. Един път ще вдигам за "пълно финансиране", два пъти за "частично" и един път за "без финансиране". Тъй като са много клубовете, хахахаа пак вдигахме листчетата. Много е забавно това. Личи че почти всички сме поставени лица. Президента на клуба ми каза "гледай другите какво правят". Само дето всички се гледаме тука и някой като тръгне да гласува "за" и другите гласуват. Та, тъй като са много клубовете сме се разделили всеки от freshmen-ите да стой по час и половина а когато трябва да се представя България, което е било вчера, е бил президента който е трети курс. Много точен... Митко се казва (да Свет познаваш го:). Брей тоз румънец дето представя сега много пари иска... да докара някакъв професор, Дракула парти... май няма да гласувам да му дадем пари... хахаха:) Мн забавно. Ето пак гласувахме, хехе, вдигни, свали... :) Аве тука всички искат пари за храна, да взема да си направя клуб F1 - за хора гледащи F1. Етоо това е добра стратегия. Клуб на скандинавските студенти излезе скандинавка:) Така се прави... етооо дадохме и пари за всичко което искаше макар че едното не го разбрахме много какво ще е... Пфу, двама индийци... тия ще гласувам да не им даваме пари не ми харесват. Иха това всъщност е интересно. Айде няма да ви занимавам с всеки който иска пари. Ще отбележа само интересните:)

Мале как съм пропуснал че има пица... Добре че донесоха още за второто полувреме на гласуването. Заболя ме ръката...

Този пост вярно безсмислен се получи...

--Веско

2007.10.1 - Ден 31

Здравейте,

Днес поста ще е на малко нестандартна тематика. Имах възможност заради една идея по леката си програма да прекарам известно време с хора а не само с книги и се заприказвахме на доста интересни теми. Хората с които живея, нямам предвид само съквартирантите защото на практика цялата ни проктор група живеем заедно, са много отворени и днес се почувствах достатъчно комфортно в сравнително малка група да изразя мнение на теми като религия и педерастия.

Бях наистина учуден от начина по който другите приеха мнението ми. Имаше хора които мислеха като мен, други които не бяха на това мнение но общото нещо беше че изненадващо всички, поне така звучаха, бяха честни. Нещо което не се среща принципно тук още по малко на такива теми. Успях да разбера доста за мисленето им относно тези въпроси. Доволен съм че попаднах на отворени хора. Обясниха ми още от нещата по които се различават гейовете да кажем. Проктора ми също се оказа че е гей, даже живее с партньора си, нещо което аз не бях разбрал а той не един път го бил показал. Май съм попаднал на доста рядко срещано множество от различни и хора които на всичкото отгоре са свестни.

Днес реших да потърся имената им малко из интернет и където успях да намеря нещо намерих много интересни неща... някой който е бил модел но е прекарал една година строейки училище в Гана, друг който се преборил с левкемия но не е изостанал по никакъв начин въпреки че не е било много ясно какво ще стане, трети който е супер титолован в биологията знае латински че и пее, четвърти прекарал една година в Япония преподавайки английски на малки деца и в същото време успял да покрие 12 AP (advanced placements, като матури но се искат знания над училищните)... и определено за никой от тях не мога да кажа че има даже нещо дребничко което да напомня че са такива хора. Не са жълти а са си даже много нормални отворени и весели. Наистина когато президентката се обърна в началото на годината към нас с "Вие не учите от университета а от хората около вас" си беше права жената. Има, и то не малко, хора които просто не може да ги вкара човек в рамките на нормалното или просто аз поне не разбирам каква мотивация имат да правят определено нещо. Хубаво е че ще имам време да се опитам да разбера каква идея стой зад това да се завреш в Гана примерно...

Определено с новите неща които имам да правя нещата са много по добре. Успявам много по пълно да възприема нещата по другите курсове. Имам какво още да желая от организацията на времето си но и това ще се оправи.

(за КН) Разбрах че много бира е заминала покрай откриването на учебната година. По този случай Наздраве! и от мен:) Дано имате една хубава учебна година:) Програмата на хартия е трудна но на практика няма как да знам. Сега когато навлизаме чак от основите в математиката на нещата успявам да разбера какво беше това което ни го разказваха по линейна алгебра и анализ и какъв му е смисъла. Ако само не ни хвърляха направо в грубата теория ами ни отделяха време да знаем защо ни е това щеше да е толкова по добре. Днес разбрах за поредния пример на някой силен професор който просто се връщам към началото и се опитва да вкара смисъла в главите на студентите.
Пример: http://www.nytimes.com/2007/07/17/science/17conv.html

Ще се опитам да сравня нещата като взема за основа гимназията. Идеята тук е че може малко да знаят но наистина това което го знаят го разбират. Да може да е наистина малко но процеса е последователен в научаването на нещата и се надгражда над разбрани неща. Това може да ви звучи добре но не е най-добрия начин за постигане на голям обем от знания. Нашия подход по скоро е да се блъскат много неща като понякога се пропускат подробности и дълбочина на разбиране което означава по-бързо напредване. Това е подход които има смисъл само ако човек достигне онзи момент накрая в който всичко му се събира и подрежда в главата и той вижда смисъл. Обикновено това става доста късно. Докато дойде това време просто губим смисъла и много хора не стигат до това да вържат всичко или се отказват. А понякога аз мисля че такъв момент така и не идва. Тук този проблем е решен чрез тези AP курсове които на практика са университетски матерял който се предава в училище. Ето това е системата. Може да е малко но да се разбира, който иска повече има свобода. Като стана дума за свобода, в добрите гимназии целия последен клас е напълно изборен... напълно. Средното ниво като цяло е ниско според мен защото са наистина страшно много народ. Освен това повечето силни гимназии са частни и са скъпи. Средното ниво на доход не винаги е достатъчно да покрие цената което е още една пречка. Нека да направим една сметка.

Нещо много интересно. В университета ми има 1500 американци. Ако разделим това на 300 милиона колкото им е населението получаваме 200 000. Това значи че ако в България имаше такъв университет, в него щяха да попадат точно 7000000 / 200000 = 35 човека. Не знам още какво значи тази цифра и как да я тълкувам но ще измисля нещо. По икономика ни карат да мислим над такива неща:)

Това е от мен за днес. Нещо което не съм правил досега е да благодаря на вас, които четете блога ми:) Благодаря наистина. Вече го казах на някой хора но се надявам и аз да има какво да чета от към блогове, ако не скоро то поне след време:) Интересно е, може да не пишете всеки ден и дори седмица но поне да има къде да пишете когато искате. Много е удобно да се следят с RSS така че искам да окуража всеки който има какво да разкаже да пише. Ще мине време и ще се пръснем още повече. Това не е никак лош начин да знаем един за друг или поне тези които не могат да са около вас да знаят за вас. Може да ви се вижда далеч но не е...

Ети и нещо свързано с блоговете и не до там приятни събития напоследък...
http://www.timesonline.co.uk/tol/news/world/asia/article2563937.ece


--Веско